Кой е тук?
В момента 2 госта онлайн
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Вторник, 20 август, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Статии arrow Емоциите в интроспективната психология
Емоциите в интроспективната психология Печат Е-мейл
Автор Светлана Петрова   
“Пси­хо­ло­ги­я­та на афек­тив­ни­те про­це­си е най.зап­ле­те­на­та част в пси­хо­ло­ги­я­та. Имен­но тук съ­щес­т­ву­ва най-го­ля­мо раз­ми­на­ва­не меж­ду от­дел­ни­те пси­хо­ло­зи. Те не на­ми­рат съг­ла­сие ни­то във фак­ти­те, ни­то в ду­ми­те. Ня­кои на­ри­чат чув­с­т­ва то­ва, ко­е­то дру­ги на­ри­чат емо­ции. Ня­кои счи­тат чув­с­т­ва­та за прос­то край­ни, не­раз­ло­жи­ми яв­ле­ния, ви­на­ги по­доб­ни са­ми на се­бе си и из­ме­ня­щи се са­мо ко­ли­чес­т­ве­но. Дру­ги мис­лят, че ди­а­па­зо­нът на чув­с­т­ва­та съ­дър­жа в се­бе си без­к­рай­но мно­го ню­ан­си и чув­с­т­во­то е ви­на­ги част от твър­де слож­на дей­ност” (Кла­па­ред, 1984).

То­ва обоб­ще­ние на ев­ро­пейс­кия фун­к­ци­о­на­лист Е. Кла­па­ред е ва­лид­но как­то за ран­ни­те го­ди­ни на мла­да­та на­у­ка, та­ка и за съв­ре­мен­на­та пси­хо­ло­ги­чес­ка те­о­рия за емо­ци­и­те и чув­с­т­ва­та.

Ин­т­рас­пек­ци­о­нис­ти­те раз­г­леж­дат емо­ци­и­те и чув­с­т­ва­та ка­то еле­мен­ти на опи­та. В ана­ли­за на ду­шев­ния жи­вот те тръг­ват от един оп­рос­тен, но удо­бен за ра­бот­ни хи­по­те­зи мо­дел на съз­на­ни­е­то. Той е из­раз на фе­но­ме­но­ло­гич­на­та кон­с­та­та­ция, че пър­ва­та сфе­ра на съз­на­тел­ния жи­вот се очер­та­ва от ког­ни­тив­на­та оп­ре­де­ле­ност на не­ща­та, от тях­на­та ин­те­лек­ту­ал­на ос­мис­ле­ност и ло­ги­чес­ка пос­ле­до­ва­тел­ност (Алек­сан­д­ров, 2005).

Жи­ви­те сис­те­ми, най-ве­че лич­ност­та, имат за спо­соб­ност не са­мо да раз­би­рат, не са­мо да поз­на­ват ис­ти­на­та, но и да се от­на­сят към всич­ко, ко­е­то въз­п­ри­е­мат и раз­би­рат по на­чин, кой­то мо­же да бъ­де ква­ли­фи­ци­ран ка­то без­к­рай­но су­бек­ти­вен. Един­с­т­ве­но хо­ра­та са спо­соб­ни, ко­га­то от­ра­зя­ват да­ден факт или си вза­и­мо­дейс­т­ват, да пре­би­ва­ват в със­то­я­ние, ко­е­то на­ри­ча­ме ра­дост или от­ча­я­ние, удо­вол­с­т­вие или неу­до­вол­с­т­вие. Пос­ред­с­т­вом тях чо­ве­кът осъз­на­ва зна­че­ни­е­то на не­ща­та лич­но за се­бе си. Всъщ­ност, то­ва са чув­с­т­ва­та и емо­ци­и­те. За тях обик­но­ве­но се каз­ва, че са пре­жи­вя­ва­не на су­бек­тив­но­то зна­че­ние на не­ща­та, от глед­на точ­ка на пси­хич­ни­те пот­реб­нос­ти, на ин­те­ре­си­те и же­ла­ни­я­та, но и на въз­мож­нос­ти­те.

Съз­на­ни­е­то не от­к­ри­ва на чо­ве­ка са­мо как­во са не­ща­та за не­го, но и как­во е све­тът лич­но за не­го и как­во е той за се­бе си. Те­зи про­це­си и със­то­я­ния ин­фор­ми­рат ин­ди­ви­да за зна­че­ни­е­то, ко­е­то има изу­ча­ва­ни­ят обект за не­го, как­то и за вът­реш­но­то със­то­я­ние, за то­ва, как се пре­жи­вя­ва то­ва зна­че­ние. Ста­ва та­ка ка­то че ли съз­на­ни­е­то “вна­ся” в обек­ти­те ка­чес­т­ва и свойс­т­ва, зна­че­ние и цен­нос­ти, ко­и­то те на прак­ти­ка не при­те­жа­ват, а ние ги въз­п­ри­е­ма­ме ед­ноз­нач­но, ка­то ид­ва­щи от­вън, без да дър­жим смет­ка, че всич­ко се дъл­жи на ня­как­ва на­ша по­соб­ност. За та­зи фун­к­ция на емо­ци­и­те Спи­ри­дон Ка­зан­д­жи­ев от­бе­ляз­ва, че “ма­кар и да са са­мо су­бек­тив­на ре­ак­ция спро­ти не­ща­та от вън­ш­ния свят, чув­с­т­ва­та би­ват пре­на­ся­ни вър­ху те­зи не­ща и ста­ват мяр­ка за тях. По то­зи на­чин в ос­но­ва­та на все­ки ду­а­ли­зъм тук стои ед­но чис­то емо­ци­о­нал­но про­ти­во­по­ло­же­ние” (Ка­зан­д­жи­ев, 1932).

Емо­ци­и­те свър­з­ват чо­ве­ка не са­мо с вън­ш­ния свят, но и със са­мия се­бе си. Да­ли те мо­гат да се раз­г­леж­дат ка­то вто­ра сис­те­ма на “поз­на­ние” не е яс­но, но го­ля­ма­та ис­ти­на е в то­ва, ко­е­то твър­ди Ж. П. Сар­тър, че емо­ци­и­те са един от на­чи­ни­те или все пак ня­ка­къв на­чин, по кой­то раз­би­ра­ме как­то све­та, та­ка и са­ми­те нас. Са­мо­наб­лю­де­ни­е­то на на­шия вът­ре­шен жи­вот по­каз­ва, че то­ва дейс­т­ви­тел­но е един раз­ли­чен от поз­на­ни­е­то на­чин за вник­ва­не и от­ра­зя­ва­не на ре­ал­ност­та.

Как­то вся­ко пси­хич­но ця­ло, та­ка и емо­ци­и­те не мо­гат да бъ­дат ос­во­бо­де­ни от ор­га­нич­на­та връз­ка с ос­та­на­ли­те струк­ту­ри на съз­на­ни­е­то и по­ве­де­ни­е­то. Те са ин­тег­ри­ра­ни с всич­ки еле­мен­ти на пси­хич­ния ге­щалт. Ня­ма пси­хич­на струк­ту­ра, коя­то да е ос­во­бо­де­на от при­със­т­ви­е­то на емо­ци­и­те и чув­с­т­ва­та. Те са про­це­си и със­то­я­ния на пси­хи­ка­та и съз­на­ни­е­то, из­ми­на­ли в хо­да на ево­лю­ци­я­та на жи­ви­те сис­те­ми сло­жен път на раз­ви­тие. Емо­ци­и­те въз­ник­ват ка­то за­ко­но­мер­на връз­ка и “про­дъл­же­ние”, а в ня­как­ва сте­пен и ка­то фор­ма на пот­реб­нос­ти­те. Те са жиз­не­но не­об­хо­ди­ми и сиг­нал­ни па­ра­мет­ри на жи­во­та, ко­и­то свър­з­ват би­о­ло­гич­но­то и пси­хич­но­то, ка­то оси­гу­ря­ват не­го­во­то фун­к­ци­о­нал­но един­с­т­во.

Емо­ци­и­те са ре­ак­ции, ко­и­то въз­ник­ват при всич­ки об­с­то­я­тел­с­т­ва на жи­во­та, а не са­мо при зна­чи­ми жиз­не­ни си­ту­а­ции. Те са най-ра­но въз­ник­на­ла­та пси­хич­на ре­ак­ция на жи­ва­та сис­те­ма спря­мо би­о­тич­ни­те и аби­о­тич­ни­те въз­дейс­т­вия на сре­да­та и ус­ло­ви­я­та. То­ва е ед­но от те­о­ре­тич­ни­те ос­но­ва­ния на ня­кои пси­хо­ло­зи да раз­г­леж­дат чув­с­т­ва­та ка­то раз­но­вид­ност на усе­ща­ни­я­та, а на по-ран­ни­те ета­пи да отъж­дес­т­вя­ват емо­ци­и­те с чув­с­т­ва­та (Алек­сан­д­ров, 1992).

Съ­щес­т­ву­ва ед­на идея, ко­я­то обе­ди­ня­ва по­ве­че­то глед­ни точ­ки и ней­ни­ят ин­тег­ра­ти­вен ха­рак­тер мо­же да бъ­де ре­зю­ми­ран в раз­съж­де­ни­е­то, че “Емо­ци­о­нал­но­то пре­жи­вя­ва­не из­ра­зя­ва сми­съ­ла на обек­тив­но­то съ­дър­жа­ние от глед­на точ­ка на пот­реб­нос­ти­те на жи­во­то съ­щес­т­во, ка­то от­к­ри­ва на су­бек­та сми­съ­ла не­пос­ред­с­т­ве­но” (Ви­лю­нас, 1976). То­ва, ко­е­то мо­жем да из­ве­дем от то­зи въз­г­лед е, че ме­ха­низ­мът, кой­то свър­з­ва вън­ш­ния свят с емо­ци­и­те и чув­с­т­ва­та, са пот­реб­нос­ти­те. Раз­ви­ти­е­то на жи­ви­те сис­те­ми по­каз­ва, че тях­но­то съ­щес­т­ву­ва­не не е въз­мож­но без ста­бил­на и неп­ре­къс­на­та връз­ка със сре­да­та, с жиз­не­но зна­чи­мо­то об­к­ръ­же­ние. Та­зи вза­и­мов­ръз­ка има нор­ми. Тя про­ти­ча в оп­ре­де­ле­ни па­ра­мет­ри и кон­т­ро­лът вър­ху нор­ма­та или от­к­ло­не­ни­е­то се из­пъл­ня­ва от пот­реб­нос­ти­те. За­до­во­ля­ва­не­то или не­за­до­во­ля­ва­не­то им се тран­с­фор­ми­ра в “пси­хи­чен код”, а то­ва е ви­на­ги по­ло­жи­тел­на или от­ри­ца­тел­на емо­ция. Точ­но то­зи знак на емо­ци­и­те оси­гу­ря­ва жиз­не­но­то, хо­ме­ос­та­тич­но­то и веч­но тър­се­но­то от жи­ва­та сис­те­ма рав­но­ве­сие. От всич­ки пси­хич­ни мо­дал­нос­ти, хо­меоста­тич­ната фун­к­ция ге­не­тич­но е най-сил­но раз­ви­та в емо­ци­и­те и чув­с­т­ва­та. Въз­мож­но е в да­де­ни си­ту­а­ции те­да при­до­би­ят се­ри­оз­ни пре­и­му­щес­т­ва пред ин­те­лек­та, за­що­то по ня­ка­къв на­чин не са­мо сис­те­ма­ти­зи­рат, но и ком­пен­си­рат не­го­ви­те не­дос­та­тъ­ци. “Ре­зул­та­ти­те от соб­с­т­ве­ни­те из­с­лед­ва­ния и от ана­ли­за на мно­го ли­те­ра­тур­ни дан­ни до­ве­до­ха до из­во­да, че емо­ци­и­те са от­ра­же­ние на ак­ту­ал­ни за да­ден мо­мент пот­реб­нос­ти (на тях­на­та си­ла и ка­чес­т­ва) и оцен­ка от мо­зъ­ка на ве­роя­т­ност­та (въз­мож­ност­та) да бъ­дат за­до­во­ле­ни те­зи пот­реб­нос­ти вър­ху ос­но­ва­та на ге­не­ти­чен и по-ра­но при­до­бит опит... Та­зи оцен­ка мо­же да се осъ­щес­т­ви как­то на съз­на­ва­но, та­ка и на не­съз­на­ва­но рав­ни­ще” (Си­мо­нов, 1981).

Емо­ци­о­нал­но­то пре­жи­вя­ва­не, ко­е­то всъщ­ност е дейс­т­ви­тел­но пре­жи­вя­ва­не, има етаж­но под­ре­де­ни из­точ­ни­ци. То е пре­жи­вя­ва­не на зна­че­ния как­то към вън­ш­ни обек­ти, та­ка и към вът­реш­ни, иде­ал­ни пред­ме­ти и об­ра­зи, към мис­ли, към въз­п­ри­я­тия, към пред­с­та­ви и фан­таз­ни пос­т­ро­е­ния. Ето за­що, емо­ци­о­нал­но­то пре­жи­вя­ва­не е от­но­ше­ние не са­мо към све­та, но и от­но­ше­ние на су­бек­та към се­бе си.

Съв­ре­мен­на­та на­у­ка ус­та­но­вя­ва, че меж­ду емо­ци­и­те ичув­с­т­ва­та съ­щес­т­ву­ват оп­ре­де­ле­ни раз­ли­чия. В пси­хо­ло­ги­я­та емо­ци­и­те се раз­г­леж­дат ка­то спе­ци­фич­на фор­ма на от­ра­же­ние в жи­ви­те сис­те­ми, ге­не­тич­но въз­ник­на­ли с ево­лю­ци­я­та на фор­ма­ти­те на от­ра­же­ние. Ед­на от ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни­те глед­ни точ­ки е, че емо­ци­и­те са пси­хич­на изя­ва и фор­ма на пре­жин­вя­ва­не на пот­реб­нос­ти­те. Още И. М. Се­че­нов раз­ви­ва иде­я­та, че в емо­ци­и­те е вло­же­но ор­га­нич­но­то един­с­т­во меж­ду жи­ва­та сис­те­ма и сре­да­та. Мо­жем да ка­жем, че емо­ци­и­те са ге­не­ра­ли­зи­ра­ни ре­ак­ции на жи­ва­та сис­те­ма спря­мо удов­лет­во­ря­ва­не­то на ви­тал­ни­те пот­реб­нос­ти. Те са фон, оп­ре­де­ле­но със­то­я­ние и са­мо­от­ра­же­ние на хо­ме­ос­та­за­та на съз­на­ни­е­то и ор­га­низ­ма.

Без да се ра­зис­к­ва под­роб­но проб­ле­ма за вът­реш­на­та вза­и­мов­ръз­ка меж­ду емо­ци­и­те и чув­с­т­ва­та, тряб­ва да се знае, че ня­ма чув­с­т­ва без емо­ции, не­за­ви­си­мо от тра­ди­ци­он­на­та те­за, че емо­ци­и­те са проя­ва на по-нисш тип пот­реб­нос­ти. Опи­ти­те­ да се би­о­ло­ги­зи­рат емо­ции­те и со­ци­а­ли­зи­рат чув­с­т­ва­та са ед­на от ос­нов­ни­те при­чи­ни, ко­и­то съз­да­ват дос­та не­до­ра­зу­ме­ния при изяс­ня­ва­не на тях­на­та вза­и­мос­вър­за­ност и ево­лю­ци­он­на при­ем­с­т­ве­ност. По­ня­ти­я­та емо­ции и чув­с­т­ва не сму­ща­ват твор­чес­ки­те идеи на бъл­гар­с­ки­те ин­т­рос­пек­тив­ни пси­хо­ло­зи. Тър­се­не­то на спе­ци­фич­ни приз­на­ци на емо­ци­и­те и чув­с­т­ва­та след­ва най-ут­вър­ди­тел­на­та тра­ди­ция в пси­хо­ло­ги­я­та. Цен­т­рал­на ос на то­ва из­с­ле­до­ва­тел­с­ко тър­се­не е яс­но­то раз­г­ра­ни­ча­ва­не на емо­ци­о­нал­ни­те мо­дал­нос­ти от ког­ни­тив­ни­те фор­ми и про­це­си. Как­то у Н. Алек­си­ев и Цв. Ра­дос­ла­вов та­зи ли­ния на из­с­ле­до­ва­тел­с­ко по­ве­де­ние е на­ли­це и у Сп. Ка­зан­д­жи­ев.

Из­пол­з­ва­на ли­те­ра­ту­ра:

Алек­сан­д­ров, П., Ис­то­рия на пси­хо­ло­ги­я­та, Вар­на, 2005

Алек­сан­д­ров, П., бъл­гар­с­ка­та ин­т­рос­пек­тив­на пси­хо­ло­гия, С., 1992

Ви­лю­нас, В., Пси­хо­ло­гия емо­ци­о­нальных яв­ле­ний, М., 1976

Ка­зан­д­жи­евь, Сп., Пред­го­вор в: Емо­ци­о­нал­ни­ять фак­тор при мис­ле­не­то. Цв. Ра­дос­ла­вовь, С., 1932

Кла­па­ред, Е., Чув­с­т­ва и емо­ции в: Пси­хо­ло­гия емо­ции. Тексты, М., 1984

Си­мо­нов, П., Емо­ции и вос­пи­та­ние, М., 1981

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |