Кой е тук?
В момента 1 гост онлайн
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Вторник, 20 август, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Статии arrow Частното училище и новите образователни методи
Частното училище и новите образователни методи Печат Е-мейл
30 яну 2011

Частното училище и новите образователни методи

 

Оксана Провоторова

 

Както е известно, съществуват два подхода за възприятие и обяснение на обкръжаващия ни свят. Първият се опитва да използва за това минимално количество предпоставки и да изведе на основата им всички останали факти. Другият подход не се опитва да проведе строга структуризация и систематизация на дадените знания и опит, а само показва явните следствия и причини. Не се опитва да проследи цялата съпътстваща ги логическа верига. Първият подход, който назоваваме хуманитарен, признава познаваемостта на природата като факт. Вторият подход, който наричаме технократически, при всичките му недостатъци е пригоден с прости обяснения на някои доста сложни по своята природа понятия, позволява бързо достигане на искания резултат. Например, използването на този подход се вижда в повсеместната употреба на сложни битови прибори, транспорта, средствата за масова комуникация. Никой не се интересува от това, как те работят, но въпреки всичко го правят.

Изхождайки от горепосоченото става ясно, че отговорът на въпроса за целите на обучението не може да бъде еднозначен. От една страна то е необходимо за да научи човек да разсъждава, да мисли логически, да прави изводи, изхождайки от ограничен набор от изходни данни, а от друга страна – понякога (дори доста често) е необходимо просто автоматически да извършим някои така наречени ритуални действия за бързото достигане на искания резулат, не особено задълбочавайки се в смисъла на свършеното. Но, доколкото тези две цели на обучение съдържат в основата си съвършено противоположни философски концепции, е много трудно да ги съвместим в един подход. Неизбежно се оказва преобладаването или на хуманитарният, или на технократическият подход (при това не следва, разбира се, да отнасяме към технократския такива науки като математика и физика, при все, че те традиционно се считат за „нехуманитарни” – това е само проблем на терминологията).

Очевидно е, че технократкският подход е доста по-прост за реализация – нали е по-лесно да накараш ученика да заучи, че 5 по 7 е равно на 35, отколкото да му обясниш защо 5 по 7 е равно на 7 по 5. Затова, в разстояние на много столетия, обучението се е провеждало по метода на ученето наизуст, когато са заставяли студентите да наизустяват маса разнообразни факти, текстови на „мъртви” езици, от типа на латинския и т. н. Само най-способните и любознателни от тях се опитвали да свържат тези факти в едно, да ги подредят и да намерят взаимодействието между тях.

Разбирането на тези проблеми помага да се осъзнаят тези различия, които съществуват между такива нации като руската и американската. От самото основаване на „новата земя” на далечния континент, там се ценят практичността и уменията, а всички разсъждения за природата на нещата и абстрактните понятия предизвикват само скептицизъм. Едва във втората половина на 20 век американците изведнъж осъзнават, че изпреварвайки значително другите страни в развитието на съвременните технологии, изостават в общото ниво на интелектуално развитие. Извънредно малкото внимание към обяснението на своите знания довежда до това, че много специалисти, завършвайки престижни университети, са неспособни на нищо друго освен това, което са усвоили по време на учебния процес.

За съжаление, сляпото копиране на американския опит, с надеждата да се достигнат техните успехи, без цялостното разбиране на всички плюсове и минуси и у нас в последно време започва да води до съвършено различни резултати, от тези, които първоначално искаха да постигнат много от нашите педагози. В същото време е радостно това, че болшинството от тях, възпитавани по-скоро по хуманитарен принцип, който е свойствен за нацията ни, отивайки до корените на историята ни, културата на руския народ, бързо осъзнаха това и започнаха да отделят много по-голямо внимание именно на личността на човека, който учат, използвайки най-новите достижения на психологията.

Наистина, ако човек е по природа любознателен, удовлетворението на информационния глад при нормалната личност стои наред с потребностите от храна и стремежа към размножаване. Затова, действително талантливият Учител се стреми да пробуди и закрепи това влечение към знания, да покаже на учениците си как могат да получат удовлетворение от самия процес на познание. Но, учителят, който поставя пред себе си такава задача, неизбежно се сблъсква с много трудности, особено ако работи в обикновено училище (въпреки, че истинският талант може да увлече децата и в такива условия, но на каква цена…). Затова в частните училища, където, както навсякъде при пазарния подход, „всичко е за клиента”. Там хората се изразяват по-просто – ако децата ходят с желание там, то родителите им охотно харчат парите си, виждайки, че това не е напразно. Те, като правило да платени, което означава, че възрастните са достатъчно обезпечени хора. Всички знаем, че много от така наречените „нови руснаци” (новобогаташи), не се отличават с особен интелект, подобно на откривателите на Америка, но в същото време осъзнават важността на получаването на добро образование за децата си.

В заключение ми се иска да споделя впечатленията си от новата форма за обучение, с помощта на компютъра. Разбира се, не трябва всичко да се свързва с него и количеството часове, прекарани пред екрана, не могат да са критерии за качеството на обучението, както се опитват да представят това някои частни училища. Но, несъмнено е едно – той е отличен помощник за организация на индивидуалното обучение. Само когато педагогът престане да вижда в ученика просто съд, който трябва да напълни със знания и умения, а започне да търси индивидуален подход към всеки, нагаждайки се към неговите интереси, скорост на усвояване на материала, лични особености на психиката. Например, в някои училища всяко дете може да избира не просто интересен за него курс, а дори отделни предмети. Компютърът, както е известно, изпълнява тази програма, която е заложена в него, и предоставя огромен избор от теми за изучаване. Съвременните методи за представяне на информация в компютрите включват в себе си не просто текст, а и картинки, видео, звукови фрагменти. Това позволява практически да се задействат всички органни усещания, използвани за възприятие на информацията. При това се извършва дублиране по различни канали на възприятие, което рязко повишава скоростта и качеството на усвояването на материала.

Не трябва да сравняваме компютърният учебник с книгата, така както се е правело преди години. Сега е невъзможно да различиш много от учебните програми от игрите. За да победиш в тях са необходими знания, които детето трудно може да приеме, че са нужни точно сега. Нали всички ние непрекъснато отлагаме „за после” решението на много проблеми. Съвременната компютърна техника дава възможност при необходимост, по всяко време и място, да се обърнеш за допълнителна информация и документ. В същото време тази информация не разваля качеството на изходния документ. На принципа на хипервръзката е устроен интернет, с помощта на която се провежда така нареченото дистанционно обучение: когато професори от най-големите университети изнасят лекции и отговарят на въпроси не на обикновена студентска аудитория, а пред тези, които в същия момент са включени към този сайт. Тишината и видимото отсъствие на слушатели (последните могат да са не по-малко, отколкото зрителите пред телевизионния екран, но различавайки се коренно от този начин за комуникация) се съхранява обратната връзка между преподаватели и ученици. Това е реалността на днешния ден. Интересно е какво очаква нас и децата ни в новото хилядолетие?

 

Превод: Веселка Христова

Използвана литература:
www.edukids.ru/articles/303
 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |