Кой е тук?
Приятели
Психология журнал
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Четвъртък, 29 юни, 2017 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ arrow Защо тръгването на детска градина е толкова трудно?
Защо тръгването на детска градина е толкова трудно? Печат Е-мейл

Защо тръгването на детска градина е толкова трудно?

 

Ирена Киркова

 

Тук няма да засягам постъпването в ясла, тъй като поради характеристиките на възрастта, самото откъсване е по-болезнено, а оттук и последиците за детската психика. Възрастта, на която се приема, че детето е достатъчно развито като психологически особености и нужни социални умения, е три години. Разбира се, може да постъпи и на четири, или петгодишна възраст, но това зависи от възможностите и мотивацията на родителите да се справят с последствията от откъсването.

На около тригодишна възраст може да се говори за един оформен Аз образ. Това ще рече, че детето се приема за самостоятелно същество, различно от околната среда и своята майка. То има свои собствени усещания, желания, интереси, различни от нейните. В психологически план, тръгването на детска градина допринася за разпадането на връзката помежду им и изграждането на детската идентичност и самостоятелност. Въпреки това, всеки човек е устроен да върви по пътя на по-малкото съпротивление, тъй като то носи по-малко неудоволствие. При децата това е особено ясно изразено, тъй като психичните структури, които спомагат да мислят в перспектива, да отчитат положителните страни на нещото или да се контролират, не са достатъчно развити. Затова им е по-лесно да останат с родителите, които са приети и задоволят потребностите им, отколкото да отидат в нова среда, където зависят от себе си и не знаят дали ще се справят, в която я няма родителската обич и внимание. Тъкмо тук обичта, волята и желанието на родителя да помогне на детето си изиграват огромна роля за това, дали то ще се приспособи бързо, или не. Тръгването на детска градина е първото трайно попадане на детето в друга среда; първата проява на самостоятелност и задоволяване на потребностите със собствени усилия; първото самостоятелно и трайно изграждане на отношения с връстниците; пречупване на егоцентричността, за сметка на общото благо на групата; приемане за авторитет друг човек, различен от родителите. Това е първото поле, в което ще се проявят уменията и познанията му. Изброеното дотук, както и свободата за родителите са сред основните плюсове на детската градина.

За да се добие по-ясна представа е нужно е да се споменат и изградените навици и умения. Ако детето не е свикнало да се самообслужва, няма общи познания за заобикалящата го действителност, не е свикнало да поддържа някакви отношения с другите деца, не е развило речта до степен, характерна за възрастта му, не познава основните правила за безопасност, то стресът от постъпването ще е по-голям. Това е така, защото от него ще се очаква да прави неща, които не умее. Сравнението с другите деца и начина, по който се справят неминуемо ще говори в тяхна полза и ще засилва усещането му за малоценност, което може да се изрази по различен начин: нежелание да ходи на градина, свитост, затвореност в себе си, нежелание да играе с другите или агресия към тях.

Липсата на предварителна подготовка може да утежни описаната ситуация. Едно дете, което никога не се е откъсвало за дълго от родителите си, което още не е достатъчно устойчиво в познанията си за себе си и света, на което никога не се е налагало да разчита на уменията си за такъв дълъг период от време изведнъж се оказва за цял ден затворено в среда на непознати, в която не са изключение конфликтите, завършващи с бой, в която мама и татко ги няма. Колкото и да е подготвено, от гледна точка на умения, рязкото скъсване с досегашната среда неминуемо ще окаже влияние. Няма как да не изникне въпросът „Щом мама и татко толкова ме обичат, защо ме оставят тук?” Емоционалната нестабилност около този процес е отлична предпоставка за развитието на различни заболявания. Те са още един „спасителен пояс”, който осигурява на детето допълнителен престой у дома, под зоркото око и грижа на родителите.  Затова обикновено се започват пространни обяснения за това, къде ще ходи и какво ще се случва, имащи за цел да покажат детската градина в положителна светлина, като се създаде интерес към нея. Постепенното детето да се оставя там – отначало за няколко часа, докато свикне с новата среда. Важно е и режимът им да се спазва вкъщи, за да се получи уеднаквяване на средите, което да способства по-лесното нагаждане към градината.

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |