Кой е тук?
В момента 2 госта онлайн
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Понеделник, 09 декември, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow ПУБЛИКАЦИИ arrow Статии arrow НОВИТЕ ДЕЦА - НОВИ ПОТРЕБНОСТИ И РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
НОВИТЕ ДЕЦА - НОВИ ПОТРЕБНОСТИ И РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ Печат Е-мейл
Автор Администратор   
17 фев 2011
 
Детето като ценност е обект на научни изследвания в търсене на рационални подходи за диагностика и прогностика с цел подпомагане неговото психично развитие. Независимо къде се ражда то, неговият живот изгрява с много надежди за родители, възпитатели, близки, за цялото общество.

Възрастовите промени, отразени в съзряването на психичните функции на детето, стават ориентир при избора на възпитателна стратегия за влияние върху неговото поведение. Според В. Борисова и Райна Арнаудова „Умението на възрастните да отчитат закономерностите на психичното развитие ги улеснява при избора на подходящи форми, средства и методи за социално-педагогически взаимодействия при развитие на детските способности” (Арнаудова, Борисова, 1999).

През 80-те години на XX век сред професионалистите работещи с деца и млади хора, цареше оптимизъм. Според Нико ван Ауденховън съществува увереността, че за повечето проблеми са намерени решения и това, което остава да се направи, е единствено те да се приложат на практика, съобразно ситуацията. Установен е фактът, че всички деца, независимо от това дали са богати или бедни, попадат под влияние на промените, извършващи се в обществото. От друга страна, конкретното им социално и икономическо обкръжение и координатна система, както и полът им, биха определили природата и интензитета на техните реакции.

Все още продължаваме да търсим отговор на често поставяния въпрос „Какво е новото?” Проблемите на децата са „нови”, затова, защото не се обсъждат в разпространените учебници по образование или детска психология, а родителите и възпитателите не разполагат с достатъчно умения, за да ги разпознаят, още по-малко да използват опита си, за да ги разрешат. Обществото като цяло изглежда неспособно да набележи тези потребности и предизвикателства и да формулира смислени отговори за тях. Бързите демографски промени, замърсяването на околната среда, медицинските интервенции, все по-активните контакти с други хора и култури, както и глобализацията на икономиката, информационните системи и начините на живот могат да се изброят като някои от взаимосвързаните процеси в корена на новите детски потребности, които са в еднаква степен източници на нови предизвикателства и на нови възможности. Начинът, по който детството се възприема от родителите, обществото, та дори и „донорските” агенции, работещи с деца, се отразява на подхода към децата и определя същината на програмите за интервенция в тяхна полза. Възникването на нови потребности и възможности на свой ред ще промени и доразвие собственото ни разбиране за детството. Практическите последици от тези процеси са огромни, а многообразните им влияния върху децата още не са напълно проучени. Отношенията на децата със заобикалящата ги среда обикновено са били опосредствани от техните родители, възпитатели, училища и общности, които обаче започват да губят своята функция на буфери и модулатори. В наше време те са принудени да намират нови и изобретателни начини за разбиране и изграждане на собствените си морални и обществени светове.

Както посочва Река Вазир „Самите ние не сме сигурни кога точно започва историята на пробуждането и кога формулирахме понятието нововъзникващи потребности на децата”. Може би няма конкретна дата или повод, а по-скоро поредица от събития, протекли в рамките на двайсетина години. Сигурно си задавате въпроса как това може да се случи в страна като Холандия, а по-късно отчетено и в други страни. Паралелно с това започва и тихата, почти задкулисна дискусия за третирането на малолетни престъпници.

Същата тенденция се посочва и за Русия. Там учителите и децата като че ли опитваха да запълнят празнината почувствана след разпадането на идеологическите и контролирани от партията младежки организации. В специализирани издания се сигнализира, че от всички краища на света се получават новини за деца умиращи от СПИН. Открити са и други проблеми, след като се отчита нарастване на затлъстяването, астмата и рака при децата. Всички тези „мини” събития според мен са изключително тревожни за засегнатите деца и техните семейства. Когато тези привидно редки събития започват да оформят последователност, няма как да не почувстваме нарастваща тревожност. Зададохме си въпроса дали ще ставаме свидетели и на други такива събития? Дали ще има все повече деца-убийци, все повече несполуки в третирането на безплодието, все повече деца, които се разболяват поради замърсената околна среда и променящите се стереотипи?

Роузман (1997) разглежда ролята на управлението в нарастващо „неспокойния” свят и подчертава значението на забелязването на присъствието и смисъла на аномалиите, на признаването, че някои изключения от преобладаващите модели биха могли да предвещават бъдещи промени на самите модели. Нико ван Ауденховън и Река Вазир подчертават, че има и други проблеми, които се конкурират за нашето внимание: промените в начина на живот; навиците на хранене и стреса; предизвикателствата на новите технологии, като мобилните телефони и неограничения достъп до интернет. Тревожна е тенденцията какво ще стане с хилядите деца, които изведнъж се оказаха без родители, братчета и сестричета или съседи – оставени на милосърдието на чужди хора, които преследват собствените си програми и интереси. На децата като че ли се случват прекалено много неща от прекалено много посоки в сравнение с предишните поколения (преди 10 – 20 години), което ми дава основание да изповядвам идеята за цялостно, т.е. „холистично развитие” на детето. Важно е да се интересуваме от „цялостния живот на детето”, както и начинът, по който новите потребности се отразяват на развитието, живота, чувствата и социализацията на днешното поколение. Това е свързано с физическия, хранителен и умствен статус, комуникативните, емоционалните, социалните и когнитивни умения, както и разбирането на заобикалящия свят.

Според Ралчо Трашлиев „буферната роля на родителите и средата е поставена на все по-нарастващо изпитание. Вместо това децата контролират сами този процес, а самата микросистема вече изпраща съобщенията си директно до младите хора, като прескача традиционните системи от посредници” (Трашлиев, Колев, Дерижан, 2005). Оптимистите подчертават безкрайните възможности, които децата сега имат, новите умения, които придобиват в личностното си развитие, но подценяват рисковете, които интерпретират като проявления на твърде покровителствено, твърде загрижено и консервативно отношение.

Глобализираният начин на живот е основният фактор за неравнопоставеност на младото поколение. Този живот започва да се отразява на здравето и благосъстоянието му. Според някои изследователи болести като диабет, високо ниво на холестерол или запушени артерии – преди характерни само за възрастните - вече се развиват и при четиригодишни деца (Нелсън, Ъруин, Дафи, 2001). Наред с рекламите на богати на мазнини и захар храни, вървят и такива, включващи твърде елегантни или сексапилни хора, които карат младите да не харесват собствените си тела. Увеличава се броят на малки момичета, които се подлагат на драстични диети или страдат от хранителни смущения. Неравенството по начин на живот е твърде очевидно. За много деца пътят към щастието не е така лесен. Не всички родители могат да си позволят да купуват последните модели на известни марки дрехи и здравословни храни. Желанието да имат всичко това понякога кара децата да крадат или да работят до изтощение.

С основание можем да си зададем въпросите: Дали това, което става напоследък в консуматорската култура променя същността на детството? Дали тази модерна култура променя отношенията между деца и родители? Въпреки, че вече имаме на разположение много информация, ние се сблъскваме с непрекъснато увеличаващ се брой гледни точки за всички аспекти на детството и детското развитие, които са често неуверени, неразработени и дори противоречащи една на друга. В литературните източници хора от образователната сфера и психолози дават съвети за това, как да се справим с определено дете в дадена ситуация, но не могат да кажат нищо за децата като цяло. Няма съмнение, че идеята за децата, като „агенти” и „имащи право да предявяват права” се ползва с голяма популярност и всички бързат да се присъединят към привържениците на идеята за „участие на децата” и „подход основан на правата”, често обаче без това да се отразява на работата им.

Детството е пространство, определено от периода на зрялата възраст, в което децата могат да общуват, играят, растат и да се развиват. Това означава, че трябва да бъдат поставяни въпроси по какъв начин намесата действа върху здравето на децата, върху храненето им, психо-социалните им нужди, когнитивното функциониране, общуването, сексуалността, духовността, успехите в училище, емоционалното развитие, както и върху бъдещата им роля в семейството, общността и обществото. Следователно ние мислим за детето в цялост, като за някой, който се нуждае от грижа и внимание тук и сега, а не просто като за някой, на когото се гледа като на бъдеща инвестиция. Един по-общ поглед върху новите детски потребности показва, че в момента са налице две на пръв поглед противоречащи си посоки на развитие, което определя неравнопоставеност. Първата оставя впечатлението, че ситуациите, в които децата живеят се различават и пораждат различни предизвикателства, възможности и потребности. Разликата в поколенията, напрежението в училище, сблъсъкът на култури, желанието да се отговори на призивите за защита на националната чест, уязвимостта на твърде рано съзрелите девойки и разпадането на семейството са явления, с които се срещаме всеки ден.

Противоположната тенденция се изразява в това, че много нови потребности на децата се проявяват по подобен начин при много различни условия. Както посочва Ауденховън най-шокиращ може би е фактът, че децата започват да чувстват много от тези потребности на все по-невръстна възраст и тяхното проявление е все по-често и интензивно, дори твърде бурно (Ауденховън, Вазир, 2007). „Децата имат повече пари, справят се по-успешно с проблемите на училищата, поемат по-големи рискове и са по-добре информирани от предшествениците си, по-бързо свикват с новата мода и новите начини на живот”.

Буди размисъл и фактът, че децата съзряват по-рано, но има много неща, които показват, че детството и юношеството продължават повече. Иронията във всичко това е, че децата съзряват, но и едновременно с това застаряват по-бързо. Забелязва се нещо ново - възрастните се опитват да „нахлуят” в пространството на децата и младежите, като копират техния модел на поведение, носенето на модерни за тях дрехи и аксесоари. Децата от друга страна се чувстват принудени да защитават „територията си” като издигат по-високи бариери и възприемат все по-крайни начини на живот. Правейки това, те се изправят пред голяма дилема, защото върху тях се оказва и силен натиск да се съобразяват с нормите и ценностите на възрастните. Нашето разбиране обаче за основните причини за тези процеси е съвсем повърхностно и не излиза извън добре познатите и взаимно свързани понятия като глобализация, технологичен и медицински прогрес, демографски промени, подобрение на качеството на здравето и образованието, комерсиализацията, разпространение на информация и влияние на медиите, повишаване на жизнените стандарти и индивидуализация на обществото.

В сегашния момент пред нас настоятелно се поставя въпросът как да отговорим на новите потребности, предизвикателства, възможности и изпитания, с които се сблъскват децата ни. Според мен в особено голяма степен това се отнася за децата, на които по различни причини това право е било отнето или накърнено и те са се оказали в положение на неравностойност спрямо своите връстници. Големият въпрос тук е как да се преодолее неравностойността им, а там, където това не е възможно - да се овладее или компенсира. Да се отговори в теоретичен или в практически план на този въпрос означава да се намери точният механизъм за един специфичен помагащ процес, който по своя характер, съдържание и методи силно се доближава до типовия технологичен процес.

За нас най-важен остава отговорът на въпроса: „Каква подкрепа е необходима на децата ни?” Те имат нужда от възрастни, на които могат да разчитат, а най-съществени се оказват наличието на лична връзка и отдаденост от страна на доверения зрял човек. Именно личната ангажираност на учители и родители влияе най-силно върху детското развитие. Родители, учители и съседи остават незаменими посредници между децата и собствените си светове. Тук се натъкваме на „парадокса на Баумол”, според който колкото повече се развиват обществата и колкото по-богати стават, толкова по-трудно е за децата в тези общества да получават нужното им внимание (Baumol, 1960).

Физическите, емоционалните, социалните и интелектуалните детски нужди трябва да бъдат посрещнати, за да живеят децата добре, за да развият потенциала си и да израснат като зрели хора. Физическите нужди се идентифицират лесно и са по-лесни да бъдат посрещнати. Нашата задача е да идентифицираме техните физико-социални, емоционални и интелектуални нужди. За да може едно дете да бъде задоволено, за да има добро и пълноценно развитие са му необходими не само храна, вода и подслон, но и любов, привързаност, възможност за изследване на света и даване на подкрепа за постепенно усвояване на доверие в този свят.

Незаменима се оказва любовта и сигурността, която могат да дадат родителите. Тази нужда се задоволява, като от момента на раждането се създават стабилни и продължителни отношения. Те поставят основите на по-нататъшните връзки на детето - личностно отношение, възможност да дава и получава любов. Въвеждането на точно разграфено, така наречено „качествено време” има за цел да компенсира липсата на време прекарвано с близки хора. Но за да се заздрави и укрепи една връзка са нужни и моменти на „нискокачествено” общуване, когато се създава възможност за случайно откриване на ценни неща. Докато за младите хора най-важните фактори за намиране на по-добро място в обществото са богатите родители, правилните връзки, привлекателността и способността да поемаш рискове, то за политиците и техните учители най-значими се оказват инвестирането в образование, развиване на умения и добрата квалификация.

Можем ли да обвиняваме тези деца? Дали те просто не отговарят на очакванията на обществото? Можем ли честно да заявим, че децата могат да оцелеят в този свят, уповавайки се на ценности като честност, упорита работа, образование и законност? С риск да изглеждаме лицемерни, ще кажем, че могат и трябва да го правят. Призоваваме ги да бъдат обучавани как да изграждат и поддържат системи за обществена подкрепа, как да се включват в мрежи и да бъдат издръжливи. За това трябват много усилия, силно развита обществена съвест и добра образователна основа. Няма начин децата да постигнат това сами - те имат нужда от продължителна и интензивна подкрепа от абсолютно цялото общество. Напълно сме наясно, че тези препоръки не са нещо ново, но те ни помагат да се съобразим с принципа „да погледнем на детето като цялост”. Неща като емоции, здраве, връзки в обществото, образование, здравословно хранене, секс, външен вид, права, умения, не могат да се разглеждат отделно едно от друго. Основното предизвикателство пред нас е справянето със ситуации, в които всички, включително и децата, познават отлично правата си и имат уменията да действат според тези права дори когато няма налични средства или когато овластените просто отказват да се съобразяват. Именно в този контекст трябва да се развива продължаващата дискусия за старите и новите потребности на децата с цел стартирането им в живота с равни базови възможности, а по-късно да се създават условия за развиване на пълния, цялостния ресурс на младите хора.

Използвана литература
 

1. Арнаудова, Р., Борисова, В. Възрастова динамика на психичното развитие. УИ „Св. Климент Охридски”. С., 1999.

2. Ауденховън, Н., Вазир, Р. Нововъзникващи потребности на децата. Фондация „Свободна и демократична България”. С., 2007.

3. Нелсън, Д., Ъруин, Ч., Дафи, Р. Позитивно възпитание за деца в предучилищна възраст. Инфодар. С., 2001.

 

4. Трашлиев, Р., Колев, Г., Дерижан, И. Детето като проблем на социалната работа, Шумен., 2005.

 
 
 
 
 
 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |