Кой е тук?
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Четвъртък, 05 декември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Приложна ПСИХОЛОГИЯ arrow Го­то­ви ли сме да съз­да­дем се­мейс­т­во и да бъ­дем ро­ди­те­ли
Го­то­ви ли сме да съз­да­дем се­мейс­т­во и да бъ­дем ро­ди­те­ли Печат Е-мейл
Автор Стеф­ка Алек­сан­д­ро­ва   
12 яну 2014
 
Ус­пеш­ни­ят брак все по­ве­че се прев­ръ­ща в спе­ци­ал­ност. При днеш­ни­те ус­ло­вия изис­к­ва­ни­я­та на пар­т­ньо­ри­те са ви­со­ки. Те тряб­ва да от­го­ва­рят на мно­го ус­ло­вия в емо­ци­о­на­лен и ин­те­лек­ту­а­лен план, да учас­т­ват ед­нов­ре­мен­но в ор­га­ни­зи­ра­не и фи­нан­со­во обез­пе­ча­ва­не на се­мей­ния бит, във въз­пи­та­ни­е­то на де­ца­та. И два­ма­та тряб­ва да бъ­дат ро­ман­тич­ни и праг­ма­тич­ни, да уме­ят да бъ­дат го­ре­щи пар­т­ньо­ри в сек­са, как­то и да уме­ят да пе­че­лят па­ри. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва да мо­гат да из­дър­жат в раз­го­во­ри­те с гри­жов­ни­те све­кър­ви и тъ­щи.

       Та­ка въз­ник­ва въп­ро­сът: “Го­тов/а ли съм да съз­дам се­мейс­т­во?” и за­що все по-го­ля­ма част от мла­ди­те хо­ра днес, от­ла­гат то­зи мо­мент? , т.е. как­ви са при­чи­ни­те мъ­же­те и же­ни­те да не сключ­ват брак. То­ва, че не се чув­с­т­ват го­то­ви да съз­да­дат се­мейс­т­во, за­що­то зна­ят всич­ки от­го­вор­нос­ти и за­дъл­же­ния, ко­и­то ги очак­ват, или при­чи­на­та е стра­ха от об­вър­з­ва­не. Ще раз­г­ле­дам от­дел­но при­чи­ни­те при мъ­же­те и же­ни­те, за­що­то на­чи­нът на мис­ле­не при два­та по­ла е раз­ли­чен. Мъ­же­те са праг­ма­тич­ни, ос­но­ва­ват се на ло­ги­чес­ко­то мис­ле­не, до­ка­то же­ни­те са ро­ман­тич­ни и за тях емо­ци­я­та е во­де­ща. То­ва не оз­на­ча­ва, че и два­та по­ла не проя­вя­ват дру­гия вид мис­ле­не.

       Мъ­же­те са с по-не­га­тив­но от­но­ше­ние към те­ма­та “брак”. Ху­ба­ва­та же­на им се ха­рес­ва, с нея им е при­ят­но да об­щу­ват и да пра­вят секс, но не са убе­де­ни, че то­ва е же­на­та, с ко­я­то ис­кат да жи­ве­ят за­ед­но. За раз­ли­ка от мно­го­то же­ни, ко­и­то си мис­лят “Шом той об­щу­ва с мен и щом пра­вим секс, зна­чи ме оби­ча.” и оттам го­тов­ност­та да се об­вър­жат се­ри­оз­но. При мъ­жа го­тов­ност­та за брак е по-мал­ка, за­що­то те осъз­на­ват, че ще им се на­ло­жи да бъ­дат гла­ва на се­мейс­т­во, съп­ру­зи, ба­щи.

       Ка­то дру­га при­чи­на мъ­жът да не же­лае да се об­вър­з­ва се­риоз­но е, че жи­вее с ро­ди­те­ли­те си. Та­ка той по­лу­ча­ва всич­ко на­го­то­во от тях: да­ват му се съ­ве­ти, не се гри­жи за под­си­гу­ря­ва­не на фи­нан­си за пла­ща­не на смет­ки, хра­на и т.н. Мис­ли­те за жен­с­ки­те съл­зи, не­пос­луш­ните де­ца, без­па­ри­чи­е­то, скан­да­ли­те ги из­важ­дат от рав­но­ве­сие. Те­зи мъ­же, ко­и­то жи­ве­ят под “кри­ло­то на ма­ма”, не се чув­с­т­ват го­то­ви да съз­да­дат се­мейст­во и да по­е­мат от­го­вор­нос­ти­те.

       Ка­то дру­га при­чи­на за не­же­ла­ние за съз­да­ва­не на се­мейс­т­во, от стра­на на мъ­жа, е опи­тът на при­я­те­ли. Не­въз­мож­ност­та да из­ли­зат за­ед­но, ог­ра­ни­че­на­та сво­бо­да, как­то и пре­тен­циите, от стра­на на же­ни­те, ги до­веж­да до из­во­да, че им е ра­но да бъ­дат под­ла­га­ни на та­ки­ва ли­ше­ния. От дру­га стра­на, опи­тът на ро­ди­те­ли­те му. Стра­хът, че ще бъ­де ог­ра­ни­че­на сво­бо­да­та му, ка­то по­е­ма но­ви ан­га­жи­мен­ти и от­го­вор­нос­ти, го до­веж­да до не­га­тив­но от­но­ше­ние към бра­ка. При же­ни­те опи­тът на при­я­тел­ки и ро­ди­те­ли се пог­леж­да от дру­га глед­на точ­ка. Смя­тат, че е мно­го доб­ре да имат мъж, кой­то да за­до­во­ля­ва пот­реб­нос­ти­те им. “Ед­но гот­ве­не и чис­те­не все­ки го мо­же.” или “Ще си имам чис­тач­ка.” С та­зи реп­ли­ки мно­го же­ни из­ра­зя­ват го­тов­ност­та си да съз­да­дат се­мейс­т­во, без да осъз­на­ват от­го­вор­нос­ти­те на то­ва да бъ­деш съп­руга и ро­ди­тел.

       Па­ри­те са съ­що бо­лез­не­на те­ма за мъ­же­те. Мно­го от тях смя­тат, че го­ле­ми­на­та на пор­т­фей­ла е в пря­ка за­ви­си­мост с ка­чес­т­ва­та, ко­и­то при­те­жа­ват. Щом имат соб­с­т­вен дом, биз­нес и ста­бил­ни до­хо­ди мо­гат да се оже­нят, ко­га­то по­же­ла­ят. От дру­га стра­на, виж­дай­ки скъ­пи­те дре­хи и пре­тен­ци­и­те на при­я­тел­ка­та си, дос­ти­гат до из­во­да, че ня­ма да мо­гат да си поз­во­лят всич­ко то­ва. Глед­на­та точ­ка на по-го­ля­ма част от же­ни­те е из­ра­зе­на в то­ва, че мъ­же­те са длъж­ни да оси­гу­ря­ват ста­бил­ност­та на се­мейс­т­во­то. То­ва мо­же да се въз­п­ри­е­ме ка­то лип­са на от­го­вор­ност. Дру­га част от тях, смя­тат, че е не­об­хо­ди­мо да са фи­нан­со­во не­за­ви­си­ми от мъ­же­те си.

       Сле­до­ва­тел­но, мъ­же­те из­пит­ват не­си­гур­ност и се чув­с­т­ват не­го­то­ви да съз­да­дат се­мейс­т­во, до­ка­то же­ни­те не си пред­с­та­вят то­зи свят без мъж до се­бе си. Уве­ре­ни­те же­ни и мъ­же, ко­и­то зна­ят как­во ис­кат от жи­во­та и са под­к­ре­пе­ни от ро­ди­те­ли­те си, ус­пя­ват да по­е­мат от­го­вор­ност­та и за­дъл­же­ни­я­та си в бра­ка.

       След всич­ко то­ва се връ­щам на въп­ро­са “Го­тов ли съм да съз­дам се­мейс­т­во?” Асо­ци­а­тив­но след то­зи въп­рос, след­ва “За­що ис­кам да съз­дам се­мейс­т­во?” При­чи­ни­те мо­гат да бъ­дат ком­п­лек­с­ни. Ед­на от тях са со­ци­ал­ни­те нор­ми в об­щес­т­во­то, осъ­щес­т­ве­ни ка­то на­тиск, от стра­на на ро­ди­те­ли­те. Реп­ли­ки от ро­да на “Вре­ме ти е да се же­ниш.”, “За­вър­ши учи­ли­ще, ра­бо­тиш, ко­га ще се же­ниш?” са чес­то сре­ща­ни. В стре­ме­жа си чо­век да бъ­де одоб­рен от со­ци­у­ма и ро­ди­те­ли­те, съз­да­ва се­мейс­т­во в не­под­хо­дя­що вре­ме и с не­под­хо­дящ чо­век. От дру­га стра­на, ро­ди­те­ли­те мо­же да са при­чи­на де­те­то да из­бя­га от тях, съз­да­вай­ки се­мейс­т­во. То­ва мо­же да се слу­чи, ко­га­то те са в пос­то­ян­ни кон­ф­лик­ти или прех­вър­лят не­ре­а­ли­зи­ра­ни­те си ам­би­ции вър­ху де­ца­та.

       Фи­нан­со­во­то обез­пе­че­ние, от стра­на на пар­т­ньо­ра, мо­же съ­що да е при­чи­на за сключ­ва­не на брак. Убеж­де­ни­е­то, че дру­ги­ят е за­дъл­жен да за­до­во­ля­ва бе­зус­лов­но всич­ки изис­к­ва­ния и кап­ри­зи, и въз­мож­ност­та то­ва да се слу­чи, мо­же да до­ве­де до съв­мес­т­но съ­жи­тел­с­т­во меж­ду пар­т­ньо­ри­те.

       Ка­то след­ва­ща при­чи­на за ре­ше­ние за съз­да­ва­не на се­мейс­т­во меж­ду пар­т­ньо­ри­те, е сек­су­ал­но­то удов­лет­во­ре­ние меж­ду тях. Кре­а­тив­ност­та и уме­ни­я­та в об­ласт­та на сек­са, ка­рат чо­века да дос­тиг­не до из­во­да, че то­ва е пар­т­ньо­рът, с кой­то ще жи­вее. От дру­га стра­на, все още съ­щес­т­ву­ват кул­ту­рал­но обо­со­бе­ни тра­ди­ции, че не би­ва да има секс меж­ду пар­т­ньо­ри­те пре­ди бра­ка. За да се осъ­щес­т­ви по­ло­вия акт, трябва да за­поч­ва съв­мес­т­но съ­жи­тел­с­т­во, ко­е­то мо­же да до­ве­де до ра­зо­ча­ро­ва­ние и от сек­са и от парт­ньо­ра ка­то лич­ност.

       Неп­ред­ви­де­ната бре­мен­ност съ­що мо­же да бъ­де при­чи­на за съз­да­ва­не на се­мейс­т­во. Со­циал­на­та же­ла­тел­ност, то­ва де­те­то да не се ро­ди из­вън­б­рач­но, стра­хът от ро­ди­те­ли­те, са едни от въз­мож­ните при­чи­ни за сключ­ва­нето на брак. Или, пар­т­ньо­ри­те се оби­чат и по­я­ва­та на ед­но де­те мо­же да бъ­де си­гу­рен знак, че тряб­ва да се оже­нят.

       Ка­то ос­нов­на при­чи­на за съз­да­ва­не на се­мейс­т­во е лю­бов­та меж­ду пар­т­ньо­ри­те. Ня­кой от тях я отъж­дес­т­вя­ват с влюб­ва­не. Им­пул­сив­но­то ре­ше­ние да склю­чат бракq ос­но­ва­но на “до­ка­то смърт­та ни раз­де­ли” или “не мо­га да жи­вея без не­го/нея”, къ­де­то след ня­кол­ко го­ди­ни съв­мес­тен жи­вот се за­да­ва въп­ро­сd “как­во тол­ко­ва съм го/я ха­рес­вал/а” или реп­ли­ка­та “Ти се про­ме­ни, не си как­то пре­ди”. Всъщ­ност, чо­ве­кът си е съ­щи­ят, ка­чес­т­ва­та, ко­и­то е при­те­жа­вал пре­ди, ги при­те­жа­ва и се­га, но имен­но не­ре­ал­на­та оцен­ка пре­ди бра­ка е пов­ли­я­ла на им­пул­сив­но­то ре­ше­ние.

       Лю­бов­та мо­же да бъ­де ос­но­ва­на и на неп­рео­до­лян Еди­пов ком­п­лекс, на тър­се­не­то на за­мес­ти­тел на ро­ди­те­ля от про­ти­во­по­лож­ния пол.

       Лю­бов­та мо­же да бъ­де и ре­ал­на, ос­но­ва­на на поз­на­ва­не­то на соб­с­т­ве­ни­те ка­чес­т­ва и уме­ния, как­то и те­зи на пар­т­ньо­ра, ко­е­то до­веж­да до ед­на ста­бил­на и дъл­гот­рай­на връз­ка.

       Със сключ­ва­не­то на брака, въз­ник­ва въп­ро­сът и за съз­да­ва­нето на по­ко­ле­ние. Го­то­во ли е се­мейс­т­во­то да от­г­леж­да и въз­пи­та­ва де­ца? Ед­на част от пар­т­ньо­ри­те смя­тат, че щом са за­ед­но, мо­гат да се спра­вят с въз­пи­та­ни­е­то на де­те. Дру­га част мис­лят, че е ра­но още за та­зи важ­на крач­ка в жи­во­та им. Как­ви са при­чи­ни­те се­мейс­т­во­то да же­лае де­те, как­то и да се от­ла­га то­зи мо­мент?

       Ре­ше­ни­е­то за съз­да­ва­не на де­те е ед­но от най-зна­чи­ми­те в жи­во­та на чо­век. При­чи­ни­те са ком­п­лек­с­ни и стро­го ин­ди­ви­ду­ал­ни. От ед­на стра­на, е со­ци­у­мът, ко­йто изис­к­ва да се из­пъл­ня­ва но­ва­та со­ци­ал­на ро­ля. От то­ва, че е съз­да­де­но се­мейс­т­во, след­ва, че тряб­ва да се съз­да­де де­те. Чес­то сре­ща­ни реп­ли­ки от ро­да на „Та­зи го­ди­на бул­ка, до­го­ди­на люл­ка.”, са не­пи­са­ни­те пра­ви­ла и нор­ми на об­щес­т­во­то, ко­и­то изис­к­ват от но­во­съз­да­де­но­то се­мейс­т­во да по­е­ме ро­ди­тел­с­т­во­то. От дру­га стра­на, е въз­мо­жен си­лен свръх Аз на пар­т­ньо­ри­те. Ин­тер­на­ли­зи­ра­ният об­раз на ро­ди­те­ли­те, въз­п­ри­ет от де­ца­та, се про­я­вя­ва през це­лия им жи­вот, влю­чи­тел­но и при ре­ше­ние за де­те. В слу­чая се из­ра­зя­ва в то­ва, че на вся­ка це­на, щом има склю­чен брак, тряб­ва да има и де­те. Ро­ди­те­ли­те се на­мес­ват при взе­ма­не на ре­ше­ние от пар­т­ньо­ри­те и с из­ра­зи „Ве­че ис­ка­ме да ста­нем ба­ба и дя­до”. По то­зи на­чин те под­тик­ват пар­т­ньо­ри­те, ко­и­то, за да бъ­дат одоб­ре­ни от ро­ди­те­ли­те си, взе­мат при­бър­за­но ре­ше­ние за раж­да­не на де­те.

       Ка­то след­ва­ща въз­мож­на при­чи­на чо­век да ис­ка де­те, е же­ла­ни­е­то да се за­дър­жи пар­т­ньо­ра, т.е. „с ед­но де­те ще го/я вър­жа”. То­ва е ха­рак­тер­но за не­у­ве­ре­ни­те хо­ра, ко­и­то се стра­ху­ват, че мо­же да из­гу­бят лю­бов­та на дру­гия или об­ла­ги­те, ко­и­то им но­си съ­жи­тел­с­т­во­то.

       Ка­то дру­га при­чи­на е слу­чай­на­та бре­мен­ност, т.е. неп­ла­ну­ва­но­то де­те. Кол­ко, оба­че, са го­то­ви пар­т­ньо­ри­те за то­ва де­те? Въз­мож­ни са два из­хо­да от си­ту­а­ци­я­та: пър­ви­ят е де­те­то да се ро­ди и вто­ри­ят да се нап­ра­ви аборт. Имай­ки пред­вид, че в жи­во­та ня­ма слу­чай­ни съ­би­тия, след­ва, че не­съз­на­ва­но еди­ни­ят от два­ма­та пар­т­ньо­ри има же­ла­ние за де­те. Ко­га­то не­съз­на­ва­но же­на­та има же­ла­ние за де­те, след раж­да­не­то му тя се чув­с­т­ва удов­лет­во­ре­на и пъл­но­цен­на, а дру­га­та стра­на – след аборт, чув­с­т­ва­та й са на ви­на, за­то­ва че е от­не­ла жи­вот. Ко­га­то мъ­жът не­съз­на­ва­но­то же­лае де­те, след раж­да­не­то му той е все­от­да­ен, а при аборт на же­на­та ста­ва аг­ре­си­вен, об­ви­ня­ващ.

       Ка­то дру­га при­чи­на за же­ла­ние за де­те е био­ло­гич­на­та въз­раст на пар­т­ньо­ри­те. В днеш­но вре­ме мно­го двой­ки съз­да­ват се­мейс­т­ва на къ­сен етап от жи­во­та си. Ми­съл­та, че жи­во­тът им е пре­ми­нал без да имат де­те, т.е. без да са из­пъл­ни­ли со­ци­ал­на­та си ро­ля, под­тик­ва пар­т­ньо­ри­те бър­зо да взе­мат ре­ше­ние.

       Дру­ги­ят ва­ри­ант е, ко­га­то се­мейс­т­во­то е съз­да­де­но, но пар­т­ньо­ри­те не же­ла­ят да имат де­ца. Ед­на от при­чи­ни­те е не­си­гур­ност­та в соб­с­т­ве­ни­те чув­с­т­ва към пар­т­ньо­ра. Съ­жи­тел­с­т­во­то е факт, но ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то от не­го, не­у­ве­ре­ност­та и мис­ли­те за раз­дя­ла, мо­гат да до­ве­дат до ре­ше­ни­е­то да не се съз­да­ва де­те. След­ва­ща при­чи­на е не­си­гур­ност­та в чув­с­т­ва­та на пар­т­ньо­ра. При раз­ми­на­ва­не на очак­ва­ния от пар­т­ньо­ра и реал­ност­та, ко­я­то е след бра­ка, до­веж­дат мно­го хо­ра до ра­зо­ча­ро­ва­ние. Те не усе­щат вни­ма­ни­е­то, лю­бов­та и под­к­ре­па­та на пар­т­ньо­ра си в труд­ни си­ту­а­ции и пред­по­ла­гат, че от­го­вор­ност­та при от­г­леж­да­не­то и въз­пи­та­ни­е­то на де­те­то ще е из­ця­ло тях­на. Фи­нан­си­те и ка­ри­ер­но­то раз­ви­тие на се­мей­на­та двой­ка мо­же да бъ­дат при­чи­на за не­же­ла­ни­е­то за де­те. Раж­да­не­то и от­г­леж­да­не­то на де­те са свър­за­ни с раз­хо­ди. Же­ла­ни­е­то на парт­ньо­ри­те пър­во да имат дом и па­ри, пък пос­ле ще мис­лят за де­те, е ед­на от при­чи­ни­те, за да не го съз­да­дат. Или се­га за­поч­ват из­г­раж­да­не на ка­ри­е­ра, ко­е­то им но­си удо­вол­с­т­вие, имат си це­ли и пла­но­ве в слу­же­бен план и ед­но де­те би про­ва­ли­ло всич­ко то­ва. Ка­то дру­га въз­мож­на при­чи­на за не­же­ла­ние за де­те е вре­ме­то, тър­пе­ни­е­то и вни­ма­ни­е­то, ко­е­то е не­об­хо­ди­мо да от­де­лят за де­те­то си. Не­же­ла­ни­е­то на же­на­та за де­те е свър­за­но пър­во с бре­мен­ност­та. Тя е не­у­ве­ре­на в то­ва как ще из­г­леж­да и да­ли ще бъ­де ха­рес­ва­на. След­ващ етап е са­мо­то раж­да­не и стра­хът от не­го. След раж­да­не­то на де­те­то тя тряб­ва да си стои у до­ма и вмес­то да се гри­жи са се­бе си, тряб­ва да се гри­жи за не­го. Мис­ли­те на же­на­та са свър­за­ни с то­ва, че ня­ма да из­ли­за с при­я­тел­ки, да хо­ди на фит­нес и ред по­доб­ни, т.е.стра­хът й от лип­са на со­ци­ал­ни кон­так­ти. Ка­то след­ва­ща при­чи­наq не­же­ла­е­щи­те да имат де­те же­ни из­тък­ват и то­ва, че ня­ма да бъ­дат ха­ре­са­ни от мъ­же­те си, че ня­ма да мо­гат да им об­ръ­щат дос­та­тъч­но вни­ма­ние. Тук съ­що се про­я­вя­ва не­у­ве­ре­ност­та на же­на­та и стра­хът й пар­т­ньо­рът да не ха­ре­са дру­га же­на. При мъ­жа при­чи­ни­те да не же­лае де­те са свър­за­ни ос­нов­но с фи­нан­си и ог­ра­ни­ча­ва­не на сво­бо­да. На не­го му е яс­но, че де­те­то не би поп­ре­чи­ло на ка­ри­е­ра­та му, за­щото же­на­та ще се гри­жи за не­го. Но фи­нан­со­ва­та не­си­гур­ност, от­го­вор­ност­та, че той тряб­ва да из­кар­ва по­ве­че па­ри, за да обез­пе­чи се­мейс­т­во­то, и труд­ност­та му да на­ме­ри ва­ри­ан­ти да се спра­ви със си­ту­а­ци­я­та, го ка­рат да се чув­с­т­ва не­у­ве­рен в се­бе си, ко­е­то го до­веж­да до не­же­ла­ние за де­те. Ог­ра­ни­че­на­та му сво­бо­да, из­ра­зе­на в осъз­на­ва­не­то, че и той тряб­ва да по­е­ма част от за­да­чи­те при въз­пи­та­ни­е­то на де­те­то, съ­що би мог­ло да го до­ве­де до не­же­ла­ние за де­те. Осъз­на­ва­не­то на то­ва, че ро­ля­та на ба­ща­та е рав­но­сил­на на та­зи на май­ка­та и труд­ност­та да се по­е­ме та­зи от­го­вор­ност, во­дят до не­га­тив­но­то при­е­ма­не на ми­съл­та за де­те.

       Ко­га­то не­съз­на­ва­но се­мей­на­та двой­ка не же­лае де­те: при евен­ту­ал­но раж­да­не ро­ди­те­ли­те ще бъ­дат сту­де­ни и об­ви­ня­ва­щи го (за про­ва­ле­на ка­ри­е­ра, и за всич­ки не­ус­пе­хи в жи­во­та си, пр. “тол­ко­ва не­ща не нап­ра­вих за­ра­ди те­бе”), а при аборт – удов­лет­во­ре­ни.

       Как­во се случ­ва при двой­ки, ко­и­то же­ла­ят да имат де­те и въп­ре­ки фи­зи­чес­ко­то си здра­ве не мо­гат да имат. Да­ли не­съз­на­ва­та­на не­го­тов­ност не им поз­во­ля­ва да осъ­щес­т­вят меч­та­та си? Проб­ле­мът е въз­мож­но да се ре­ши с раз­го­во­ри меж­ду два­ма­та, изяс­ня­ва­не на при­чи­ни, спо­де­ля­не на мис­ли и же­ла­ния.  

            Ко­га­то чо­век раз­ре­ши не­съз­на­ва­ни­те си конф­лик­ти, осъз­нае при­чи­ни­те и мо­ти­ви­те за на­чи­на си на мис­ле­не и по­ве­де­ние, то­га­ва про­ме­ня от­но­ше­ни­е­то си към хо­ра­та, с ко­и­то об­щу­ва, и наг­ла­са­та си към съз­да­ва­не на се­мейс­т­во. В то­зи слу­чай мъ­жът и же­на­та зна­ят ко­га са го­то­ви да нап­ра­вят та­зи стъп­ка в жи­во­та си. Ко­га­то съ­щес­т­ву­ва осъз­на­тост на пар­т­ньо­ри­те, из­ра­зе­на в то­ва да имат яс­но­та за сво­и­те и на дру­гия пот­реб­нос­ти и очак­ва­ния, да поз­на­ват сво­и­те ка­чес­т­ва, как­то и те­зи на пар­т­ньо­ра, и да се при­е­мат един друг, да из­г­ра­дят пра­ви­ла меж­ду два­ма­та и до­ве­рие, то­га­ва де­те­то се пос­ре­ща с ра­дост и удо­вол­с­т­вие от се­мей­на­та двой­ка. Гри­жи­те, вни­ма­ни­е­то, въз­пи­та­ни­е­то му се по­е­мат от два­ма­та без да съ­щес­т­ву­ват съм­не­ния и уп­ре­ци. То­га­ва де­те­то рас­те в спо­кой­на се­мей­на сре­да, чув­с­т­ва се под­к­ре­пе­но и оби­ча­но.

 
 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74