Кой е тук?
В момента 1 гост онлайн
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Сряда, 18 септември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow ПСИХОАНАЛИЗА в ежедневието arrow Защо е нужно да посещаваме психотерапевт?
Защо е нужно да посещаваме психотерапевт? Печат Е-мейл
Защо е нужно да посещаваме психотерапевт?

Ирена Киркова

Като начало е нужно да се разграничат термините психолог, психотерапевт и психиатър, тъй като в общественото пространство все още има неразбиране, което е една от главните причини да не се гледа с добро око на тези професии. Все още се смята, че за да посети човек психолог, то означава, че е извън нормата. Всичко това буди страх и най-вече срам, тъй като той очаква околните да реагират с присмех и отдръпване. Затова много от хората, дори да имат проблеми се колебаят преди да потърсят тези услуги. Психиатърът се занимава с хора, които са извън нормата, без или със слаба връзка с действителността. Той може да предписва медикаменти. Психологът се занимава с хора в нормата. Тъй като психологията е широкообхватна наука, то тя има много разклонения – индустриална, възрастова, етнопсихология, педагогическа, когнитивна и др. Психотерапията е клон на психологията, в която се използват различни психологически техники за възстановяване относителния баланс на личността. Означава, че терапевтът се занимава с хора в нормата, които имат личностен проблем, който искат да разрешат. Докато в САЩ за средната и висшата класа е съвсем нормално и дори препоръчително освен личен лекар да имат личен психотерапевт, то при нас идеята все още звучи чуждо и плашещо.

За да изведа защо е нужно да се посещава психотерапевт ще изложа последиците, ако не се вземат мерки за психичното състояние. Единици са хората, които могат да се похвалят с успешно реализирани цели и задачи през различните жизнени етапи. Най-големите травми са от детството, поради факта, че това е първия опит на човек и по силата на това, че е първи е най-значим и въздействието в по-нататъчния му живот е доминиращо. В обществото ни все още царят множество стари порядки и норми, които затрудняват живота на хората, като например, че за секс не се говори, че опознавателният интерес към гениталиите на малките деца е нещо лошо, дори срамно; че мъжете не плачат; че интересът към отпадъчните продукти от човешкото тяло е срамен и гнусен. В резултат, културата и възпитанието пресичат много от нормалните човешки потребности, карайки детето да се срамува от желанията си. Затова има емоционално затворени, неуверени хора. Сляпото подчинение на нормата и личностната закостенялост стигат дотам, че човек да не осъзнава истинските си потребности. Ако не знаеш нещо, как може да го задоволиш? Тъй като това е нещо, което не му дава мира, но въпреки това цензурата му е достатъчно силна, за да не позволи информацията да достигне съзнанието, то тя излиза под изкривена форма. За пример, желанието на жена да прави секс може да се изведе като желание да излиза навън, да среща нови хора (стремеж към разнообразие), изключвайки сексуалната страна на въпроса. Въпреки всичко, честите излизания имат за цел тъкмо запознанство с нови мъже, евентуални партньори. Но тя не го осъзнава. Системното незадоволяване на потребностите води до вътрешна тревожност, която може да намери израз по много начини: невротизъм, агресия и автоагресия, сприхавост, соматика.

В природата на всеки човек е заложен стремежът към развитие и самоусъвършенстване. Въпреки това, имаме и защитен механизъм, който цели да съхрани Аза от изпитване на неудоволствие. Полагането на усилия за задоволяване на потребностите неминуемо предполага такова. Тук от човека зависи по кой път ще поеме – трудния, но завършващ с удовлетвореност от себе си от постигнатото или по-лесният, който води до задълбочаване на проблемите.

Не бива да се смята, че вземането на решение за промяна и реализирането му е толкова лесно. Новото винаги плаши поради факта, че нямаме опит за него. Затова е нормално да изпитва множество страхове от промяната. Въпреки това, ако не се реализира, то негативното състояние ще се задълбочава, а с това и личностните проблеми, противоречия, отношението на околните към него, физиологичното състояние и др. Неслучайно с увеличаване на годините болестите стават все повече и по-задълбочени.

Психотерапевтът е безценен помощник и в самата промяна. Защитните ни механизми правят така, че да не стигаме до истинските причини за поведението си, до конфликта или актуалния дефицит. Често човек мисли едно, а се оказва съвсем друго. Не може да му хрумне, поради факта, че информацията ще донесе неудоволствие на Аза, а той не иска това, затова замаскира желанието. Отстрани е много по-лесно да се стигне до отговора и това е част от работата на психотерапевта – да насочва и помага човек да стигне до истинските причини за поведението си.

Ако се направи паралел между приятеля и психотерапевта, то ще се стигне до извода, че той е най-добрият приятел на човека. Казва му истината в очите, помага му, дава друга гледна точка. Пред него човек може да е открит, да изкаже притесненията си и да му се довери, да разкаже за най-личните си и интимни мисли и да е сигурен, че те няма да излязат извън кабинета. В същото време може да е сигурен, че дадените съвети са работещи. В днешния свят е трудно да се намерят такива приятели и тъкмо терапевтът е онзи, който може да помогне на човек да се чувства и живее по-добре, да преодолее онова, което му пречи и с това да разреши голяма част от личностните конфликти.

 
< Предишна
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |