Кой е тук?
В момента 1 гост онлайн
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Сряда, 18 септември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow ПСИХОАНАЛИЗА в ежедневието arrow ЗА­ЩО ПСИ­ХИ­АТ­РИ­Я­ТА ТРЯБ­ВА ДА БЪ­ДЕ ПРЕ­МАХ­НА­ТА КА­ТО МЕ­ДИ­ЦИН­С­КА СПЕ­ЦИ­АЛ­НОСТ
ЗА­ЩО ПСИ­ХИ­АТ­РИ­Я­ТА ТРЯБ­ВА ДА БЪ­ДЕ ПРЕ­МАХ­НА­ТА КА­ТО МЕ­ДИ­ЦИН­С­КА СПЕ­ЦИ­АЛ­НОСТ Печат Е-мейл
Автор Ло­рънс Сти­вънс   
13 ное 2013
Ло­рънс Сти­вънс
Док­тор на юри­ди­чес­ки­те на­у­ки
пре­вод
Иве­ли­на Дуд­ре­но­ва

Пси­хи­ат­ри­я­та тряб­ва да бъ­де пре­мах­на­та ка­то ме­ди­цин­с­ка спе­ци­ал­ност, тъй ка­то ме­ди­цин­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние не е не­об­хо­ди­мо, и до­ри не по­ма­га, при кон­сул­ти­ра­не­то, или т.н. пси­хо­те­ра­пия, за­що­то въз­п­ри­е­ма­не­то на ду­шев­ни­те за­бо­ля­ва­ния, ка­то би­о­ло­ги­чес­ко яв­ле­ние, е пог­реш­но. Ппси­хи­ат­рич­но­то “ле­че­ние”, ос­вен кон­сул­ти­ра­не­то или пси­хо­те­ра­пи­я­та (най-ве­че хап­че­та и елек­т­ро­шок) ,по-ско­ро на­ра­ня­ва, от­кол­ко­то по­ма­га на хо­ра­та. Ле­ка­ри­те с неп­си­хи­ат­рич­ни спе­ци­ал­нос­ти са по-под­гот­ве­ни от пси­хи­ат­ри­те да ле­ку­ват ис­тин­с­ки­те мо­зъч­ни за­бо­ля­ва­ния, а въз­п­ри­е­ма­не­то на пси­хи­ат­ри­я­та ка­то ме­ди­цин­с­ка спе­ци­ал­ност, от стра­на на ле­ка­ри­те с неп­си­хи­ат­рич­ни спе­ци­ал­нос­ти, е неп­ра­вил­но въз­п­ри­е­ма­не на ме­ди­цин­с­ка­та про­фе­сия ка­то ця­ло.

По ду­ми­те на Зиг­мунд Фройд в кни­га­та му “Въп­ро­сът с пси­хо­а­на­ли­за­та, прак­ти­ку­ва­на от ли­ца без ме­ди­цин­с­ко об­ра­зо­ва­ние”: “...пър­ви­ят проб­лем е, че в ме­ди­цин­с­ко­то учи­ли­ще ле­ка­рят по­лу­ча­ва об­ра­зо­ва­ние, ко­е­то е по­ве­че или по-мал­ко об­рат­но­то на то­ва, от ко­е­то ще има нуж­да в под­го­тов­ка­та си за пси­хо­а­на­ли­за.” Нер­в­ни­те за­бо­ля­ва­ния наи­с­ти­на са не­же­ла­но ус­лож­не­ние, зат­руд­няващо как­то за те­ра­пев­ти­те, та­ка и за юрис­п­ру­ден­ци­я­та и воен­н­а­та служ­ба. Но те съ­щес­т­ву­ват и са пред­мет на ме­ди­ци­на­та. Ме­ди­цин­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние, оба­че, не пра­ви ни­що, бук­вал­но ни­що, за тях­но­то раз­би­ра­не и ле­че­ние... Би би­ло до­ня­къ­де при­ем­ли­во, ако ме­ди­цин­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние прос­то не бе в със­то­я­ние да да­де на ле­ка­ри­те ня­как­ва ори­ен­та­ция в об­ласт­та на нев­ро­зи­те. То оба­че, пра­ви по­ве­че: из­г­раж­да у тях не­вяр­но и вред­но от­но­ше­ние... ана­ли­тич­но­то обу­че­ние би след­ва­ло да включ­ва об­лас­ти на зна­ни­е­то, ко­и­то са да­леч от ме­ди­ци­на­та и, с ко­и­то ле­ка­рят не се сблъс­к­ва в сво­я­та прак­ти­ка: ис­то­рия на ци­ви­ли­за­ци­я­та, ми­то­ло­гия, пси­хо­ло­гия на рели­ги­я­та и ли­те­ра­тур­ни нау­ки. Ако не е “на ти” с те­зи на­у­ки, ана­ли­за­то­рът не мо­же да нап­ра­ви ни­що с го­ля­ма част от своя ма­те­риал­. Ка­то ком­пен­са­ция, го­ля­ма­та част от пре­по­да­ва­но­то в та­ка на­ре­че­ни­те ме­ди­цин­с­ки учи­ли­ща не е от ни­как­ва пол­за за не­го ка­то ле­кар. Поз­на­ни­я­та по ана­то­мия на пи­щя­ла, на струк­ту­ра­та на въг­ле­хид­ра­ти­те, на че­реп­ни­те нер­ви, по съ­щес­т­ву­ва­щи­те бак­те­ри­ал­ни за­бо­ля­ва­ния и сред­с­т­ва­та за ле­че­ни­е­то им, по се­рум­ни­те ре­ак­ции и не­оп­лаз­ми­те – ця­ло­то то­ва зна­ние, ко­е­то не­съм­не­но е с най-ви­со­ка стой­ност са­мо по се­бе си, все пак ня­ма ни­как­во зна­че­ние за не­го. То не го ин­те­ре­су­ва и ни­то му по­ма­га ди­рек­т­но да раз­бе­ре ед­на нев­ро­за и да я из­ле­ку­ва, ни­то доп­ри­на­ся за изос­т­ря­не­то на оне­зи ин­те­лек­ту­ал­ни въз­мож­нос­ти, ко­и­то се изис­к­ват от про­фе­си­я­та му... Нес­п­ра­вед­ли­во и не­це­ле­съ­об­раз­но е да се опит­ва­ме да при­ну­дим един чо­век, кой­то ис­ка да ос­во­бо­ди ня­ко­го дру­ги­го от мъ­че­ни­я­та на фо­би­я­та или ма­ни­я­та, да по­е­ме по оби­кол­ния път на ме­ди­цин­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние. По­доб­но уси­лие не би има­ло ни­ка­къв ус­пех...” (У.У. Нор­тън и Ко., Инк., стр. 62, 63, 81, 82). В пос­лес­ло­ва към кни­га­та си д-р Фройд пи­ше: “ Пре­ди из­вес­т­но вре­ме под­ло­жих на ана­лиз (пси­хо­а­на­ли­за) мой ко­ле­га, кой­то бе­ше ка­те­го­рич­но про­тив иде­я­та ня­кой да се за­ни­ма­ва с ме­ди­цин­с­ка дей­ност без да е ме­ди­цин­с­ко ли­це. Аз му ка­зах: “Ра­бо­тим ве­че по­ве­че от три ме­се­ца. В кой мо­мент от на­ша­та ра­бо­та съм имал по­вод да се въз­пол­з­вам от мо­и­те ме­ди­цин­с­ки поз­на­ния?” Той приз­на, че та­къв слу­чай не е има­ло”. (стр. 92-93). След ка­то д-р Фройд пра­ви те­зи бе­леж­ки вър­ху соб­с­т­ве­ния си ме­тод на пси­хо­те­ра­пия – пси­хо­а­на­ли­за­та, не виж­да­ме за­що тряб­ва да е раз­лич­но за дру­ги­те ви­до­ве “пси­хо­те­ра­пия” или кон­сул­ти­ра­не. В кни­га­та си за тър­се­не на под­хо­дя­щия пси­хо­те­ра­певт Ман­ди Аф­тел, ма­гис­тър по ху­ма­ни­тар­ни на­у­ки, и Ро­бин Ла­коф, док­тор на на­у­ки­те, пра­вят след­но­то наб­лю­де­ние: “Ис­то­ри­чес­ки, всич­ки фор­ми на “раз­го­вор­на­та” пси­хо­те­ра­пия про­из­ли­зат от пси­хо­а­на­ли­за­та, раз­ра­бо­те­на от Зиг­мунд Фройд и уче­ни­ци­те му...По-но­ви­те мо­де­ли се от­к­ло­ня­ват в по-го­ля­ма или по-мал­ка сте­пен от пси­хо­а­на­ли­за­та, но всич­ки те имат един и същ про­из­ход. По­ра­ди то­ва те всич­ки са по-ско­ро по­доб­ни, от­кол­ко­то раз­лич­ни” (Ко­га­то го­во­ре­не­то не е ев­ти­но, или как да от­к­ри­ем най-под­хо­дя­щия те­ра­певт, без да зна­ем от­къ­де да за­поч­нем, Уор­нър Букс, 1985, стр. 27).

Ако смя­та­те, че съ­щес­т­ву­ва­не­то на пси­хи­ат­ри­я­та, ка­то ме­ди­цин­с­ка спе­ци­ал­ност, е оп­рав­да­но от на­ли­чи­е­то на би­о­ло­гич­ни при­чи­ни за та­ка на­ре­че­ни­те ду­шев­ни или емо­цио­нал­ни раз­с­т­ройс­т­ва, вие гре­ши­те. През 1988 г. в Но­вия на­ръч­ник по пси­хи­ат­рия на Хар­вард, Сей­мор С. Ке­ти, ма­гис­тър по ху­ма­ни­тар­ни на­у­ки, проф. Еме­ри­тус, про­фе­сор по нев­ро­ло­гич­ни на­у­ки в пси­хи­ат­ри­я­та и Сти­вън Мал­т­хис, док­тор на нау­ки­те, до­цент по пси­хо­би­о­ло­гия, и два­ма­та от хар­вар­д­с­кия ме­ди­цин­с­ки фа­кул­тет, каз­ват: “Неп­ре­ду­бе­де­но­то про­чи­та­не на най-но­ва­та ли­те­ра­ту­ра не да­ва очак­ва­но­то изяс­ня­ва­не на ка­те­хо­ла­ми­но­ва­та хи­по­те­за, ни­то убе­ди­тел­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за дру­ги би­о­ло­гич­ни раз­ли­ки, ко­и­то ха­рак­те­ри­зи­рат мо­зъ­ка на па­ци­ен­ти­те с пси­хич­ни раз­с­т­ройс­т­ва”.(Хар­вард Юни­вър­си­ти Прес, стр. 148). Та­ка на­ре­че­ни­те ду­шев­ни или емо­ци­о­нал­ни “раз­с­т­ройс­т­ва” се при­чи­ня­ват от не­щас­тен жи­вот, не от би­о­ло­ги­я­та. Ня­ма би­о­ло­ги­чес­ка ос­но­ва за “ду­шев­ни­те или емо­ци­о­нал­ни раз­с­т­ройс­т­ва”, въп­ре­ки спе­ку­ла­тив­ни­те те­о­рии, ко­и­то чу­ва­те. Мо­зъ­кът е ор­ган на тя­ло­то и без съм­не­ние, той мо­же да бо­ле­ду­ва, но ни­кое от за­бо­ля­ва­ни­я­та, кои­то днес смя­та­ме за пси­хич­ни, не е след­с­т­вие от за­бо­ля­ва­не на мо­зъ­ка. Лип­с­ват ва­лид­ни би­о­ло­гич­ни тес­то­ве, пот­вър­ж­да­ва­щи на­ли­чи­е­то на та­ка на­ре­че­ни­те ду­шев­ни бо­лес­ти. За­бо­ля­ва­ни­я­та, ко­и­то днес смя­та­ме за пси­хич­ни, са пси­хо­ло­гич­ни, не би­о­ло­гич­ни. Ле­че­ни­е­то, ко­е­то в на­ши дни се про­веж­да, е би­о­ло­гич­но, но ед­но мо­дер­но пси­хи­ат­рич­но ле­че­ние, ко­е­то не включ­ва из­с­луш­ва­не и пред­ла­га­не на съ­вет, е тол­ко­ва без­с­мис­ле­но, кол­ко­то да се опит­ваш да раз­ре­шиш ком­пю­тъ­рен соф­ту­е­рен проб­лем, ра­бо­тей­ки вър­ху хар­ду­е­ра. Ка­то про­фе­сор по пси­хиат­рия, То­мас Саз е ка­зал: “Опи­ти­те да се ле­ку­ват та­ка на­ре­че­ни­те ду­шев­ни бо­лес­ти чрез ра­бо­та вър­ху мо­зъ­ка, са ка­то опи­ти­те да се сва­лят рек­ла­ми­те за ци­га­ри от те­ле­ви­зи­и­те, като по­ви­ка­те те­ле­ви­зи­о­нен тех­ник да ре­мон­ти­ра те­ле­ви­зо­ра ви”. (Вто­ри­ят грях, Ан­кор Прес, 1973, стр. 99). Тъй ка­то лип­са­та на здра­ве не е при­чи­на за проб­ле­ма, ме­ди­цин­с­ко­то ле­че­ние не е ре­ше­ние.

В пос­лед­но вре­ме все по­ве­че се приз­на­ва без­по­лез­ност­та на пси­хиат­рич­но­то “ле­че­ние” от ле­ка­ри с неп­си­хи­ат­рич­ни спе­ци­ал­нос­ти, от мла­ди ле­ка­ри, то­ку-що за­вър­ши­ли ме­ди­цин­с­ки­те уни­вер­си­те­ти, от лаи­ци и от са­ми­те пси­хи­ат­ри. То­ва е опи­са­но от Марк С. Голд, пси­хи­а­тър, в кни­га, пуб­ли­ку­ва­на през 1986 г. , озаг­ла­ве­на “Доб­ра­та но­ви­на от­нос­но деп­ре­си­и­те”. Той каз­ва: “Пси­хи­ат­ри­я­та е бол­на и уми­ра”, а през 1980 г. – “по-мал­ко от по­ло­ви­на­та бол­нич­ни пси­хи­ат­рич­ни длъж­нос­ти се за­е­мат от спе­ци­а­лис­ти, за­вър­ши­ли аме­ри­кан­с­ки ме­ди­цин­с­ки уни­вер­си­те­ти”. Авторът споменава, че ос­вен пре­ка­ле­но мал­кия брой ле­ка­ри, же­ла­е­щи да ста­нат пси­хи­ат­ри, “та­лан­тът е спад­нал до още по-нис­ко ни­во”. На­ри­ча го “то­та­лен от­лив от пси­хи­ат­ри­я­та”. Каз­ва, че се­га за­вър­ш­ва­щи­те ле­ка­ри “виж­дат, че пси­хи­ат­ри­я­та не е в син­х­рон с ос­та­на­ли­те ме­ди­цин­с­ки спе­ци­ал­нос­ти, ня­ма ав­то­ри­тет и се об­ви­ня­ва в не­на­уч­ност”. Пси­хи­ат­ри­те са на дъ­но­то на ска­ла­та на зап­ла­ща­не в ме­ди­ци­на­та. Те пе­че­лят 30 % по-мал­ко от сред­ния ле­кар”. Авторът споделя, че не­го­ви­те уни­вер­си­тет­с­ки пре­по­да­ва­те­ли са смя­та­ли, че про­ва­ля ка­ри­е­ра­та си, из­би­рай­ки да ста­не пси­хи­а­тър (Бан­тарн Букс, стр. 15, 16, 19, 26). В дру­га кни­га, пуб­ли­ку­ва­на през 1989 г., д-р Голд опис­ва “как пси­хи­ат­ри­я­та е из­пад­на­ла в със­то­я­ни­е­то, в ко­е­то е днес: нис­ко­у­ва­жа­ва­на спе­ци­ал­ност, пре­неб­рег­ва­на от най-доб­ри­те ме­ди­цин­с­ки да­ро­ва­ния, чес­то не­е­фек­тив­на”. Той го на­ри­ча “тъж­но със­то­я­ние, в ко­е­то пси­хи­ат­ри­я­та се на­ми­ра днес”. ( “Доб­ра­та но­ви­на от­нос­но па­ни­ка­та, без­по­койс­т­во­то и фо­би­и­те”, Ви­лард Букс, стр. 24 и 48). В броя на спи­са­ние “Пси­хо­ло­ги­я­та днес” от но­ем­в­ри/де­кем­в­ри 1993 г. пси­хи­а­тъ­рът М. Скот Пийк е ци­ти­ран с из­каз­ва­не­то си, че “пси­хи­ат­ри­я­та е пре­жи­вя­ла пет се­ри­оз­ни про­ва­ла”, включ­ва­щи “не­а­дек­ват­ни из­с­лед­ва­ния и те­о­рия” и “на­рас­т­ва­ща ло­ша ре­пу­та­ция” (стр. 11). В увод­на­та ста­тия на Уол Стрийт Джър­нъл от 1985 г. се каз­ва, че “пси­хи­ат­ри­я­та ос­та­ва най-зап­ла­ше­на­та от всич­ки ме­ди­цин­с­ки спе­ци­ал­нос­ти”, ци­ти­рай­ки фак­та, че “пси­хи­ат­ри­те са сред най-зле пла­те­ни­те аме­ри­кан­с­ки ле­ка­ри” и че “от­но­си­тел­но мал­ко спе­ци­а­лис­ти, за­вър­ш­ва­щи аме­ри­кан­с­ки­те ме­ди­цин­с­ки уни­вер­си­те­ти, се на­соч­ват към пси­хи­ат­ри­я­та”, и че “пси­хи­ат­ри­я­та гу­би об­щес­т­ве­но ува­же­ние” (Ха­ри Шварц, “Ми­на­ла­та сла­ва на пси­хи­ат­ри­те?”, Уол Стрийт Джър­нъл, 15.07.1985 г., стр. 18).

Нис­ка­та ре­пу­та­ция на пси­хи­ат­ри­я­та в очи­те на ле­ка­ри­те, прак­ти­ку­ва­щи ме­ди­ци­на (то­ест, ле­ка­ри­те с дру­ги ме­ди­цин­с­ки спе­ци­ал­нос­ти), е илюс­т­ри­ра­на в “Как се ста­ва пси­хи­а­тър”, ав­то­би­ог­ра­фич­на­та кни­га на д-р Дей­вид Вис­кът, пуб­ли­ку­ва­на през 1972 г., в ко­я­то опис­ва как­во оз­на­ча­ва да си спе­ци­а­ли­зант по пси­хи­ат­рия (т.е., ле­кар, кой­то се обу­ча­ва за пси­хи­а­тър): “ От­к­рих, че кол­ко­то и при­я­тел­с­ки да се дър­жа с дру­ги­те спе­ци­а­ли­зан­ти, те гле­да­ха на пси­хи­ат­ри­те ка­то на шар­ла­та­ни или ма­гьос­ни­ци”. Той ци­ти­ра ду­ми­те на спе­ци­а­ли­зант по хи­рур­гия: “Вие, пси­хи­ат­ри­те, на­ис­ти­на сте пет­но за про­фе­си­я­та. Пси­хи­ат­ри­я­та тряб­ва да бъ­де пре­мах­на­та от ме­ди­цин­с­ки­те уни­вер­си­те­ти и сло­же­на във фа­кул­те­та по ар­хе­о­ло­гия или ан­т­ро­по­ло­гия за­ед­но с дру­ги­те ма­гии”. “Чув­с­т­вам се по съ­щия на­чин”, каз­ва Джордж Мас­лоу, спе­циа­ли­зант по аку­шер­с­т­во...” (стр. 84-87).

Би би­ло доб­ре, ако при­чи­на­та за упа­дъ­ка на пси­хи­ат­ри­я­та, кой­то д-р Голд и дру­ги опис­ват, е на­рас­т­ва­що­то приз­на­ние от уве­ли­ча­ващ се брой хо­ра, че проб­ле­ми­те, ко­и­то до­веж­дат хо­ра­та при пси­хи­а­тъ­ра, ня­мат ни­що об­що с би­о­ло­гич­но­то здра­ве и по­ра­ди то­ва би­о­ло­гич­но­то ле­че­ние не мо­же да им по­мог­не. Но, за съ­жа­ле­ние, вя­ра­та в би­о­ло­гич­ни­те те­о­рии за та­ка на­ре­че­ни­те ду­шев­ни бо­лес­ти е по-сил­на от вся­ко­га. Ве­ро­ят­но най-важ­на­та при­чи­на за упа­дъ­ка на пси­хи­ат­ри­я­та е осъз­на­ва­не­то от на­рас­т­ващ брой хо­ра, че те­зи, ко­и­то тър­сят по­мощ от про­фе­си­о­на­лис­ти в об­ласт­та на пси­хич­но­то здра­ве, ряд­ко имат пол­за от то­ва.

Е. Фу­лър То­ри, пси­хи­а­тър, осъз­на­ва то­ва и го из­тък­ва в кни­га­та си “Смърт­та на пси­хи­ат­ри­я­та” (Чил­тън Бук Ко., 1974 г.). В та­зи кни­га д-р То­ри с не­о­би­чай­на яс­но­та на въз­п­ри­я­ти­е­то и из­ра­за, как­то и сме­лост, каз­ва: “за­що пси­хи­ат­рия­та в нас­то­я­ща­та й фор­ма е дес­т­рук­тив­на и за­що тряб­ва да ум­ре”. (Ци­та­тът е от ре­зю­ме­то на ко­ри­ца­та на кни­га­та). Д-р То­ри по­соч­ва, че ре­ди­ца лекари са за­поч­на­ли да осъз­на­ват, че “мно­го пси­хи­ат­ри са има­ли, по­не до ня­как­ва сте­пен, тре­вож­но­то и оза­да­ча­ва­що чув­с­т­во, че то­ва, ко­е­то вър­шат, е на­пъл­но без­с­мис­ле­но и че ос­но­ва­та, вър­ху ко­я­то са гра­ди­ли про­фе­си­о­нал­ния си жи­вот, е илю­зор­на “ (стр. 199).

Ве­ро­ят­но по­ве­че­то ле­ка­ри ис­кат да вър­шат не­що кон­с­т­рук­тив­но, но пси­хи­ат­ри­я­та не е по­ле, на ко­е­то мо­гат да го вър­шат, не и в ка­чес­т­во­то им на ле­ка­ри – по съ­ща­та при­чи­на, по­ра­ди ко­я­то те­ле­ви­зи­он­ни­ят тех­ник, кой­то ис­ка да по­доб­ри ка­чес­т­во­то на те­ле­ви­зи­он­ни­те прог­ра­ми, не мо­же да нап­ра­ви то­ва в ка­чес­т­во­то си на те­ле­ви­зи­о­нен тех­ник. В “Смърт­та на пси­хи­ат­ри­я­та” д-р То­ри твър­ди, че “В та­къв слу­чай смърт­та на пси­хи­ат­ри­я­та не е не­га­тив­но яв­ле­ние” (стр. 200), тъй ка­то смърт­та на пси­хи­ат­ри­я­та ще до­ве­де до края на пог­реш­ния, глу­пав и неп­ро­дук­ти­вен под­ход към ре­ша­ва­не на проб­ле­ми­те на хо­ра­та. Д-р То­ри твър­ди, че пси­хи­ат­ри­те имат са­мо две на­уч­но ле­ги­тим­ни и кон­с­т­рук­тив­ни ал­тер­на­ти­ви: или да ог­ра­ни­чат прак­ти­ка­та си до ди­аг­нос­ти­ци­ра­не и ле­че­ние на из­вес­т­ни­те мо­зъч­ни за­бо­ля­ва­ния (от ко­и­то, каз­ва той, стра­дат “не по­ве­че от 5% от хо­ра­та, ко­и­то на­ри­ча­ме ду­шев­но бол­ни” (стр. 176), изос­та­вяй­ки пси­хиа­т­рич­на­та прак­ти­ка в пол­за на ме­ди­цин­с­ка­та и хи­рур­гич­на прак­ти­ка, ле­ку­ва­щи по-ско­ро ре­ал­ни­те, от­кол­ко­то пред­по­ла­га­е­ми­те, но не­до­ка­зани и ве­ро­ят­но не­съ­щес­т­ву­ва­щи мо­зъч­ни за­бо­ля­ва­ния, или да се пре­вър­нат в то­ва, ко­е­то д-р То­ри на­ри­ча “нас­той­ни­ци” (а аз на­ри­чам “съ­вет­ни­ци”) в из­кус­т­во­то на жи­во­та, ка­то изос­та­вят ро­ля­та си на ле­ка­ри. Раз­би­ра се, пси­хи­ат­ри­те, ка­то ле­ка­ри, мо­гат да се вър­нат към ре­ал­на­та ме­ди­цин­с­ка прак­ти­ка ка­то се­мей­ни ле­ка­ри или да спе­ци­а­ли­зи­рат в дру­ги об­лас­ти.

В ста­тия от спи­са­ние “Аме­ри­кан­с­ко здра­ве” 1991 г. д-р То­ри е ци­ти­ран с из­каз­ва­не­то му че про­дъл­жа­ва да вяр­ва, че пси­хи­ат­ри­я­та тряб­ва да бъ­де пре­мах­на­та ка­то ме­ди­цин­с­ка спе­ци­ал­ност: “Той на­ри­ча пси­хи­ат­ри­те ша­ма­ни, а Зиг­мунд Фройд – из­мам­ник. Поч­ти 20 го­ди­ни д-р Еду­ин Фу­лър То­ри при­зо­ва­ва към смърт­та на пси­хи­ат­ри­я­та....Ни­що чуд­но, че То­ри, на 53 г., е из­к­лю­чен от Аме­ри­кан­с­ка­та пси­хи­ат­рич­на асо­ци­а­ция (АПА) и на два пъ­ти е увол­ня­ван от длъж­нос­ти, фи­нан­си­ра­ни от На­ци­о­нал­ния ин­с­ти­тут по пси­хич­но здра­ве....В “Смърт­та на пси­хи­ат­ри­я­та” То­ри из­ла­га иде­я­та, че по­ве­че­то пси­хиа­т­рич­ни и пси­хо­те­ра­пев­тич­ни па­цие­н­ти ня­мат ме­ди­цин­с­ки проб­ле­ми. “...по­ве­че­то от хо­ра­та, прег­леж­да­ни от пси­хо­те­ра­пев­ти, са “тре­вож­ни­те здра­ви”. Те имат лич­нос­т­ни и меж­ду­лич­нос­т­ни проб­ле­ми и имат нуж­да от кон­сул­ти­ра­не, но то­ва не е ме­ди­ци­на – то­ва е обу­че­ние. И, ако пре­да­де­те хо­ра­та с мо­зъч­ни за­бо­ля­ва­ния на нев­ро­ло­ги­я­та, а ос­та­на­ли­те – на об­ра­зо­ва­ни­е­то, то от пси­хиа­т­ри­я­та на­ис­ти­на ня­ма да има нуж­да”. (спи­са­ние “Аме­ри­кан­с­ко здра­ве”, ок­том­в­ри 1991 г., стр. 26).

Не­дос­та­тъ­кът за ця­ла­та ме­ди­цин­с­ка про­фе­сия в приз­на­ва­не­то на пси­хи­ат­ри­я­та за ле­ги­тим­на ме­ди­цин­с­ка спе­ци­ал­ност ми се изяс­ни до­ка­то се кон­сул­ти­рах с дер­ма­то­лог от­нос­но ди­аг­но­за­та на бен­ка, ко­я­то по­доз­ри­тел­но ми при­ли­ча­ше на зло­ка­чес­т­ве­на ме­ла­но­ма. Дер­ма­то­ло­гът ми ка­за, че бен­ка­та на­ис­ти­на из­г­леж­да по­доз­ри­тел­но и тряб­ва да бъ­де пре­мах­на­та и че поч­ти ня­ма риск от то­ва.То­ва се случ­ва­ше във вре­ме­то, ко­га­то пра­вех про­уч­ва­не вър­ху елек­т­ро­шо­ко­ва­та те­ра­пия, ко­е­то ре­зю­ми­рах в бро­шу­ра със заг­ла­вие “Пси­хи­ат­рич­но­то елек­т­ро­кон­вул­сив­но шо­ко­во ле­че­ние – прес­тъп­ле­ние сре­щу ху­ман­ност­та”. Бях на­ме­рил не­оп­ро­вер­жи­ми до­ка­за­тел­с­т­ва, че елек­т­ро­шо­ко­во­то ле­че­ние при­чи­ня­ва ув­реж­да­ния на мо­зъ­ка, за­гу­ба на па­мет­та и на­ма­ля­ва­не на ин­те­ли­ген­т­ност­та, без да пре­мах­ва чув­с­т­во­то за по­тис­на­тост, или та­ка на­ре­че­на­та деп­ре­сия, как­то се твър­ди. По съ­що­то вре­ме бях чел за пси­хиа­т­рич­ни­те ле­кар­с­т­ва, ко­е­то за­си­ли впе­чат­ле­ни­е­то ми, че по­ве­че­то от тях, ако не и всич­ки­те, са не­е­фек­тив­ни по от­но­ше­ние на пред­наз­на­че­ни­е­то си. На­у­чих, че мно­го от най-ши­роко раз­п­рос­т­ра­не­ни­те пси­хи­ат­рич­ни ле­кар­с­т­ва са нев­ро­ло­гич­но и пси­хо­ло­ги­чес­ки вред­ни, тъй ка­то пре­диз­вик­ват трай­ни мо­зъч­ни ув­реж­да­ния, ако се из­пол­з­ват на съ­от­вет­ни­те те­ра­пев­тич­ни ни­ва дос­та­тъч­но дъл­го вре­ме, как­то ста­ва, не са­мо с одоб­ре­ни­е­то, но и с нас­то­я­ва­не­то на пси­хи­ат­ри­те. Обяс­нил съм ос­но­ва­ни­я­та за мо­и­те из­во­ди в дру­га бро­шу­ра озаг­ла­ве­на “Пси­хи­ат­рич­ни­те ле­кар­с­т­ва – ле­че­ние или шар­ла­тан­с­т­во?”. Част от мен бе склон­на да при­е­ме, че дер­ма­то­ло­гът е ек­с­перт, на ко­го­то мо­же да се има до­ве­рие и че след­ва да му се поз­во­ли да нап­ра­ви мал­ка­та кож­на опе­ра­ция вед­на­га, как­то пред­ла­га­ше той. Но то­га­ва във въо­б­ра­же­ни­е­то ми из­п­лу­ва след­на­та сце­на: па­ци­ент вли­за в ка­би­не­та на друг дип­ло­ми­ран и офи­ци­ал­но приз­нат ме­ди­цин­с­ки спе­ци­а­лист – пси­хи­а­тър. Па­ци­ен­тът каз­ва на пси­хи­а­тъ­ра , че се чув­с­т­ва деп­ре­си­ран. Пси­хи­а­тъ­рът, кой­то спе­ци­а­ли­зи­ра в ам­бу­ла­тор­но елек­т­ро­шо­ко­во ле­че­ние, от­го­ва­ря: “Ня­ма проб­лем. Ще се пог­ри­жим за то­ва. След око­ло час ще се по­чув­с­т­ва­те по-доб­ре. Прос­то лег­не­те на та­зи елек­т­ро­шо­ко­ва ма­са, а аз ще пос­та­вя този ре­мък на гла­ва­та и мал­ко елек­т­род­но же­ле, за да свър­жа те­зи елек­т­ро­ди към гла­ва­та ви....”. Всъщ­ност ня­ма при­чи­на по­доб­ни сце­ни да не се наб­лю­да­ват в пси­хи­ат­рич­ни­те ка­би­не­ти и в на­ши дни. Ня­кои пси­хи­ат­ри на­ис­ти­на пра­вят елек­т­ро­шок в ка­би­не­ти­те си на ам­бу­ла­тор­ни па­ци­ен­ти. Да­вай­ки си смет­ка, че ле­ка­ри­те от дру­ги­те ме­ди­цин­с­ки и хи­рур­гич­ни спе­ци­ал­нос­ти при­е­мат би­о­ло­гич­на­та пси­хи­ат­рия и ця­ло­то шар­ла­тан­с­т­во, ко­е­то тя пред­с­тав­ля­ва ка­то ле­ги­тим­на, се чу­дя да­ли ле­ка­ри­те от дру­ги­те спе­ци­ал­нос­ти съ­що не зас­лу­жа­ват до­ве­рие. Из­ля­зох от ка­би­не­та на дер­ма­то­ло­га без бен­ка­та да е пре­мах­на­та, ма­кар че по-къс­но се вър­нах и го на­ка­рах да я мах­не, но ед­ва след ка­то съб­рах мне­ния на дру­ги ле­ка­ри и поп­ро­че­тох по въп­ро­са. При­е­ма­не­то на би­о­ло­гич­на­та пси­хи­ат­рия за ле­ги­тим­на, от стра­на на ле­ка­ри­те от дру­ги­те спе­ци­ал­нос­ти, пос­та­вя под въп­рос спо­соб­ност­та за ра­ци­о­нал­но мис­ле­не не са­мо на пси­хи­ат­ри­те, но и на всич­ки ле­ка­ри.

На 30.11.1990 г. в раз­го­вор­но­то шоу “Дже­рал­до” бя­ха по­ка­за­ни бив­ши жер­т­ви на елек­т­ро­шо­ко­ва­та те­ра­пия, ко­и­то раз­ка­за­ха как та­зи те­ра­пия и пси­хи­ат­рич­ни­те ле­кар­с­т­ва са ги ув­ре­ди­ли. В шо­у­то учас­т­ва и пси­хо­а­на­ли­ти­ка Джеф­ри Ма­сън, кой­то ка­за: “Се­га ве­че зна­ем, че ня­ма дру­га ме­ди­цин­с­ка спе­ци­ал­ност, при ко­я­то па­ци­ен­ти­те да се оп­лак­ват от при­ло­же­но­то вър­ху тях ле­че­ние. В та­ки­ва пре­да­ва­ния ня­ма да срещ­не­те ди­а­бе­ти­ци, ко­и­то каз­ват: “Вие ни из­мъч­ва­те. Вре­ди­те ни. На­ра­ня­ва­те ни. Прес­та­не­те!” А пси­хиа­т­ри­те не же­ла­ят да слу­шат то­ва”. Про­фе­со­рът по пра­во в Хар­вар­д­с­кия уни­вер­си­тет Алън М. Дер­шо­виц е ка­зал, че “пси­хи­ат­ри­я­та не е на­уч­на дис­цип­ли­на” (“Про­ти­во­ре­чи­ви по­ка­за­ния в про­це­са “Хин­к­ли” ка­рат пси­хи­ат­ри­те да се тре­во­жат за ими­д­жа си”, Ню Йорк Таймс, 24.05.1982, стр. 11). Та­зи та­ка на­ре­че­на ме­ди­цин­с­ка спе­ци­ал­ност не би­ва да се то­ле­ри­ра в ме­ди­цин­с­ка­та про­фе­сия.

От по­доб­на мни­ма ме­ди­цин­с­ка спе­ци­ал­ност ка­то пси­хи­ат­ри­я­та ня­ма нуж­да. При на­ли­чи­е­то на мо­зъч­ни за­бо­ля­ва­ния или дру­ги би­о­ло­гич­ни проб­ле­ми, ле­ка­ри­те от ис­тин­с­ки­те ме­ди­цин­с­ки спе­ци­ал­нос­ти, ка­то нев­ро­ло­гия, вът­реш­ни бо­лес­ти, ен­док­ри­но­ло­гия и хи­рур­гия, са най-доб­ре под­гот­ве­ни­те за ле­че­ние­то им. Хо­ра­та с опит в по­до­бен вид лич­ни проб­ле­ми са най-доб­ре под­гот­ве­ни­те да да­ват кон­сул­та­ции за спра­вя­не­то с те­зи проб­ле­ми.

Въп­ре­ки твър­де­ни­е­то на д-р То­ри, че пси­хи­ат­ри­те мо­гат да прак­ти­ку­ват ре­ал­но здра­ве­о­паз­ва­не ка­то се ог­ра­ни­чат до оне­зи 5% или по-мал­ко пси­хо­бол­ни, ко­и­то стра­дат от ре­ал­ни мо­зъч­ни ув­реж­да­ния, до­ри са­ми­ят той из­тък­ва, че все­ки път, ко­га­то за да­де­но със­то­я­ние, до­се­га счи­та­но за пси­хи­ат­рич­но, се от­к­рие фи­зи­чес­ка при­чи­на, със­то­я­ни­е­то се из­зем­ва от пси­хи­ат­ри­я­та и се ле­ку­ва от ле­ка­ри с ня­коя от ре­ал­ни­те ме­ди­цин­с­ки спе­ци­ал­нос­ти. “Всъщ­ност, има го­лям брой из­вес­т­ни на ме­ди­ци­на­та за­бо­ля­ва­ния на мо­зъ­ка, с про­ме­ни как­то в струк­ту­ра­та, та­ка и във фун­к­ци­и­те. Ту­мо­ри­те, мно­жес­т­ве­на­та скле­ро­за, ме­нин­ги­та и нев­ро­си­фи­ли­са са ня­кои при­ме­ри за то­ва. Но те­зи за­бо­ля­ва­ния се счи­тат за нев­ро­ло­гич­ни, а не пси­хи­ат­рич­ни. А раз­г­ра­ни­чи­тел­на­та ли­ния меж­ду тях е яс­но очер­та­на...ед­на от от­ли­чи­тел­ни­те чер­ти на пси­хи­ат­рия­та е, че все­ки път, ко­га­то се от­к­ри­ят при­чи­ни за пси­хич­ни­те “бо­лес­ти”, със­то­я­ни­я­та се из­зем­ват от пси­хи­ат­ри­я­та и се пре­да­ват на дру­ги спе­ци­ал­нос­ти. Тъй ка­то се оказ­ва, че пси­хич­ни­те бо­лес­ти са ис­тин­с­ки, мон­го­лиз­ма и фе­нил­ке­то­ну­рията се въз­ла­гат на пе­ди­ат­ри­я­та; епи­леп­си­я­та и нев­ро­си­фи­ли­са ста­ват пред­мет на нев­ро­ло­ги­я­та, а де­ли­ри­у­ма в ре­зул­тат от ин­фек­ци­оз­ни бо­лес­ти се ле­ку­ва от ин­тер­нис­ти...Чо­век ос­та­ва с впе­чат­ле­ни­е­то, че пси­хи­ат­ри­я­та е хра­ни­ли­ще за всич­ки мо­зъч­ни за­бо­ля­ва­ния, за кои­то ня­ма из­вес­т­ни при­чи­ни. И наи­с­ти­на е та­ка. Ни­кое от със­то­я­ни­я­та, ко­и­то се­га на­ри­ча­ме “пси­хич­ни бо­лес­ти”, не се свър­з­ва със струк­тур­ни или фун­к­ци­о­нал­ни про­ме­ни в мо­зъ­ка, до­ка­за­ни ка­то при­чин­ни...То­ва е най-мал­ко­то ед­на осо­бе­на ме­ди­цин­с­ка спе­ци­ал­ност”. (“Смърт­та на пси­хи­ат­ри­я­та”, стр. 38, 39). Нев­ро­хи­рур­гът Вър­нън Х. Марк пра­ви по­доб­но наб­лю­де­ние в кни­га­та си “Си­ла­та на мо­зъ­ка”, пуб­ли­ку­ва­на през 1989 г.: “Към края на ве­ка в ре­зул­тат от две ши­ро­ко­раз­п­рос­т­ра­не­ни за­бо­ля­ва­ния мно­го па­ци­ен­ти по­па­дат в пси­хи­ат­рич­ни бол­ни­ци: пе­лаг­ра и си­фи­лис на мо­зъ­ка...Се­га и две­те са на­пъл­но ле­чи­ми и ве­че не са в об­ласт­та на пси­хи­ат­ри­я­та, а са вклю­че­ни в ка­те­го­ри­я­та на об­ща­та ме­ди­ци­на” (Хю­тън Миф­лин Ко., стр. 130).

Въп­ро­сът е там, че, ако пси­хи­ат­ри­те ис­кат да ле­ку­ват мо­зъч­ни­те за­бо­ля­ва­ния, те тряб­ва да дейс­т­ват ка­то нев­ро­ло­зи, ин­тер­нис­ти, ен­док­ри­но­ло­зи, хи­рур­зи или спе­ци­а­лис­ти в ед­на или дру­га об­ласт на ре­ал­на­та ме­ди­ци­на, а не ка­то пси­хи­ат­ри. Ле­че­ни­е­то на ис­тин­с­ки­те мо­зъч­ни за­бо­ля­ва­ния по­па­да в об­се­га на дру­ги спе­ци­ал­нос­ти. Ис­то­ри­чес­ки, ле­че­ни­е­то на ис­тин­с­ки­те мо­зъч­ни за­бо­ля­ва­ния ни­ко­га не е по­па­да­ло в об­се­га на пси­хи­ат­ри­я­та. Вре­ме е да прес­та­нем да се прес­т­ру­ва­ме, че пси­хи­ат­ри­я­та е вид здра­ве­о­паз­ва­не. Аме­ри­кан­с­ки­ят съ­вет по пси­хи­ат­рия и нев­ро­ло­гия тряб­ва да бъ­де прек­ръс­тен на “Аме­ри­кан­с­ки съ­вет по нев­ро­ло­гия” и из­да­ва­не­то на дип­ло­ми за спе­ци­а­ли­за­ция по пси­хи­ат­рия тряб­ва да се пре­ус­та­но­ви. Ор­га­ни­за­ци­и­те, ко­и­то офи­ци­ал­но пред­с­тав­ля­ват ле­ка­ри, ка­то Аме­ри­кан­с­ка­та ме­ди­цин­с­ка асо­ци­а­ция и Аме­ри­кан­с­ка­та ос­те­о­па­тич­на асо­ци­а­ция и по­доб­ни ор­га­ни­за­ции в дру­ги стра­ни тряб­ва да прес­та­нат да приз­на­ват пси­хи­ат­ри­я­та ка­то клон на ме­ди­цин­с­ка­та про­фе­сия.

Ре­дак­ция 1998 г.

“Не се из­не­над­вам ка­то гле­дам как за­вър­ш­ва­щи­те аме­ри­кан­с­ки­те ме­ди­цин­с­ки учи­ли­ща ма­со­во се от­каз­ват от спе­ци­а­ли­за­ция по пси­хи­ат­рия. То­ва е по­вод за тре­во­га от­нос­но със­то­я­ни­е­то на пси­хи­ат­ри­я­та днес. То би тряб­ва­ло да оз­на­ча­ва, по­не от­час­ти, че те гле­дат на пси­хи­ат­ри­я­та ка­то на мно­го ог­ра­ни­че­на и ли­ше­на от пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва спе­ци­ал­ност...за пси­хи­ат­рич­ни­те ди­аг­но­зи ня­ма вън­ш­ни ва­ли­ди­ра­щи кри­те­рии. Ня­ма кръв­ни про­би, ни­то спе­ци­фич­ни ана­то­мич­ни приз­на­ци при по­ве­че­то пси­хич­ни раз­с­т­ройс­т­ва. И та­ка, къ­де сме? Та­ка, как­то се прак­ти­ку­ва днес, пси­хи­ат­ри­я­та из­ма­ма ли е?” От пис­мо­то от 01.12.1998 г. на Ло­рън Р. Мо­шър, пси­хи­а­тър, с ко­е­то прек­ра­тя­ва член­с­т­во­то си в Аме­ри­кан­с­ка­та пси­хи­ат­рич­на асо­ци­а­ция.

Ре­дак­ция 1999 г.

Спо­ред ста­ти­я­та от сеп­тем­в­ри 1999 в “Аме­ри­кън Джър­нъл ъф пси­хи­ат­ри”, озаг­ла­ве­на “От­но­ше­ни­е­то към пси­хи­ат­ри­я­та ка­то пер­с­пек­ти­ва за ка­ри­е­ра сред сту­ден­ти­те пос­тъп­ва­щи в ме­ди­цин­с­ки­те уни­вер­си­те­ти” от Дей­вид Фай­фел, ле­кар, док­тор на на­у­ки­те, Крис­тин Ю Му­ти­ър, ле­кар и Нийл Р. Сор­д­лоу, ле­кар, док­тор на на­у­ки­те: “Броя­т на за­вър­ш­ва­щи­те ме­ди­ци­на в САЩ, ко­и­то из­би­рат ка­ри­е­ра в об­ласт­та на пси­хи­ат­ри­я­та, на­ма­ля­ва. За да оп­ре­де­лим да­ли то­зи спад в ин­те­ре­са към пси­хи­ат­ри­я­та се случ­ва пре­ди или по вре­ме на след­ва­не­то, то­ва из­с­лед­ва­не е про­ве­де­но със сту­ден­ти в на­ча­ло­то на пър­ва­та им го­ди­на... Те­зи сту­ден­ти са за­поч­на­ли ме­ди­цин­с­ко­то си об­ра­зо­ва­ние, смя­тай­ки евен­ту­ал­на­та ка­ри­е­ра в об­ласт­та на пси­хи­ат­ри­я­та за яс­но и ка­те­го­рич­но по-мал­ко прив­ле­ка­тел­на, от­кол­ко­то дру­ги спе­ци­ал­нос­ти. По­ве­че от ед­на чет­върт от но­воп­рие­ти­те сту­ден­ти по ме­ди­ци­на ве­че ка­те­го­рич­но са из­к­лю­чи­ли пси­хи­ат­ри­я­та ка­то евен­ту­ал­на ка­ри­е­ра. Те пос­та­вят пси­хи­ат­ри­я­та зна­чи­тел­но по-нис­ко от всич­ки ос­та­на­ли спе­циа­л­нос­ти по от­но­ше­ние на сте­пен­та, в ко­я­то тя е ра­бо­та, но­се­ща удов­лет­во­ре­ние, доб­ре пла­те­на и ин­те­рес­на, прес­тиж­на, по­лез­на за па­цие­н­ти­те, за­ни­ма­ва­ща се с ин­те­рес­ни въп­ро­си, ин­те­лек­ту­ал­но пре­диз­ви­ка­тел­на, включ­ва­ща всич­ки ас­пек­ти на ме­ди­цин­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние, из­г­ра­де­на вър­ху на­деж­д­ни на­уч­ни ос­но­ви, с блес­тя­що и ин­те­рес­но бъ­де­ще и бър­зо раз­ви­ва­ща се об­ласт на поз­на­ни­е­то и ле­че­ни­е­то...Съ­пос­тав­ка­та на те­зи ре­зул­та­ти с пре­диш­ни из­с­лед­ва­ния по­каз­ва, че през пос­лед­ни­те две де­се­ти­ле­тия е нас­тъ­пи­ла еро­зия в от­но­ше­ни­е­то на но­воп­ри­е­ти­те сту­ден­ти към пси­хи­ат­ри­я­та”

Ре­дак­ция 2000 г.

“Пси­хич­ни­те раз­с­т­ройс­т­ва са мно­го раз­лич­ни от фи­зи­чес­ки­те, но то­ва е та­ка, за­що­то поз­на­ни­я­та ни за нор­мал­на­та ра­бо­та на мо­зъ­ка са не­пъл­ни...Ние зна­ем твър­де мал­ко за нев­ро­ло­гич­ни­те про­це­си на уче­не­то, па­мет­та, мис­ле­не­то, съз­на­ни­е­то и емо­ци­и­те...Ле­че­ни­е­то, ко­е­то по­лу­ча­ва­те, за­ви­си от ори­ен­та­ци­я­та на ва­шия пси­хи­а­тър, а не от со­лид­ни зна­ния по ети­о­ло­ги­я­та и па­то­ге­не­за­та на са­мо­то раз­с­т­ройс­т­во”. Еду­ърд Дръ­мънд, ле­кар, Ме­ди­цинс­ки ди­рек­тор на Цен­тъ­ра за пси­хич­но здра­ве “Сий­ко­уст” в Пор­т­с­мут, Ню Хем­п­шир, в кни­га­та му “Пъ­лен на­ръч­ник на пси­хи­ат­рич­ни­те ле­кар­с­т­ва” (Джон Уай­ли и Си­но­ве, Инк., Ню Йорк, 2000, стр. 8-9). Д-р Дръ­мънд е за­вър­шил Ме­ди­цин­с­кия уни­вер­си­тет Тъфтс и е спе­ци­а­ли­зи­рал пси­хи­ат­рия в Хар­вар­д­с­кия уни­вер­си­тет.

Ре­дак­ция 2001 г.

“...Би­оп­си­хи­ат­ри­я­та е сис­те­ма от вяр­ва­ния, не по-на­уч­на, от­кол­ко­то коя да е ре­ли­гия или фи­ло­со­фия...Ят­ро­ге­не­за­та е де­фи­ни­ра­на ка­то ув­реж­да­не, при­чи­не­но от ле­ка­ря, за­бо­ля­ва­не или бо­лес­т­но със­то­я­ние...В слу­ча­и­те на прес­тъп­на неб­реж­ност, от стра­на на ле­ка­ря, той би­ва приз­нат за ви­но­вен за дейс­т­ви­я­та си в на­ру­ше­ние на ле­кар­с­кия ко­декс и на та­ка на­ре­че­ни­те стан­дар­ти на ме­ди­цин­с­ко­то об­с­луж­ва­не. Но прес­тъп­на­та неб­реж­ност е са­мо един от ви­до­ве­те кли­нич­на ят­ро­ге­не­за и всъщ­ност е най-мал­ко­то зло. По­ве­че­то ув­реж­да­ния, на­на­ся­ни от съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на, нас­тъп­ват в рам­ки­те на стан­дар­ти­те на ме­ди­цин­с­ко­то об­с­луж­ва­не и оби­чай­на­та прак­ти­ка. Как­то бе от­бе­ля­за­но, 106 000 аме­ри­кан­ци са по­чи­на­ли през 1994 г. от пра­вил­но пред­пи­са­ни ле­кар­с­т­ва, ко­е­то е чет­вър­та­та по чес­то­та при­чи­на за смърт, до­ка­то дру­ги два ми­ли­о­на са стра­да­ли от се­ри­оз­ни стра­нич­ни ефек­ти...Сред ин­с­ти­ту­ци­о­нал­ни­те пси­хи­ат­ри и пси­хо­ло­зи са раз­п­рос­т­ра­не­ни две ос­нов­ни стра­те­гии на “ле­че­ние”: ле­кар­с­т­ва и мо­ди­фи­ка­ция на по­ве­де­ни­е­то. Всъщ­ност ня­ма ни­що дру­го, се­ри­оз­но обсъж­да­но, и би би­ло спра­вед­ли­во да ка­жем, че в ин­с­ти­ту­ци­о­нал­но­то пси­хи­ат­рич­но здра­ве­о­паз­ва­не “ле­че­ние” е си­но­ним на “ма­ни­пу­ла­ция”...ди­аг­но­зи­те в ин­с­ти­ту­ци­о­нал­но­то пси­хи­ат­рич­но здра­ве­о­паз­ва­не са не­на­деж­д­ни и не­ва­лид­ни – и от­там, не­на­уч­ни, ко­е­то ги пра­ви по-ско­ро съм­ни­тел­ни, от­кол­ко­то по­лез­ни... Ду­ма дуп­ка не пра­ви, но ДСM* пос­то­ян­но на­на­ся вре­ди”. Брус Ли­вайн, док­тор на на­у­ки­те (пси­хо­лог), “Бун­тът на здра­вия ра­зум: раз­вен­ча­ва­не­то на пси­хи­ат­ри­я­та, из­п­ра­ви­ла се сре­щу об­щес­т­во­то” (Кон­ти­ну­ум, Ню Йорк, 2001), стр. 65, 103, 178, 269, 277.

ДСM - Ди­аг­нос­тич­но и ста­тис­ти­чес­ко ръ­ко­вод­с­т­во по пси­хич­ни раз­с­т­ройс­т­ва, пуб­ли­ку­ва­но от Аме­ри­кан­с­ка­та пси­хи­ат­рич­на асо­ци­а­ция.

 
Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |