Кой е тук?
Приятели
Психология журнал
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Четвъртък, 29 юни, 2017 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ arrow Потребностите при децата от 3 до 6 годишна възраст
Потребностите при децата от 3 до 6 годишна възраст Печат Е-мейл

Потребностите при децата от 3 до 6 годишна възраст

Нина Иванова

Потребностите са мощен решаващ фактор, те са ръководещите в човешкия живот и задоволяването им е основна движеща сила, която мотивира поведението на човек. При задоволяването на една потребност автоматично се провокира друга. Обикновено се приема за повече яснота, че всеки човек има някаква подредба по важност на различните нужди. На нейна основа той насочва усилията си първо за задоволяване потребностите с по-голяма важност, а после търси удовлетворяване на по-маловажните. Преценката за ценността на всяка възможност е винаги субективна и относителна, тя е в съзнанието на всеки и не може да бъде измерена в абсолютна стойност.

Потребностите се разглеждат като организирани тенденции, които дават чувство на цялост и насока на човешките действия. Така индивидуалното поведение може да се разбере в термините на динамиката на удовлетворяването на такива потребности. Никой не предприема каквото и да е, без то да му е необходимо, да отразява негови желания или да има личностен смисъл, да му е потребно.

Децата, преминавайки през различните етапи на своето развитие, проявяват различни интереси и потребности, различни неща ги привличат. Към три и половина годишна възраст първичните форми на мислене и особено „игровото мислене” достигат своя апогей. Това е времето, в което детето, след като вече до известна степен е намерило своето място чрез кризата на противопоставяне и донякъде се е отделило от околния свят открива, че има външна реалност, която е независима от него и с която трябва да се съобразява, ако иска да задоволи потребностите си. До този момент за да постигне удоволствие е искало и подражавало, докато през настоящия етап разбира важността на положените от него усилия. От четвъртата година нататък се очертава едно по-реалистично и обективно поведение, което по време на шестата година ще бъде толкова дълбоко, че детето ще може да надмине простата дейност на играта и да преследва обективни цели, които не зависят само от неговото удоволствие.

През този период се зараждат потребностите да бъде като възрастните, да разбере себе си като личност, т. е. да опознае своите особености, да си отговори на въпроса „Кой съм аз?”, да осмисли склонностите и възможностите си. Актуална е потребността за утвърждаване в познавателната дейност.

Значителна е потребността от движения и те все повече започват да се отличават с ловкост, бързина, увереност. Учи се да танцува, бяга, хвърля, лази, овладява умения да реже с ножица, да шие и др.

През този период то ходи навсякъде, иска всичко да пипне, да види, да разбере. Често задава въпроса „Какво е това?”, пита и се опитва да разбере за какво служи определеният предмет и как може да го използва. Детето, което за пръв път се качва на велосипед с помощни колела, първоначално се задоволява само с желанието да се придвижи напред, но след това проявява познавателни потребности за особеностите и механизма и се нагажда към тях. Вече е ориентирано към резултата, към поуката от действието, а не толкова единствено към удоволствието от движението.

Обяснимо е, че с по–широкото участие в различни видове игри, учене, труд, общуване, потребността от мисловна активност (откриване на връзки и зависимости) се увеличава, а с това се допринася за развитие на мисловните възможности.

С раждането си детето попада в среда не само от природни дадености, но и от човешкото творчество. То само не е в състояние да я опознае и овладее. Потребно му е ръководството и помощта на възрастните. Чрез тях постепенно научава какво представлява светът, в който живее и как да се адаптира в него. Без възрастните, носители на знания и опит, то не би могло да разбере за какво служат такива предмети като чашата, флумастера, кърпата, гребена, вилицата и т. н. и как да ги употребява. Възрастните, чрез общуване с детето и включването му в изпълняването на достъпни изисквания, го обогатяват със знания и опит, допринасят за развитието на психическите сили и способности и така го приобщават към постиженията на времето, в което живеят.

За повече информация – списание „Психология за родители” бр.8 /2008 г.

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |