Кой е тук?
В момента 1 гост онлайн
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Вторник, 20 август, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Приложна ПСИХОЛОГИЯ arrow На­ро­доп­си­хо­ло­гия на бъл­гар­с­ко­то се­мейс­т­во
На­ро­доп­си­хо­ло­гия на бъл­гар­с­ко­то се­мейс­т­во Печат Е-мейл
Автор Ирена Киркова   
19 ное 2013

За­бе­ле­жи­те­лен е фак­тът, че в ис­то­ри­чес­ки­те па­мет­ни­ци ня­ма ни­как­ви, да­же най-бег­ли све­де­ния от­нос­но се­мей­ния жи­вот как­то на древ­ни­те бъл­га­ри-ху­ни, та­ка и на Ати­ло­ви­те ху­ни. При­чи­на­та за то­ва се крие в ос­къд­ност­та въ­об­ще на све­де­ния за те­зи на­ро­ди, а от­час­ти и в то­ва, че се­мей­ни­ят жи­вот, же­на­та и де­ца­та за­е­ма­ли твър­де нез­на­чи­тел­но мяс­то в жи­во­та на древ­ния войн­с­т­вен скит­ник, за да зас­лу­жа­ват да се об­ръ­ща вни­ма­ние на тях и то от стра­на на ис­то­ри­ка. Пър­ви­те, и то дос­та не­яс­ни све­де­ния за се­мей­ния жи­вот на древ­ни­те бъл­га­ри, се сре­щат в тру­до­ве­те на Ка­ниц. Спо­ред не­го, сред бъл­га­ри­те е съ­щест­ву­вал строг се­ме­ен жи­вот. Без­н­рав­с­т­ве­ност­та, из­мя­на­та на мъ­жа и по­се­га­тел­с­т­во­то над чуж­да же­на са се счи­та­ли за най-теж­ки прес­тъп­ле­ния и стро­го са се на­каз­ва­ли. Поз­во­ля­ва­ло се е на бъл­га­ри­те да имат две же­ни, но ня­ма све­де­ния за то­ва, как­во е би­ло со­ци­ал­но­то по­ло­же­ние на же­на­та.

Ка­то се за­поч­не от сред­ни­те ве­ко­ве, за ко­и­то има ис­то­ри­чес­ки па­мет­ни­ци, и се стиг­не до до­ос­во­бо­ди­тел­ния пе­ри­од, бъл­гар­с­ко­то се­мейст­во нав­ся­къ­де се явя­ва ка­то здра­во спо­ен, об­раз­цов съ­юз. Се­мейс­т­ва­та, ко­и­то по­ня­ко­га са мно­го­чис­ле­ни зад­ру­ги, са под фор­ма­та на ми­ни­а­тюр­ни ре­пуб­ли­ки, за ос­но­ва, на ко­и­то слу­жи власт­та на най-ста­рия дя­до или ба­ба. Пъл­но­та­та в се­мейс­т­во­то включ­ва на­ли­чи­е­то и съв­мес­т­но­то съ­жи­тел­с­т­во на три по­ко­ле­ния – ста­ри, мла­ди, де­ца.

Бъл­гар­с­ко­то се­мейс­т­во се ха­рак­те­ри­зи­ра с ек­зо­га­мен брак (заб­ра­на за ин­цест); бра­кът е из­раз на во­ля­та на ро­да, лич­ни­ят из­бор на мла­до­же­не­ца не е ре­ша­ващ. Той е вид раз­мя­на на съп­ру­ги – бра­тът взе­ма от­куп за сес­т­ра си. То­зи от­куп ще му пос­лу­жи за да си ку­пи съп­ру­га. Чрез от­ку­па се уза­ко­ня­ва бра­ка и се­мейс­т­во­то на мо­ми­че­то по­лу­ча­ва ком­пен­са­ция за за­гу­ба­та й. В со­ци­а­лен план съз­да­ва­не­то на се­мейс­т­во е за­дъл­жи­те­лен жи­тейс­ки за­кон. Иде­ал­но­то се­мейст­во пред­по­ла­га бра­чен съ­юз по лю­бов и по ед­нак­во со­ци­ал­но по­ло­же­ние.

Яс­но из­ра­зе­на е пат­ри­ар­хал­на­та струк­ту­ра на бъл­гар­с­ко­то се­мейс­т­во. Власт­та в се­мейс­т­во­то е за­е­та от мъ­жа-сто­па­нин – „ста­не­ник”, „млад вой­но”, „че­ле­бия”, „чу­тен бо­ля­рин”. Мъ­жът е по-стар от же­на­та и то­ва не­го­во стар­шин­с­т­во му от­ре­ди­ло мяс­то как­то в ре­ли­ги­оз­ни­те оби­чаи, та­ка и до­маш­на­та и пол­с­ка ра­бо­та. Мъ­жът в ре­ли­ги­оз­ни­те оби­чаи из­вър­ш­ва об­ре­ди­те. Са­мо мъж мо­же да бъ­де по­ляз­ник, ко­ле­да­рец, сур­ва­кар, ри­нач, цар на ло­зя­та, ку­кер, ру­са­лец; са­мо мъж мо­же да ко­ли ко­кош­ка; са­мо мъж ко­ли гер­гьов­с­ко­то аг­не – жер­т­ва; са­мо мъж мо­же да ко­ли пе­те­ла на св. Илия; са­мо той мо­же да под­ряз­ва ко­ша­ри­те на Про­ко­пий; да за­о­ра­ва се­ло, да проз­веж­да жив огън и т.н.

В об­ласт­та на пол­с­ка­та и до­маш­на ра­бо­та съ­що има не­ща, ко­и­то мо­гат да се из­вър­ш­ват са­мо от мъ­жа – да оре, да сее, да ко­си, да оти­де за дър­ва, да ди­га окоп, да пле­те плет, да пра­ви къ­ща, ко­ша­ра или ко­ла и пр. Же­на не би­ва да ра­бо­ти те­зи ра­бо­ти, за­що­то е ло­шо за къ­ща­та. („де­ка мъж стъ­пи – та­мо же­на не мо­же да стъ­пи”; „що мо­же да хва­не и свър­ши мъ­жът – же­на­та не мо­же”) Ето за­що, мъ­жът стои пред же­на­та и на­род­на­та вя­ра за­по­вяд­ва „же­на­та да ча­ка път”, т.е. да не пре­си­ча пъ­тя на мъ­жа.

Под­чи­не­но по­ло­же­ние за­е­ма не­вес­та­та – „не­вес­та”, „бя­ла ко­ко­на”. Же­на­та е по-мла­да от мъ­жа, за­то­ва на­род­на­та вя­ра я под­чи­ня­ва на не­го. Тя е по-сла­ба от не­го, но е по-хит­ра. Но пак се мно­го лъ­же и ма­ми. От­там на­род­на­та вя­ра е съз­да­ла пос­ло­ви­ца­та „же­на­та е дъл­го­ко­са, но крат­ко­ум­на.” На­род­на­та вя­ра и по­ве­ри­е­то са оп­ре­де­ли­ли стро­го как­во мо­же да вър­ши же­на­та би­ло в ре­ли­ги­оз­ни­те оби­чаи и об­ре­ди, би­ло в до­маш­на­та и пол­с­ка ра­бо­та.

Же­на­та ка­ди тра­пе­за­та на смърт, ако ня­ма поп; тук мъ­жът не би­ва да ка­ди; са­мо же­на­та мо­же да бае; мо­же да ме­си об­ред­ни хля­бо­ве; да ста­ва ла­зар­ка, да вър­ши об­ре­ди­те око­ло ог­ни­ще­то; тя са­мо мо­же да ле­ку­ва ла­ху­си, да от­в­ръ­ща плач; са­мо мо­ми­те пе­ят пръс­те­ни, пе­ят еньов­с­ки­те пес­ни и се про­ви­рат през еньов­с­кия ве­нец; са­мо же­на га­зи чи­реп­ня; са­мо же­на мо­же да бъ­де ба­ба (аку­шер­ка) – мъ­жът в го­ре­по­со­че­ни­те оби­чаи и об­ре­ди не би­ва да бъ­де учас­т­ник, за­що­то е ло­шо.

В къщ­на­та ра­бо­та са­мо же­на ме­си хляб, ме­те къ­ща, пе­ре дре­хи, пре­де, тъ­че плат­но, крои и шие ри­зи. Та­зи ра­бо­та не би­ва да се вър­ши от мъж, за­що­то е ло­шо за къ­ща­та.

Мо­ма­та и мо­мъ­кът се же­нят, за да нап­ра­вят де­ца. Най-го­ля­ма­та це­ност на съп­ру­га­та е ка­то май­ка. Же­на, ко­я­то ня­ма де­ца е без­дет­ка. Та­ка­ва же­на се счи­та за зло в къ­ща­та; на нея те­жат теж­ки май­чи­ни или ба­щи­ни клет­ви. На­род­на­та вя­ра тук не до­пус­ка ви­нов­ност у мъ­жа, а са­мо у же­на­та. Ето за­що и всич­ка­та зло­ба се из­сип­ва вър­ху без­дет­ка­та. Тя не мо­же да взи­ма учас­тие в ни­ка­къв ре­ли­ги­о­зен об­ред или оби­чай: ни­то при праз­ни­ци, ни­то при раж­да­не, ни­то при сват­ба или смърт. Ето за­що, без­дет­на­та же­на тъ­жи и гле­да да ро­ди чрез ма­гии и бил­ки.

На­род­на­та вя­ра бла­гос­ла­вя го­ля­мо­то се­мейс­т­во с мно­го де­ца. От пър­вос­те­пен­на важ­ност е на­ли­чи­е­то на мъж­ка рож­ба в се­мейс­т­во­то. Сил­на е връз­ка­та меж­ду ро­ди­те­ли и де­ца – де­те­то се счи­та за бо­жи дар, про­дъл­же­ние на жи­во­та и път към бъ­де­ще­то. Най-го­ля­мо­то не­щас­тие е лип­са­та на де­те; за съп­ру­га не­щас­тие е и лип­са­та на мъж­ко де­те. Де­те­то е цел­та на же­нит­ба­та. Мъж и же­на се съ­би­рат да за­въ­дят дом и къ­ща, т.е. да имат де­ца.(„Къ­ща без де­ца – огън да я го­ри”) За­то­ва ця­ла­та гри­жа и ра­дост на мъ­жа и же­на­та е да имат здра­ви де­ца. Око­ло де­ца­та има це­ли об­ре­ди и ре­ли­ги­оз­ни оби­чаи и мно­го от тях са свър­за­ни един­с­т­ве­но с то­ва: да се раж­дат в къ­ща­та мно­го де­ца и те­зи де­ца да бъ­дат здра­ви. След раж­да­не­то ро­дът на ба­ща­та при­до­би­ва ця­лос­т­ни пра­ва над тях. Нас­ле­дя­ва­не­то на соб­с­т­ве­ност­та е по мъж­ка ли­ния.

Се­мейс­т­во­то пред­по­ла­га оп­ре­де­лен мо­дел на по­ве­де­ние, ка­то вза­и­мо­от­но­ше­ния меж­ду учас­т­ни­ци­те в се­мей­на­та об­щ­ност. То­зи мо­дел се пре­да­ва от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние. Хар­мо­ни­я­та в се­мейс­т­во­то пред­по­ла­га лю­бов, неж­ност, гри­жов­ност меж­ду мла­до­жен­ци­те; пос­лу­ша­ние, сми­ре­ние, обич от стра­на на не­вес­та­та към но­во­то й се­мейс­т­во, вза­им­на по­чит и ува­же­ние. Все­ки член на се­мейс­т­во­то е за­дъл­жен да опаз­ва чест­та, дос­то­ин­с­т­во­то, кра­со­та­та, уюта, ду­хов­ни­те и мо­рал­ни цен­нос­ти на соб­с­т­ве­ния си дом. Осо­бе­но сил­но раз­ви­то е чув­с­т­во­то на по­чит и ува­же­ние към тра­ди­ци­и­те, ду­ха на пред­ци­те, бо­го­ве­те и свет­ци­те. На­род­на­та вя­ра и тра­ди­ци­он­но­то бъл­гар­с­ко об­щес­т­во реа­ли­зи­рат взай­мо­от­но­ше­ни­я­та си в ду­ха на кос­ми­чес­ко­то об­щу­ва­не бо­го­ве – хо­ра – пред­ци. Сил­но из­ра­зе­но е от­но­ше­ни­е­то на по­чит и рес­пект, до­ри на стра­хо­по­чи­та­ние към по-въз­рас­т­ни­те от стра­на на по-мла­ди­те. Раз­ви­то е чув­с­т­во­то за при­над­леж­ност към се­мейс­т­во­то, ро­да, сел­с­ка­та об­щ­ност, ет­ни­чес­ка­та гру­па.

За все­ки член на се­мей­на­та об­щ­ност ос­нов­на фор­ма на по­ве­де­ние е тру­дът – ра­бо­ти се в съд­ру­жие, съ­щес­т­ву­ва раз­де­ле­ние на за­дъл­же­ни­я­та и тру­до­ви­те дей­нос­ти в се­мейс­т­во­то. То­ва е ед­на от при­чи­ни­те за прос­ло­ву­то­то бъл­гар­с­ко тру­до­лю­бие.

Се­мейс­т­во­то е в не­раз­рив­на връз­ка с ро­да, ма­ха­ла­та, се­ло­то и ет­но­са, към кой­то при­над­ле­жи. Се­мей­на­та струк­ту­ра по­чи­ва на изис­к­ва­ни­я­та на три­те сис­те­ми на род­с­т­во: на кръв­но род­с­т­во, на бра­чен съ­юз и на ро­дос­ло­вие. Съ­щес­т­ву­ва стро­га йе­рар­хия в со­ци­ал­но­то по­ло­же­ние на все­ки един от чле­но­ве­те на со­ци­ал­на­та об­щ­ност. За не­от­к­ло­не­ние от нор­ма­та се гри­жи ця­ло­то об­щес­т­во. Те­зи нор­ми на по­ве­де­ние се пре­да­ват от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние.

Та­зи здра­ва се­мей­на ор­га­ни­за­ция у древ­ни­те бъл­га­ри, за­па­зи­ла се чак до ос­во­бо­ди­тел­на­та епо­ха и след Ос­во­бож­де­ни­е­то, е изиг­ра­ла важ­на ро­ля при об­ра­зу­ва­не­то на на­ци­о­нал­ния ха­рак­тер и сфор­ми­ра­не­то на ко­лек­тив­на­та ду­ша на бъл­га­ри­на. Мо­же да се ка­же, че се­мейс­т­во­то и здра­ва­та зад­ру­га са би­ли най-важ­ни­те фак­то­ри, ко­и­то са зас­та­вя­ли бъл­га­ри­на упо­ри­то да се про­ти­во­пос­та­вя на аси­ми­ла­ци­он­ни­те тен­ден­ции на гър­ци­те и тур­ци­те. Жи­во­тът в зад­ру­га е спо­соб­с­т­вал и за из­г­раж­да­не­то на гос­топ­ри­ем­с­т­во­то ка­то пос­то­ян­на лич­нос­т­на чер­та у бъл­га­ри­на.

Съ­ща­та се­мей­на ор­га­ни­за­ция до го­ля­ма сте­пен е спо­соб­с­т­ва­ла за кул­ти­ви­ра­не­то на се­мей­ни­те доб­ро­де­те­ли и нрав­с­т­ве­ни прин­ци­пи в по­ло­ви­те от­но­ше­ния, ко­и­то по­ня­ко­га дос­ти­гат до су­ро­ва въз­дър­жа­ност. Вся­ка без­н­рав­с­т­ве­ност в зад­ру­га­та се на­каз­ва­ла су­ро­во. Ко­га­то бъл­га­ри­нът се же­нел, гле­дал на сво­я­та же­на пре­ди всич­ко ка­то на дру­гар­ка, по­мощ­ни­ца в ра­бо­та­та, а пос­ле ве­че ка­то на пред­мет за нас­лаж­де­ние.Се­мейс­т­во­то учи­ло бъл­га­ри­на на по­чит към по-ста­ри­те и лю­бов към до­мо­ча­ди­е­то му. То раз­ви­ло у на­ро­да и лю­бов­та към об­щес­т­ве­ност­та, към съв­мес­т­ния жи­вот.

Мо­же да бъ­де по­со­чен са­мо един не­дос­та­тък на бъл­гар­с­кия се­ме­ен жи­вот – в не­го не съ­щес­т­ву­ва неж­ност­та и лю­без­ност­та, ха­рак­тер­на за се­мей­ния жи­вот на мно­го дру­ги на­ро­ди. Бъл­га­ри­нът е свик­нал да не от­да­ва го­ля­мо зна­че­ние на вън­ш­ни­те про­яв­ле­ния на лю­бов­та, на „те­лес­ни­те неж­нос­ти” – да­же ги смя­тат за срам­ни. То­ва оба­че не оз­на­ча­ва, че те лип­с­ват.

След Ос­во­бож­де­ни­е­то за­поч­ва пос­те­пе­нен пре­ход от ко­лек­ти­ви­зъм към ин­ди­ви­ду­а­ли­зъм. То­зи пре­ход про­дъл­жа­ва и днес. Пов­ли­ян е от но­ви­те ико­но­ми­чес­ки и со­ци­ал­ни ус­ло­вия, в ко­и­то нав­ли­за Бъл­га­рия. Ус­ло­вия, ко­и­то се ха­рак­те­ри­зи­рат с ши­ро­ко раз­ви­тие на ин­дус­т­ри­а­лиз­ма във всич­ки об­лас­ти на жи­во­та. Здра­ви­те ос­но­ви на бъл­гар­с­ка­та се­мей­на ор­га­ни­за­ция за­поч­ват пос­те­пен­но да се раз­к­ла­щат – зад­руж­ни­ят жи­вот за­поч­ва да се раз­па­да, за­сил­ва се по­зи­ци­я­та на же­на­та в се­мей­ния жи­вот, про­ме­ня се са­ми­ят на­чин на мис­ле­не на на­се­ле­ни­е­то, ка­то се раз­г­ръ­ща ини­ци­а­тив­ност­та, ди­на­мич­ност­та, а с то­ва и сво­бо­да­та на Лич­ност­та.

То­зи про­цес во­ди след се­бе си и сво­и­те от­ри­ца­тел­ни пос­ле­ди­ци – раж­да­е­мост­та спа­да, все по­ве­че мла­ди мъ­же и же­ни за­поч­ват да тър­сят пре­пи­та­ние в гра­до­ве­те, ко­е­то во­ди до обез­лю­дя­ва­не на се­ла­та. Ин­ди­ви­ду­а­ли­за­ци­я­та от­къс­ва бъл­га­ри­на от ду­хов­на­та об­щ­ност на на­ци­о­нал­на­та тра­ди­ция и кул­ту­ра. Дет­с­ки­те яс­ли и гра­ди­ни из­зем­ват фун­к­ци­и­те на ба­би­те и то­ва е ед­на от при­чи­ни­те за пре­къс­ва­не­то на при­ем­с­т­ве­ност­та.

От ка­за­но­то до­тук мо­же да се из­ве­де зак­лю­че­ни­е­то, че се­мейс­т­во­то иг­рае ог­ром­на ро­ля за иден­ти­фи­ка­ци­я­та и са­мо­оп­ре­де­ле­ни­е­то на бъл­га­ри­на. То е сре­да­та, къ­де­то се из­г­раж­да ба­за­та на не­го­ва­та цен­нос­т­на ори­ен­та­ция и све­тог­лед, иде­я­та за род­с­т­ве­ност и при­ем­с­т­ве­ност и от нас за­ви­си как­во кул­тур­но нас­лед­с­т­во ще ос­та­вим на де­ца­та си.

Из­пол­з­ва­на ли­те­ра­ту­ра:

Дра­га­нов, Мин­чо – Бъл­га­ри­но, бъ­ди; Ин­с­ти­тут по со­ци­о­ло­гия – БАН; Со­фия; 2003

Ма­ри­нов, Ди­ми­тър – На­род­на вя­ра и ре­ли­ги­оз­ни на­род­ни оби­чаи; Из­да­тел­с­т­во на БАН; Со­фия; 1994

Не­дял­ко­ва, Да­ни – Тра­ди­ци­он­ни цен­нос­ти и кул­тур­ни сте­ре­о­ти­пи; Фа­бер; В. Тър­но­во; 2003

Па­нов, То­дор – Пси­хо­ло­гия на бъл­гар­с­кия на­род; Уни­вер­си­тет­с­ко из­да­тел­с­т­во „Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий”; В. Тър­но­во; 1992

Спа­сов­с­ка, Ни­на – Про­ме­ня­щи­ят се брак в Бъл­га­рия; Ака­де­мич­но из­да­тел­с­т­во „проф. Ма­рин Дри­нов”; Со­фия; 2000

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74