Кой е тук?
В момента 1 гост онлайн
Приятели
Психология журнал
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Събота, 19 август, 2017 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ arrow Представите при деца от раждането до 3 години
Представите при деца от раждането до 3 години Печат Е-мейл

Представите при деца от раждането до 3 години

Нина Иванова

След раждането детето попада в свят, който му е абсолютно непознат, като е снабдено само с основните сензорно-двигателни функции. То фиксира светлина, реагира различно на различните цветове, вкусове; чува и реагира на определени миризми. В състояние е да диша, суче, гълта, хълца, киха, прозява. Може да се каже, че нещата, които възприема не съществуват, те са визуални, слухови и тактилни картини без връзка помежду си. Несъмнено бебето вижда, но не възприема, то не знае какво съзира. При него не съществуват понятията за време, пространство, причина, нито каквато и да е взаимовръзка. Несъмнено някои впечатления му доставят удоволствие, а други не. Поради липсата на опит то не може да придаде стойност на двигателните, слуховите, визуалните и тактилните си усещания. Постепенно чрез периодични и повтарящи се действия при задоволяването на основните му нужди започва да трупа опит, като едни и същи дразнители отключват у него едни и същи реакции.

С напредъка на двигателната подвижност се повишава зрителното поле на бебето, което му позволява да участва активно в това, което се случва около него. То може да види източника на определен шум, да докосне онова, което вижда, разбира, че определени движения на устата съответстват на чуваните звуци. Така приближаването на предмет, видян от него, отключва веднага разнообразни движения на тялото. То иска да пипне, да го хване и прехвърли от едната в другата си ръка. Характерно при малките деца е, че слагат в устата си всичко, което уловят, тъй като това е техният начин да опознаят обектите.

Когато детето проходи значително се увеличава възможността за действие, което допринася за изграждането на практически знания за действителността, която го заобикаля. То започва да търси предметите и най-вече познати лица, научава се да идва, когато го викат, смее се, произнася думи. Така набавя различни впечатления за света около него. Постоянно експериментира и дейността му става изследваща. Първоначално обектът съществува единствено като функция на дейността на детето и е достатъчно предметът да се скрие, за да се прекрати тази дейност. Приблизително след осмия месец се появява търсенето на изчезналия предмет, което показва, че детето започва да изгражда преставата си за него, но това не може да се установи напълно, докато не се развие речта.

Първата година от живота на детето се характеризира с трупането на практически опит. То например придърпва завивката, за да достигне отдалечен предмет или го приближава с пръчка или лопатка, дърпа въженце с цел да достигне другия му край, на който има закрепен предмет, отваря кутии за да вземе играчка, която е видяло, че слагат вътре и пр. Всички тези примери са свързани с това, че през този период детето главно опитва и експериментира, адаптира се към определен брой нови ситуации и открива много нови поведения, водено от актуалния пространствен контакт. Чрез натрупването на опит от проби и грешки открива нови поведения, които му позволяват да разрешава трудни за него ситуации.

По време на втората година се наблюдава проявата на различни поведения, когато детето е попаднало пред трудна за него ситуация. То може да си представи адекватните движения преди да ги извърши, да ги комбинира умствено и да предвиди резултата им. Решението на проблема вече не се открива посредством действието, а се изобретява преди каквото и да е действие. Тази промяна свидетелства за зараждащата се способност на малкия човек да си представя дейността, преди да я осъществи, като предварително си спомни натрупаните от предишен опит действия.

Детето много често предизвиква, с помощта на тялото и движенията си, ситуация или дейност, която няма нищо общо с настоящия момент и в която представата, преди да бъде обмислена, се изиграва символно. Това е подражанието и имитацията, играта на символи и представи. Посредством играта то си представя дейности или предмети, който му носят удоволствие и удовлетворение, като прилага определени жестикулации към неадекватен предмет или ситуация. Благодарение на развитието на речта детето може да вербализира представата си.

Посредством голямата си двигателна активност то натрупва опит за различните характеристики на предметите, явленията и хората, които са му въздействали в миналото. Представата се явява тогава, когато тези предмети, явления и хора не присъстват в момента на възникването на представата и не оказват пряко въздействие върху сетивните системи на детето.

За развитието на представата важно значение има и развитието на речта. Тя се отличава с голяма активност и нарастващо задаване на въпроси от детето. На тези въпроси, на които то не получава обяснения, само си съставя отговори. Посредством речта се осъществяват процесите на обобщаване. Отначало те са неточни (детето назовава като „топка” всички кръгли предмети), но постепенно започват да се основават на съществени признаци (птичките са живи, летят и пеят) и да си служат с все по-общи понятия. Правят сравнения, търсят връзки и зависимости, но не винаги са в състояние да ги извършват правилно.

За повече информация – списание „Психология за родители” бр.12/2009 година

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |