Кой е тук?
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Четвъртък, 05 декември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Приложна ПСИХОЛОГИЯ arrow СЕК­СУ­АЛ­НОСТ, БРАК , СЕ­МЕЙС­Т­ВО
СЕК­СУ­АЛ­НОСТ, БРАК , СЕ­МЕЙС­Т­ВО Печат Е-мейл
Автор Светлана ПЕТРОВА   
19 ное 2013

            Едва ли има въп­рос, на кой­то да са пос­ве­ти­ли тру­до­ве­те си тол­ко­ва мно­го бо­гос­ло­ви, фи­ло­со­фи, ан­т­ро­по­ло­зи, со­ци­о­ло­зи, пи­са­те­ли, ху­дож­ни­ци и т. н., как­то въп­ро­сът за лю­бов­та меж­ду мъ­жа и же­на­та. През ця­ла­та ис­то­рия на на­шия вид, мо­же би пре­ди да сме ста­на­ли на­пъл­но хо­ра, спо­соб­ност­та ни да вла­га­ме сми­съл в све­та око­ло нас е би­ла съ­път­с­т­ва­на от спо­соб­ност­та да съз­да­ва­ме трай­ни връз­ки, емо­ци­о­нал­ни и прак­ти­чес­ки, за съ­щест­­ве­ни­те це­ли, а имен­но - про­дъл­жа­ва­не­то на ро­да. От гру­пи­те, об­ра­зу­ва­ни чрез те­зи връз­ки, най-фун­да­мен­тал­ни­те са те­зи, фор­ми­ра­ни на ба­за­та на бра­ка и род­с­т­во­то.

       Две­те ба­зи на кръв­ни­те връз­ки – бра­кът и се­мейст­во­то – са как­то оче­вид­ни, та­ка и ес­тес­т­ве­ни. На­ши­те цен­нос­ти и очак­ва­ния, във връз­ка с бра­ка и се­мейс­т­во­то, се из­г­раж­дат око­ло по­ня­ти­я­та за ро­ман­тич­на лю­бов меж­ду мъ­жа и же­на­та, съз­да­ва­не­то от тях на нук­ле­ар­но се­мей­но до­ма­кин­с­т­во, спо­де­ля­не­то на всич­ки ра­дос­ти, скър­би и от­го­вор­нос­ти в жи­во­та. Ан­т­ропо­ло­зи­те оба­че са от­к­ри­ли, че бра­кът и се­мейс­т­во­то мо­гат да включ­ват всич­ки те­зи еле­мен­ти, са­мо ня­кои от тях, ни­то един или да се съ­че­та­ват с дру­ги (Дж. Мо­на­ган; П. Джъст).

       Как се раз­ви­ва­ли сек­суал­ни­те и се­мей­ни връз­ки в ис­то­ри­чес­ко­то разви­тие на чо­ве­чес­т­во­то?

       В ха­ре­мо­во­то се­мейс­т­во по­ло­ви­ят под­бор, с неиз­беж­ни­те бит­ки за же­на­та, са вло­ша­ва­ли дис­цип­ли­на­та. Бит­ка­та меж­ду въ­о­ръ­же­ни­те с пал­ки и ка­мъ­ни мъж­ка­ри са ста­на­ли смър­то­нос­но опас­ни и на­ма­ля­ва­ли броя на лов­ци­те в ста­до­то. Пос­те­пен­но, по пъ­тя на ес­тес­т­ве­ния под­бор, то­зи вид се­мейс­т­во от­с­тъп­ва пред без­б­рой­ни­те и без­раз­бор­ни връз­ки в ста­до­то. Те са раз­ре­ше­ни са­мо в оп­ре­де­ле­ни пе­ри­о­ди – след лов­ния се­зон или след трудо­вия ци­къл, ко­га­то ста­до­то раз­по­ла­га с дос­та­тъч­но хра­на и не е за­е­то с уси­ле­на ра­бо­та. Из­вън те­зи пе­ри­о­ди по­ло­ви­те връз­ки са та­бу. Хи­ля­до­лет­ни­ят опит и бор­ба­та за оце­ля­ва­не до­каз­ват, че съв­мес­тя­ва­не­то на еди­ния вид дей­нос­ти (тру­дът) с дру­гия (сек­сът) се оказ­ва вред­но за един­ст­во­то в ста­до­то и за ефи­кас­ност­та на тру­да. Там, къ­де­то не е ус­та­но­вен та­къв ред, те се раз­па­дат и за­ги­ват. Ста­да­та с ус­та­но­ве­ни пра­ви­ла, къ­де­то на­ру­ши­те­ли­те са на­каз­ва­ни жес­то­ко за тях­но­то нес­паз­ва­не, за­паз­ват сво­я­та струк­ту­ра и съ­щес­т­ву­ва­не. По пъ­тя на под­ра­жа­ни­е­то и вну­ше­ни­е­то то­зи ред се втъ­ка­ва в по­ве­де­ни­е­то на всич­ки чле­но­ве на ко­лек­ти­ва и се пре­да­ва от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние. В тях се съз­да­ва реф­лек­са на­ру­ше­ние - на­ка­за­ние.

       След ста­да­та ид­ват то­тем­ни­те гру­пи. Те жи­вея­т зат­во­ре­но, в от­дел­ни пе­ще­ри. Сту­дът и лед­ни­ци­те са при­чи­на да из­па­дат чес­то в изо­ла­ция от дру­ги­те пър­во­бит­ни хо­ра. Пре­ка­ле­на­та зат­во­ре­ност до­веж­да до по­лов контакт меж­ду род­ни­ни, ко­е­то от своя стра­на е при­чи­на за ге­не­тич­но­то из­ражда­не.

       В по-къ­сен пе­ри­од, при не­ан­дер­тал­ци­те, се на­ла­гат но­ви ог­ра­ни­че­ния в сек­су­ал­но­то об­щу­ва­не. Пос­те­пен­но се заб­ра­ня­ват по­ло­ви­те връз­ки меж­ду ро­ди­те­ли и де­ца. Сти­га се до та­ка на­ре­че­но­то кръв­но­ро­до­во се­мейс­т­во. В не­го връз­ки­те меж­ду бра­тя, сес­т­ри и бра­тов­че­ди все още не са та­бу. Ка­то при­мер мо­же да взе­мем ми­то­ло­гич­ни­те об­ра­зи на Зевс и Хе­ра, ко­и­то са­ ед­нов­ре­мен­но брат и сес­т­ра и мъж и же­на. В по-къ­сен пе­ри­од про­ти­во­речия­та в то­тем­ния ко­лек­тив ще до­ве­дат до но­ви ог­ра­ни­че­ния, до но­ви фор­ми на се­мейс­т­во­то.

       Кръв­но­ро­до­во­то се­мейс­т­во се на­ла­га ес­тест­ве­но. При не­го­ва­та заб­ра­на би­о­ло­гич­но е ог­ра­ни­че­но кръ­вос­ме­ше­ни­е­то. Ужа­сът от на­ру­ша­ва­не на но­во­то та­бу съз­да­ва нов ком­п­лекс в пси­хи­ка­та – Еди­по­ви­ят ком­п­лекс и съ­от­вет­но комп­лек­сът на Елек­т­ра.

       По­ло­ви­ят ин­с­тинкт се сблъс­к­ва ос­т­ро с об­щес­т­ве­ния на­чин на жи­вот, но не мо­же да го от­ме­ни и пос­те­пен­но се прис­по­со­бя­ва към не­го. През ан­т­ропо­ло­гич­ния и ис­то­ри­чес­кия пе­рио­д от раз­ви­ти­е­то на чо­ве­чес­т­во­то, по­ло­ви­ят на­гон е пре­тър­пял най-мно­го тран­с­фор­ма­ции и е бил под­ло­жен на най-различ­ни фор­ми на обуз­да­ва­не. По­ло­ви­на­та от мо­рал­ни­те нор­ми, три чет­вър­ти от по­е­зи­я­та тре­ти­рат сек­са, лю­бов­та и дру­ги­те ема­на­ции на по­ло­вия на­гон.

       В раз­г­леж­да­ния пе­ри­од ос­нов­на фор­ма за обуз­да­ва­не на по­ло­вия на­гон ста­ва ор­га­ни­зи­ра­не­то на се­мейст­во­то. То е об­щес­т­ве­но-рег­ла­менти­ра­на и приз­на­та сво­бо­да на мъж­ка­ря да се съ­че­та­ва са­мо с оп­ре­де­ле­на жен­с­ка.

       Във връз­ка с раз­лич­ни­те об­щес­т­ве­ни ус­ло­вия и ус­по­ред­но с об­що­то раз­ви­тие от об­щес­т­во­то са би­ли рег­ла­мен­ти­ра­ни раз­лич­ни ви­до­ве се­мейс­т­ва (при то­ва ви­на­ги са съ­щес­т­ву­ва­ли на­ру­ше­ния в ед­на или дру­га на­со­ка). И тук ро­ля са иг­ра­ли би­о­ло­гич­ни­ят и ес­тес­т­вен по­лов под­бор, как­то и бър­зо из­ме­ня­щи­те се ико­но­ми­чес­ки ус­ло­вия. С раз­ви­ти­е­то на оръ­ди­я­та на тру­да от­дел­ни­те ко­лек­тив­ни об­щ­нос­ти про­из­веж­дат по­ве­че про­дук­ти. Чо­веш­ко­то на­се­ле­ние се уве­ли­ча­ва и кон­так­ти­те меж­ду от­дел­ни­те то­тем­ни гру­пи ста­ват по-чес­ти. Заб­ра­ни­те за сек­су­ал­ни­те връз­ки вът­ре в ко­лек­ти­ва се уве­ли­ча­ват. На­ла­га се та­бу и на връз­ки­те меж­ду брат и сес­т­ра. Всич­ки же­ни от гру­па­та са сес­т­ри и тряб­ва да си тър­сят пар­т­ньо­ри из­вън то­те­ма и об­рат­но­то – всич­ки мъ­же са бра­тя и тър­сят же­ни вън от гру­па­та. Съз­да­ва се ду­ал­но-стад­на ор­га­ни­за­ция. Връз­ки­те меж­ду мъ­же и же­ни от раз­лич­ни гру­пи ста­ват ре­дов­ни, а по-къс­но се прев­ръ­щат и в един­с­т­ве­на фор­ма на сек­су­ал­но об-щу­ва­не. То­тем­ни­ят ко­лек­тив се прев­ръ­ща в ек­зо­га­мен род.

       Пос­те­пен­но в то­зи ре­во­лю­ци­о­нен пре­ход се пре­ми­на­ва от ог­ра­ни­чен про­мис­ку­и­тет към гру­пов брак. Всич­ки сес­т­ри и бра­тов­чед­ки ос­та­ват в ро­да на­че­ло с май­ки­те си и ча­кат или из­би­рат мъ­же и зе­тьо­ве от дру­ги съ­сед­ни ро­до­ве. Те­зи мъ­же в на­ча­ло­то са вре­мен­ни гос­ти в ро­да. Та­зи фор­ма на гру­пов брак е ос­но­ва на ран­ния мат­риа­р­хат – род, в кой­то же­ни­те на­че­ло с май­ка­та за­е­мат ста­бил­но и во­де­що по­ло­же­ние. Зна­че­ни­е­то на мъж­кия труд на­ма­ля­ва, а на жен­с­кия се уве­ли­ча­ва. Же­ни­те жи­ве­ят пос­то­ян­но в ро­до­во­то се­ли­ще, а мъ­же­те – до­ри, и ко­га­то са об­ра­зу­ва­ли двоич­ни се­мейс­т­ва, са вре­мен­ни гос­ти на ро­да. Те жи­ве­ят в сво­и­те май­чи­ни ро­до­ве или в спе­циа­л­ни за­се­ли­ща.

       Пос­те­пен­но с раз­п­рост­ра­ня­ва­не­то на дво­ич­ния брак, ек­зо­га­мен­ни­ят род гу­би ро­ля­та на гру­пов брак и се прев­ръ­ща в об­щес­т­ве­но-ико­но­ми­чес­ка еди­ни­ца. Ста­ва об­щи­на от 100 - 200 ду­ши. Ос­но­вен ске­лет на об­щи­на­та е май­ка­та или ня­кол­ко май­ки, тех­ни­те дъ­ще­ри и внуч­ки. На­че­ло стои же­на - ста­рей­ши­на.

       При те­зи ус­ло­вия са се раз­ви­ва­ли раз­лич­ни­те фор­ми на поз­во­ле­но и не­поз­во­ле­но (чис­то гре­хов­но) сек­су­ал­но вле­че­ние и ця­ло­то раз­но­об­ра­зие и бо­гат­с­т­во на лю­бов­ни­те чув­с­т­ва. От по­ло­вия ин­с­тинкт в пос­ледс­­т­вие се раз­ви­ва лю­бов към оп­ре­де­ле­на же­на (съ­от­вет­но мъж). При про­дъл­жи­тел­но не­у­дов­лет­во­ря­ва­не на лю­бов­но­то чув­с­т­во, то се прев­ръ­ща в сил­на страст. Вер­ност­та към лю­би­мия ста­ва опо­ра на се­мейс­т­во­то и от­там и на об­щество­то. Страс­ти­те, съг­ла­су­ва­ни със со­ци­ал­ни­те изис­к­ва­ния, ста­ват доб­ро­дете­ли, а не­съг­ла­су­ва­ни­те – по­ро­ци. На фо­на на всич­ко то­ва и до днес не са ред­ки слу­ча­и­те на не­дос­та­тъч­но ов­ла­де­ни сек­су­ал­ни ин­с­тин­к­ти, изя­ва на ин­с­тин­к­ти­те в пър­вич­ния жи­во­тин­с­ки вид.

       Ци­ви­ли­за­ци­я­та за­вар­ва мъ­жа ве­че соб­с­т­ве­ник, а же­на­та – цен­ност. За нея в на­ча­ло­то на пе­ри­о­да е из­к­лю­че­на ми­съл­та за раз­вод или друг брак при жив мъж. И след не­го­ва­та смърт тя при­над­ле­жи на ро­да му. В на­ча­ло­то на ци­ви­ли­за­ци­я­та пре­лю­бо­де­я­ни­е­то е осъ­де­но не са­мо от мо­ра­ла, но и от за­ко­на.

       С раз­ви­ти­е­то на об­щес­т­во­то ро­ля­та на же­на­та на­рас­т­ва. Мо­но­га­ми­я­та е двус­т­ран­на. След сключ­ва­не­то на брак же­на­та офи­ци­ал­но ста­ва та­бу за ос­та­на­ли­те мъ­же и мъ­жът за ос­та­на­ли­те же­ни. Бра­кът е при­мер за ре­а­ли­за­ция и съ­щев­ре­мен­но за ог­ра­ни­ча­ва­не на сво­бо­да­та.

       Прос­ле­дя­вай­ки раз­лич­ни­те фор­ми и мод­ифи­ка­ции на се­мейс­т­во­то в ис­то­ри­чес­ки и ан­т­ро­по­ло­ги­чес­ки план, не мо­же да не се от­че­те ро­ля­та на кул­ту­ра­та и об­щес­т­ве­но-ико­но­ми­чес­ки­те ус­ло­вия, ко­и­то са ре­ша­ва­щи факто­ри за не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва­не. След ка­то пър­во­бит­ни­ят чо­век отк­ри­ва, че в ръ­це­те му е да по­доб­ри сво­я­та участ на зе­мя­та, не би мог­ло да му бъ­де безраз­лич­но да­ли ня­кой ра­бо­ти с не­го или про­тив не­го. Още по-ра­но, в май­му­нопо­доб­но­то си ми­на­ло, той е въз­п­ри­ел оби­чая да съз­да­ва се­мейс­т­во. Чле­но­ве­те на се­мейс­т­во­то му ве­ро­ят­но са би­ли не­го­ви­те пър­ви по­мощ­ни­ци. Съз­да­ва­не­то му е би­ло свър­за­но с то­ва, че не­об­хо­ди­мост­та от по­ло­во за­до­во­ля­ва­не е била пос­то­ян­на. Та­ка са­ме­цът има мо­тив да ос­та­ви при се­бе си жен­с­ка­та или, ка­за­но по-об­що – сек­су­ал­ни­ят обект. За жен­с­ки­те, ко­и­то не са ис­ка­ли да се от­де­лят от без­по­мощ­ни­те си де­ца, е би­ло в ин­те­рес да ос­та­нат при са­ме­ца. В то­ва при­ми­тив­но се­мейс­т­во лип­с­ва ед­на съ­щес­т­ве­на чер­та на кул­ту­ра­та - ог­ра­ни­че­ния­та, ко­и­то тя на­ла­га, за да се за­па­зи но­во­то със­то­я­ние. Про­из­во­лът на гла­вата на се­мейс­т­во­то и ба­ща­та е не­ог­ра­ни­чен. Ус­та­но­вя­ва­не­то на та­бу­та е пър­ви­ят “за­кон”. Сле­до­ва­тел­но, съв­мес­т­ния­т жи­вот на хо­ра­та е двой­но обус­ло­вен – от нуж­да­та да се ра­бо­ти и от си­ла­та на лю­бов­та, про­я­вя­ва­ща се ка­то не­же­ла­ние на мъ­жа да се ли­ши от же­на­та ка­то сек­су­а­лен обект, а от стра­на на же­на­та – от съз­да­де­но­то от нея де­те.

       Лю­бов­та е ос­но­ва на кул­ту­ра­та и ка­то та­ка­ва тя оси­гу­ря­ва на чо­ве­ка най-сил­но из­жи­вя­ва­не на удов­лет­во­ре­ни­е­то. Она­зи лю­бов, ко­я­то съз­да­ва се­мейст­­во­то, ос­та­ва в пър­во­на­чал­ния си вид, в кой­то тя не се от­каз­ва от директ­­но­то сек­су­ал­но за­до­во­ля­ва­не, ка­то и в мо­ди­фи­ка­ци­я­та си на съз­на­тел­но по­тис­на­та неж­ност дейс­т­ва и по-на­та­тък в кул­ту­ра­та на съв­ре­мен­ни­те об­щес­т­ва. При ня­кои (ну­йо­о­те­ки­те) ро­ман­тич­на­та лю­бов иг­рае мно­го мал­ка ро­ля в бра­ка. Спо­ред пре­цен­ки­те им поч­ти е не­въз­мож­но мъж или же­на да под­дър­жа до­ма­кин­с­т­во­то са­мос­то­я­тел­но. То­ва, ко­е­то е во­де­що за мъ­жа при на­ми­ра­не­то на пар­т­ньор­ка, е да из­пъл­ня­ва за­да­чи­те, до­пъл­ва­щи не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни, и та­ка да оси­гу­ри оце­ля­ва­не­то на до­ма­кин­с­т­во­то.

       Тра­ди­ци­и­те и оби­ча­и­те, ка­то част от кул­ту­ра­та, съ­що иг­ра­ят съ­ществе­на ро­ля при фор­ми­ра­не­то на се­мейс­т­во­то. Прех­вър­ля­не­то на бо­гат­с­т­ва­та меж­ду учас­т­ва­щи­те стра­ни, от­ку­път, как­то и зес­т­ра­та слу­жат да се уза­ко­ни бра­ка и да се удос­то­ве­ри, че прех­вър­ля­не­то на пра­ва (вър­ху труд, вър­ху бъде­щи де­ца) меж­ду раз­лич­ни­те гру­пи се е из­вър­ши­ло.

       Мно­го юж­но­а­зи­ат­с­ки на­ро­ди раз­г­леж­дат от­но­ше­ни­я­та меж­ду по­ло­ве­те ка­то ос­но­ва­ни на дъл­бо­ко и трай­но вза­им­но до­пъл­ва­не, ко­е­то се прос­ти­ра от­въд ре­ше­ни­я­та по до­ма­кин­с­т­во­то и об­х­ва­ща и по-дъл­бо­ки ду­хов­ни проб­леми. Еди­ни­ца­та, ко­я­то но­си за­дъл­же­ня­та на сел­с­ко­то жи­тел­ст­­во, е брач­на­та двой­ка. Очак­ва­не­то за до­жи­вот­на връз­ка, и то са­мо с един пар­т­ньор, е доб­ре ут­вър­де­но. В мно­го об­щес­т­ва оба­че, то­ва не е при­е­то. По­ли­ги­ни­я­та, при ко­я­то мъж има по­ве­че от ед­на же­на, е не­що раз­п­рос­т­ра­не­но. Въп­ре­ки че по-ве­че­то мю­сюл­ма­ни са мо­но­гам­ни, ис­лямс­ки­ят за­кон поз­во­ля­ва на мъ­жа да има до че­ти­ри же­ни, сти­га да мо­же да ги из­дър­жа и да се от­на­ся към тях ед-нак­во. По­ли­ан­д­ри­я­та, при ко­и­то ед­на же­на има по­ве­че от един съп­руг, е да­леч по-мал­ко раз­п­рос­т­ра­не­на и е най-доб­ре поз­на­та в Ти­бет и в хъл­мис­та­та част на Се­вер­на Ин­дия.

       Мо­но­га­ми­я­та, по­ли­ги­ни­я­та и по­ли­ан­д­ри­я­та да­леч не се из­к­люч­ват вза­им­но, а мо­гат да се сре­щат в да­де­но об­щес­т­во в от­го­вор на оп­ре­де­ле­ни ико­но­ми­чес­ки и еко­ло­гич­ни ус­ло­вия. Очак­ва­не­то бра­кът да бъ­де до­жи­вот­на връз­ка съ­що сил­но ва­ри­ра, как­то по­каз­ва на­ше­то соб­с­т­ве­но об­щес­т­во в послед­ни­те по­ко­ле­ния, при ко­и­то раз­во­дът от ряд­ко и срам­но яв­ле­ние се е пре­вър­нал в не­що обик­но­ве­но и мо­рал­но не­ут­рал­но. Про­цен­тът на раз­во­ди­те, фак­ти­чес­ки раз­пад­на­ли­те се се­мейс­т­ва, съ­жи­тел­с­т­ва­щи­те без брак двой­ки и не­се­мей­ни­те хо­ра, е тол­ко­ва го­лям, че „нор­мал­ни­те се­мейс­т­ва” ве­че от­дав­на не са нор­ма, а изк­лю­че­ние. Как­во ли не опит­ва­ме: сво­бод­ни съ­жи­тел­с­т­ва, сво­бод­ни бра­ко­ве, по­ли­га­мия, а чув­с­т­во­то за са­мо­та и праз­но­та си ос­та­ва. Все по-яс­но осъз­на­ва­ме, че оно­ва, от ко­е­то всъщ­ност се нуж­дае­м, е ду­хов­на бли­зост, вза­им­на пре­да­ност и от­да­де­ност. Съ­щев­ре­мен­но сме аб­со­лют­но нес­по­соб­ни да оби­ча­ме и да из­г­раж­да­ме дъл­гот­рай­ни, пъл­но­цен­ни и удов­летво­ря­ва­щи ни вза­и­мо­от­но­ше­ния, за­що­то ги гра­дим на пе­съч­ли­ва­та ос­но­ва на на­ши­те из­к­ри­ве­ни раз­би­ра­ния за лю­бов.

       Днес, до­ри оне­зи, ко­и­то имат ре­ши­мост­та да из­г­ра­дят доб­ро се­мейс­т­во, не зна­ят как да го нап­ра­вят. Тех­ни­чес­ки­ят прог­рес, смя­на­та на цен­ност­на­та ориен­та­ция, лип­са­та на ус­той­чи­ви мо­де­ли за под­ра­жа­ние и по­ве­де­ние до­ведо­ха до за­гу­ба на са­мо­то ос­но­ва­ние и цел на бра­ка. Все по-мо­дер­но ста­ва към брач­на­та це­ро­мо­ния да се под­пис­ва и т. нар. бра­чен до­го­вор. Да­ли то­ва е лип­са на до­ве­рие в брач­на­та ин­с­ти­ту­ция или след­с­т­вие от ди­на­ми­ка­та на ежед­не­ви­е­то ни, в ко­я­то раз­во­дът е чес­то сре­ща­но и нор­мал­но яв­ле­ние?

       При всич­ки те­зи ва­ри­а­ции на фор­ми­те, прак­ти­ки­те и цен­нос­ти­те, свър­за­ни с бра­ка, в ка­къв сми­съл мо­же да го­во­рим за не­го ка­то за об­що­човеш­ка ин­с­ти­ту­ция? Има ли та­ко­ва не­що ка­то “брак”, или прос­то сме съб­ра­ли в един кюп раз­лич­ни оби­чаи и прак­ти­ки и сме им да­ли име­то на со­ци­ал­на ин­с­ти­ту­ция?

       Тър­сей­ки от­го­во­ри­те на те­зи въп­ро­си мо­же би е по-пра­вил­но да се на­со­чим не към са­мо­то оп­ре­де­ле­ние, а как­ви проб­ле­ми се опит­ва да ре­ши бра­кът. Уорд Гу­ди­нъф оп­ре­де­ля бра­ка ка­то “сдел­ка и по­лу­че­ни­ят в ре­зул­тат до­го­вор, при кои­то ед­но ли­це пре­дя­вя­ва пре­тен­ции за пос­то­ян­но пра­во на сек­су­а­лен дос­тъп до ед­на же­на..., при ко­е­то въп­рос­на­та же­на мо­же да раж­да де­ца.” Как­ви проб­ле­ми би мог­ла да ре­ши ин­с­ти­ту­ция, ко­я­то съ­от­вет­с­т­ва на то­ва опи­са­ние? Най-нап­ред, как­то из­г­леж­да, бра­кът е свър­зан с ре­гу­ли­ра­не­то на сек­су­ал­ни­те вза­и­мо­от­но­ше­ния. Са­мо хо­ра­та са как­то со­ци­ал­ни, та­ка и жи­веят­ на двой­ки и са­мо при тях въз­рас­т­на­та же­на мо­же да има сек­су­ал­ни кон­так­ти през ця­ло­то вре­ме. То­ва е си­ту­а­ция с ог­ро­мен по­тен­ци­ал за конфлик­ти и ни­как не е чуд­но, ако хо­ра­та се стре­мят да из­пол­з­ват спо­соб­ност­та си за кул­тур­но по­ве­де­ние, за да на­ло­жат ня­ка­къв ред вър­ху всич­ко то­ва. То­ва, че има та­ко­ва раз­но­об­ра­зие на ре­ше­ни­я­та, раз­ви­ти от хо­ра­та, е приз­на­ние за са­ма­та кул­тур­на при­ро­да на бра­ка. По по­до­бен на­чин со­ци­ал­но­то въз­п­ро­из­вод­с­т­во за­почва с по­ло­во­то въз­п­ро­из­вод­с­т­во. Раз­но­об­раз­ни­те по­ня­тия и прак­ти­ки, ко­и­то на­ри­ча­ме “брак”, слу­жат съ­що да пре­дос­та­вят оп­ре­де­ле­ни сред­с­т­ва, как­то да се въз­ло­жи от­го­вор­ност, та­ка и да се про­я­ви ин­те­рес към след­ва­що­то, за­ви­си­мо по­ко­ле­ние.

       Мо­же би имен­но стра­хът от от­го­вор­ност е при­чи­на­та съв­ре­мен­ни­те мла­ди хо­ра да из­бяг­ват бра­ка. Съв­мес­т­но­то съ­жи­тел­с­т­во без об­вър­з­ва­не не ги за­дъл­жа­ва с ни­що, не им ог­ра­ни­ча­ва сво­бо­да­та. Нор­мал­но е да си за­да­дем въп­ро­са коя сво­бо­да се ог­ра­ни­ча­ва – да­ли сво­бо­да­та да си пос­та­вяш це­ли и за­да­чи, да взе­маш ре­ше­ния и да пра­виш из­бо­ри или сво­бо­да­та, ко­я­то ги ли­ша­ва от ан­га­жи­мент и от­го­вор­ност към ня­ко­го. Съв­ре­мен­ни­те со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки ус­ло­вия на­ло­жи­ха друг темп и на­чин на жи­вот, в кой­то при­ем­с­т­ве­ност­та и спаз­ва­не­то на тра­ди­ци­и­те оти­до­ха на за­ден план. По­я­ви­ха се но­ви мо­де­ли на по­ве­де­ние и на­чин на жи­вот. Гра­ни­ци­те на мо­ра­ла и на то­ва кое е при­ем­ли­во и кое не се раз­ми­ха. Раз­ру­ши­ха се ста­ри­те цен­нос­ти и на тях­но мяс­то се по­я­ви­ха но­ви. Се­га по-важ­но е да се нап­ра­ви пър­во ка­ри­е­ра, да се пе­че­лят па­ри, а бра­кът пре­чи, за­що­то е свър­зан с от­го­вор­нос­ти. Съвре­мен­ни­те мла­ди хо­ра, осо­бе­но же­ни­те, се стре­мят към ико­но­ми­чес­ка не­зави­си­мост, за­що­то смя­тат, че са­мо та­ка им е га­ран­ти­ра­на сво­бо­да­та. Те тряб­ва да имат соб­с­т­ве­но жили­ще, ко­ла и па­ри и пос­ле да мис­лят за се­мейс­т­во. Мла­ди­те да­ми не бър­зат и ся­каш се стра­ху­ват от не­го, за­що­то съз­на­тел­но или не­съз­на­ва­но усе­щат го­ля­ма­та от­го­вор­ност на то­ва да бъ­деш бра­чен пар­т­ньор и ро­ди­тел. Его­ис­тич­на­та при­ро­да на чо­ве­ка из­ли­за на пре­ден план. Важ­но е от­дел­ни­ят чо­век да е доб­ре, не­за­ви­си­мо на как­ва це­на и с как­ви сред­с­т­ва. А бра­кът е спаз­ва­не на пра­ви­ла и нор­ми, с ко­и­то тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва. Той е дек­ла­ра­ция пред об­щес­т­во­то, че доб­ро­вол­но при­е­ма всич­ки пра­ва, за­дъл­же­ния и от­го­вор­нос­ти, про­из­ти­ча­щи от не­го. А то­ва пла­ши съв­ре­мен­ния чо­век. Той не же­лае да бъ­де ог­ра­ни­ча­ван и пос­та­вян в рам­ки. Па­да­не­то на те­зи ог­ра­ни­че­ния во­ди до сво­бо­да в сек­су­ал­но­то по­ве­де­ние. Ми­съл­та, че цял жи­вот ще бъ­де ог­ра­ни­чен в сек­су­ал­но об­щу­ва­не са­мо с един пат­ньор, е та­зи, ко­я­то не­съз­на­ва­но, но мно­го сил­но мо­ти­ви­ра ре­ше­ни­я­та и по­ве­де­ни­е­то на чо­ве­ка, осо­бе­но, ко­га­то ста­ва въп­рос за сключ­ва­не­то на брак.

       Спо­ред мен, по­ло­же­ни­е­то ня­ма да се оп­ра­ви, до­ка­то не се обър­нем към „ста­ро­мод­ни­те” хрис­ти­ян­с­ки цен­нос­ти и не за­поч­нем осъз­на­то да из­г­раж­да­ме ин­тим­ни­те си вза­и­мо­от­но­ше­ния. Са­мо се­мейс­т­во, изг­ра­де­но на ос­но­ва­та на лю­бов­та, до­ве­ри­е­то и от­го­вор­ност­та мо­же да ус­тои на вре­ме­то и на не­из­беж­ни­те из­пи­та­ния от раз­ли­чен род. Бра­кът не е дар, кой­то по­луча­ва­ме в сват­бе­ния си ден и от кой­то ско­ро се ра­зо­ча­ро­ва­ме. Не е пос­тиг­на­та цел, а път за пос­ти­га­не на цел­та. Бра­кът е дъ­лъг и сло­жен про­цес. През го­ди­ни­те се по­я­вя­ват раз­лич­ни из­пи­та­ния: нов дом, де­ца, бо­лес­ти, но­ва ра­бо­та, за­гу­би... Те раз­ви­ват раз­лич­ни ас­пек­ти от бра­ка и поз­во­ля­ват на съп­ру­зи­те все по-доб­ре да се опоз­на­ват и да си вза­и­мо­дейс­т­ват, раз­би­ра се, ако пос­ре­щат из­пи­та­ни­я­та с вя­ра. То­га­ва из­ку­ше­ни­я­та и не­ус­пе­хи­те, ко­и­то не­из­беж­но съ­път­с­т­ват се­мей­ния жи­вот, мо­гат да се пре­вър­нат от „ка­мък за пре­пъ­ва­не” в „ка­мък за из­ди­га­не”. Нес­лу­чай­но, пред­вид ви­со­ко­то наз­на­че­ние, ко­е­то е дал на чо­ве­ка още при сът­во­ре­ни­е­то му, Бог каз­ва: „Не е доб­ро за чо­ве­ка да бъ­де сам; да му сът­во­рим по­мощ­ник, не­му по­до­бен” (Бит. 2:18). То­га­ва е ус­та­но­вен и за­ко­нът на бра­ка и се­мей­ния жи­вот: „Ще ос­та­ви чо­век ба­ща си и май­ка си и ще се при­ле­пи към же­на си, и ще бъ­дат два­ма­та ед­на плът – ед­но ця­ло”. Та­зи пре­дел­на бли­зост и от­да­де­ност не са­мо, че не е ог­ра­ни­че­ние за лич­ност­та, а е и ус­ло­вие тя да се осъ­щес­т­ви в пъл­но­та. В бра­ка, в то­ва най-близ­ко съ­жи­тел­с­т­во, най-яр­ко из­пък­ват на­ши­те страс­ти и не­дос­та­тъ­ци. Но, в ат­мос­фе­ра на бе­зус­лов­на лю­бов и тър­пи­мост те най-лес­но мо­гат да се из­п­ра­вят. Тук, сред хо­ра­та, ко­и­то се поз­на­ват пре­дел­но доб­ре, най-лес­но мо­жем да от­к­ри­ем дар­би­те си и с по­мощ­та и под­дръж­ка­та на близ­ки­те си, най-доб­ре да ги раз­ви­ем и удо­лет­во­рим.

       Да же­ла­еш да имаш пъл­но­цен­но се­мейс­т­во не е дос­та­тъч­но. Нуж­но е да по­ла­гаш все­кид­нев­но уси­лия сам да ста­неш пъл­но­цен­на лич­ност.

 
 
 

1. Мо­на­ган. Дж.; Джъст. П. Со­ци­ал­на и кул­тур­на ан­т­ро­по­ло­гия; “З.Сто­я­нов”, С. 2005

2. Фройд. З., Ерос и кул­ту­ра, “Ев­ра­зия”, С. 1991

3. Го­ди­лие. М., Тя­ла-род­с­т­во-власт, “Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки”, С. 2001

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74