Кой е тук?
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Събота, 07 декември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Статии arrow Слушам и чувам
Слушам и чувам Печат Е-мейл
30 яну 2011
Слушам и чувам
 
Франсоаз Долто
 

Не означава, че трябва да възприемаме децата като на обект на изследване, не означава да се прилагат рецепти как да бъдат образовани – това значи децата да се уважават, да се обичат като новото поколение, което расте заедно с нас. Ако трябва нещо да знаем, е колко ние действително ги чуваме, колко объркваме напълно чутото, преработваме и го приспособяваме към собствените си мисли...

Нищо не можем да налагаме на децата. Съществува, според мен, само един начин, който им помага: да бъдат самите себе си и да казваме, че ние нищо не знаем, но те може би знаят. Не трябва да ги убеждаваме, че строим бъдещето им – те правят това сами. Само по този начин на децата ще им бъде предоставено право да строят своята съдба, именно така, както те си я представят. За съжаление, даже да не искаме, ние въздействаме върху тях.

Отговаряме на техните потребности и желания с автоматизъм, изработен благодарение на генетичен наследствен код или при определени социални условия; ние предаваме своите пориви, смяна на настроенията, външни въздействия. Но, грешките, които неумело допускаме, не са пагубни, когато възникват в резултат на любовта, когато доверието и уважението един към друг създават условия за разбиране.

За щастие, започват да се създават образователни центрове. Но, би било грешка да се доверим на човек, който едновременно провежда детска психоанализа и е учител на детето. За съжаление тези роли са претрупани. Колко ще бъде свършена работата, която не е еднаква?

Психоаналитикът, от една страна, започва с изслушванията, помага на детето да каже неказаното, което живее в него от първите години. Връща се, заедно с детето, в неговото минало и изследването на този образ е съпроводено с помощта на въображението, несъзнавано връщане към началото на живота, включващо пренеталното съществуване. От друга страна – говори с детето за неговото бъдеще и бъдещата му самореализация. Психоаналитикът не прибягва към какъвто и да било образователен натиск. Той не съди и не съветва. Учителят напротив, явява се своеобразен лидер и помощта му е насочена към вписване на детето в определен тип общество.

В основата на нашия интерес към детето е това, че през стадия на развитие, в който се намира, контактувайки с него може да задействаме целия му потенциал. Аналитикът знае всичко за възрастта, в която е то. Или почти всичко. Във възрастта на неговия „пациент” има нещо ново, уникално, несравнимо и именно това „нещо”трябва да се намери, да се помогне да се види, да се пробуди, да се поддържа.

Майката на психотика страда от това, че не ходи заедно с детето на среща с психоаналитика. Според мен, това майчинско състояние е необходимо да се взема под внимание при психоанализа. Аз съм против изключването на майката от процеса. Това ще позволи да се избегне и моментът с преноса върху аналитика - детето няма да мисли, че психоаналитикът замества неговата майка.

Детето смята, че майката го „изгаря” (или действително е така). Под постоянното съветване на родителя то не се чувства самостоятелно и е лишено отчасти от своята майка. Когато тя види, че пречи на неговата автономия, започва да чувства себе си като инвалид. Но, осъзнаването на всичко това от родителя, не значи да му се развие чувство за вина. На майката й трябва помощ, необходимо е да й се помогне да се справи с шока. В процеса на анализа състоянието на детето се подобрява, то се освобождава от майката. Излиза от периода на регреса.

Много родители четат книгата на Додсън[1], така, като че ли е  вид рецепта: направи така, детето ще се учи добре и няма да сбъркаш. Но, Вашите наблюдения позволяват да направя извод, че всичко се решава до шест години...

Ако се смята за отговорно възпитанието на деца, то особено внимание е нужно да се обърне на най-малките. Мисля, че в основата си характерът се формира към четвъртата година. Това е преходен период, през който може да се вкорени в личната идентификация на детето устойчива съпротива към всякаква „обработка”.

Всичко се решава до шест години ... или даже до четири? Става дума не за това, че след четвъртата или шестата година ще бъде вече късно, а просто е нужно да се разбере, че структурата на личността се формира по това време. Когато казвам, че всичко се решава до шестата или четвъртата година, нямам предвид бъдещата кариера на детето или неговото придвижване по социалната стълбица.

Говоря главно за това, което може да се направи, за предупреждение за психични травми, избягването им, за предупреждение за „блокаж”, „избягване”, това имам предвид. Всичко се решава до четвъртата година. Всичко започва рано, много рано. Първото изпитание на детето е отделянето от майката при раждане. Следващото – тръгване на ясли. Неподготвеното за това момче или момиче (понякога и майка му) внася риск: изолацията от майката – особено за чувствителното дете – може да доведе до тежки последствия, ако не се погрижим за това с помощта на езика, чрез речта да подготвим детето за тази сериозна промяна в живота. Ако отрано не говорим, не обговаряме с детето, то по-късно загубеното не може да се възстанови. Необходимо му е да слуша думи, казани с любов, които му казват майката и бащата, с тях те го приветстват, това е залог за безопасността му. Необходима му е подкрепата, от страна на неговото обкръжение – това ще го крепи в реалния живот и в живота на символичния съкровен триъгълник (дете, майка, баща), в който се строи вярата на детето в себе си и в цялото човечество.

Единственото, което бих посъветвала политическите лидери: законодателю, повече би следвало да се занимаваш със своите граждани във възраста до 6 години.

 

Превод: Стефка Александрова

Използвани материали:
Дольто, Ф. На стороне ребенка, Екатеринбург, У-Фактория, 2004.
 


[1] Додсън,Ф. (САЩ) – автор на книгата бестселър „Всичко главно произлиза до шест години”, където обяснява механизма на развитие на детето до шестгодишна възраст. Авторът предлага начини, в зависимост от съответната възраст, без наказания и принуждения да му се помогне да живее, мисли и развива своите способности и личност.

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74