Кой е тук?
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Неделя, 15 декември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Статии arrow „Вярата” в световните религии – психопатология или терапия
„Вярата” в световните религии – психопатология или терапия Печат Е-мейл
Автор Катерина Турлакова   

В настоящият материал, ще започна с Будизма, които е една от трите световни религии. В хронологичен ред той е първото религиозно-философско учение, което е оставило в наследство, какви са причините за душевното, респективно психичното страдание. Будизма не е само описание на страданието, той е и метод за преодоляването му. Медитативната техника, посредством която Буда е достигнал просветление произлиза от индийското учение Йога. Буда усъвършенства и предава индуистките методи за достигане на свръхсъзнание. Чрез медитация човек достига скритата си същност, в която се крие „ключът” за преодоляването на стреса, депресията, страданието.

Когато човек има причина да се обърне към божественото, следствието от това обръщане е възвръщането на психичното равновесие. Когато има наличие на такова, човешкото поведение е уравновесено. Той вече е осъзнал своето място в света и се стреми да не вреди нито на себе си, нито на другите. Медитацията, молитвата, прошката, милосърдието и пр. никога не са влияли негативно, разрушаващо на психо-физиологичното състояние на индивида, ако са „употребени” правилно. Разбира се от друга страна има много свидетелства за насилие и подтисничество от страна на религиозните учения. Именно затова Имануел Кант в своята ктига „Религията в границите на самия разум” твърди, че не трябва да се говори за „много религии”, а за „много вери”. И той е прав, защото човешката вяра в Свръхестественото е неизмерима и неприкосновена, докато религията, подчинена на догматичните представи за управление на света и масите, търпи изменения и става повод за сблъсък на личност срещу личност, на народ срещу народ.

Доц. Кръстю Кръстев съвсем точно казва, че „...някой религиозни преживявания могат да довеждат отделни религиозни лица до известни невро-психически разстройства и заболявания... До подобни явления се стига обаче само когато религиозните преживявания...са...плод на максимално активизиран ралигиозен фанатизъм. Тези явления са установени от медицинската практика и са обект на изследване от психопатологията на религиозните чувства.”[1]

Силата на вярата формира у човека стремеж към свръхестественото и разкриване на позитивно мислене и поведение. Няма свидетелства, че човек, който вярва в Метафизичното е проявявал суицидно, антихуманно или егоцентрично отношение към света и себе си. Това е характерно само за фанатизираното изкривяване на текстовете от Свещените книги.

Системата от убеждения в религиозните учения, въздействат върху психиката със същата сила, с която въздействат и дразнителите от средата в която се формира личността. Вътрешните убеждения и нагласи са фактор, които определя действията и направлява начина, по който отделния човек реагира на дадена ситуация или определен набор от дразнители. Сугестията и автосугестията са част от ритуалните дейности на религиите. Т.нар. „лечение чрез вяра” е приоритет на религиозно-философските течения.

При изпълнението на определен ритуал се използват необходимите за целта средства (мантри, молитви, огън, вода и т.н.), които имат точно определено място и точно определено време. Но също така освен вербална комуникация, огромна роля играе и невербална комуникация, с всички нейни аспекти (оптико-кинестетика, паралингвистика, екстралингвистика, проксемика). Невербалното общуване в религиозните ритуали е важно, тъй като например, при произнасянето на мантри по време на медитация, гласът на произнасящия мантрата, трябва да е монотонен и с един диапазон. Също така пространствено-времевото местоположение на медитиращия, както и неговата поза, оказват влияние на способността му бързо и безпроблемно да „изключи” своето съзнание от иманентното и да навлезе в сферата на трансцендентното.

„Плацебото” като метод на лечение при определен вид разстройства е с доказани вече резултати. Защо тогава религиозните доктрини да не спомагат за преодоляването на множество психо-физиологични заболявания? Нима няма свидетелства за подобряване или напълно лечение на нарушения на състоянието на организма, след „обръщането” на човека към религиозно учение?

 Върху съзнателното използване на сугестията Дюбоа и Емил Кюе формират своята теория за хипнотерапия. Тя „е форма на терапия чрез внушение, при която внушаемостта се повишава чрез индукция на състояние на транс”.[2] До определена степен будисткото учение е авто-хипнотерапия, достъпна за по-голям кръг от хора, които съзнават личната си необходимост от него. Но наистина ли знаем какво всъщност е медитация?

 Медитацията е автосугестия. Самовнушение, посредством което душата преодолява Аз-а. При будизма индивида разчита изцяло на своите възможности и избягва прекалената употреба на готови инструкции за постигането на резултати в медитацията. Тук контрола на ума се постига чрез „разговора със самия себе си”. Никой не може да научи практикуващия да съхранява придобитата по време на медитация енергия. Така например, за да се изчисти съзнанието чрез релаксация, практикуващият трябва да се съсредоточи върху дишането и тялото си и да си повтаря определена формула, концентрирана върху определена част от тялото, докато не почувства пълно й отпускане (прктикуващите сравняват чувството на пълно отпускане с представата за земното притегляне, т.е за „тегло”, „тежест” на съответния орган и „залепянето” му към земята).

 В този смисъл „Ани Безант пише в своето Въведение в Йога: „Мнозина започват с упражнения за медитация и се чудят защо нямат успех. Как е възможно да се мисли, че половин час медитация може да устои на 23 часа и половина безотговорно разпиляване на мисловната енергия. Това, което сте постигнали със сутрешна медитация, вие сте разпилели през остатъка от деня точно както Пенелопа е разплитала през ноща това, което е тъкала през деня”. Успех в подобряването на концентрацията е възможен само ако съумеем да приложим през целия ден урока, усвоен при сутрешното ни занимание.”[3]

 При усвояване на умението за концентрация върху всяко събитие, действие или болка, практикуващия може да повлияе благотворно, т.е. да тушира усещането за болка. Такъв пример е бременна жена, на която и предстои секцио. Оказва се, че тя е алергична към веществата използвани за упойки. Това  поставя лекарите и нея пред сложна ситуация. Решение намира един психиатър, който в продължене на три месеца й помага да усвои техниките за концентрация в определено действие /при нея това беше пеенето/, за пренасочване на мисълта от една реалност /операционната/, към друга реалност /филхармонията/. Само по този начин можеше и се осъществи операцията - без упойка - като през цялото време докато траеше секциото, жената пееше[4]. Това е категорично и неоспоримо доказателство за това, че мозъка и в частност мисленето играе огромна и незаменима роля при преодоляването на физическа и психическа болка. От една страна, това е придобиването на умения за стимулиране на хормоните в мозъка, спомагащи за туширането на физическа болка, а от друга преодоляване на стреса, които може да се породи още преди конкретното събитие или по време на него.

И обратно, ако разпиляваме мислите си в много посоки, по никакъв начин не можем да повлияем позитивно на каквото и да е. Например ако изпитваме физическа болка в коляното и се опитаме да и въздействаме чрез мисълта, защото сме чували, че е възможно, но в същото време мислим, че този или онзи клюкарства или злослови за нас, то резултата ще е пагубен, защото болката ще остане осезаема, ако не и по-силна, и в същото време изпадаме в стрес, защото започваме все повече да се задълбаваме в проблема с клюката или злословието. Негативните мисли са ключа към стреса и депресията. Ако човек е под постоянно напрежение какво, кога, как, по какъв начин, в какво количество ще му се случи нещо, то той е обречен на психични разстройства, които могат да прерастнат в психопатологични изменения.

Ако индивида започне да вярва в Бог или себе си, без да е силно повлиян от проповядването на дадено учение от друг индивид, а на основата на сблъсък с някякво страдание и на личното изучаване на „Книгите на познанието”, той търпи абсолютна метаморфоза в своето съзнание и самосъзнание. Той не позволява на външните фактори да определят неговия начин на живот. Нито на страданието да го обсеби. Напротив когато човек вярва в доброто в каквато и да е форма, той осъзнава, че страданието е част от живота, което дава незаменими житейски уроци и доказателства, че проявата на негативно поведение и мислене не води до добри резултати в постигането на цели.

Силата на вярата е всъщност проява на позитивно мислене. Но положителното мислене се постига трудно при наличие на атеизъм, на противопоставяне на догматиката както в религията така и в медицината. Такъв тип мислене се формира само при силна вяра, независимо дали тя е религиозна или не. За да мисли положително, т.е. на основата на добродетелите човек неимоверно се обръща към някакво учение, което се основава на житейска философия.

В съвременната медицина това е доказано с наличната вече апаратура, за измерване на енергийния потенциал на всеки един от органите на човешкият организъм. Учените са установили, че положителното мислене в лицето на опрощаването, вътрешния мир и пр., оказва благотворно влияние върху организма.

Всички налични проучвания показват, че гневът е душевно състояние, което сериозно уврежда човешкото здраве. Положителното мислене от друга страна, дори и да се стори трудно на хората, е доставящо удоволствие и е един вид възвишена нравственост, която премахва всички вредни въздействия на гнева и помага на човека да се радва на добро здраве както от психологическа, така и от физическа гледна точка.                                   

 
 


[1] Кръстю Кръстев, „Същност и функциониране на религиозността”-„Религия, личност, общество”, БАН, С, 1990 с.197

[2] „Енциклопедия по психология”, с.1252

[3] К.Хъмфрис,„Концентрация и медитация”, С, 1992, с.34

[4] Този случай е документиран на видеозапис, в присъствието на специалисти от различни области в медицината.

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74