Кой е тук?
В момента 2 госта онлайн
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Понеделник, 09 декември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Приложна ПСИХОЛОГИЯ arrow Вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та в се­мейс­т­во­то и тях­но­то вли­я­ние вър­ху де­те­то
Вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та в се­мейс­т­во­то и тях­но­то вли­я­ние вър­ху де­те­то Печат Е-мейл
Автор Драгомир Петров   
05 яну 2014
       Вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та в се­мейс­т­во­то иг­ра­ят изк­лю­чи­тел­но важ­на ро­ля в жи­во­та на де­те­то. Те са пръв об­ра­зец на меж­ду­лич­нос­т­ни от­но­ше­ния. И тък­мо за­ра­ди то­ва де­те­то пре­на­ся в дру­ги жи­тейс­ки си­ту­а­ции на­чи­на на об­щу­ва­не, кой­то е въз­п­ри­е­ло от сво­и­те ро­ди­те­ли в се­мей­на сре­да.
 

       Как де­те­то ще об­щу­ва по-къс­но с дру­ги­те хо­ра, със своя бъ­дещ съп­руг или съп­ру­га, ­то­ва до го­ля­ма сте­пен за­ви­си от се­мейс­т­во­то, в ко­е­то рас­те. Мно­зи­на пси­хо­ло­зи са стиг­на­ли до из­во­да, че ха­рак­тер­ни­те осо­бе­нос­ти на се­мей­ни­те вза­и­мо­от­но­ше­ния се вко­ре­ня­ват в по­ве­де­ни­е­то на де­те­то и съз­да­ват мо­дел за не­го­ви­те по-на­та­тъш­ни от­но­ше­ния с окол­ни­те.

       Вът­реш­но­се­мей­ни­те от­но­ше­ния от­ра­зя­ват ду­ха на се­мейс­т­во­то. И точ­но то­зи дух е глав­на­та си­ла, ко­я­то влияе вър­ху фор­ми­ра­не­то на де­те­то ка­то лич­ност. Та­ка, в про­це­са на мно­гоб­рой­ни из­с­лед­ва­ния, бе от­бе­ля­за­на пря­ка­та връз­ка меж­ду нор­мал­но­то пси­хи­чес­ко и нрав­с­т­ве­но раз­ви­тие на де­те­то и спо­кой­на­та доб­ро­же­ла­тел­на ат­мос­фе­ра в се­мейс­т­во­то, вни­ма­тел­но­то, лас­ка­во, ува­жи­тел­но от­но­ше­ние към де­те­то от стра­на на ро­ди­те­ли­те му, раз­би­ра се, съ­че­та­но с ра­зум­на стро­гост. Из­вес­т­но е, че кол­ко­то по-мал­ко топ­ло­та, обич и гри­жа по­лу­ча­ва де­те­то, тол­ко­ва по-бав­но то се офор­мя ка­то лич­ност. Не­дос­та­тъч­но­то вни­ма­ние и не­дос­та­тъч­но чес­то­то об­щу­ва­не меж­ду ро­ди­те­ли и де­ца до­ри пре­диз­вик­ват у де­те­то сен­зо­рен глад, не­до­раз­ви­тост на вис­ши чув­с­т­ва (ка­то от­го­вор­ност, се­бе­от­ри­ца­ние, са­мо­жер­т­ва, съ­чув­с­т­вие към дру­ги­те), а съ­що та­ка ин­фан­тил­ност на лич­ност­та.

        Съ­щес­т­ву­ват мно­го до­ка­за­тел­с­т­ва за то­ва, че и ин­с­тин­к­тът за май­чин­с­т­во и ба­щин­с­т­во се про­я­вя­ва по-сил­но у хо­ра, в чи­е­то дет­с­т­во не се е чув­с­т­ву­вал не­дос­тиг на доб­ро­та, де­ли­кат­ност, гри­жа и лю­бов от стра­на на тех­ни­те ро­ди­те­ли. То­ва оба­че не би­ва да бъ­де по­вод ро­ди­те­ли­те да си зат­ва­рят очи­те пред ло­ши­те про­я­ви на сво­и­те де­ца и пос­то­ян­но да им от­с­тъп­ват във всич­ко. На­ка­за­ни­е­то, заб­ра­на­та на ня­кои не­ща, стро­гост­та в мно­го слу­чаи са не­об­хо­ди­ми. Но те не би­ва да бъ­дат при­ме­се­ни с неп­ри­я­зън, раз­д­раз­ни­тел­ност, гняв, не­тър­пе­ние и как­ви­то и да е от­ри­ца­тел­ни чув­с­т­ва, ко­и­то по­ня­ко­га из­пъл­ват сър­ца­та ни, ко­га­то де­ца­та про­я­вят не­пос­лу­ша­ние.


        Не­до­пус­ти­мо е да се под­ме­ня вни­ма­ни­е­то, ко­е­то се дъл­жи на де­те­то, със за­до­во­ля­ва­не на не­го­ви­те ма­те­ри­ал­ни нуж­ди. В днеш­но вре­ме се сре­ща един твър­де пе­ча­лен факт ­ пъл­но “по­тъ­ва­не” на ро­ди­те­ли­те или на еди­ния от тях (обик­но­ве­но ба­ща­та) в сво­я­та ра­бо­та. Ка­то ре­зул­тат от то­ва до­ри в ед­но ма­те­ри­ал­но оси­гу­ре­но се­мейс­т­во де­те­то из­пит­ва не­дос­тиг на чо­веш­ка топ­ло­та, та­ка не­об­ходима за не­го­во­то нор­мал­но раз­ви­тие. Не­ка пом­ним, че то пре­це­ня­ва да­ли ро­ди­те­ли­те му го оби­чат, не тол­ко­ва по ко­ли­чес­т­во­то иг­рач­ки или вку­со­тии, ко­и­то по­лу­ча­ва от тях, а по то­ва, как те об­щу­ват с не­го, до­кол­ко се ин­те­ре­су­ват от не­го­вия жи­вот, от не­го­ви­те ма­кар и дет­с­ки проб­ле­ми. За­що­то и де­те­то има свои проб­ле­ми, не би­ва да заб­ра­вя­ме то­ва!

       Жал­ко е да чу­ваш от де­ца­та та­ки­ва из­каз­ва­ния: “Ни­кой не го е гри­жа за мен!” “Мо­ят тат­ко ни­ко­га ня­ма вре­ме да си по­го­во­рим!” “Го­ле­ми­те се за­ни­ма­ват са­мо със се­бе си!”

       Не би­ва да смя­та­ме, че ка­чес­т­во­то на об­щу­ва­не­то с де­те­то се оп­ре­де­ля са­мо от ко­ли­чест­во­то вре­ме, ко­е­то ро­ди­те­ли­те и де­ца­та пре­кар­ват за­ед­но. Тук важ­но е не ко­ли­чес­т­во­то вре­ме, а имен­но ка­чес­т­во­то на об­щу­ва­не­то. До­ри ня­кол­ко ду­ми, из­ре­че­ни с вни­ма­ние, съ­чув­с­т­вие и топ­ло­та, са от ог­ром­но зна­че­ние за ус­та­но­вя­ва­не­то на от­но­ше­ния на до­ве­рие меж­ду ро­ди­те­ли­те и де­ца­та.

       Родителите се бо­ят от юно­шес­ка­та въз­раст, ос­кър­бя­ва­г се, че де­цата им не ни слу­шат, че във всич­ко ги кри­ти­ку­ват. Но по­ня­ко­га са­ми­те те са при­чи­на за то­ва по­ло­же­ние. В пре­ду­чи­лищ­на­та и в на­чал­на­та учи­лищ­на въз­раст, ко­га­то съ­щес­т­ву­ват най-доб­ри­те ус­ло­вия за съз­да­ва­не на емо­цио­нал­ни от­но­ше­ния на до­ве­рие меж­ду ро­ди­те­ли и де­ца, те мно­го чес­то дори не из­с­луш­ва­т ­де­тето си, не го пи­та­т за ни­що,­ вре­ме­то ни­ко­га не им сти­га за то­ва.

       За как­ви от­но­ше­ния на до­ве­рие мо­жем да го­во­рим то­га­ва? И ко­га­то в юно­шес­ка­та въз­раст в де­те­то нас­тъ­пят рез­ки про­ме­ни, ко­га­то то на­со­чи вни­ма­ни­е­то си към своя вът­ре­шен свят, ко­га­то всич­ки ав­то­ри­те­ти за­поч­нат да гу­бят за не­го зна­че­ние, ще ни слу­ша ли то? Мно­го жал­ко, че ние не­до­о­це­ня­ва­ме важ­ност­та на от­но­ше­ни­я­та на топ­ло­та и вза­им­но до­ве­рие в на­ши­те се­мейс­т­ва. Ако има­ше та­ки­ва от­но­ше­ния, мно­го проб­ле­ми би­ха се раз­ре­ша­ва­ли по-ле­ко и по-без­бо­лез­не­но!


        Друг ва­жен мо­мент е, че об­щу­вай­ки с въз­рас­т­ни­те, де­те­то ус­во­я­ва и пра­ви­ла­та на вза­и­моо­т­но­ше­ни­я­та меж­ду хо­ра­та. Как­во ще на­у­чи то, ако виж­да как не­го­ви­те ро­ди­те­ли раз­го­ва­рят гру­бо със сво­и­те соб­с­т­ве­ни ро­ди­те­ли? То­ва ще сви­де­тел­с­т­ву­ва са­мо, че в се­мейс­т­во­то ня­ма мяс­то за та­ко­ва цен­но ка­чес­т­во ка­то ува­же­ни­е­то към по-стар­ши­те. Как то­га­ва ще се на­са­ди то­ва ка­чес­т­во в малкото де­те? От­къде ще се взе­мат къл­но­ве­те на то­ва чув­с­т­во, щом то лип­с­ва в ду­ши­те на ро­ди­те­ли­те? Де­ца­та въз­п­ри­е­мат пре­ди всич­ко оно­ва, с ко­е­то жи­ве­ят ду­ши­те на ро­ди­те­ли­те им, а не те­зи иде­а­ли, към ко­и­то те ги при­зо­ва­ват, без са­ми да се стре­мят да ги въп­лъ­тят в своя жи­вот.

       Ето за­що е факт, пот­вър­ж­да­ван пос­то­ян­но от жи­во­та, че как­во­то от­но­ше­ние ба­ща­та и май­ка­та са има­ли към ро­ди­те­ли­те си, та­ко­ва впос­лед­с­т­вие по­лу­ча­ват и са­ми­те те от сво­и­те де­ца.
       А на как­ви пра­ви­ла за чо­веш­ки вза­и­мо­от­но­ше­ния ще се на­у­чи де­те­то, ако ро­ди­те­ли­те му (не­ка се из­ра­зим с ду­ми­те на са­ми­те де­ца) неп­ре­къс­на­то “ръм­жат” сре­щу не­го? Твър­де чес­то у та­ки­ва де­ца пос­те­пен­но се нат­руп­ва зло­ба. И ви­на­та за тях­на­та оз­ло­бе­ност па­да вър­ху нас, въз­рас­т­ни­те.

       Ха­рак­те­рът на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду чле­но­ве­те на се­мейс­т­во­то оказ­ва се­ри­оз­но вли­я­ние и вър­ху на­со­че­ност­та на де­те­то към сво­е­то бъ­де­ще, вър­ху не­го­ви­те пер­с­пек­ти­ви в жи­во­та. След­ва да пом­ним, че ори­ен­та­ци­я­та на юно­ши­те към бъ­де­ще­то за­ви­си твър­де мно­го от кул­тур­но­то рав­ни­ще на тях­но­то най-близ­ко об­к­ръ­же­ние и пре­ди всич­ко ­ на се­мейс­т­во­то.

       В се­мейс­т­во, къ­де­то има чес­ти кон­ф­лик­ти, нрав­с­т­ве­но-во­ле­ва­та стра­на в ха­рак­те­ра на де­те­то сил­но се трав­ми­ра. За­дъл­бо­че­ни­те из­с­лед­ва­ния по­каз­ват, че та­ки­ва ка­чес­т­ва на уче­ни­ци­те в юно­шес­ка въз­раст ка­то от­го­вор­но от­но­ше­ние към учеб­на­та ра­бо­та, дис­цип­ли­ни­ра­ност, тру­до­лю­бие, об­щи­тел­ност, от­зив­чи­вост са не­пос­ред­с­т­ве­но свър­за­ни с лип­са­та на се­ри­оз­ни кон­ф­лик­ти меж­ду ро­ди­те­ли­те. И об­рат­но, в се­мейс­т­ва, къ­де­то има та­ки­ва кон­ф­лик­ти, за де­ца­та са ха­рак­тер­ни раз­пус­на­тост, не­чес­т­ност, не­же­ла­ние да се учат и да пре­о­до­ля­ват труд­нос­ти­те, не­доб­ро­же­ла­тел­ност, бе­зот­го­вор­ност.

        Там, къ­де­то в от­но­ше­ни­я­та меж­ду ро­ди­те­ли­те се про­я­вя­ват не­у­ва­же­ние един към друг, рав­но­ду­шие, не­до­ве­рие, гру­бост, пош­лост, без­сър­деч­ност, у де­ца­та пом­рък­ват, а по­ня­ко­га и съв­сем се за­губ­ват свет­ли­те иде­а­ли на лю­бов­та и друж­ба­та. Точ­но в чес­ти­те кон­ф­лик­ти меж­ду ро­ди­те­ли­те се кри­ят при­чи­ни­те за та­ки­ва из­каз­ва­ния на тех­ни­те де­ца: “Знам, че ни­ко­га ня­ма да бъ­да щас­т­лив!”.

       След­ва да пом­ним, че де­те­то за­поч­ва да раз­би­ра ду­ха на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та в се­мейс­т­во­то твър­де ра­но. Ре­зул­та­ти­те от из­с­лед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че още на 7-ме­сеч­на въз­раст то до­ла­вя ха­рак­те­ра на вът­реш­но­се­мей­ни­те от­но­ше­ния и ин­ту­и­тив­но чув­с­т­ву­ва с ко­го и как да се дър­жи. Прек­ра­сен при­мер за то­ва е раз­ли­ка­та в по­ве­де­ни­е­то на де­ца­та в при­със­т­ви­е­то на ба­ба и дя­до, на по-го­ле­ми­те бра­тя и сес­т­ри, на ма­ма и тат­ко. Всич­ко то­ва от­но­во и от­но­во пот­вър­ж­да­ва как­во ог­ром­но вли­я­ние оказ­ва вър­ху де­те­то по­ве­де­ни­е­то на ро­ди­те­ли­те му.

        За сил­но­то въз­дейс­т­вие на ро­ди­тел­с­кия при­мер един из­вес­тен пе­да­гог е ка­зал: “Ва­ше­то соб­с­т­ве­но по­ве­де­ние е ре­ша­ва­що. Не мис­ле­те, че вие въз­пи­та­ва­те де­те­то са­мо ко­га­то раз­го­ва­ря­те с не­го, ко­га­то го по­у­ча­ва­те или му за­по­вяд­ва­те. Вие го въз­пи­та­ва­те във все­ки мо­мент от ва­шия жи­вот, да­же ко­га­то ви ня­ма вкъ­щи. Как се об­ли­ча­те, как раз­го­ва­ря­те с дру­ги­те и за дру­ги­те хо­ра, как се рад­ва­те или скър­би­те, как се дър­жи­те с при­я­те­ли­те си и с вра­го­ве­те си, как се сме­е­те, как и как­во че­те­те ­ всич­ко то­ва има го­ля­мо зна­че­ние за де­те­то. То виж­да или чув­с­т­ву­ва и най-мал­ки­те про­ме­ни във ва­шия тон, все­ки пов­рат на ва­ши­те мис­ли дос­ти­га до не­го по нез­най­ни пъ­ти­ща.” Не­ка пом­ним то­ва!

 
 
 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |