Кой е тук?
Приятели
Психология журнал
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Четвъртък, 29 юни, 2017 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow СОМАТИКА
СОМАТИКА

Около 500 от най-разпространените болести и неразположения в азбучен ред - това е поредния популярен медицински справочник?

Да тук има прости и лаконични сведения за болестите и техните признаци.

Главната особеност е това, че всички болести в нея се разглеждат като симптоми.

Симптоми на какво?

Симптоми на единствено сериозните болести - безпорядъка в нашата психика или ако искате душата. Да, това действително е метафизика. Човек още не се е научил (и дали скоро ще се научи) да лекува психическите отклонения с помоща на хапчета и скалпел, но това неозначава, че е безсилен.

На пръв пог­лед, нас­лед­с­т­ве­но­то за­бо­ля­ва­не го­во­ри за то­ва, че чо­век унас­ле­дя­ва об­ра­за на мис­ли и чув­с­т­ва от то­зи ро­ди­тел, кой­то се явя­ва но­си­тел на бо­лест­та. В дейс­т­ви­тел­ност той ни­що не нас­ле­дя­ва; той прос­то си е из­б­рал то­зи ро­ди­тел, тъй ка­то и два­ма­та в то­зи жи­вот тряб­ва да ус­во­ят един и същ урок. От­ка­зът да се приз­нае то­ва обик­но­ве­но се про­я­вя­ва в по­ве­де­ни­е­то на ро­ди­те­ля, кой­то ви­ни се­бе си за бо­лест­та на де­те­то, а то от своя стра­на ви­ни ро­ди­те­ля за сво­я­та бо­лест. Мно­го чес­то де­те­то не са­мо ви­ни своя ро­ди­тел, но и пра­ви всич­ко въз­мож­но, за да не при­ли­ча на не­го. То­ва съз­да­ва още по-го­лям дис­ком­форт в ду­ши­те и на два­ма­та.Въз­мож­но ли е да се из­ле­ку­ва­ме, без да осъз­на­вам еис­тин­с­ка­та при­чи­на за сво­я­та бо­лест?Вед­нъж чух за д-р Херт Ха­мър и не­го­ва­та те­о­рия, ко­я­то той на­ри­ча “но­ва ме­ди­ци­на”. За­поз­нах се с не­го­ва­та ра­бо­та и от­к­рих, че е мно­го ин­те­рес­на.

Как­во ме­та­фи­зи­чес­ко зна­че­ние има вро­де­но­то за­бо­ля­ва­не?

ДО­ПЪЛ­НИ­ТЕЛ­НИ ОБЯС­НЕ­НИЯ НА ОПИСАНИТЕ БО­ЛЕС­ТИ­ И НЕ­РАЗ­ПО­ЛО­ЖЕ­НИ­Я­

Та­ко­ва за­бо­ля­ва­не го­во­ри, че ду­ша­та, ко­я­то се е въп­ла­ти­ла в но­во­ро­де­но­то, е до­нес­ла със се­бе си на та­зи пла­не­та ня­ка­къв не­раз­ре­шен кон­ф­ликт от сво­е­то ми­на­ло въп­лъ­ще­ние.

Ду­ша­та се въп­лъ­ща­ва мно­го пъ­ти и ней­ни­те зем­ни жи­во­ти мо­гат да се срав­нят с на­ши­те дни. Ако чо­век е трав­ми­рал се­бе си и не е мо­гъл да се из­ле­ку­ва в съ­щия ден, то на след­ва­що­то ут­ро той ще се съ­бу­ди със съ­ща­та трав­ма и ще тряб­ва да я ле­ку­ва.

Мно­го чес­то чо­век, стра­дащ от вро­де­на бо­лест, се от­на­ся към нея зна­чи­тел­но по-спо­кой­но, от­кол­ко­то об­к­ръ­жа­ва­щи­те. Той тряб­ва да оп­ре­де­ли, как­во та­зи бо­лест му пре­чи да пра­ви и то­га­ва за не­го не би пред­с­тав­ля­ва­ло труд­ност да си изяс­ни ме­та­фи­зич­но­то зна­че­ние на бо­лест­та. Ос­вен то­ва, той е длъ­жен да си за­да­де въп­ро­си, по­доб­ни на те­зи, по­со­че­ни в края на кни­га­та. Що се от­на­ся до ро­ди­те­ли­те на то­зи чо­век, те не тряб­ва да се чув­с­т­ват ви­нов­ни за не­го­во­то за­бо­ля­ва­не, тъй ка­то той го е из­б­рал още пре­ди по­я­ва­та си на то­зи свят.

Как­во ме­та­фи­зи­чес­ко зна­че­ние има нас­лед­с­т­ве­на­та или ге­не­тич­на бо­лест?

Раз­г­леж­дай­ки бо­лест­та по та­къв на­чин, чо­век, стра­дащ от нас­лед­с­т­ве­но за­бо­ля­ва­не, тряб­ва да при­е­ме то­зи из­бор, за­що­то за не­го тя се явя­ва чу­дес­на въз­мож­ност да нап­ра­ви ог­ро­мен скок в сво­е­то ду­хов­но раз­ви­тие. Той тряб­ва да при­е­ме сво­я­та бо­лест с лю­бов, ина­че тя ще се пре­да­ва от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние.

В как­во се със­тои сми­съ­лът на хи­ля­ди­те за­бо­ля­ва­щи и уми­ра­щи по вре­ме на епи­де­мия? Ни­ма всич­ки те тряб­ва да ус­во­ят един и същ урок?

През ми­на­ли­те ве­ко­ве епи­де­ми­и­те са при­чи­ни­ли смърт­та на мно­го хо­ра. Що се от­на­ся до тех­ния ме­та­фи­зи­чен сми­съл, то мо­же да се пред­по­ло­жи, че ин­тен­зив­ност­та на епи­де­ми­и­те за­ви­си от раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на вяр­ва­ни­я­та, ко­и­то ги под­дър­жат. Всич­ки пос­т­ра­да­ли от епи­де­мии, тряб­ва да раз­бе­рат, че вре­дят на се­бе си, при­е­май­ки не­вер­ни­те пред­с­та­ви на дру­ги­те хо­ра.

То­ва обяс­не­ние се от­на­ся на пър­во мяс­то за бо­лес­ти, ко­и­то при­чи­ня­ват смърт­та на хи­ля­ди хо­ра за срав­ни­тел­но крат­ко вре­ме – от ня­кол­ко сед­ми­ци до ня­кол­ко ме­се­ца.

Мно­жес­т­во дру­ги бо­лес­ти – рак, СПИН, ди­а­бет, мус­кул­на дис­т­ро­фия, за­бо­ля­ва­ния на сър­це­то, ас­т­ма и т. н. – са ста­на­ли епи­де­мич­ни, тъй ка­то еже­год­но по­ра­зя­ват ми­ли­о­ни хо­ра. Броят на жер­т­ви­те неп­ре­къс­на­то на­рас­т­ва, въп­ре­ки ак­тив­ни­те на­уч­ни из­с­лед­ва­ния и от­к­ри­тия в об­ласт­та на ме­ди­ци­на­та и фар­ма­цев­ти­ка­та. То­зи факт ни на­веж­да на ми­съл­та, че се дви­жим в лъж­ли­ва по­со­ка. Вмес­то да се за­лъг­ва­ме с ле­кар­с­т­ва, ние тряб­ва да си прос­тим и да обик­нем се­бе си.


За­що бол­шин­с­т­во­то от бо­лес­ти­те въз­ник­ват в оп­ре­де­ле­на въз­раст, не­за­ви­си­мо от твър­де­ни­е­то, че са пре­диз­ви­ка­ни от вяр­ва­ния, ко­и­то се фор­ми­рат в мла­дост­та?

Бо­лест­та за­поч­ва в то­зи мо­мент, ко­га­то чо­век дос­тиг­не фи­зи­чес­кия си пре­дел. Все­ки чо­век има свои пре­де­ли на фи­зи­чес­ка, емо­ци­о­нал­на и пси­хич­на енер­гия. Те­зи гра­ни­ци са ин­ди­ви­ду­ал­ни и оп­ре­де­ле­ни за все­ки чо­век от мо­мен­та на не­го­ва­та по­я­ва на то­зи свят.

Вре­ме­то за дос­ти­га­не на те­зи пре­де­ли за­ви­си от то­ва, ка­къв за­пас от енер­гия има чо­век и кол­ко пъ­ти е пре­жи­вял ед­на и съ­ща вът­реш­на бол­ка. Кол­ко­то по-го­лям е за­па­сът от енер­гия, тол­ко­ва по-къс­но чо­век дос­ти­га до пре­де­ла на сво­и­те фи­зи­чес­ки въз­мож­нос­ти. По­ня­ко­га се случ­ва да го дос­тиг­не ед­ва, след ка­то е дос­тиг­нал гра­ни­ца­та на емо­ци­о­нал­ни­те и мен­тал­ни въз­мож­нос­ти.

Да раз­г­ле­да­ме нап­ри­мер чо­век, кой­то в дет­с­т­во­то си е из­пи­тал ос­т­ро чув­с­т­во на нес­п­ра­вед­ли­вост. Отто­га­ва все­ки път, ко­га­то из­пит­ва чув­с­т­во на нес­п­ра­вед­ли­вост, у не­го се про­буж­да и усил­ва ста­ра­та бол­ка. Дос­ти­гай­ки пре­де­ла на сво­и­те въз­мож­нос­ти в ор­га­низ­ма му въз­ник­ва бо­лест.

Раз­би­ра се! В то­ва ня­ма ни­що не­о­би­чай­но. Въз­мож­но е чо­век да оз­д­ра­вя­ва имен­но за­то­ва, за­що­то е из­вър­шил ця­ла­та не­об­хо­ди­ма вът­реш­на дей­ност, без сам да осъз­на­ва то­ва. Та­ка как­то чо­век дейс­т­ва съз­на­тел­но сред­но са­мо в 10% от вре­ме­то, ня­ма ни­що уди­ви­тел­но в то­ва, че обик­но­ве­но ние пре­жи­вя­ва­ме всич­ки бло­ки­ров­ки, емо­ции, оби­ди и да­же не­на­вист, без да осъз­на­ва­ме то­ва. За­то­ва, ние мо­жем без­съз­на­тел­но да прос­тим на ня­ко­го или да се из­ба­вим от оби­да­та и то­га­ва бо­лест­та обе­за­тел­но ще от­с­тъ­пи. Оз­д­ра­вя­ва­не­то мо­же да но­си мен­та­лен ха­рак­тер, то­ест чо­век мо­же да оз­д­ра­вее, ако мно­го сил­но по­вяр­ва в уме­ни­я­та на ле­ка­ря, в ле­кар­с­т­ва­та, в те­ра­пи­я­та, в по­зи­тив­ни­те идеи, мо­лит­ви и т. н. Та­ко­ва оз­д­ра­вя­ва­не се явя­ва вре­мен­но и бо­лест­та се връ­ща ко­га­то ня­как­во съ­би­тие раз­д­раз­ни не­из­ле­ку­ва­на­та, то­ест неп­рос­те­на­та вът­реш­на ра­на.

За­що ня­кои за­бо­ля­ват от теж­ки и да­же смър­то­нос­ни за­бо­ля­ва­ния, а дру­ги са­мо от ле­ки?
Ос­нов­ни­ят оп­ре­де­лящ фак­тор се явя­ва зна­чи­мост­та на трав­ма­та, пре­жи­вя­на в дет­с­т­во­то, то­га­ва, ко­га­то де­те­то е въз­п­ри­е­ло ня­кое трав­ми­ра­що съ­би­тие. Друг ва­жен фак­тор се явя­ва то­ва, как де­те­то е пре­жи­вя­ло та­зи трав­ма. Ако то я е пре­жи­вя­ло в са­мо­та, то­ест с ни­ко­го не е спо­де­ля­ло сво­и­те пре­жи­вя­ва­ния, мно­го го­ля­ма е ве­ро­ят­ност­та от теж­ко за­бо­ля­ва­не. Въ­об­ще от теж­ки за­бо­ля­ва­ни­я­ по-чес­то бо­ле­ду­ват те­зи, ко­и­то скри­ват сво­и­те емо­ци­о­нал­ни стра­да­ния. Ос­нов­ни­те пси­хо­ло­ги­чес­ки трав­ми, ко­и­то чес­то се из­т­лас­к­ват в несъзнаваното, се явя­ват чув­с­т­во­то на отх­вър­ля­не, чув­с­т­во­то за изос­та­ве­ност, уни­же­ние, пре­да­тел­с­т­во и нес­п­ра­вед­ли­вост.

Как­ва осо­бе­ност имат въз­па­ли­тел­ни­те за­бо­ля­ва­ния (тех­ни­те на­и­ме­но­ва­ния обик­но­ве­но за­вър­ш­ват на “ит” – си­ну­зит, брон­хит, ар­т­рит и т. н.)?

По не­го­во мне­ние, въз­па­ли­тел­но­то за­бо­ля­ва­не се явя­ва следс­­т­вие на раз­ре­ше­ни­е­то на ня­ка­къв би­о­ло­ги­чен кон­ф­ликт. При от­с­т­ра­ня­ва­не­то или раз­ре­ша­ва­не­то на то­зи кон­ф­ликт, ор­га­низ­мът (с по­мощ­та на глав­ния мо­зък) пре­ми­на­ва във фа­за на оз­д­ра­вя­ва­не (в та­зи фа­за до­ми­ни­ра па­ра­сим­па­ти­ко­ва­та нер­в­на сис­те­ма), и имен­но в то­зи мо­мент той би­ва по­ра­зен от ин­фек­ци­оз­но или въз­па­ли­тел­но за­бо­ля­ва­не (нап­ри­мер: чо­век чув­с­т­ва, че по­ве­че не е в със­то­я­ние да тър­пи своя на­чал­ник и ре­ша­ва да взе­ме от­пуск. Още при прис­ти­га­не­то си в мяс­то­то за от­дих, той се раз­бо­ля­ва от си­ну­зит).

(Би­о­ло­ги­чес­ки­ят кон­ф­ликт – то­ва е си­лен шок, кой­то пре­диз­вик­ва усе­ща­не за без­по­мощ­ност и се пре­жи­вя­ва в са­мо­та. Ка­то пра­ви­ло, то­ва е ня­как­во неп­ри­ят­но съ­би­тие, ко­е­то въз­ник­ва съ­вър­ше­но не­о­чак­ва­но. Оби­чай­ни­те кон­ф­лик­ти в ежед­нев­ния жи­вот дейс­т­ват на чо­век не та­ка сил­но, за­що­то те са стан­дар­т­ни и предс­­ка­зу­е­ми и той има вре­ме да се под­гот­ви за тях).

Да­же ако ор­га­низ­мът нав­ле­зе във фа­за на оз­д­ра­вя­ва­не, ти не тряб­ва да се от­каз­ваш от по­мощ­та на ле­кар. Про­ве­ри, да­ли наис­ти­на кон­ф­лик­тът е раз­ре­шен (с лю­бов и прош­ка) или са­мо за из­вес­т­но вре­ме и спрян.

Д-р Ха­мър счи­та, че от при­мер­но 1000 из­вес­т­ни на чо­ве­чест­­во­то бо­лес­ти ед­на­та по­ло­ви­на се явя­ват”го­ре­щи”, а дру­га­та по­ло­ви­на”сту­де­ни”. “Го­ре­щи­те”бо­лес­ти (нап­ри­мер въз­па­ле­ни­е­то) го­во­рят за то­ва, че е от­с­т­ра­нен или раз­ре­шен ня­ка­къв кон­ф­ликт и че тя­ло­то се въз­с­та­но­вя­ва и об­но­вя­ва. Съг­лас­но тео­ри­я­та на д-р Ха­мър, всич­ки бо­лес­ти се със­то­ят от две фа­зи, то­ест при­мер­но 500 бо­лес­ти, ко­и­то за­поч­ват ка­то “сту­де­ни” (фа­за, на ко­я­то кон­ф­лик­тът все още на е ре­шен), с вре­ме­то ста­ват “го­ре­щи” (фа­за, ко­я­то за­поч­ва след от­с­т­ра­ня­ва­не на кон­ф­лик­та, и на ко­я­то ор­га­низ­мът за­поч­ва да оз­д­ра­вя­ва).

При чо­ве­ка, как­то и при жи­вот­ни­те, бол­ка­та има ос­но­вен би­о­ло­ги­чен сми­съл, кой­то се със­тои в ог­ра­ни­че­ние на дви­же­ни­я­та на ця­ло­то тя­ло и не­го­ви­те по­ра­зе­ни час­ти по та­къв на­чин, че оз­д­ра­вя­ва­не­то да про­ти­ча в оп­ти­мал­ни ус­ло­вия.

Бол­ка мо­же да се усе­ща и в ак­тив­на­та фа­за на кон­ф­лик­та (”сту­де­на”бо­лест) - нап­ри­мер, при сте­но­кар­дия или яз­ва на сто­ма­ха. Във фа­за­та на оз­д­ра­вя­ва­не (”го­ре­ща” бо­лест) бол­ка­та мо­же да бъ­де пре­диз­ви­ка­на от въз­па­ле­ние, ин­фек­ция, оток или про­цес на оз­д­ра­вя­ва­не.

Из­с­лед­ва­ни­я­та на д-р Ха­мър ми се сто­ри­ха мно­го ин­те­рес­ни, та­ка как­то и из­с­лед­ва­ни­я­та на ня­кол­ко дру­ги уче­ни-ме­ди­ци, нап­ри­мер д-р Зи­гел и д-р Сай­мън­тън. Те­зи уче­ни от­к­ри­ват пред нас но­ви хо­ри­зон­ти на ме­ди­ци­на­та. Аз не мо­га да твър­дя, че те­зи те­о­рии са аб­со­лют­на ис­ти­на, тъй ка­то аб­со­лют­на ис­ти­на не съ­щес­т­ву­ва. Пос­та­рай се да про­пус­неш всич­ко през сво­е­то сър­це, за­що­то са­мо там ще на­ме­риш сво­я­та ис­ти­на.

Аз лич­но поз­на­вам ня­кол­ко ле­ка­ри, ко­и­то при­ла­гат в сво­я­та прак­ти­ка иде­и­те на “но­ва­та ме­ди­ци­на” на д-р Ха­мър и по­лу­ча­ват от­лич­ни ре­зул­та­ти. Те са успели да съ­че­та­ят тра­ди­ци­он­ни­ят под­ход с но­ва­тор­с­ки и то­ва мно­го се харесва на тех­ни­те кли­ен­ти. Ти тряб­ва да нап­ра­виш своя соб­с­т­вен из­бор, но във все­ки слу­чай тряб­ва да зна­еш, че ле­ка­рят обик­но­ве­но се за­ни­ма­ва са­мо с тво­е­то фи­зи­чес­ко тя­ло, здра­ве­то на тво­е­то емо­цио­нал­но, мен­тал­но и ду­хов­но тя­ло за­ви­си из­к­лю­чи­тел­но от теб са­мия.

Към иде­и­те на д-р Ха­мър ис­кам да до­ба­вя са­мо ед­но: не е дос­та­тъч­но да от­с­т­ра­ниш или да по­ту­шиш кон­ф­лик­та, нуж­но е окон­ча­тел­но да го раз­ре­ши­ш, за да не се въ­зоб­но­вя­ва ни­ко­га по­ве­че. Връ­щам се към при­ме­ра с чо­ве­ка, кой­то за­бо­ля­ва през от­пус­ка­та си от си­ну­зит. Той е ре­шил проб­ле­ма си са­мо вре­мен­но. За не­го­во­то окон­ча­тел­но раз­ре­ша­ва­не тряб­ва да пре­ми­не през всич­ки ета­пи на ис­тин­с­ка­та прош­ка, опи­са­ни в края на кни­га­та. Са­мо то­га­ва ще из­бег­не пов­то­ре­ни­е­то на то­ва за­бо­ля­ва­не. В то­зи сми­съл, да от­с­т­ра­ниш кон­ф­лик­та и да раз­ре­шиш кон­ф­лик­та – са две раз­лич­ни не­ща.


 


Тази категория е празна

EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74