Кой е тук?
В момента 2 госта онлайн
Приятели
Психология журнал
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Вторник, 24 октомври, 2017 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ
УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ
Добрият родител желае най-доброто за децата си.
Кое е "добро" и "най-добър" са философски категории, тясно вплетени с психологията.
Обикновено всеки смята своето решение за най-правилно и когато резултатите са налице, вече отчита грешките.
=
Това е програмата за провеждане на
курсове, лекции, беседи и семинари на фондация БЪЛГАРСКА ШКОЛА ПО ПСИХОАНАЛИЗА - модул УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ.

При интерес от Ваша страна, за участие в курс, лекция, беседа или семинар, потърсете ни на 052 61 70 71 или 052 62 63 99
e-mail: fspeid@abv.bg

Мисленето при деца от 3 до 6 години Е-мейл
Мисленето при деца от 3 до 6 години
Десислава Андреева
 

Мисленето в тази възраст се развива главно чрез общуването на децата с възрастните и контакта им с околната среда. В периода на дооперационното мислене детето започва да търси причината за нещата около него. Ако в началото, на принципа на случайността, е реализирало дейността си, тук то търси отговор на въпроса как е станало и защо. Нека вземем едно дете, което си играе с количка, която има различни механизми за задвижване. Поради по-голямата си наблюдателност, детето ще разбере, че при натискане на различни копчета играчката ще извършва действия – ще се движи, ще свети, ще свири, ще се върти. Играейки си с нея, то осъзнава какви действия трябва да предприеме, за да постигне резултата, който иска. В началото това може да е показано от възрастния или да е получено на базата на опит-грешка, но то все по-често търси решения, които намира чрез непрекъснатото действие, в процеса на което се оформят и първите му осъзнати мисли.

В началото на периода детето приема, че играчките се задействат благодарение на волята на възрастния, но скоро започва да възприема зависимостта между тях, т. е. вижда, че родителят натиска определените копчета, за да се получи желания ефект. Друга характеристика на причинното мислене е, че детето преминава от конкретно индивидуални зависимости към общозадължителните обективни зависимости. Например, то не знае, че всички предмети падат на земята, но знае, че когато хвърли топката си, тя пада и не може да се вдигне сама. Също така то няма да разбере, когато му се каже, че играчките се прибират, но конкретизирайки искането като „Ани, прибери кубчетата в шкафа”, то ще извърши действието.

Индивидуално-конкретната особеност на детското мислене се проявява в понятията им, стоящи все още близо до представата. Малкият човек ще запомни това понятие, което е близо до интереса и потребността му. Например, детето има реален допир с котка, която е привлякла вниманието му. В началото родителите му ще обяснят, че това е котка, нейното име е Жужо и детето с огромен интерес ще започне да я гони из стаите. Постепенно, с течение на времето, то ще започне да пренася това понятие и върху другите животни с такива характеристики. Когато го попиташ какво е това на улицата, то няма да отговори Жужо, а ще каже, че е котка. По този начин детското понятие започва да добива известна обобщеност.

Приблизително след четвъртата година то започва да образува по-обобщени понятия, базиращи се натрупания опит и средата, в която е. Може да сложи портокала, ябълката, банана под понятието плод, домата към зеленчук, тениските към дрехи и т. н., но все още се затруднява при свеждането на няколко категории в една основна – цветята и дърветата са растения. През този период въпросите на детето достигат връхната си точка, като следствие от силния интерес към околната среда, вроденото му любопитство и развитие на мисълта. Чрез тях то открива причинните отношения между предметите, а получените отговори му помагат за изграждането на мисловните форми. Тук е важно да се спомене, че ако детето не получи отговор на въпроса си, то ще си изработи свой собствен, изграден на опита, който има. Обикновено в този период, децата очакват отговорите на зададените от тях въпроси да се подчиняват на разбиранията им за заобикалящия ги свят. Поради недостатъчния опит, които има, момчето или момичето невинаги преценява достоверността на отговора, но се забелязва едно желание за достигане до истината.

Например едно момченце пита родителите си откъде идва дъжда. Те му обясняват, че идва от облаците, при което детето, използвайки собствения си опит и отговаря, че те се правят в планината, до която живеят, виждайки, че по върховете има такива. По този начин децата отговарят сами на въпросите си, ако не се задоволят с информацията или не получат такава. През този период, въпреки известната конкретност на мисленето, се наблюдава напредък на първоначалните обобщения. Това отново зависи от заобикалящата го среда и това, доколко отговаря на потребностите на детето. Колкото по-богати стимули съдържа, в толкова по-голяма степен ще се активира желанието да разбере какво е това и какво може да се прави с него, което допринася за развитието на мисленето.

 
 
 
Емоциите при децата от 3 до 6 години Е-мейл
Емоциите при децата от 3 до 6 години
 
Десислава Андреева
 

През този период детето вече е намерило своето мястo, донякъде се е отделило от околния свят и открива, че има външна реалност, която е независима от него и с която трябва да се съобразява, ако иска да постигне целите си. В този етап то трябва да се изправи пред една нова действителност, отделна от майката, с която дълго време е смятало за част от себе си. Освен това трябва да я дели и с други членове на семейството – бащата, брата и сестри, които пораждат амбивалентни чувства у него. Фигурата на бащата предизвиква особен интерес, който досега не е бил толкова силно изразен поради факта, че той отсъства от дома - ходи на работа, излиза и се връща при семейството. В същото време детето трябва да запази сигурността и любовта си, като се подчини на нормите и изискванията на възрастния. Установаването на контрол е един от основните аспекти на признаването, от страна на детето, за съществуването на заобикалящия го свят.

В емоционалната връзка между него и възрастния се намесва един нов, сексуален компонент, който насочва вниманието към родителя от противоположен пол. Откриването на анатомичните разлики ще го постави в една позиция на търсене на идентичността и принадлежността си към съответния пол и заемащата от него роля в обществото – да разпознае себе си, от страна на майката или на бащата, да разбере от къде идва и как се е появило. Тук важно е родителите да приемат тези въпроси, без да изпитват възмущение или неудобство, и да отговорят адекватно. Всяко спестяване на информацията, касаеща сексуалната тематика, води до изработване на собствена и в повечето случаи изкривена представа за истината. Нарушава се емоционалното развитие, внушавайки на детето, че има теми, които не трябва да се обсъждат и, че любопитството е лошо нещо.

Когато то насочи интереса си към половите органи разбира, че не всички са като него – момичетата и жените нямат пенис, а момчетата и мъжете имат. Това знание при момчетата води до тревожното и разочароващо откритие, различаващо и отделящо го от майката, с която дълго време се е смесвало. В същото време то разбира, че прилича на баща си заради общите полови белези, но приликата най-вече подчертава неговия малък размер и незначителност. Сравнявайки се с момичетата разликата, която ще открие, ще доведе до формирането на страх от кастрация, особено ако възрастните използват подобни заплахи като възпитателни мерки.

При момичето откриването на тази разлика води до изпитване чувството за малоценност, тъй като явно нещо липсва – същото, което намира при момчетата, което от своя страна насочва вниманието и интереса към бащата.

Тези открития и сравнения са нещо обичайно и напълно нормално в хода на развитие на детето. Те му помагат да се причисли към съответния пол, към който принадлежи и да се идентифицира с него.

В предишния етап на развитие главна и доминираща роля заема майката. Тук на преден план интересът се насочва към бащата, както за момичетата, така и за момчетата. И за двамата той става обект на обожание, завист и идентификация; и двамата искат да имат неговите качества. При момичето това чувство поведенчески се проявява в желания към него, начини за съблазняване, отправяне на предложения. Например в този период те започват да се гримират, да обличат дрехите на майките си, изискват цялото му внимание да е насочено към тях. При момчетата се проявява страх и подражание – да бъдат силни като него, да приличат на него. Те виждат в лицето му съперник и натрапник, който застрашава връзката с майката. Тъй като вниманието й не е насочено само към детето, то започва да  чувства заплаха за сигурността си. Бащата се явява препятствие пред любовта му към нея, но и обект, на който се възхищава и завижда. Агресията, която е насочена към него в повечето случаи е осъдителна за детето поради реакциите, които може да провокира у възрастните, което води до изпитване на страх и чувство за вина.

Същото внимание към бащата се наблюдава и при момичето. Държи се кокетно, влюбено и съблазнително. За него майката се превръща в съперница, която притежава бащата и към която се насочват агресивните прояви.

Тук трябва да се отбележи, че родителите също изиграват ролята си в тази „Едипова фаза” със своето полово обособяване, което води до различни реакции към пола на детето. Например бащата ще глези дъщеря си и ще задоволява всичките й потребности, но към сина ще подхожда с дисциплина, за да го направи мъж, без да съзнава, че засилва агресивните прояви и чувството на вина, породено от тях, у момчето.

Детето се чувства разкъсано между страха да не загуби обекта на любовта си и агресивните чувства, насочени към родителя-съперник, водещи го до изпитването на вина. Всичко това се изразява в кошмарите и страховете му, които сякаш случайно се появяват в тази фаза. Интензивността на чувствата се изразява както в играта на детето, която понякога става изключително садистична и брутална – биене на животни, чупене на кукли, така и във фантазиите.

Изходът от тази развиваща се драма е чрез идентификацията с обекта. За момчето е достатъчно да стане като баща си, за да може да има майката. Така то вътрешно се помирява с противника, потискайки страха си и приемайки изискванията му като свои.

При момичето запазването на сигурността му изисква да запази любовта на майка си поради страха от желанията, които изпитва към бащата. Имитирайки я и приемайки образа й за свой, то може да обича баща си, без да се чувства заплашено от нея.

Така детето потиска непоносимото съперничеството, като се идентифицира с родителя от същия пол, присвоявайки си неговите модели и норми на поведение. Той става образец на подражание. По този начин то интернализира образите на родителите си – единият е негов идеал, а другият се превръща в модел, според който ще търси бъдещата си половинка на по-късен етап.

Тук е удачно да се разгледа и ситуацията, когато в семейството се роди второ дете. При раждането майката е заета с обгрижването на новороденото и цялото внимание, което е било насочено по-рано към първородното, намалява. Детето се чувства пренебрегнато, възможно е да се започне да се страхува да не го изоставят или да реши, че не го искат. Започва да се страхува от оттегляне на любовта от страна на родителите, поради агресивните чувства, които са насочени към малкото дете, което от своя страна води до изпитването на вина. Може да се наблюдава регрес в поведението му – да се прави на бебе по различни начини, да отрича неговото присъствие, да го пренебрегва. Тук една от успешните стратегии е на детето да се осигури необходимото внимание и да се включи в съвместни дейности при отглеждането на новото дете, като е важно да не се налага да поема изцяло отговорността за бебето.

 
 
                                                          
 
 
Страхът – приятел или враг на детето? Е-мейл
Страхът – приятел или враг на детето?

Ирена Киркова

 

За да се подходи адекватно към темата, като начало е нужно да се определи що е страх и каква е ролята му в живота на детето? Това е психическо състояние на тревожност, възникващо на основата на инстинкта за самосъхранение, като реакция на действителна или въображаема опасност. В повечето случаи той възниква, когато човек няма власт над останалия свят, няма опит и степента на знанията му е по-малка. В други случаи, по-големите познания допринасят за изпитването на страх, защото той може да се разпознае по-рано.

Като проявление на инстинкта за самосъхранение, страхът ни помага да се адаптираме към околната среда, предпазвайки ни от опасности. Няма дете, което ще се втурне да прегръща кучетата, ако знае, че може да го ухапят и още повече ако има реалния опит на нападение. Познанията за това, от кое е нужно да се пази и от кое не не идват изведнъж. Това е постепенен и дълготраен процес, свързан с опознаването на околната среда и изграждането на Аза. Няма как то да приеме, че не бива да пипа в контакта, дори да му е обяснено, че там тече ток. То няма опита от ток, не знае какво представлява, причинява и съответно не може да си представи сериозността на последствията. Това далеч не означава, че възрастният трябва да го остави да добие личен опит, тъй като този „невинен експеримент” може да струва живота му. Съществуват компромисни варианти, които може да доведат до свързване на контакта с изпитване на болка, която е минимална и контролирана, като съвсем леко убождане с игла. В случая страхът е на база обяснения, както и личен опит. Ако го няма, то няма как да оцени опасностите, идващи от средата, което го прави приятел на малкия човек.

 Страхът се заражда и по друг начин, който не е свързан с реална опасност. Често пъти сме свидетели на малки деца, които се страхуват от предмети или същества, които не представляват реална заплаха. Фактът предизвиква учудване до момента, в който не се окаже, че родителите също се боят от тях. В психологическата практика често се срещат деца, които се страхуват от високо и чийто родители също изпитват такъв страх; страхуват се от кучета не поради личен опит, а по подражание и давление на родителите и др. В детския център сме имали случай на дете, което тепърва откри удоволствието от катеренето на катерушки на седемгодишна възраст. Детето няма опита, но има личен пример, в лицето на най-важния човек за него. Възрастният е основен модел за подражание в първите години. Всичко, което харесва е хубаво; всичко, което каже е истина. Затова и детето веднага следва примера му. В случая с катеренето, страхът действа деструктивно, тъй като ограничава възможността за развитие на двигателния апарат, а в чисто психологически план на увереността, инициативността и адаптивността. Вместо да го адаптира към околната среда, страхът води до обратния ефект.

Какво се случва, когато се забранява строго, без да се дава обяснение. Това, което детето разбира е „не пипай кучето, защото иначе ще те ударя”. Няма разбиране защо не бива да го пипа, дали забраната важи само за кучето или за всички останали животни, какво ще стане, ако го пипа и др. Постепенно започва да се страхува от кучетата, тъй като асоциира контакта с тях с бой. Приема, че ако го прави, то ще е „доброто дете” (така са го оценили родителите) ще се получи похвала и ще се почувства значимо. Няма търсене на компромисен вариант, като например предварително да попита собственика дали хапе, преди да се насочи към него (така едновременно ще задоволи потребността си и ще си осигури безопасността и позволението на възрастните), защото реално не знае от какво да се пази. Да не пипа всички кучета противоречи на потребностите му, спъва стремежа да опознае средата, в която живее. Така то е „добро дете”, но с цената на собственото си спокойствие и увереност.

 
 
Играта при деца до 3 години Е-мейл
Продължава...
 
Самотните майки Е-мейл
Продължава...
 
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>

Резултати 10 - 18 от 18
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |