Кой е тук?
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Четвъртък, 05 декември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Приложна ПСИХОЛОГИЯ arrow Семейните конфликти, отражение на конфликтите от детството
Семейните конфликти, отражение на конфликтите от детството Печат Е-мейл
Автор Димитрина Йовева   
05 яну 2014
Най-лес­но и най-бър­зо хо­ра­та съз­да­ват двой­ка, ко­га­то са влю­бе­ни. Все­ки от пар­т­ньо­ри­те е убе­ден, че точ­но дру­ги­ят е чо­ве­кът, кой­то е тър­сил, по­ло­вин­ка­та, ко­я­то му е лип­с­ва­ла. Жи­во­тът им се стру­ва прек­ра­сен, кро­ят пла­но­ве за бъ­де­ще­то. И два­ма­та ки­пят от енер­гия и же­ла­ние да бъ­дат пос­то­ян­но за­ед­но. Но след пре­ми­на­ва­не на еуфо­ри­я­та, ид­ват ед­но­об­раз­ни­те дни на ежед­не­ви­е­то, труд­нос­ти­те, рев­ност­та и из­не­ве­ри­те. Бра­кът се прев­ръ­ща в бор­ба за над­мо­щие. Все­ки от пар­т­ньо­ри­те об­ви­ня­ва дру­гия, че не е оп­рав­дал очак­ва­ни­я­та. За­поч­ват уко­ри­те, об­ви­не­ни­я­та, съл­зи­те. Все­ки един от два­ма­та об­ви­ня­ва дру­гия, че не по­лу­ча­ва то­ва, ко­е­то е очак­вал да по­лу­чи. Меч­ти­те рух­ват ед­на след дру­га и два­ма­та ос­та­ват ра­зо­ча­ро­ва­ни. Бли­зост­та, ко­я­то са има­ли през пър­ви­те ме­се­ци и са ис­ка­ли да за­па­зят, е рух­на­ла.

Как да има­ме бли­зост с друг чо­век, ако ние са­ми­те не сме близ­ки със се­бе си? Да се вгле­да­ме в се­бе си, да по­мис­лим над оно­ва, ко­е­то се случ­ва с нас, да се сдоб­рим със се­бе си. Да се пре­бо­рим с вът­реш­ния смут и да бъ­дем та­ки­ва, как­ви­то сме. А за то­ва е не­об­хо­ди­мо да се оби­ча­ме. Ако оби­ча­ме се­бе си, ние ще мо­жем да оби­ча­ме и дру­гия. Та­ка ще от­к­ри­ем оно­ва, ко­е­то ни е не­об­хо­ди­мо, а имен­но - да ста­нем от­го­вор­ни за своя жи­вот и щас­тие. То­ва е тру­ден път за из­вър­вя­ва­не, след ка­то по­ве­че­то от нас но­сят със се­бе си не­раз­ре­ше­ни­те кон­ф­лик­ти с ро­ди­те­ли­те. Ди­на­ми­ка­та в от­но­ше­ни­я­та мъж- же­на се обус­ла­вят от от­но­ше­ни­я­та с ро­ди­те­ли­те: ба­ща-дъ­ще­ря и май­ка-син.

Же­на­та тър­си мъж, с кой­то да се об­вър­же, ис­ка да по­лу­чи от мъ­жа оно­ва, ко­е­то не е по­лу­чи­ла от тат­ко си. Лип­са­та на вни­ма­ние, от стра­на на ба­ща­та съз­да­ва, “пре­ка­ле­но оби­ча­ща же­на”.

Мъ­жът се чув­с­т­ва ви­но­вен, че не е от­го­во­рил на меч­ти­те на же­на­та. Чув­с­т­ва се ма­ни­пу­ли­ран, при­тис­кан. От не­го се ис­ка да бъ­де то­ва, ко­е­то не е. Съ­що­то усе­ща­не го е имал в от­но­ше­ни­я­та с май­ка си. Из­ли­шъ­кът от гри­жи, от стра­на на май­ка­та, е един от фак­то­ри­те, кой­то съз­да­ва “мъ­жът, кой­то се бои да оби­ча”.

По­ве­че­то от двой­ки­те, ко­и­то жи­ве­ят за­ед­но и тър­сят бли­зост, не­съз­на­ва­но прех­вър­лят в от­но­ше­ни­я­та с пар­т­ньо­ра си ра­ни­те, ко­и­то са им на­не­се­ни в дет­с­т­во­то от ро­ди­те­ли­те.

Ед­на част от хо­ра­та из­би­рат пар­т­ньо­ри, ко­и­то при­ли­чат на ба­ща­та или на май­ка­та. Кол­ко­то по­ве­че от­но­ше­ни­я­та с ро­ди­те­ли­те в дет­с­т­во­то са не­и­зяс­не­ни, тол­ко­ва по­ве­че из­пит­ват бол­ка в от­но­ше­ни­я­та си с ин­тим­ния пар­т­ньор. Же­на­та обър­ка­на, тър­си лю­бов, вни­ма­ние, за да за­пъл­ни праз­но­та, ко­я­то из­пит­ва. Всич­ко то­ва ид­ва от не­пъл­но­цен­ни­те от­но­ше­ния ба­ща-дъ­ще­ря. Мъл­ча­ни­е­то на ба­ща­та съз­да­ва чув­с­т­во на праз­но­та у дъ­ще­ри­те. То­ва мъл­ча­ние мо­ми­че­то го от­да­ва на убеж­де­ни­е­то, че не е ху­ба­во и ум­но. Чув­с­т­ва се ви­нов­но и се под­це­ня­ва, но иде­а­ли­зи­ра мъ­жа ка­то за­пъл­ва праз­ни­ни­те с меч­ти за прин­ца. Прин­цът е ба­ща­та, кой­то е иде­а­ли­зи­ран, и кон­так­ти­те на та­зи же­на с мъ­же ще бъ­дат про­вал, за­що­то ни­кой мъж не мо­же да пок­рие фи­гу­ра­та на ба­ща­та. Праз­но­та­та, ко­я­то чув­с­т­ват же­ни­те, от лип­с­ва­щия в афек­тив­но от­но­ше­ние ба­ща, или по-точ­но от мъл­ча­ли­вия ба­ща, за­пъл­ват ка­то тър­сят раз­лич­ни на­чи­ни да прив­ле­кат вни­ма­ни­е­то на мъ­жа. За на­чи­ни­те как же­на­та тър­си вни­ма­ни­е­то, е опи­са­но от аме­ри­кан­с­ка­та пси­хо­а­на­ли­тич­ка Лин­да Ши­ърс-Ле­нард. Кла­си­фи­ци­рани по пси­хо­ло­ги­чес­ки ти­по­ве, то­ва са же­ни­те, ко­и­то ос­та­ват за­ви­на­ги де­вой­ки и же­ни­те ама­зон­ки. Веч­ни­те де­вой­ки от­каз­ват да по­рас­нат, меч­та­ят за своя принц, труд­но по­е­мат ини­ци­а­ти­ва и труд­но взе­мат ре­ше­ния. Те се за­до­во­ля­ват с под­чи­не­на ро­ля, ко­га­то са в двой­ка. Прис­по­со­бя­ват се към жи­во­та на своя пар­т­ньор, гу­бят сво­я­та иден­тич­ност, ка­то из­г­раж­дат об­раз та­къв, ка­къв­то мъ­же­те про­ек­ти­рат вър­ху тях. Лин­да Ши­ърст-Ле­нард раз­ли­ча­ва че­ти­ри ти­па же­ни де­вой­ки:

Скъ­па­та кук­ла - с фа­са­да на гор­да, са­мо­у­ве­ре­на, но вът­ре в нея бу­шу­ват бу­ри и с въз­раст­та си труд­но прик­ри­ва зло­ба­та и гор­чи­ви­на­та си. То­ва е же­на, ко­я­то е би­ла пре­неб­рег­ва­на от ба­ща си. Той е це­нил са­мо ху­бост­та й, ос­та­вай­ки без­раз­ли­чен към ка­чес­т­ва­та й.

Стък­ле­но­то мо­ми­че - свръх­чув­с­т­ви­тел­на, крие се в кни­ги­те или във фан­та­зи­и­те си.

Пре­лъс­ти­тел­ка - от­каз­ва вся­как­ва от­го­вор­ност, труд­но се об­вър­з­ва трай­но, жи­вее за мо­мен­та и про­ме­ня пла­но­ве­те си пос­то­ян­но.

Аут­сай­дер­ка­та - инер­т­ност, от­каз­ва да се про­ме­ня, не же­лае да дейс­т­ва, чес­то из­па­да в деп­ре­сии, ка­то оп­лак­ва про­ва­ле­ния си жи­вот и не­ус­пеш­ни­те връз­ки.

Веч­ни­те де­вой­ки, за да се чув­с­т­ват стой­нос­т­ни, имат нуж­да да бъ­дат ха­рес­ва­ни на вся­ка це­на. Точ­но об­рат­но дейс­т­ват ама­зон­ки­теэ- свръх ак­тив­ни, прин­цип­ни. Лин­да Ши­ърст-Ле­нард при ама­зон­ки­те съ­що раз­ли­ча­ва че­ти­ри ти­па же­ни:

Свръх звез­да - ти­път же­на, ко­я­то ис­ка да ус­пее във всич­ко- във ра­бо­та, съ­вър­ше­на до­ма­ки­ня и съп­ру­га. Но ри­тъ­мът, кой­то си на­ла­га, бър­зо я из­чер­па и прев­ръ­ща в сту­де­на и ци­нич­на.

Пос­луш­но­то мо­ми­че - же­на на дъл­га и прин­ци­пи­те. Гу­бят сво­я­та ори­ги­нал­ност и неп­ри­ну­де­ност.

Же­на­та мъ­че­ни­ца - от­да­де­на на­пъл­но на съп­ру­га си и де­ца­та, на ня­коя ка­у­за и ня­ма пра­во да мис­ли за се­бе си.

Ца­ри­ца­та войн- про­ти­во­пос­та­вя се със си­ла и ре­ши­тел­ност на мъ­же­те.

Не­за­ви­си­мо да­ли ед­на же­на ще при­е­ме ро­ля­та на веч­на­та де­вой­ка или ама­зон­ка­та, тя вли­за в двой­ка с ра­ни­те, ко­и­то но­си от ба­ща­та. Лип­са­та на са­мо­у­ва­же­ние, при­чи­не­ни от от­със­т­ва­щия ба­ща, же­на­та за­е­ма мяс­то­то в двой­ка­та под те­жест­та на очак­ва­ния, ко­и­то рис­ку­ват да про­ва­лят всич­ко.

След ка­то раз­г­ле­дах как­ви са пос­лед­с­т­ви­я­та за же­на­та в след­с­т­вие от­но­ше­ни­я­та ба­ща-дъ­ще­ря, не­ка да обър­на вни­ма­ние на от­но­ше­ни­е­то май­ка-син. Ако при же­на­та лип­са­та на вни­ма­ние, от стра­на на ба­ща­та, пре­чи в от­но­ше­ни­я­та с пар­т­ньо­ра, то при мъ­жа бли­зост­та с май­ка­та пре­чи да бъ­дат близ­ки с же­ни­те и чес­то се бо­ят от тях. Ко­га­то от­де­ля­не­то на си­на от май­ка­та, в пси­хо­ло­ги­чес­ки ас­пект, не се е със­то­я­ло, то­га­ва си­нът пре­кар­ва жи­во­та си оп­ле­тен в чув­с­т­во­то си за ви­на и не е спо­со­бен да се опъл­чи сре­щу май­ка си. От­но­ше­ни­е­то май­ка-син е осо­бе­но де­ли­кат­но по­ра­ди фак­та, че си­но­ве­те, ко­га­то уз­ре­ят, ще тряб­ва да ус­та­но­вят лю­бов­на и сек­су­ал­на връз­ка с ли­це от съ­щия пол ка­то май­ка­та. По­ра­ди та­зи при­чи­на е не­об­хо­ди­мо да има от­де­ля­не, за да не се по­лу­чи мъ­жът да при­пис­ва на съп­ру­га­та си ка­чес­т­ва, ко­и­то при­те­жа­ва май­ка му, или да из­ли­ва гне­ва, кой­то е на­со­чен не­съз­на­ва­но към май­ка­та. За да има от­де­ля­не, е не­об­хо­ди­мо да има при­със­т­вие на ба­ща­та или, ко­га­то лип­с­ва ба­ща­та, да има мъж­ко при­със­т­вие.

Свръх зак­ри­ля­ща­та май­ка, ко­я­то по вся­ка­къв на­чин ис­ка да спес­ти труд­нос­ти­те на си­на си, пре­чи на де­те­то да раз­вие в се­бе си спо­соб­ност­та да пре­о­до­ля­ва труд­нос­ти­те. Си­нът ста­ва за­ви­сим, па­си­вен, из­пит­ва съм­не­ние в спо­соб­нос­ти­те си. Жи­во­тът на та­къв чо­век се вър­ти око­ло тър­се­не­то на пар­т­ньор­ка, ко­я­то да е влас­т­на и да се на­гър­би с все­кид­не­ви­е­то, как­то е пра­ве­ла не­го­ва­та май­ка.

Мом­че­та, ко­и­то са по­лу­ча­ва­ли на­си­лие от май­ки­те, са зав­ла­де­ни от страх и ом­ра­за. Мра­зи же­ни­те с ця­ла­та си си­ла на ду­ша­та. Та­ко­ва де­те бър­зо ста­ва не­за­ви­си­мо, но та­зи не­за­ви­си­мост е фал­ши­ва. То има нуж­да от лю­бов и неж­ност, но ни­ко­га ня­ма да я до­пус­не до се­бе си от страх да не бъ­де от­х­вър­ле­но. Ако не ус­пее да се пре­бо­ри с май­чи­ния ком­п­лекс, ярост­та, ко­я­то из­пит­ва си­нът към май­ка­та, ще се въз­п­ро­из­ве­де вър­ху пар­т­ньор­ка­та, а всъщ­ност ис­тин­с­ка­та ми­ше­на ще бъ­де май­ка­та. Пос­лед­с­т­ви­е­то у де­те­то от свръх зак­ри­ла­та и на­си­ли­е­то, е чув­с­т­во­то за ви­на. Чув­с­т­во­то за ви­на съз­да­ва връз­ка меж­ду де­те­то и май­ка­та. Де­те­то тряб­ва да се на­гър­би с бла­го­по­лу­чи­е­то на май­ка­та, след ка­то тя не е щас­т­ли­ва от не­го­во­то по­ве­де­ние. Въз­диш­ки­те на май­ка­та пре­чат на си­на да се от­де­ли. В не­го се из­г­раж­да убеж­де­ни­е­то, че май­ка му не мо­же да съ­щес­т­ву­ва без не­го и ня­ма да оце­лее след опи­ти­те му за от­де­ля­не. Той усе­ща, че ня­ма пра­во да скъ­са връз­ка­та с май­ка­та, ко­е­то про­дъл­жа­ва цял жи­вот, и се от­ра­зя­ва на от­но­ше­ни­я­та с дру­ги же­ни. Ако ка­то де­те се е чув­с­т­вал от­го­во­рен за щас­ти­е­то на май­ка си, днес се чув­с­т­ва от­го­во­рен за щас­ти­е­то на пар­т­ньор­ка­та си. Не смее да се раз­де­ли с нея, не си да­ва пра­во да бъ­де та­къв, ка­къв­то е и се сра­му­ва от дейс­т­ви­тел­ни­те си пот­реб­нос­ти. С те­че­ние на вре­ме­то пар­т­ньор­ка­та са­ма скъс­ва с не­го. Мно­го от мъ­же­те с чув­с­т­во за ви­на ре­ша­ват да не се об­вър­з­ват.

Да се свър­жем с ня­ко­го и да из­г­ра­дим двой­ка е пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во. Ние вли­за­ме в съ­юз с дру­гия с на­ши­те раз­ли­чия и кон­ф­лик­ти. Кон­ф­лик­ти­те в нас­то­я­ще­то са след­с­т­вие от кон­ф­лик­ти­те от ми­на­ло­то. Не­об­хо­ди­мо е да бъ­дем та­ки­ва, как­ви­то сме, ка­то има­ме сме­лост­та да се срещ­нем очи в очи и да се опъл­чим сре­щу ба­щин­с­кия и май­чин­с­кия ком­п­лекс. То­га­ва бих­ме пре­дот­в­ра­ти­ли пов­то­ре­ни­я­та, ко­и­то съ­път­с­т­ват вся­ко по­ко­ле­ние.

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |