Кой е тук?
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Неделя, 15 декември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Статии arrow Уморихте ли се да крещите на детето си? Забравете виковете и започнете с ефективното възпитание
Уморихте ли се да крещите на детето си? Забравете виковете и започнете с ефективното възпитание Печат Е-мейл
31 яну 2011

Уморихте ли се да крещите на детето си? Забравете виковете и започнете с ефективното възпитание

 
Джанет Леман, MSW
 

Ако сте родител, вероятно сте преживели това: детето ви казва или прави нещо, което като че ли натиска бутоните Ви. Следващото нещо, което виждате е, че крещите с цяло гърло, а тя тоговаря както обикновено. След това се чувствате изцедени, разстроени и разочаровани и се чудите защо винаги трябва да свеждате разговорите си до крещене. Джанет Леман, MSW, обяснява как може да се промените от „викащ родител”, към такъв, който комуникира ефективно.

Защо родителите крещят на децата си? Мисля, че повечето хора го правят, защото се чувстват фрустрирани. Точно в момента, в който изгубиш, не усещаш, че имаш много други опции; става като внезапното движение, след удар с медицинско чукче по коляното, или все едно да се дръпне спусъка на пистолета. С други думи, не мислиш за това, което правиш, а просто отговаряш. Родителите може да оставят инцидентите с поведението на децата им да стават все повече и повече. Те прескачат от ситуация на ситуация, засилвайки неудовлетворението от децата си. В крайна сметка, реагират по-скоро с викове, а не с отговор, който действително ще се справи с негативното поведение.

Бих искала да подчертая, че е важно за тях да запомнят, че не сме перфектни и можем да се учим от грешките си. Периодичните едно или две повишавания на тона не означава, че сте лоши родители. Също така, искам да подчертая, че е добре да се говори с по-сериозен тон на децата. Но, ядосването, вдигането на пръст и крещенето по детето не са полезни, особено, ако съпровождат всичко, защото това няма връзка с актуалното лошо поведение.

Моята история: „домашно” за родители

Нека ви разкажа една история за собственото ми семейство. Пътуванията ми между работа и дома бяха дълго по времето, когато растеше синът ми, и от време на време бях разочарована и в лошо настроение, когато се прибирах у дома. Пристигах късно вечерта и обикновено намирах тийнейджъра си да седи на дивана, ядейки и предизвиквайки огромна бъркотия, обикновено с крака върху масата. Не бе направил нито едно от домашните си. Обичам да поддържам всичко в ред, така че гледката бе изключително дразнеща за мен. Няма да лъжа и имаше дни, в които бях наистина изморена, гладна и ядосана и често му крещях.

След като това се случи още няколко пъти, усетих, че личното ми домашно е да помисля за това, как да отговоря по-добре в бъдеще. Първото нещо, което разбрах бе, че имам нужда от малко време за себе си след работа, защото това бе период, когато емоциите ми лесно могат да бъдат предизвикани. Отне ми известно време и да погледна назад към поведението си и да анализирам сцените помежду ни. Понякога съм била над нещата и съм се извинявала на сина си крясъците ми, обяснявайки, че съм имала тежък ден, че съжалявам и си вземам назад думите. Ако решите да направите това, разберете, че не става дума да вземете прошка от детето си, а просто да признаете истината за поведението си, учейки се от ситуацията и стремейки се да се справите по-добре следвашия път. Също така, Джеймс и аз се уверихме, че сме потърсили отговорност от сина си за действията му. Написването на домашните и почистването след себе си бяха неговите отговорности и той знаеше, че неизпълнението им ще доведе до някои нови последици. Моя цел стана да се справям с поведението му, без да губя контрол над себе си.

„Хроничен скандалджия” ли сте?

Ако откриете, че крещите на детето си през по-голямата част от времето, разберете, че това насочва децата Ви в лоша посока, защото им изпраща послание, че не сте под контрол. Ако това е така, те могат да предположат, че те са тези, които отговарят за ситуацията. По мое мнение и двете са доста опасни послания. Също така, много е важно да се разбере, че децата се чувстват несигурни, когато родителите им не се контролират. Успехът е в това, да се чувствате удовлетворени от това, как сте свършили работата си в ученето на детето как да се държи. Вие няма да се чувствате добре, ако крещите през цялото време. Когато „хроничното викане” стане нещо нормално, децата също започват да мислят, че е съвсем нормално и те да го правят през цялото време. Вие ги учите, че виковете са подходящ отговор, когато се чувствате фрустрирани или претоватени. Те не учат на нищо позитивно, освен това, че животът е извън контрол, както и вие.

Ето и основното: ако използвате виковете, за да накарате децата си да се съобразят с Вас, не ги учите на поведение, което може да решава проблемите. Крясъците, по време на проблемна ситуация, обикновено не я карат да изчезне, а правят нещата още по-лоши. Ако децата Ви крещят през цялото време, ще научат, че никога няма да се променят, просто ще продължават да викат и да правят това, което си искат. В крайна сметка, детето Ви просто ще се адаптира към шума, все едно е мелодия. Ако откриете, че му крещите често, няма да е лесно да се спрете – поне не веднага. Усвояването на способите, по които да промените начина на комуникация с него, изисква практика. Може да се нуждаете от по-голяма торба с трикове, защото децата Ви ще се опитат натиснат бутоните Ви и да Ви провокират да загубите контрол, защото на това са свикнали. Но, можете да се научите да се контролирате и комуникирате ефективно с тях. Ето няколко съвета, които ще Ви помогнат, да „се върнете отново на пътя”:

Не забравяйте, че винаги може да се измъкнете от „крещящият мач”. Ето една проста истина: ако се уловите, че го правите, винаги е добре да спрете. Без значение, дали борбата помежду ви тепърва започва, дали сте в разгара й, или са минали десет минути от началото, може да си дадете разрешение да спрете и да излезете от ситуацията. Както съпругът ми Джеймс обичаше да казва: „Не е нужно да участвате във всяка битка, на която сте поканени”. Оттеглянето от „крещящия мач” често спира спора в началото му, точно тогава и точно там.

Отдръпването – използването на това време, за да анализирам ситуацията – също ми помогна, като родител, да разбера какъв трябва да е отговорът ми. Понякога това означава да прекарам известно време далеч от детето си, а след това: да се върна и занимая с негативното му поведение.

Изчакайте 10 минути, или 24 часа. Мисля, че е добре да се изчака 10 минути, или дори до следващия ден, за да се върнете обратно и разговаряте с детето си за неподходящия му език и поведение. Често, нещата с нашите деца наистина не са толкова спешни. Повечето от нас крещят за неща, които, ако се замислят над тях, са незначителни. Може да ги почувстват важни в този момент, но това е само, защото приносът ни към ситуацията рядко е породен от поведението на детето. Също така мисля, че понякога е добре за едно дете да помисли върху създалата се ситуация или инцидент.

Освободете. Много просто нещо, което можете да направите е да броите до десет, докато найстина се освободите емоционално от ситуацията. Така че, бройте до десет, разходете се, отидете в друга стая, вършете нещо различно. Дори ако нямате представа какво ви е фрустрирало толкова много; ако усещате, че преигравате (а крясъците обикновено са преиграване, освен ако не викате на малко дете, което тича през оживена улица), опитайте се да се оттеглите от ситуацията.

Дайте си време за промяна. Оставете си малко време, за да се успокоите, когато се прибирате у дома. Дайте си десет минути, в които да се измиете, да съберете мислите си и след това излезнете от стаята си и разговаряйте с децата. В началото ще се държат така, сякаш не могат да изчакат толкова време, но ще свикнат. В крайна сметка, ще се научат да Ви дават свободно пространство.

Подгответе се психически. Докато бях в колата си, на връщане от работа, аз също се подготвях за това, как ще реагирам. Мислех за себе си: „Добре, когато се прибера у дома, ако синът ми не си е написал домашните и ако отново е разхвърлял, няма да крещя. Просто ще си дам време, за да се отпусна и чак след това ще изляза и ще се разбера с него”. Така че, ако сте сигурни в очакваното, също можете да планирате реакцията си.

Бъдете наясно със слабостите си. Всички ние си имаме слабости и често не са съпроводени с най-рационалните мисли. Мисля, че е полезно за родителите да знаят кои са техните и какво ги изважда от равновесие. Дали това ще са сложените крака върху дивана, говоренето зад гърба на другите, или бъркотията в кухнята? Научете се какво да правите, когато слабостите Ви бъдат засегнати, за да можете да отговорите възможно най-ефективно.

Направете анализ на „крещящият мач”, след като се случи. Ако работите над самоконтрола си, мисля, че трябва наистина да погледнете върху себе си. Прегледайте случилото се и се опитайте да измислите и упражните по-ефективен начин за комуникация с детето си, когато сте под контрол. Понякога по-положителното взаимодействие не оставя място за отрицателното.

Запитайте се какъв родител искате да сте. Много малко хора искат да бъдат познавани като хронични скандалджии, или се чувстват добре, когато крещят постоянно на децата си. Запитайте се какъв родител искате да сте и запомнете, че можете да спрете на всяка точка и по всяко време, за да направите тези подобрения.

Потърсете подкрепа. Ако се опитвате да подобрите самоконтрола си и искате да спрете да крещите, препоръчвам да поговорите с половинката или с приятели и наистина да се запознаете с положението в детайли. Не мисля, че има нещо, за което да се срамувате или чувствате неудобно – почти всички от нас го правят. Половинката Ви може да има някакви идеи или внезапни хрумвания за това, какво да правите; може би той или тя може да се намеси и помогне следващият път, когато започнете да губите. Също така, може да забележат някой ваши слабости, които Вие самите не улавяте.

В родителството има моменти, в които сме подложени на голям стрес и нека си го кажем направо – живеем в много стресиращо време. В същия момент, животът продължава – децата продължават да действат, да не успяват да се вслушат в нас и да се държат зле. Мисля, че родителите често крещят, защото това се е превърнало в автоматичен отговор. Често го учим от собствените си родители, но запомнете: вие имате много повече варианти, отколкото вашите родители. Те са направили най-доброто, на което са способни, но не са имали информация за това, как да са ефективни. Ние имаме привилегията да знаем, че този подход не е работил в миналото. Имама силата да променим нещата. Промяната на начина, по който реагираме, е въпрос на самоовладяване, вървейки към едно по-отговорно родителско поведение и разбирайки, че имаме избор.

 
 
Превод: Ирена Янкова
Използвани материали:
 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |