Кой е тук?
В момента 1 гост онлайн
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Вторник, 20 август, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Статии arrow Тийнейджърите и личното пространство: трябва ли да се шпионират? Четири трикове, които децата използ
Тийнейджърите и личното пространство: трябва ли да се шпионират? Четири трикове, които децата използ Печат Е-мейл
31 яну 2011
Тийнейджърите и личното пространство: трябва ли да се шпионират?
Четири трикове, които децата използват.
 
Джеймс Леман
Превод: Десислава Андреева
 

Бележка: много от нещата, които правим, за да предпазим детето се определят като „шпиониране” от него, но всъщност са мерки, взети за неговата безопасност. Преди да започнем, искам да кажа, че се колебая да използвам думата „шпионирам”, поради негативното си звучене. Трудно е да „следиш” някой в собствения си дом, но това е думата, която родителите разбират и използват.

Те често се чудят докъде трябва да е личното пространство и може ли то да се нарушава. Така, че преди да минем на темата за следене на децата, искам да поговоря малко повече за него. Лично аз смятам, че трябва да има връзка между наличните отговорности, тяхната последователност и честност, и степента на уединение. Това е една от основните грешки при разсъждението на децата: „ Имам правото да пазя тайни от теб; нямаш право да държиш тайни от мен.”

Подрастващите имат нужда от откъсване и изграждане на индивидуалност. Това означава, че те искат да имат свои собствен живот, а тийнейджърството е етапа, който ги подготвя. Трябва да знаете, че част от този процес е определяне на граници, а това е лесно. Границата започва там, където вие свършвате и започва вашето дете. Когато то е малко няма ясна такава – бебето получава мляко от майка си. Когато обаче то се развива и расте, бариерите започват да се поставят. Денят настъпва, когато детето отива в банята и затваря вратата, защото иска уединение и се смущава, когато някой влезе. Това разединение е естествена част от човешките отношения и колкото по-голямо става, толкова границите са по-ясни. В семейството често се карат къде тя трябва да бъде поставена, но е необходимо да я има. Ето защо смятам, че е наложително децата да имат лично пространство. Трябва да имат стая, в която да отидат и да затворят вратата.

Между другото, разбирам, че много от родителите влизат в техните помещения, за да оправят, почистват или вземат мръсните дрехи. Това не е „следене”, а поведение на родител. Смятам, че терминът „шпионирам” се използва, които членовете на семейството започват да претърсват чекмеджета и шкафове, да проверяват компютъра и пощите, да пребъркват дрехи и други подобни дейности. Според мен, няма основателна причина да правите това. Всъщност, приканвам родителите да уважават границата. Несъмнени не искаме нашето дете да рови в нашите гардероби и шкафове.  Според мен, трябва да покажем същото уважение, когато те са отговорни и зрели.

Кога не трябва да се „шпионира”

Ако имате тийнейджър, който изпълнява своите отговорности, спазва вечерния час, отива на посоченото място с хора, които е казал и нямате основателна причина за съмнение, препоръчвам да страните от стаята му. Може да използвате: Няма да навлизам в личното ти пространство, защото се справяш много добре. Нямам причина да не ти вярвам.” По този начин, той ще знае, че е награден т.е. липсата на намеса в личното пространство е резултат от неговите действия.

Защо смятам, че не е редно децата да се шпионират без основателна причина? Много родители го правят и тук не казвам, че е грешно. Според мен обаче, това не насърчава независимостта и самостоятелността. Искаме да отгледаме млади подрастващи, които могат да вземат решения и да се справят сами с живота. Не забравяйте, че едно от нещата, които те искат е независимост. Част от това да имат свои, собствен живот, е да имат свое, собствено пространство. Така, че когато шпионирате отговорното си дете, посланието, което предавате е: „Не ти вярвам, въпреки че не си направил нищо нередно.”

Следене на детето: Когато играта се обърне.

Нека да бъда ясен: смятам, че „играта” се обръща, когато откриете нещо уличаващо или имате реални подозрения за рисково поведение. Много родители ме питат дали имат право да погледнат в стаите на децата, когато изпаднат в подобна ситуация. Нека да бъда честен – не обичам да говоря за права. Думата е прекалено употребявана в нашата култура. Смятам, че чието име е на ипотеката, има право да гледа в своята къща. По-важното е, че имате отговорност да пазите децата от самите тях, дори когато те не искат закрила.

Предпочита да се акцентира върху отговорностите и задължения, вместо да се използва думата „права”. Смятам, че щом сте заподозрели веднъж детето, това съмнение е истинско. Ако предполагате, че взема наркотици, пие или има друго рисково поведение, носите отговорността и задължението да погледнете в техните стаи. Достатъчно е да намерите и една празна бира, за да наблюдавате поведението му. Отговорността ви е да го пазите, дори и от самия него. И за да постигнете това е необходимо знание и информация, с която ще  видите нещата такива, каквито са.

Контрол над компютъра.

 Познавам родители, които поставят проследяващи програми в компютъра на децата, след като открият, че вземат наркотици. По този начин, те могат да четат получените и изпратените писма. Не препоръчвам да се насочвате към този метод, но не го и упреквам. Запомнете, че ние като родители не трябва да уважаваме всички желания  и да оставяме децата да правят каквото искат. Обърнете израза: „ Трябва да съм добър и ти можеш да правиш, каквото си искаш.” на „ Имаш отговорности да се грижиш за себе си и да си в безопасност. Ако не ги изпълняваш, ще предприема необходимите мерки т.е ще влизам в стаята ти, ще гледам в шкафа и компютъра.” Според мен, след като сте хванали детето, че има рисково поведение, тези действия са едни от малкото, които може да предприемете.

„Защо да казвам на детето, когато го шпионирам?”

Много родители питат: Защо трябва да му казвам, какво правя? Той просто ще се скрие навън.” Това не е ваш проблем като настойник. Отговорността, която носите е да бъдете честен и ясен. Ако се крие зад къщата, той ще продължи да го прави така или иначе. Това е негов избор. Правилата в дома обаче се поставят от вас и смятам, че тук трябва да сте точен и открит. Уверете се, че няма тайни и сте наясно с всичко, преди да проверите стаята на детето или компютъра му. Може да кажете: „ Ти загуби доверието ми и ще те проверявам по-често. Правя това, защото те обичам, искам да си в безопасност и няма да ти позволя да го вършиш в нашата къща.”

Когато откриете, че детето ви има рисково поведение...

Ужасно е, когато се опитвате да бъдете „достатъчно добър родител” и детето ви започне да има проблеми с наркотици, алкохол или друго девиантно поведение навън. Освен това, те знаят много добре, какво трябва или не трябва да правим като родители. Според мен, тези представи - за техните права и какво могат да правят, са захранени измислици. В реалния свят, това са глупости.

Факт е, че това е вашият дом. Мобилният телефон най-вероятно е на ваше име, компютърът - също. Дори и да не са, вие имате всички права да ги проверите, ако има основателна причина. Напълно оправдавам това, из оглед на безопасността на дома, останалите деца и човекът, което е замесен. Не забравяйте, че когато детето използва дрога или има криминално държане, поведението им е потайно. Това е една от основните им грешки. „ Аз имам правото да имам тайни от мен, но ти нямаш правото да имаш такива.”

Идеята тук, като родители, е: „ Нямаш правото да имаш тайни от мен, ако има нещо, което застрашава теб и семейството.” Обяснявам тази ситуация по следния начин: „ Не трябва да ровите в стаята на детето си, но не е нередно, ако го правите. То може да каже: Не трябва да правиш това, ще се обадя в полицията,” – обадете се вместо него. Полицаите не са социални работници и ако юношата употребява наркотици, те ще застанат на страната на родителя. Смятам, че родителите трябва да показват последиците от поведението на детето, така както дават привилегии и отговорности.

Между другото, напълно разбирам трудността да се потърси полиция. Смятам, обаче, че това носи следното послание: „ Не се опитвай да ме заплашваш. Няма да ти позволя да се унищожиш.” Бих предприел всички мерки това да не случи. Казвам на родителите: Ако детето не слуша авторитета ви, намерете по-високо стоящ от вас.” Повярвайте ми, че когато имате мъж със синя униформа, пистолет и белезници в стаята, няма да спорите повече с мама и татко. Това послание се приема ясно и точно: „Няма да преговарям с човек, който се опитва да манипулира и извърта нещата.”

Не позволявайте на детето да обръща аргументите срещу вас.

Обикновено, когато юношите се хванат в нередност, те обръщат аргументите в тяхна полза: Не мога да повярвам, че си влязъл в стаята ми!” Целта е родителят да се почувства виновен. Следват няколко трика, които децата използват в ситуации и които родителите трябва да знаят.

 
Капан # 1: „ Не мога да повярвам, че ме следиш!”
 

  Ето и следния сценарии: Родителят казва: „ Намерих няколко хартийки на бюро ти.” Детето отговаря: „Не мога да повярвам, че ме следиш! Аз съм на 16 години. Какво ти става?” Родителят не трябва да попада в капана и вместо това да каже: „ Казах ти, че ще проверявам нещата. Проблемът не е в това дали те шпионирам, а в това, че намерих хартийки. И това е, за което искам да поговорим. Ако смяташ да се оплакваш или да викаш, го прави някъде другаде, защото след като приключиш, ще обсъдим темата. Ти нарушаваш правилата в къщата, а не аз.”

По този начин не давате шанс на детето да избяга. Кажете: „Ще говорим за това, когато се успокоиш.” и след това излезте. Ако момчето или момичето каже: „Готов съм.”, отговорете: „Не, ще почакаш 15 мин. Още не съм се успокоил.” Седнете, разходете се, направете си чай и след това обсадете последиците от поведението.

 
Капан # 2: „ Пазя го за приятел.”
 

Тийнейджърите могат да кажат: „Това не е мое. Пазя го за приятел.” Смятам, че трябва да отговорите: „ Не искам да слушам. Имаш отговорност да не носиш такива неща в къщи, и ти поемаш последиците от своите действия.” Децата могат да се изкарат невинни, използвайки, че го „правят”, за да спасят приятел. Не се хващайте. Кажете: „Ти го донесе в къщи. То е твое притежание. То е твоя отговорност.” Погледнете на събитието по следния начин: ако сте заловени от полицията за притежание на марихуана и кажете, че е на братовчед ви, те няма да ви обърнат внимание. Вие я държите, следователно тя е ваше притежание. При това условие, вие носите отговорност за нея.

 
Капан #3: „ Защо не ми вярваш?”
 

Както казах, подрастващите са истински виртуози в аргументите. Така, че ако кажете: „ Намерих празна бутилка от бира под леглото,” те могат да отвърнат: „ Защо влизаш в стаята – не ми ли вярваш?” Темата обаче е, че детето държи бутилка под леглото. Това поведение не означава следене и навлизане в личното пространство, а искане да носи отговорност. Кажете: Не говорим за доверието сега. Не говорим и за привилегиите. Знаеш правилата в къщата – не се позволява алкохол и наркотици. Ще говорим след час и искам да си готов.” Обърнете се и излезте от стаята.

 
Капан # 4: „Не спази обещанието си!”
 

Ако шпионирате детето без причина и намерите нещо уличаващо, смятам че трябва да седнете и да кажете: „ Слушай, днес направих нещо, което няма да ти хареса. Влязох в стаята ти без твое знание и огледах. Знам, че това не ти харесва и ти обещах да не го правя, но го направих. Приемам, че си ядосан и ако има някакъв начин да ти се реванширам, ще го направя. Но докато бях там, намерих няколко бутилки сироп за кашлица. Искам да поговорим за това – как са попаднали там и защо са в къщата ми.” Възможно е детето да обърне темата и да каже: „ Ти ми обеща да не влизаш в стаята ми”, отговорете: „ Ще поговорим за това, след като се успокоиш. Ще се върна след половин час.” Излезте от стаята. В този случай, смятам, че трябва да си признаете за грешката и да се извините, но някои неща са по-важни.

 

Трябва ли да държа вратата на спалнята отворена?   

Познавам семейства, които оставят спалнята на децата си отворени, за да предотвратят действията им. Моят въпрос е: „Как тогава то може да има някакво уединение?” Ако вратите са отворени, трябва да имате много добра причина за това. Запитайте се: Кога ще позволите на детето да я затвори? Това не се разбира, като завинаги или след месец, или след като....” Определете някакъв интервал от време.

Тук не говорим как детето да спечели доверието ви отново. Ако то иска това, заедно с личното си пространство, трябва да бъде обсъдено на следваща среща. Можете да кажете: „ Това не е на дневен ред в момента. Засега ще се говорим за последиците от твоите действия.”

 

Уединението е привилегия, а не право.

Още веднъж, давайки лично пространство на детето е привилегия, която са заслужили чрез честност и доверие. Според мен, то не е право и при нарушаване на правилата, се загубва. Това може да означава да проверявате пощите, да гледате в шкафове и гардероби, но е цената, която се плаща. Всички ние трябва да знаем, че загубата на доверие е едно от най-силните неща. Хората губят своята работа, защото са направили нещо, с което са загубили вярата на своя управник -  като кражба, употреба на наркотици или алкохол. Доверието не е нещо, което трябва да се приема с лека ръка. Когато решите да вземете допълнителна мярка за безопасността на детето и да го предпазите от грешни решения, особено ако имате и други деца, това не е шпиониране.

 
Използван източник:

1.                                            http://www.empoweringparents.com/Teens-and-Privacy-Should-I-Spy-on-My-Child.php?&key=Adolescent-And-Teen-Behavior

 
 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74