Кой е тук?
Приятели
Психология журнал
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Четвъртък, 29 юни, 2017 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ arrow Играта при децата от 3 до 6 години
Играта при децата от 3 до 6 години Печат Е-мейл

Играта при децата от 3 до 6 години

Нина Иванова

Играта се появява в живота на всяко дете, живеещо в социално обкръжение, поради стремежа му към самостоятелност и участие в живота на възрастните. За него тя е всичко - наука и забава, дело и развлечение, работа и отдих и т. н. Играта е най-сериозното занимание за детето. Тя е неговия възможен труд. Когато играе, то се намира в своята истинска стихия, в която се вплитат реалност и фантазия

Детето постоянно се стреми към удовлетворяване на своите потребности и желания. Потребността от движение е свойствена за всеки жив организъм. Тя е вложена дълбоко в нашето естество и, както гладът и жаждата, така и тя (движението) иска своето удовлетворение. Възрастта между три и шест години може да се характеризира с двигателно, осезателно и емоционално изобилие. Двигателната дейност през този период е водеща – детето на четири или пет години е неуморно в движенията си и е изцяло отдадено на радостта да усеща, че живее и действа. Детската подвижност е свързана с лекота, изисканост, свобода и спонтанност, която през четвъртата година изгубва първоначалната си внезапност и некоординираност и става изключително хармонична. През този период то имитира движенията, които наблюдава от близките си хора, без да ги анализира. Изразява емоциите си чрез весели подскоци, гримаси, плач. Активността му помага при запознаването с околния свят, трупането на опит и изграждането на интереси. Всичко му е любопитно и иска да знае и може повече. Поради по-пълното овладяване на движенията и тяхната координация, детето достига до реализирането на по-сложни дейности, главно в игрите и другите си занимания.

През третата година започва да се наблюдава сюжетно-ролева игра. Увлечението тук е голямо и нищо не може да попречи на детето да ги играе. То прави „къща” от кубчета и си представя, че това е къщата на куклата; влиза в ролята на доктор, който преглежда, преслушва, мери температурата, поднася чай, слага я да спи и т. н.

През четвъртата година тенденцията към формиране на сюжетно-ролева игра се очертава още по-ясно. Ролята на майка започва да доминира повече и то не само по отношение на куклата, но и към околните, които обявява за свои деца. Води ги за ръка, претендира, че ги извежда на разходка, показва им различни неща, които е виждало и знае значението им. Следващата фаза на тази игра е, когато започва да прави нещо като къща и то не само конструкцията, но и подръчните мебели. Например - в един ъгъл на стаята прави къща със столове, като говори: „Тук ще бъде къщата, тук вратата, от тук ще излизаме”. По същото време се появява стремежът към задружна игра с друго дете, с което заедно правят свои къщи, ходят си на гости, разговарят. Явява се дори съревнование – коя къща ще бъде по-хубава?

Паралелно с напредъка на сюжетно-ролевите игри се извършва и усъвършенстване на конструктивните такива. Докато отначало детето не може да се ориентира в начина на подреждане на конструктора, пъзела или дървените фигури, към края на четвъртата година започва да ги разпределя правилно. Достига и до елемент на игра с правила, като ги подрежда по начини, които изискват познание на формите, големините и цветовете.

В този период се зараждат игрите с правила. Отначало са включени в самия сюжет или в конструктивната задача, а след това се открояват като специални, предварително установени правила. Характерна в това отношение е играта „домино”. Докато отначало фигурите му се използват като строителни материали за къщички и дворове, постепенно се усвоява определеният начин за използването им в играта.

Характерна е също играта с топка, която започва като предметна игра, след това може да се включи в някоя сюжетна игра, а в края на предучилищната възраст завършва като игра с правила. В предучилищната възраст се засилва интересът към занимателните игри с правила от рода на „Не се сърди човече”, „Черен Петър” и т. н.

Развитието в двигателната сфера на детето през предучилищната възраст става в значителна степен чрез неговата игрова дейност. В това отношение най-голямо значение имат подвижните игри, особено когато се извършат на открито. Това се дължи на обстоятелството, че се реализират много движения, които имат организиран и целенасочен характер, обикновено придружени от повишено емоционално състояние на детето.

Благодарение на игрите то се развива чисто физически, общото му физическо състояние е тонизирано, осъществява контакт с околната среда, посредством предметите и участниците в играта, развива се мисловната дейност и бързите асоциативни връзки и когато семейната среда е изпълнена с нежност, разбиране и внимание, то у детето се изгражда качеството увереност.

За повече информация – списание „Психология за родители” бр.9 / 2009г.

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74