Кой е тук?
В момента 1 гост онлайн
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Четвъртък, 05 декември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Статии arrow Алтруизъм – мит или реалност?
Алтруизъм – мит или реалност? Печат Е-мейл
31 яну 2011
Алтруизъм – мит или реалност?
 
Дан Батсън и Надя Ахмед
Превод: Десислава Андреева
 

Хората отделят много енергия и време, за да помагат на другите. Изпращат пари за крайно нуждаещите се по света или за спасението на китове. Седят до късно, за да успокояват приятел, който е претърпял раздяла или спират на магистралата, за да помогнат на шофьор да смени спукана гума. Защо постъпват така? Какъв мотив има?

Основният отговор, който се наблюдава в Западната част на САЩ е много добре представен от мъдрият и остроумен Франсоа Ларошфуко, 2001:

„Най-незайнтересованата любов е преди всичко сделка, в която двама влюбени се обричат на печалба по един или друг начин”. (Максими 82,1691). Бернард Мендевил излага отговорът още по-систематизирано:

„ Няма достойнство в това да спасиш едно невинно бебе, което всеки момент ще падне в огъня. Действието е нито лошо, нито добро и каквато и полза да получи малкото дете, ние сме задължени да реагираме на видяното. Непредотвратяването причинява болка, която искаме да прекъснем, за да се съхраним....”(1714/1732, стр.42)

Според Ларошфуко, Мендевил и др., алтруизъм – мотивация, чиято основна цел е да повиши благосъстоянието на другите е мит и не съществува найстина. Мотивацията за всичко, което правим е егоизма. Нашата основна цел винаги е да получим лично удоволствие. Помагаме на другите дотолкова, доколкото това ни носи облага.

Егоистични мотиви да помощ.  

Доводите срещу алтруизма могат да бъдат много убедителни, защото се получава облага от това, че помагаме на другите по различен начин. Някои случаи са ясни – когато има пари или похвала, за това, което е направено или  се избягва от наказание и порицание. Дори и при липса на външни възнаграждения, пак се получава облага. Както Мендевил предполага, че когато виждаме някой, който страда – както падащото в огъня бебе – това води до изпитване на наше лично неспокойство, което ни кара да помогнем, за да го прекратим. Също така, действията могат да бъдат породени от желание да се почувстваме добре, че сме били  добри или за да избегнем чувството на вина и срам, че сме били безчувствени. Дори геройте и мъчениците могат да получат облага от техните действия на привидна саможертвеност. Помислете за войниците, които спасяват приятелите си като им дават граната. Те могат да реагират по този начин, за да избягат от чуството на вина и срам, че оставят другия да умре. Предположението, че действията на героите са мотивирани от лични изгоди може да изглежда цинично, но трябва да се разгледа, ако искаме да разберем дали има алтруизъм.

Емпатична загриженост: Възможен източник за алтруистични мотиви.

Разбира се, наблюдават се привърженици и на алтруизма, като Тома Аквински, Дейвид Хюм, Адам Смит и Чарлз Дарвин. От къде произтича според привържениците тези мотиви? В по-ранните философски творби и настоящи психологически работи, най-често споменаваният източник на алтруизма е емоционална реакция, отправена към хора в нужда. Тази реакция е назовавана с много термини като съчувствие, съжаление, състрадание, добросърдечност и чувствителност. Ние използваме емпатична загриженост. Тя е ориентирана към другите, включваща „усещане за”, а не „усещане като” другите. (Някои изследователи, като Айзенберг, 2000, разглежда емпатията да чувстваш като другите; ние не). Предположението че емпатичната загриженост, провокира алтруистична мотивация, се нарича хипотеза за емпатичния алтруизъм. (Бейтсън,1991).   

Наблюдават се три ползи от емпатията, в подкрепа на егоистичните доводи срещу хипотезата за емпатичния алтруизъм: намаляване на възбудата, отбягване на наказанието и придобиване на печалба. Защитниците на хипотезата не отричат, че освобождаването на емпатичните нужди да помогнеш, намалява тази възбуда, човек избягва наказанието и получава награда. Въпреки това, те твърдят, че тези лични печалби не са основна цел при емпатичната нужда за помощ, а само непредвидими последици. Защитниците на егоистичната хипотеза не се съгласяват. Те твърдят, че една или друга полза е основна цел при мотивацията да помогнеш, предизвикана от емпатията.

(Психо) логическа главоблъсканица: извод за крайната цел на човек.

Ако емпатията облагодетелства както, човека, който помага, така и нуждаещият се от помощ, как ще се разбере, коя е крайната цел? Тази главоблъсканица кара много от учените да се откажат от въпроса за същетвуването на алтруизма, изказвайки че не може да се приложат емпирични данни. Техният отказ изглежда преждевременен. Често може да се направи информативна преценка за целта на хората. Може да се предвиди дали студентът е заинтересован от предмета или иска само по-добра оценка (Какво се случва с интереса на студента след отказване от оценките?), защо човек избира една или друга работа и дали политиците мислят това, което казват или искат да печелят избиратели. Също така, може да се каже защо даден приятел  прави услуга или е добър.

При определяне на крайната цел на емпатията са важни четери принципа. Първо, хората не отговарят директно на въпроса защо помагат. Особено в области, където това е основна дейност, те не знаят причината или няма да кажат основните си цели (Nisbett & Wilson, 1977).  Второ, целите не винаги могат да се разберат. Трето, ако наблюдаваме поведението (помощта) има две потенциални цели (алтруизъм, егоизъм), но истинската не може да се определи. Това е като уравнение с две неизвестни. Четвърто, ако ситуацията се промени, така че това поведение не е най-добрия път към постигане на тези цели (оценките са налице) и все още се наблюдава (интерес), тогава целта (по-добра оценка) не е основна. Можем да я зачеркнем от списъка с предположенията.

Проучаване на хипотезата за емпатичния алтруизъм и егоистичните аргументи.

Следвайки тази логика, ние и останалите социални психолози, създадохме серия от експерименти, за да тестваме хипотезата за емпатичния алтруизъм, в противовес на егоистичната гледна точка. На изследваните лица е дадена възможност да помогнат на човек в нужда, към който имат ниска или висока степен на емпатична загриженост. Променливата величина е манипулирана така, че измененията, независимо дали помагат са най-ефективния начин (a)  за достигане на алтруистичната цел отностно нуждите на другите или (b) за достигане до една или друга егоистична полза. Тази процедура ни позволи да тестваме различните прогнози за ематичния алтруизъм и егоистичната концепция. Най-известната алтернатива на егоистичната позиция е намаляване на  възбудата. Този довод извежда, че ематията предизивиква напрежение. Ние помагаме на хората, към които имаме емпатична загриженост, защото тази постъпка премахва стимулите на нашето собствено притеснение. Описанието на Мандевил, защо спасяваме бебе е довод към това предположение. Найстина ли хората помагат, защото се чувстват притеснени? За да разберем това, трябва да променим ситуацията, така че емпатичната загриженост да бъде премахната по друг начин, освен чрез помощ. Един от начините да постигнем това е изследваното лице да има избор да избяга от страданието на другия, без да му помага, като стимулите ще предизивикат емпатична загриженост. Ако основната цел на предизвиканата емпатия е да се премахне емпатичната загриженост (егоизъм), тогава хората, които могат да избягат би трябвало да помагат по-малко, от тези, които не могат. Ако, от друга страна, основната цел е да се намали страданието на другите (алтруизъм) те не трябва да помага по-малко. Проведени са много екперименти за проследяване на тази логика. Резултатите постоянно разкриват, че при правото на бягство, емпатичната загриженост е с ниска степен, процентът на помощ е намален, което навежда на мисълта, че егоистичната мотивация е водеща при освобождаване на напрежението. Въпреки това, при предоставен шанс да се избяга и наблюдаване на висока степен на емпатичната загриженост и процент на помощ се предполага, че мотиваията е в резултат да се намали страданието на другите. Тези резултати противиречат на довода за намаляване на собственото напрежение и са в полза на хипотезата за емпатичния алтруизъм.

Следвайки тази логика, експериментаторите изследват другите два довода на егоистичната концепция – отбагващото социално или лично наказание (вина, срам) и получаване на социална или лична награда ( похвала, засилено уважение).  Повече от 30 експеримента са проведени, за да се тества хипотезата за емпатичния алтруизъм, в противовес на егоистичните възгледи. Със забележитена последователност, резултатите следват схемата предположена в хипотезата за емпатичнния алтруизъм (Batson, 1991). Това доказателство си сътрудничи с това, което Pilivian и Charng (1990) описват като „ смяна на парадигмата” отдалечавайки се от по-ранната позиция, че поведението, което показва алтръизъм трябва да разкрива  егоистични мотиви. По-скоро, днешните теориите и данни са по-съвместими с позицията, че истинския алтруизъм – да реагираш в полза на другия – съществува и е част от човешката природа” (стр.27)

Ако емпатичната загриженост провокира мотивация с крайна цел повишаване на благосъстоянието на другия, доминиращата Западна позиция трябва да се промени към по-комплекстно становище, където се взема предвид както алтруизм, така и егоизма. Такава промяна в позиция за човешката мотивация изисква, от своя страна, преразглеждане на нашите възгледи за човешката природа и човешки потенциал. Това предполага, че хората са по-социални, отколкото се смята. Те могат да бъдат за нас нещо повече от ценен източник на информация,   провокация, задоволяване и награда. Имаме потенциала да се грижим за тях, заради тях самите, а не само заради нас. (някои могат да се чудят как емпатията – провокираща алтруистична мотивация се развива. Скорошни доказателства сочат, че се основава на когнитивно обобщен комплекс, емоционално свързан с полагането на грижа за поколението си.)

Практически последици.

Какви са приложните последици от това откритие? Те са широкообхватни, а някои са изненадващи. Един от ефектите е, че хората понякога могат да потиснат или избегнат чувството на емпатична загриженост. Усещането за изключително усилие или невъзможността да помогнеш ефективно, може да накара хората с помагащи професии да  избегнат емпатичната загриженост, с цел да премахнат алтруистичната мотивация. Това може да се дължи на егоистични мотиви, намаляващи алтруизма. Изследователите подкрепят това предположение (Shaw, Batson, & Todd, 1994). Също така, се одобряват и идеятя, че емпатията, провокираща алтруизъм, може да предизвика неморално поведение, отколкото морално, провокирана от  склонност по време на целта на загриженост. В допълнение, фондовете за набиране на средства или рекламодателите могат да използват потенциала на емпатичната загриженост, за да провокират алтруистична мотивация, карайки ни да дадем своя принос към каузи, идеали и т.н.

Положителното е, че емпатичната загриженост е привлича вниманието към тези хора, които се нуждаят от помощ в продължителен период от време и провокира по-чувствителна грижа (Sibicky, Schroeder, & Dovidio, 1995). Емпатията, провокираща алтруизъм може да подобри нагласите към „опетнени” групи, като малцинствата, болните от спин, бездомните, дори и осъдени убийци и дилъри на дрога. Установено е, че това засилва сътрудничеството в потенциално конкурентни среди. В работни срещи за разрешаване на конфликти, участниците (например, израелците и палестинците) са насърчавани да изразват своите чувства, своите надежди и страхове и да погледнат от друга гледна точка. Резултатът е, че се показва разбиране на опонента, като нуждаещ и приемащ другата страна – две състояния, които в комбинация провокират емпатичната загриженост. Тези програми показват техники за стимулиране на емпатичната загриженост,а по този начин и алтруистична мотивация.

Ясно е, че алтруизмът не е мит. Това е реалност, силата на която едва сега започва да се признава.

 
Използвана литература:

1. Batson, C. D. (1991). The altruism question: Toward a social-psychological answer. Hillsdale, NJ: Erlbaum Associates.

2. Batson, C. D., Ahmad, N., & Stocks, E. L. (2004). Benefits and liabilities of empathy-induced altruism. In A. G. Miller (Ed.), The social psychology of good and evil (pp. 359-385). New York: Guilford Press.

3. Batson, C. D., Duncan, B., Ackerman, P., Buckley, T., & Birch, K. (1981). http://ft.csa.com/ids70/resolver.php?sessid=d5nomtuqogus9g97eicpp5i1r7&s... ">Is empathic emotion a source of altruistic motivation? Journal of Personality and Social Psychology, 40, 290-302.

4. Eisenberg, N. (2000). Emotion, regulation, and moral development. Annual review of psychology, 51, 665-697.

5. Gordon, M. (2007). Roots of empathy: Changing the world child by child. Toronto: Thomas Allen.

6. La Rouchefoucauld, F., Duke de (1691). Moral maxims and reflections, in four parts. London: Gillyflower, Sare, & Everingham.

7. Mandeville, B. (1732). The fable of the bees: Or, private vices, public benefits. London: J. Tonson. (Original work published 1714).

8. Nisbett, R. E., & Wilson, T. D. (1977). Telling more than we can know: Verbal reports on mental processes. Psychological Review, 84, 231-259.

9. Piliavin, J. A., & Charng, H.-W. (1990). Altruism: A review of recent theory and research. American Sociological Review, 16, 27-65.

10. Shaw, L. L., Batson, C. D., & Todd, R. M. (1994). Empathy avoidance: Forestalling feeling for another in order to escape the motivational consequences. Journal of Personality and Social Psychology, 67, 879-887.

11. Sibicky, M. E., Schroeder, D. A., & Dovidio, J. F. (1995). Empathy and helping: Considering the consequences of intervention. Basic and Applied Social Psychology, 16, 435-453.

 
Речник:
 

Алтруизъм е мотивационно състояние, в което основна цел е повишаване на благосъстоянието на другия.

Егоизъм е мотивационно състояние, в което основана цел е да задоволяваш собственото си благосъстояние.

Емпатична загриженост еориентирана към другите емоционална реакция предизвикана от и основаваща се на критичното положение на човек в нужда.

Хипотеза на емпатичния алтруизъм е хипотеза, че емпатичната загриженост провокира алтруистична мативация.  

 
 
Източник:

1.      http://beta.in-mind.org/node/211

 
 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |

Parse error: syntax error, unexpected $end, expecting ')' in /home/fspeid/public_html/broqch/var/access.php on line 74