Кой е тук?
Приятели
Психология журнал
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Четвъртък, 29 юни, 2017 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ arrow Кога егоцентризмът на детето става егоизъм?
Кога егоцентризмът на детето става егоизъм? Печат Е-мейл
Кога егоцентризмът на детето става егоизъм?
Десислава Андреева

Първо, егоцентризъм означава крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. Значението на егоизъм означава себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите. Егоизмът е начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси, като обикновено се характеризира с определена доза себелюбие. Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. Той е нормално явление у детето докъм шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенно разграничаване между Аза и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка.

Възприемането единствено на своята гледна точка и свеждането й до собствения опит се дължи на невъзможността на мисълта да сравнява няколко показателя. Детското разсъждение свързва различните детайли без логическата нужда помежду им, на основата на неконтролируеми аналогии или заключения, като се наблюдава невъзможност за сглобяване на класове или съчетаване на взаимовръзки. Нека разгледаме примера, даден от Пиаже, за да покаже развитието на егоцентричната мисъл:

„Болно дете на възраст две години и девет месеца иска портокали; тъй като няма му обясняват, че са още зелени. Докато пие чая си от лайка няколко минути по-късно, детето констатира: „Лайката не е зелена, вече е жълта; дай ми портокали!” ¹ От този пример ясно се вижда пренебрегването на обективните връзки, както и нечувствителността на детето към каквато и да е проверка или доказателства. Мислите са подчинени на желанията и потребностите му за получаване на удоволствие. Околният свят се възприема единствено като отговор на неговите нужди и желания. Намаляването на тази личностна характеристика се разглежда в хода на социализирането на детето и приемане на нормите и правилата, по време на възпитанието му. Развивайки мисленето и натрупвайки опит на базата на проба-грешка, разсъжденията стават по устойчиви, поради формирането на трайни асоциативни връзки. Извеждането на детето от семейната среда и социализирането му в институции – детска градина, училищна среда, води до разбирането, че то невинаги може да задоволи потребностите си веднага, както и, че трябва да се съобразява с различни правила и норми на поведение, които намаляват възприемането на себе си като център на света. Азът става по-устойчив и да се подчинява на принципа на реалността, което води до забавяне на разтоварването на либидната енергия. Започва да се отчита времето, като категория, и да се формира логическото мислене.

Като обобщение ще направя, че двете състояния се наблюдават през целия живот на човек. Егоизмът ни е биологично присъщ, поради инстинктивната ни природа. Културното влияние може да намали въздействието му, но не и да го премахне. Егоцентричността на човек е характерна за определен етап от развитието му, когато Азът и мисловния процес като негова характеристика, не е толкова устойчив. В процеса на възпитание и карайки детето да развива различни гледни точки, въздействието му намалява, но не означава, че изчезва. Неприемането на чуждите позиции и акцентиране върху вярването за абсолютната правота може често да се наблюдава в изявите на хората. Това поведение не дава възможност да се приеме нова информация и стеснява кръгозора на човек и начина му на възприемане на действителността около него.

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74