Кой е тук?
В момента 1 гост онлайн
Приятели
Психология журнал
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Петък, 24 ноември, 2017 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow Новини и реклама arrow ОТГОВОР НА ПРОФЕСИОНАЛНО СТАНОВИЩЕ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКА ШКОЛА ПО ПСИХОАНАЛИЗА
ОТГОВОР НА ПРОФЕСИОНАЛНО СТАНОВИЩЕ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКА ШКОЛА ПО ПСИХОАНАЛИЗА Печат Е-мейл
Уважаеми колеги,

преди няколко дни група представители на Дружеството на психолозите в България начело с неговия Председател, Пламен Димитров, публикуваха Професионално становище за дейността на фондация „Българска школа по психоанализа”, гр. Варна, в „Бюлетина на Дружеството на психолозите” – 2013 г. и разпространено чрез социалната мрежа Facebook.

Не смятам да изпадам в техния тон и лексика, защото хората, които стоят зад името Българска школа по психоанализа, са добри специалисти, с необходимите качества, умения, знания и опит в областта, която работят.

Искам, обаче, да акцентирам на няколко момента в становището:

I. Относно етичността

Обръщам се персонално към подписалия се г-н Никола Атанасов, член на Комисията по етика към Дружеството на психолозите в България, дали е запознат с текста на становището, защото в съдържанието му има голяма доза неетичност.

1. Авторите са извадили от контекста отделни пасажи и с това придават недостоверност и изопаченост на информацията, която публикуват. Ето и фактите:

Цитат от становището: „Едната от тези дейности е публикуването в списание „Психоаналитична практика” на случаи от работа с пациенти. Цитираме (брой 1-1 на списанието от март т.г., стр. 8): „Читателите ще имат възможността да проследят и представянето на случай на клиент, който ще бъде подробно разгледан в четирите броя на списанието тази година”. В „психоанализата”, през която е преминал клиентът, „се използват техники о от различни терапии” (пак там, стр. 9) (!!!).

Реално написано на страниците на списанието: „Чи­­та­­те­­ли­­те ще имат въз­­­мож­­­ност­­­та да прос­­­ле­­дят и предс­­­та­­вя­­не­­то на слу­­чай на кли­­ент, пре­­ми­­нал пси­­хо­­а­­на­­ли­­за, кой­­то ще бъ­­де под­­­роб­­­но раз­­г­­­ле­­дан в че­­ти­­ри­­те броя на спи­­са­­ни­­е­­то за та­­зи го­­ди­­на.

Ос­­­но­­ва­­та, на ко­­я­­то се гра­­ди на­­ша­­та ра­­бо­­та, е пси­­хо­­а­­на­­ли­­тич­­­на­­та те­­о­­рия на З. Фройд, но съ­­об­­­ра­­зе­­на с изис­­к­­­ва­­ни­­я­­та на вре­­ме­­то, в ко­­е­­то жи­­ве­­ем и мяс­­­то­­то, къ­­де­­то сме се ро­­ди­­ли – Бъл­­­га­­рия, за­­що­­то зна­­ем, че ар­­­ха­­ич­­­но­­то онас­­­ле­­де­­но на бъл­­­га­­ри­­те е раз­­­лич­­­но от то­­ва на аме­­ри­­кан­­­ци­­те, фран­­­цу­­зи­­те, гер­­­ман­­­ци­­те (за все­­ки на­­род е раз­­­лич­­­но), а то оказ­­­ва зна­­чи­­тел­­­но вли­­я­­ние вър­­­ху фор­­­ми­­ра­­не­­то ни ка­­то лич­­­нос­­­ти, за­­що­­то е част от съ­­дър­­­жа­­ни­­е­­то на Свръх Аза.

Ос­­­вен то­­ва, спе­­ци­­а­­лис­­­ти­­те в БШПА са в пряк, не­­пос­­­ред­­с­­т­­­вен кон­­­такт (не из­­­пол­­з­­­ват ди­­ван­­­че­­та) със сво­­и­­те кли­­ен­­­ти, за да мо­­гат да наб­­­лю­­да­­ват не­­вер­­­бал­­­но­­то по­­ве­­де­­ние на кли­­ен­­­та, как­­­то и вся­­ка ед­­­на про­­мя­­на, свър­­­за­­на с не­­го­­во­­то със­­­то­­я­­ние.

Хо­­ра­­та, с ко­­и­­то ра­­бо­­тим (де­­ца и въз­­­рас­­т­­­ни), са пси­­хич­­­но здра­­ви. Тъл­­­ку­­ва­­не­­то на съ­­ни­­ща­­та са съ­­път­с­т­ващ, а не ос­­­но­­вен ме­­тод на пси­­хо­­а­­на­­ли­­тич­­­на­­та ни ра­­бо­­та­­та. Из­­­пол­­з­­­ват се тех­­­ни­­ки от раз­­­лич­­­ни те­­ра­­пии, за да се стиг­­­не по-бли­­зо до кли­­ен­­­та, да спе­­че­­лим не­­го­­во­­то до­­ве­­рие и да по­­лу­­чим въз­­­мож­­­но най-доб­­­ри­­те ре­­зул­­­та­­ти, но ак­­­цен­­­ти­­ра­­ме на ра­­бо­­та­­та с ми­­съл­­­та, съп­­­ро­­ти­­ви­­те, из­­т­­­лас­­­ка­­ния ма­­те­­ри­­ал и дру­­ги.

Всичко това е поместено на стр. 8, защото на 9-та страница няма текст (явява се като титулна).

2. Никъде не се казва, че:. „В „психоанализата”, през която е преминал клиентът, „се използват техники от различни терапии.

Смятам, че това не се вписва в рамките на етичността и влиза в противоречие с точка 3.1.1. от Етичния кодекс на психотерапевтите в България, гласящ: „Въздържат се от необективни съждения за колегите и тяхната работа, но могат да правят обоснована критика.”

В случая няма обоснована критика, защото цитираното от авторите е изнесено от контекста и води до заблуда на читателите.

3. Публикуваният материал, на който те се баират, е представяне на случай от консултиране с психоаналитичен подход. Явно господата не правят разлика (или умишлено изопачават информацията) между консултиране с психоаналитичен подход и психоанализа.

Не знам те как и къде са обучавани, но още от студентската скамейка ни учат, че психиката не може да бъде видяна под микроскоп, да бъде ограничена или рамкирана. Всеки човек има собствена индивидуалност и особености, чувствителен е към различни неща, преживява по своеобразен начин победите и загубите, ценностите и важните неща в живота за всеки са различни. Затова техниките, които ще използва психологът, позволява да са еклектични, но цялостният процес да е съобразен и лежащ на подхода.

От написаното в становището извеждам предположението, че господата вероятно не правят разлика между техника и подход, а незнанието им е повод за заблуда на читателите, към които е адресирано.

Освен това, публикуваната статия отговаря на всички изисквания и правила, по които се провежда консултативния процес, описани в учебниците по „Консултативна психология”.

Не приемам критиката за обоснована и аргументирана, а оставям на Вашата съвест, самосъзнание и компетентност, г- н Атанасов, да прецените дали е етично?

II. Следващият акцент е (цитирам): „Самото название на фондацията буди учудване, тъй като не е възможно да възникне школа по психоанализа в един град, в който изобщо няма психоаналитици. Материалите, публикувани в двете горепосочени списания, рядко имат нещо общо с психоанализата.”

Уважаеми колеги, градът за който става на въпрос, е град Варна – голямо университетско средище, в което от дълги години има бакалавърска, магистърски програми за обучение по психология, а в последните години и с възможност за получаване на научни степени. Обучението на студентите се реализира от доста опитни преподаватели, с голям авторитет и знания.

Освен това, в град Варна, както и в цялата страна, разбира се, успешно работят голям брой добре подготвени и реализирани психолози, които са привърженици на различни подходи, и това не ги прави по-малко знаещи и можещи. Откъде господата, подписали се под становището, знаят, че във Варна и в другите градове на страната няма работещи психоаналитици и защо, според тях, не е възможно възникването на една школа в град, различен от София?

Ако добре са запознати с историята на психологията, там е описано как са възникнали школите и на какви условия е необходимо да отговарят. Това е материал, който се изучава в първи курс по психология.

Българска школа по психоанализа стъпва на теорията, създадена от Зигмунд Фройд, като нейната цел е да я „адаптира” към българските условия и начин на живот, съобразено с изискванията на времето, в което живеем.

Стъпвайки на енергитичната структура на несъзнаваното, описана от З. Фройд, специалистите от школата доразвиват и задълбочават изучаването на този „елемент” от психичната структура на личността. Използваме терминологичния апарат на психоанализата, като въвеждаме допълнителни термини, целящи доизясняване на разработките ни. Нашата работа е представяна на научни форуми и публикувана в сборници.

Българска школа по психоанализа има свой печатен орган – списание „Психоанализа”, а от м. Януари 2013 година и списание „Психоаналитична практика”, където представяме приложението на психоанализата и нашите разработки в практиката.

С кое и с какво, господа, не покриваме изискванията за създаване на школа и етично ли е, господин Атанасов, според Вас, да се дават оценки на авторите, писали за списанията („Психоанализа” и „Психоаналитична практика”), след като се съмнявам, че някой от подписалите се под становището ги е чел? Кое им дава право и не е ли това обида към професионализма и труда на хората, които правят нещо за популяризирането на българското в областта на психологията и психоанализата? Това са автори, живеещи в различни краища на България.

III. Третият акцент е върху това, че специалистите и съмишлениците на Българска школа по психоанализа не са противници на популяризирането на чуждия опит. Приветстваме хората, които канят чужди специалисти, за да споделят своите постижения. А ние колеги, споделяме ли нашия опит пред тях? Колко са тези практикуващи психолози, които са канени извън пределите на страната, за да споделят собствения опит? Причината за това, според мен, е не, че нямаме такъв, а в липсата ни на самочувствие, че сме българи. Страни като Австрия, Германия, Франция и др. Имат традиции в областта на психологията. А кога българската психологична общност ще създаде свои?

Една от целите на Българска школа по психоанализа е точно тази, а какво се случва? Вместо да се подкрепяме, ние анатемосва и призоваваме, сякаш нещо много страшно и опасно се е появило. Много трудно се създава ново начало. По-лесно е да завидиш и оплюеш. Ненапразно сме в първите места на класациите за най-нещастните хора. Българските учени и специалисти в областта на психологията (а може би и не само там) нямат самочувствие. На нас трябва някой да ни казва какво да правим, да членуваме някъде, за да ни признаят. Дали това определя професионализма на един специалист?!

Разбира се, че всеки психолог или психотерапевт, трябва да придобие личен опит, който се състои в това да разреши собствените си несъзнавани конфликти, да е наясно с възможностите си и с това кой е той, какво иска, защо го иска и как да го постигне. Необходимо е да има богата обща култура, добра теоретична и практическа подготовка. Но, ако наистина иска да стане добър професионалист, той трябва да пречупи получения опит през себе си и да изгради собствена позиция, защото както е казала Фрида Фром – Райхман „Психоаналитик, без собствена философия е само „психотехник”, и е съмнително дали ще достигне до дъното на своята професия.”

Юридическото право да бъдем психолози ни се дава с дипломата, която получаваме от университета. А това какъв подход и метод ще използваме, привърженици на коя школа ще бъдем, зависи единствено и само от нас. Никъде няма законово изискване да членуваме в международни организации. Демокрацията в нашата страна и пазарната среда ни дават право сами да определяме нашия избор, но без да ни освобождава от отговорността за нашите клиенти.

IV.Последното, на което ще акцентирам, е (цитирам):

„Личната анализа с голяма продължителност е основен елемент и от формирането на психоаналитиците, последователи на Жак Лакан, които у нас са предствени от Българското общество за лаканианска психоанализа и Българското психоаналитично пространство. Да станеш практикуващ аналитик в тази парадигма също е дълга и сложна процедура, свързана с членство в съответните международни организации.”

Уважаеми колеги, психоанализата в България не е представена само в лицето на горепосочените организации. Това, за което авторите говорят, е течение в психоанализата и, разбира се, всеки е свободен в избора си чии последовател ще бъде.

Психоаналитичният процес е наистина дълбинен и продължителен, но не толкова колкото го описват авторите на становището (за последователите на Жак Лакан сигурно е толкова). Те явно пак не правят разлика между лична психоанализа и обучение в психоанализа.

В Българска школа по психоанализа работим със здрави хора, където преминаването на лична психоанализа не изисква такъв огромен период.

Обучението по психоанализа (визирам подготовка на специалисти) изисква по-продължителен период (но не безкраен), където има по-специални изисквания.

Не смятам да влизам в полемика с авторите по отношение на изказването им за курсовете, защото:

· и тук не са си направили труда да прочетат и вникнат в написаното;

· специалистите от Българска школа по психоанализа знаят как и могат да обучават.

Накрая искам да завърша с това, че ролята на Дружеството на психолозите в България би трябвало да бъде обединяваща, а не разединяваща психологичната общност. Смятам, че пред организацията стоят много по-важни задачи от това да обругават и изопачават дейността на една легитимна организация, като например:

1. Да акцентира вниманието и дейността си върху това професията „психолог” да бъде включена в класификатора на длъжностите и професиите.

2. Дейността на практикуващите психолози да бъде свързана със Здравната каса, така както е във всички западноевропейски държави.

Възможните цели са няколко:

· да се помогне на повече български граждани и техните деца да се справят успешно с проблемите си, преди да се стигне до хапчетата;

· да се подсигури работа на всички млади хора, завършващи психология;

· и не на последно място – да се създаде култура и традиция в нашето общество и да се помогне на българските граждани да разберат, че да посещаваш психолог, не означава, че си луд, а е показател за здравна култура.

Това, според мен, ще помогне за популяризирането и престижа на българския психолог.

Светлана Петрова

Директор на Българска школа по психоанализа

 
< Предишна
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |