Кой е тук?
В момента 1 гост онлайн
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Вторник, 20 август, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Статии arrow Разбиране за добро и зло в детската литература
Разбиране за добро и зло в детската литература Печат Е-мейл
31 яну 2011

Разбиране за добро и зло в детската литература

 

Рене Фулър

 

„Но, със сигурност знаете, че доброто и злото са въпрос на мнение!” Гласът по телефона принадлежи на главен редактор на голяма издателска къща. Бе авторитетен глас, много сигурен в себе си, все още опитващ се да запази спокойствие, като продължава:

„Моля ви разберете, лично аз намирам книгите ви за старателни, приятни и много по-интересни, отколкото стандартните издания, които произвеждаме. Но, не това е най-важното. Нито един издател не може да изведе читателска серия, съдържаща истории за добрите и лошите. Разбира се, те са много интересни, но дават на децата грешна картина за живота...”

„Добре ли чувам?” Учудването ми ескалира. „Искате да кажете, че няма такова нещо като добро и зло?... Разбира се, че има!”

Гласът на главния редактор коренно се промени. „Сега, доктор Фулър, вие добре знаете, че това, което е определено като добро и зло много зависи от този, който пише историята. Всичко е относително...”

„Трябва да се шегувате! Ако някой ви убие, докато напускате офиса си тази вечер, това е лошо. Казвайки, че всичко е въпрос на мнение – ще уплашите децата до смърт с гледната си точка, мен също! Освен това, никое общество не може да оцелее без разбирания за добро и зло.”

Въпреки, че продължихме да говорим още дълго време, никога не разрешихме разногласията си. Този разговор, продължил повече от десет години, бе първото ми включване в политиката, която все още се практикува от големите издатели, обясняваща голяма част от публикуваното в днешните учебници.

Като детски психолог, аз съм загрижен за всички широкоразпространени страхове, които относителната гледна точка за доброто и злото създава. Тя кара децата, с тяхната линейна логика, да се чудят: „Как да се предотврати възможността някой да нарани мен, мама или татко, щом дори приятните хора вършат такива неща? И, ако нараняването може да бъде оправдано, то тогава е още по-вероятно да се случи.” Тези детски страхове и логика се потвърждават и от ужасяващата реалност на телевизионните новини, с нейните ежедневни сцени на насилие и тероризъм срещу невинните хора.

Като противодействие на тази ужасяваща реалност, възрастните трябва да изразят своята загриженост, ужасът си от тези актове на злото. Възмущението от страданието на другите успокоява децата. Усещат сигурност знаейки, че има стандарти, които всеки от нас се очаква да изпълнява; че когато някой не живее сългасно тях означава, че е лош човек.

През десетте години, изминали от разговора с главния редактор, съм виждал много деца, уверени и утешени от историите за добри и лоши герои, в които добрите печелят, разбира се. По ирония на съдбата, тъкмо разговорът с него и други подобни големи издатели ме накараха да разбера от първа ръка значението на историите за добро и зло.

Отказът ми да променя читателката серия, угаждайки на изискванията, създаде необходимост сам да издада книгите си. За една нощ станах малък издател. В резултат училища, учебни центрове, университети и родители разговаряха директно с мен за децата и книгите. Чрез семинари и посещения видях как историите, за които главният редактор възрази, създаваха разбирания, които са от съществено значение за психичното здраве на развиващите се умове. Децата се идентифицираха с добрия герой и искаха да станат като него. Точно както студентите, в нашите оригинални изследвания, те намериха комфорт и сигурност посредством отъждествяването с изпълнителите на добри дела.

Книгите, които са от 100 до 150 страници, са степенувани по сложност. Всяка е отделно научно-фантастично приключение. Въпреки, че някои от персонажите се появяват във всеки „том”, нивото на трудност се увеличава, изразено в характера на препятствията, която срещат в борбата си с лошото. В нашето изследване, по-големите ученици често описват битката като подобна на тяхната. Неочаквано, престъпниците, изправени пред съда също проявиха голям интерес към този аспект в книгите. Реджи бе първият такъв младеж, който ни каза, че историите го карат да се чувства добре.

На 14 годишна възраст, той е институционализиран за въоръжен обир и палеж. Тъй като е неграмотен, ние се опитахме да разрушим този цикъл от неуспех и насилие, като го научим да чете. В това време серията току-що бе написана. Бяхме запознати с действието им, но нямахме представа, че може да бъдат терапевтично средство. Така че, когато Реджи ни каза, че Тимо (главния герой на „Вурху, който не разбра, че е роден да бъде лош”) е „като мен”, ние бяхме озадачени. Как би могъл да е като Тимо, който преминава през повече от 100 страници в забавни приключения с Вад (робот от Марс) и Мимитекомет, разбирайки, че помагането означава да даваш дори, когато няма да те наградят. Със сигурност има малко общи неща помежду им. Или не е така?

Попитахме Реджи какво мисли, че се е случило с Тимо и защо го харесва толкова много. Отговорът бе толкова прост, и в същото време толкова смислен: „Той става повече мъж”. Това бе много по-различна представа за мъжествеността от тази на сводниците и наркодилърите, които Реджи е идеализирал в миналото. Историите помогнаха на момчето да открие своята идентичност, тъкмо както Тимо прави в разказа. Щастливият край е възможен дори за престъпници, които тероризират и са тероризирани по нашите улици.

Но, историите за доброто и злото помагат за развитието на личността не само при хората в неравностойно положение. Боби, на седемгодишна възраст, постоянен провокатор в частното си училище, е на път да бъде експулсиран. След консултация, отчаяната му майка го кара бързо да премине през читателската серия, за да развие читателските му умения в рамките на няколко месеца. По този начин, той ще има достъп до света на идеите, които ще помогнат на будния му ум да остане далеч от „злия Боби”, с което и майка му ще спечели. Но, нещо друго се случи дори преди това постижение. Училищният провокатор се превърна в малък разказвач. Подобно на книгите от читателската серия, историите на Боби бяха за космически герои - миниатюрни разкази за добрите и лошите момчета, като, разбира се, добрите печелеха. Но най-важното – те бяха морални истории, показващи детското откриване на понятията за добро и зло, както и, че в тях има смисъл. Боби споделя това със съучениците си – много различен вид комуникация от спитболът, прашките, кламерите и обидите в миналото. В резултат - не е имало повече разговори за неговото изключване.

За всички наши ученици, подложени на експеримента, идентификацията с добрите герои и желанието да са като тях доведе до поразително положителни личностни промени. Джефри, който е бавноразвиващ се и е влизал в пререкания със закона, описва ефектът: „Когато се опитваш да си добър, лошите хора стават с един по-малко. Понякога правиш другите деца добри. Все едно, помагаш нещата да се случат. Не както преди, когато те винаги са се случвали на теб”.

С тези разбирания, Джефри стана по-дружелюбен и слънчев. Дейностите му се увеличиха, казвайки, че светът е станал по-малко плашещ, по-добро място. Той разбра, че когато се опитваш да си добър спомагаш за това, светът да стане по-добър, както и, че преставаш да си безпомощен. Най-малкото, имаш повече контрол над обкръжението. Да си по-малко безпомощен означава, че поне можеш да се опиташ да контролираш лошите си страни. Това е особено важно, защото едно от най-плашещите неща за всички нас е, когато се намираме извън контрол – когато виждаме и чуваме с плашещо учудване за странните действия, които сме предприели.

Думите на децата и изоставащите може да са много смислени. Те разбират, че ако не могат да контролират лошите си черти, тогава вероятно и другите хора не могат да владеят своите. Следователно, опасността дебне отвсякъде. Да ги управляваш означава, както Джефри го описва, че светът може да съществува като по-безопасно място, както и това, че „всички добри хора ще се съберат заедно така, че лошите няма да могат да спечелят”. Това е начинът на Джефри да изрази надеждата, че сега е на страната на човечеството – надежда и копнеж, споделяни от много от нас, които също харесваме историите за добрите хора, които печелят битката със злото!

Децата от цял свят се страхуват от лошото, поради което са очаровани от историите, които им помагат да преодолеят този страх. Чувстват се лично ангажирани, когато то е победено, а доброто тържествува. Научават начини за контрол над терора, които изглежда се крият в сенките, заплашвайки ги с това, което психолозите наричат „заучена безпомощност”.

Тя се наблюдава тогава, когато се чувстваш безсилен да защитиш себе си и своето семейство от беди. Но, има и още. Причина е за много вредни физиологични и емоционални симптоми. Лабораторното животно, което многократно установява, че независимо от това, което прави, резултатът е един и същ – спира да се бори. Отказва се. Дори ако ситуацията се промени, то не го осъзнава, тъй като е спряло да се опитва. Научава се да бъде безпомощно. Съответният човек изпада в депресия и загубва интерес към живота. Желанието за живот му е отнето. „Каква полза?” казват емоциите, а физиологията започва да деградира.

Ужасно е, че в днешно време виждаме толкова много депресирани деца. Това са млади хора, които вярват, че каквото и да направят, то ще е без значение. За тях добрите герои не печелят, дори няма такива персонажи. Няколко психиатрични болници са използвали удивително успешния терапевтичен инструмент с някои от тези депресирани деца. Става въпрос за читателската поредица, срещу която главният редактор възрази преди няколко години. Младежката съдебна система в Канзас отбелязва подобни резултати с млади правонарушители, които, също като Реджи, мислят, че Тимо става „по-голям мъж”.

Помагането на деца, посредством истории за доброто и злото представлява здравословна грижа. Начин, по който то придобива контрол над себе си и света. С него, знаейки, че не е безпомощно, тъй като най-малкото контролира някои от лошите си черти, то приема, че светът става по-сигурно място.

Сходството в начина, по който различните човешки култури разбират тези две категории, не е случаен. Те са понятия, представляващи основните правила за поведение, без които никое човешко общество не може да оцелее. Положението е аналогично на детския страх за собственото оцеляване, без разбирания за добро и зло. Усещането за опастност, споделяно от много от нас, в резултат на факта, че обществото ни се разпада поради липсата на стандарти, е реалистично. Наркоманията, както и училищното насилие са достатъчни доказателства за това, че опасенията ни са основателни.

Но, има и друга причина за голямото внимание на децата към историите за доброто и злото: още една причина да търсят значението на тези понятия. Тя е, че се опитват да установят своята идентичност. Кати, едно от нашите четиригодишни слушатели, красиво описва това.

Малко след като тя започва с поредицата, Вад (роботът от Марс) става нейния герой. Изобразява го картина след картина. Разбира се, тъй като е само на четири години, образите не са много сполучливи. С нетърпение и широко отворени от вълнение очи тя тича към посетителите, за да им разкаже за неговите подвизи, как той спасява и помага на изпадналите в беда. Няколко месеца по-късно, след като стига до средата на поредицата (нивото, предназначено за деца в пети и шести клас) фантазиите й се разрастват. Сега самата тя е спасител, помощник на нуждаещите се. Познанията за себе си се бяха развили и задълбочили, прераствайки в идентичност, осеяна с добри дела. Въпреки, че бе само на четири, тя бе наясно, че е Кати и отлично знаеше какъв човек би искала да стане.

В годините, последвали след първоначалния ми разговор с главния редактор, съм ставал пряк свидетел на детското очарование от тези истории. Има основателни причини за това явление, коренящи се в характера на детското развитие. Тези истории, появяващи се във всички култури и религии, играят съществена роля за психичното здраве по време на детството. Освен това, спомагат за изкристализиране образът на личността, която детето иска да стане. Съвсем случайно, собственото ми прочитане на поредицата ми показа силата, с която историите помагат в създаването на възрастни, които ще помогнат да направим този свят по-добър.

 

Превод: Ирена Киркова

Използвани материали:
www.newhorizons.org/lifelong/childhood/fuller2.htm
 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |