Кой е тук?
В момента 1 гост онлайн
Приятели
Психология журнал
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Събота, 19 август, 2017 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ arrow Емоциите при деца от 0 до 3 години
Емоциите при деца от 0 до 3 години Печат Е-мейл
Емоциите при деца от 0 до 3 години
Нина Иванова

При децата е характерно желание за моментално задоволяване на потребността. Те са подчинени на принципа на удоволствието. Според това, дали се задоволяват или не техните потребности проявяват положителни или отрицателни емоции. Например, когато едно дете е видяло нов предмет, то иска да се запознае с него, формира очакване, че майка му ще му даде да го види, пипне, опознае. Въпреки това, по една или друга причина, тя не го прави. Тогава то изпитва силна отрицателна емоция и започва да плаче.

С течение на времето развиващото се бебе започва да показва нарастващо внимание към околния свят. Възприема майка си като част от себе си и тя е в основата на неговите впечатления и преживявания. Майката е човекът, който участва най-активно в отглеждането на детето, тя задоволява всички негови нужди и желания, което носи на детето удоволствие, успокоение. Но тя невинаги е фактор за задоволяване и сигурност, понякога е въвлечена в трудни, причиняващи безпокойство ситуации и в тази перспектива започва да се превръща за детето във външен обект. Например то първо се усмихва само на познати хора, особено на майка си, а при появата на непознати лица това предизвиква безпокойство, плач. При редуването на ситуации, които детето не може да разпознае, или на присъствието на чужди хора, то изпитва безпокойство. В началото преобладават отрицателните емоции, което показва, че животът му не е много приятен. Тези емоции се изразяват чрез мускулно напрежение, тъжна мимика, плач. След това детето започва да изпитва страх, притеснение, гняв и агресивност. Страховете му са най-вече свързани с внезапната загуба на подкрепа, нежност или с внезапността на някои звукови или зрителни дразнители. Те може да се придобити (напр. страх от куче поради рязка поява), по подражание (напр. страх от насекоми у дете, чиято майка се страхува), и когато го е страх да не би да се нарани или да изпита неудоволствие. Друга причина бебето да изпита страх е липсата на здрава подпора при подхвърлянето му или неумелото му полагане във ваничката за къпане. Може да се обобщи, че през възрастта от една до три години страховете му имат като обект най-вече животните, бурите, тъмнината, чуждите хора, лекарите. С тях са свързани неприятни преживявания, които често се засилват от плашещи разкази или тревожещи заплахи от страна на възрастните. Честотата им расте до третата година, след което намалява, защото детето започва да различава кое е реално и кое не.

Положителните емоции се изразяват чрез движения на крайниците, усмивки, весело изражение, кратки и ясни викове, гукане. Те са резултат на обгрижване, галене, прояви на нежност и когато възрастните си играят с него. Бебето прелива от радост, смее се, когато го гъделичкат или си играят с него. Може да се забележи гордост и радост по отношение на самото себе си по повод на собствените достижения, с успеха на неговите действия.

Ако е обичано, детето започва да се вижда като заслужаващо любов, има стойност за околните. Това до голяма степен ще определи неговото отношение към самото себе си – тенденция да се чувства като ценно или малоценно, която е един от основните елементи на чувството за сигурност и доверие.

Бебето се наслаждава и страда много по-силно, тъй като е изцяло в настоящето си впечатление и никакво безпокойство не е в състояние да ограничи радостта му, също както и никаква надежда неговата мъка – тъгата му е неизмерима.

При освобождаването на напрежението и изразяването на емоции, голямо влияние оказва страхът. Изразяването на агресивните пориви може да бъде под най-различни форми – детето тропа с крак или плаче, удря по мебелите, кара се на играчките си или се хапе и наранява. То става трудно за управление, упорства, инати се, започва да прави обратното на това, което го карат, плаче за предмет, а след това го отхвърля. По този начин търси своята независимост и изгражда самоувереността си, които му позволяват да отстрани изначалното безпокойство и да не е зависимо от родителите си за удовлетворяването на всичките си основни нужди.

Благодарение на по-разнообразните контакти с околните се създават и по-разнообразни емоционални състояния. Социалните чувства се развиват твърде значително благодарение на това, че детето не чака само да бъде потърсено, но и само търси социален контакт, отначало с околните възрастни, а след това и с други деца. Контактите с връстници са все още много нетрайни, лесно могат да се явят спречквания, но същевременно са основа и за формиране на приятелски чувства, изразявани в определени предпочитания на едно или друго детенце.

Периодът до три години се характеризира с силни, динамични и ярко изразени емоции. Много е важно родителите да обясняват на детето причините, поради които не са задоволили потребността му и да не го наказват за проявите на отрицателните си емоции. По този начин то реагира на определена ситуация и натрупва впечатления и опит.

За повече информация – списание „Психология за родители” бр.10 /2009 г.

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |