Кой е тук?
Приятели
Психология журнал
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Вторник, 24 октомври, 2017 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ arrow Вниманието при деца от 0 до 3 години
Вниманието при деца от 0 до 3 години Печат Е-мейл
Вниманието при деца от 0 до 3 години

Нина Иванова

Времето, през което детето може да се съсредоточи върху даден обект или тема определя устойчивостта на вниманието му. Появата но нещо ново или някакви промени е главният фактор, който привлича и задържа вниманието. Вниманието при децата бързо отслабва при фиксиран, постоянeн стимул, но веднага се възбужда с настъпването на промяна или на нещо необикновено. Устойчивостта на вниманието им се отнася до периода от време, през което детето успява да открива в ситуацията нещо, което да представлява интерес за него. Тази продължителност до известна степен ще се влияе от количеството и силата на наличните разсейващи стимули. Влияние оказват интересите и потребностите на детето.

За първите месеци от живота на бебето е характерно неволево внимание. След третия месец стартира изграждането на волевото внимание, на основата на неволевото. Детето започва да проявява силна активност по отношение на околната среда. Затова около кошарката му се слагат ярки играчки, дрънкалки и други подобни неща с цел да привлекат вниманието му. Така то започва да се заглежда в ярките предмети, а родителят е онзи, който обяснява, като на голям човек, какъв е този предмет, за какво служи и т. н.

За опознаване на средата от бебето се изисква огромна изследователска активност и непрекъснато упражняване на всички телесни възможности, както и вариантите, които може да предложи едно обичащо и стимулиращо семейство. Две - три месечното бебе вече е способно да влиза в социален контакт. То се стреми да направи тялото си послушно на своите желания. Бебето е видимо безпомощно, но бързо разбира своята власт над възрастните иска да бъде носено на ръце, да се играят игри с него, които го забавляват, да стане център на внимание.

Играейки си с предмети, хора, звуци и със собственото тяло, бебето натрупва опит за връзката между действията и техните последици. Децата си играят с действията, за да разберат ефектите, предизвиквани от тях. Склонността на бебетата да изследват своя свят е просто изумителна! Игрите най-често се състоят в многократно повторение на последователности от движения.

Прохождането на детето е символ на началото на автономността му. То радикално променя неговия жизнен свят. Вече може да изследва множество предмети без чужда помощ и да прави самостоятелни избори за придвижване в пространството. С началото на ходенето окончателно се изгражда възприятието за пространство. Детето вече не посяга за отдалечени предмети, но отива във всяко достъпно помещение и хваща всеки достъпен предмет, разглежда го продължително и с интерес с всички възможни сетива, включително възприема и вкуса му. Експериментирането с предметите (т. е. играта с тях) в ранна възраст придобива нови качества: детето започва да регистрира не само техните физически свойства (тяхната веществена структура), но се стреми да открие “скрити” свойства - такива, които не се възприемат незабавно със сетивата, т. е. типичния начин на използване на предмета от хората, неговата функция, и да го промени по този начин, да осъществи с него поведение, съответстващо на неговата функция. Постепенно започва само да си създава трудности: катери се по предмети, които може да заобиколи; нарочно настъпва дребни предмети, мъчи се да мине оттам, откъдето очевидно не може. Този тип поведение може да се приеме като вид игра. Усвояването на поведението, съответстващо на функцията на предмета, изисква изграждане на продължителни (във времето) сложни поведенчески последователности. Например използването на лъжичката минава през много предварителни експерименти и изисква много усилия и упражнения. Отначало се усвоява пресягането, след това загребването, след това поднасянето към устата.

В края на първата година започва изграждането на целенасоченото внимание, като се извършва в процеса на възпитание. Изграждането на волевото внимание трябва да става според интересите на детето във вид на игра. Много е важно при възпитанието да се задоволяват неговите потребности, а не тези на родителите. Например детето си играе с топка, това му е интересно и вниманието му е насочено към топката – хваща я, рита я, стиска я, но родителят иска да му чете книжка и взима топката от детето и започва да чете приказки. Това не предизвиква интерес, дори е възможно детето да започне да плаче. Изпитва неудоволствие, защото не е задоволена потребността му от игра с топката, а родителят без обяснения му насочва вниманието към другата дейност.

От началото на втората година детето активно усвоява информация за заобикалящите го предмети (ходи, лази, тича, пъха пръстите си навсякъде, отваря шкафовете, пъха в устата всеки предмет, който види), като много от действията му представляват опасност за самото него. Активно и усилено се стреми да намери (и успява) сходство между предмети, които си приличат не толкова по техния външен вид, колкото по тяхната функция, с участието на въображението, чрез което на използваните предмети се приписват някои свойства и състояния, диктувани от интересът му. Например пръчка може да стане конче, чашата - шапка и т. н.

На тази възраст то иска „всичко да пипне и всичко да направи”, възприема ситуациите, събитията, лицата и нещата единствено като функция на възможностите за усещане, емоционално вълнение и дейност, които му предоставят. То вижда заобикалящата го среда единствено във връзка с личното си моментно състояние, със своите желания и страхове.

За повече информация – списание „Психология за родители” брой 11/2009

 
Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74