Кой е тук?
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Неделя, 18 август, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Статии arrow Любовта – психично здрава патология?
Любовта – психично здрава патология? Печат Е-мейл
31 яну 2011

                                       Любовта – психично здрава патология?

 

Сам Вакнин

Превод: Десислава Андреева

 

Горчивата истина е, че влюбването по някакъв начин е неразличимо от тежката патология. Промените в поведението напомнят за психози и казано на биохимичен език, пламената любов тясно имитира злоупотребата с наркотични вещества. В излъчените серии „Body hits” на BBC на 4 Декември 2002, д-р Джон Марсдън, ръководител на Британския национален център за зависимости, казва че любовта е пристрастяване подобно на кокаина и амфетамина. Сексът е „трик”, предназначен да обвърже партньорите достатъчно дълго към създване на връзка.

Използвайки функционален магнитен резонанс, Андреас Бартълс и Семир Зеки от Лондонския университет, показват че едни и същи зони в мозъка се активират при вземане на наркотици и при влюбване.

Други изследвания с ЯМР, направени в периода на 2006-7 година от д-р Люси Браун, преподавател в катедрата по неврология и невронауки към колежа по медицина „Албърт Айнщайн” в Ню Йорк, разкрива че зони на мозъка, активиращи се при силни желания (напр. храна) и секреция на допамин, се оцветяват при лица, виждащи снимки на любими хора. Допаминът е невротрансмитер, който отговаря за удоволствието и мотивацията.

На 14 Август 2007, New Scientist News Service дават подробности относно проучване, първоначално побликувано във вестник „Adolescent Health”. Сердж Бранд от психиатричната клиника в Базел, Швейцария и негови колеги, интервюират 113 тийнейджъра ( на 17 годишна възраст), като 65 от тях споделят, че напоследък са били влюбени.

Заключението? Влюбените подрастващи спят по-малко, реагират по-често импулсивно, имат „много идеи и креативна енергия” и са по-склони към рисково поведение, като опасно шофиране.

„Искаме да покажем, че юношата в рания етап на интензивна роматична любов не се различава от пациентите по време на хипоманиакална фаза”-споделят изследователите. Това насочва да се изведе, че интензивната романтична любов при тийнейджърите е „психопатологичен  етап”.

Но дали наистина любовта или еротичното желание води до тези мозъчни промени?

За разлика от любовта, страстта се предизвиква от повишаване на сексуалните хормони, като тестостерон и естроген. Това предизвиква всестранно изпитване на удоволствие. Хипоталумасът (контролиращ глада, жаждата и другите основни нужди) и амигдалата (мястото на възбудата) се активират. Привличането се осъществява веднага след като подходящият обект е намерен (чрез невербални знаци на тялото, бързината и тембър на гласа) и води до безсъние и хранителни разтройства.

Подобно изследване в университета на Чикаго демонстрира, че нивото на тестостерон се покачва при една трета от чат разговорите с непозната жена. Колкото по-силна е хормоналната реакция, толкова по-забележими са промените в поведението, заключават авторите. При животните, тестостеронът провокира агресията и непредсказуемост. При женените мъже и бащи, наблюдаваният хормон е по-нисък, отколкото при необвързаните такива.

Хелън Фишър от университета Рютгер предлага три етапа на влюбване. Всяка част   включва различна група химикали, като BBC обобщи сензационно:

„ Събитията, настъпващи в мозъка по време на влюбване, имат сходство с психичните заболявания”.

Освен това, ние сме привлечени от хора със същата генетична структура и миризма (феромони) като нашите родители. Д-р Марта Мак Клинток от университета в Чикаго, изучава женското привличане чрез потта в тениски, носени  от мъже. Колкото по близка е миризмата до тази на бащата, толкова жената е по привлечена и възбудена. Следователно, влюбването, като проявление на първоначалния инцест е в защита на Фройдовия Едипов и Електра комплекс.

През Февруари 2004, Андреас Бартълс, описва в списание NeuroImage идентични реакции на мозъка при млади майки, гледащи своите деца и такива на хора, наблюдаващи любимите си.

„ Романтичната и майчината любов са възнаграждаващ опит, който е свързан с продължение на видовете и следователно откроява бологичната функция като решаващо евелюционно значение” – каза той пред Ройтерс.

Този кръвосмесителен фон на любовта бе доказан от психолога Дейвид Перът от университета в Сейнт Андрюс в Шотландия. Обектите на неговите изследвания предпочитат собствените си лица - с други думи, съчетанието на двамата родители, при компютърно превръщане в противоположния пол.

Секрецията на тялото играе важна роля при „атаката” на любовта. При резултати, публикувани в списание „Neuroscience” през Февруари 2007, изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли, доказват, че жени, които помирисват Андростадиенон, намерен в мъжката слюнка, пот и сперма, преживяват покачване на нивото на кортизола. Това води до сексуална възбуда и повишено настроение. Ефектът трае  около час.

Все пак, обратно на преобладаващите погрешни мнения, любовта често предизивиква негативни емоции. Професор Артур Арон от университета в Ню Йорк открива, че при първите няколко срещи хората погрешно разбират някои физиологични сигнали и чувства – най-вече страх и вълнение – влюбвайки се. Така, тревожните хора са по-сексуално активни т.е. се влюбват по-често.

Обсесивните мисли по любимия и натрапливите реакции също са общи. Перцепцията се изопачава като познавателна способност. „Любовта е сляпа”, както и любимия бързо се проваля при проверка на реалността. Влюбването включва силно отделяне на b-Phenylethylamine ( химикал на любовта) през първите 2-4 години.

Този естествен наркотик предизвиква силна еуфория и спомага недостатъците и слабостите на половинката да се скрият. Тази забрава – възприемането на добрите страни, за сметка на отрицателните – е патология близка до примитивния защитен механизъм известен като „разцепване”. Нарцисистите – пациенти страдащи от нарцистични личностови разтройства – също идеализират интимните партньори. Подобно когнитивно-емоционално разтройство се среща при повечето психични заболявания. Дейността на водещият невротрансмитер – като допамин, адреналин и серотонин – е повишено (или в случая на серотонин, понижено) и при двамата партньори. И все пак, тези недостатици се свързват с обсесивно-компулсивните разтройства и депресиите.

След като привързаността и увлечението са налице, това дава възможност за по-стабилна връзка, което нормализира нивата на тези субстанции. Те се заместват от два хормона (ендорфин), който обикновено участва в социалните взаймоотношения (включително при връзка и секс): окситоцин и вазопресин. Окситоцинът улеснява формиране на отношенията. Той се отделя по време на кърмене при майката, в състава на двойката, когато прекарват времето заедно и по време на оргазъм. Виаграта подпомага неговото отделяне, поне при плъховете.

Изглежда, че разделението, което се прави между майчината и романтичната любов, на бохимично ниво не съществува. Изследванията на невролога Лари Янг на прерийните полевки показва:

„ Човешката любов тръгва от „биохимичната верига на събитията”, която първоначално се развива в древните връзки на мозъка, включващи отношенията между майка – дете и се стимулира при бозайници от освобождаване на окситоцин по време на раждане и кърменето. „

Той заяви пред Ню Йорк Таймс (12 Януари 2009):

„ Част от нашата сексуалност се стимулира от окситоцината система, за да се създаде отношения между мъжа и жената”,казва д-р Янг, отбелязвайки, че сексуалната любовна игра и общуване стимулират същите части от женското тяло, които участват при раждането и кърменето. Тази хормонална хипотеза, която по никакъв начин не е доказан факт, ще спомогне да се обеснят някои различия при хората и при малкото моногамни бозайници: женското желание за секс и мъжкия еротичен интерес към гърдите. Д-р Янг казва, че може да  спомогне за изграждане на дългосрочна връзка чрез „коктейл от невропептиди”, подобно на отделянето на окситоцина по време на любовната игра и изживяане на оргазъм. Изследователите са постигнали това, чрез пръсването му в ноздрите на хората.....”

Освен това:

„ Подобният хормон, вазопресин, предизвиква порив към създаване на връзка и семейство, при инжектирането му на мъжки полевки. След като д-р Янг открива, че мъжките полевки с ограничено производство на вазопресин по-трудно намират партньор, шведски изследователи изказват, че мъже с подобна генетична тенденция, трудно сключват брак.... „Ако стопираме окситоцина при женските полевки, те стават  95 процента като другите бозайници”, казва д-р Янг. „ Те няма да създадат връзка, независимо по колко пъти се чифтосват с мъжки или колко усърдно той приканва към такава. Ако любовта е основана на същата биохимична основа, то на теория би следвало да се потисне по същия начин.”

Любовта във всичките й фази и проявления е пристрастяване, вероятно поради разнообразните форми на вътрешно секретирания норадреналин, като посочените по горе амфетамини. Тя, с други думи, е форма на пристрастяване. Премахването на романтичната любов води до сериозни последици на психичното зрдаве.

Изследване проведено от д-р Кенет Кендлър, професор по психиатрия и директор на института във Вирджиния, побликувано в изданието по „Обща психиатрия” през Сепреври 2002, разкрива че разделите често водят до депресия и тревожност. Други изследвания, базирани на функционален ядрено магнитен резонанс, показват как зони на кортекса, отговарящи за преживяването на болка, стават активни при лица, наблюдаващи снимки на бивши любими.

И все пак, любовта не може да се опише чрез своите биохимични и електрични компоненти. Тя не е равнозначна на телесните процеси, а по скоро те са начин за нейното изразяване. Любовта е как ние интерпретираме тези промени, използвайки по-високи нива на езика. С други думи, тя е чиста поезия.

 
 

Интервю дадено на читателите - Януари 2009

 

„ В какви качества на мъжа – пита млада жена – може една жена да се влюби?

„ Такива – отговаря старият учител – каквити майка му най-много мрази”.   

 

5 неща, които жената търси в един мъж (базирани на Американско проучване)

 

1.      Добра преценка.

2.      Интелигентност.
3.      Вярност.
4.      Привързаност.
5.      Финансова отговорност.
 
Защо жените търсят това в мъжа – защо е толкова важно?
Как това се отразява позитивно върху качеството на връзката или брака?
Как жените ги разпознават?
 

А: Има три възможни обяснения защо жените търсят тези качества в мъжа: еволюционно-биологично, историческо-културално и психологично-емоционално.

В еволюционен план, добрата преценка и интелигентността осигуряват оцеляване и предаване на гени през поколението. Вярност и чувството на отговорност (финансова или друга) гарантират, че партньорът ще е постоянен във всички важни задачи по отношение на изграждане на дома и отглеждане на деца. Накрая, привързаността ще допринесе за укрепване на емоционалната връзка между мъжа и жената.

От историческо-културална позиция, повечето общества и култури в миналите векове, са патриархални и управлявани от мъже. Мъжката преценка има надмощие, а неговото решение диктува посоката на живот на семейството. Интелигентните и финансово отговорни мъже предлагат сигурна среда, в която да се отглеждат деца. Животът на жената се осмисля чрез мъжа: неговите успехи и провали рефлектират върху нея и определят  стандарта и в обществото, както и способността  да се развива и процъфтява в личен план. Неговата вярност и привързаност спомагат за прекратяване на конкуренцията и запазване мястото на жената.

Разбира се, еволюционните ограничения са анахронични и социално-културните норми се променят: жените, поне в западните общества, са независими, както емоционално, така и икономически. И все пак, хилядолетията на заучено поведение не може лесно да се изкорени в рамките на няколко деситилетия. Жените продължават да търсят тези качества у мъжете, които използват при напълно променени обстоятелства.

Накрая, жените са по-уравновесени, когато става въпрос за обвързване. Те са склони да акцентират върху дългосрочни връзки, основани на взаимност и силни емоции. Добрата преценка, интелигентността и развито чувство на отговорност са от решаващо значение за поддържане и запазване на функционалните и дълготрайни отношения – по този начин се развива  вярност и привързаност.

Растящите проценти на разводи и самотни родители доказват, че жените не могат добре да разпознават качествата, които търсят у мъжете. Не е лесно да се различи истинския предмет от фалшивия претендент. Докато интелигентността (или липсата на такава) се забелязва на първа среща, черти като честност, добра преценка и надежност, трудно се предсказват. Обичта лесно може да бъде изиграна и жени, отчаяни в опити да намерят половинката си, се заблуждават често. Те третират обекта си като „празен екран”, върху който проецират своите желания и потребности.

 

Кои са 5 неща, които мъжете търсят в жената – най-важните качества?

 
Защо това , което те търсят е толкова важно?

Как това се отразява положително на качеството на връзката или брака?

Как мъжете ги разпознават?
 

А: Личният ми опит и кореспонденция с хиляди двойки, показва че мъжете са склони да поставят на преден план следните качества:

 

1.      Физическа привлекателност и сексуална достъпност.

2.      Добродушност.

3.      Вярност.

4.      Преданост.

5.      Надеждност.

 

Има три възможности защо мъжете търсят тези качества у жената:   еволюционно-биологична, историческо-културална и психологично-емоционална.

В еволюционен план, физическата привлекателност показва добро здраве и генетична съвместимост. Това гарантира ефикасно предаване на гени при бъдещите поколения. Разбира се, сексът е предпоставка за създавене на деца, така че сексуалната достъпност в важна, но само в съчетание с вярност: мъжете не са склони да отглеждат и инвестират ресурси в чуждо поколение.

Надеждната жена е по вероятно да се разпространи и на други видове, така че не е желана. Накрая, мъжете и жените могат да създадат семейство, ако жената е добродушна, невзискателна, адаптивна, любяща и майчински настроена. Тези качества укрепват емоционалната връзка между двойката.

От историко-културална гледна точка, повечето общества и култури са ориентирани патриархално. Жените се третират като вещи, принадлежащи на мъжете. „Притежанието” на красива жена, показва пред света мъжката сила и привлекателност. Нейната доброта, преданост и вярност насочва, че мъжа има добър „улов”, който издига социалния му статус. Нейната надеждност и вярност дават възможност  мъжа да предприема дълги пътувания или дългосрочни начинания, без да отклонява вниманието си към емоционална несигурност и притеснения относно предателство и изневяра.

Накрая, мъжете са кавалери, когато става въпрос за обвързване. Те са склони да поддържат както дългосрочни, така и краткосрочни отношения и следователно са много по-малко моногамни от жените. Те са по-загрижени за това как да се измъкнат от една връзка, отколкото с взаймност и въпреки че могат да бъдат също романтични, тяхната емоциналност и експресия са ограничени. Понякога бъркат любовта с желание за притежание и зависимост. По този начин, мъжете са склонни да акцентират върху външността (физическата привлекателност) и функционалността ( доброта, вярност, надеждност) отколкото върху емоционалността.

Разтящият процент на разводи и самостни родители, показва че мъжете не се справят добре в разпознаване на качествата, които търсят у една жена. Докато физическата привлекателност (или липсата на такава) се забелязва на първа среща, то качества като честност, надеждност и доброта трудно се откриват. Любовта може лесно да се изиграе, а понякога мъжете са толкова нарцистични, че лесно се заблуждават и проецират своите желания и потребности върху половинката си.

 
Използвана литература:

1.      http://www.relationships911.org/cgi-bin/links/jump.cgi?ID=4335

 
 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |