Кой е тук?
Приятели
Монтана днес


kazanlak-bg info

 Адмирал Маркетс
Имоти
Новини
Наш банер

Психология журнал
вземи кода
Петък, 18 октомври, 2019 г.
EnglishБългарски
Потребител
Парола
Запомни ме   Парола?
Начало arrow СОМАТИКА arrow Д arrow ДЕП­РЕ­СИЯ
ДЕП­РЕ­СИЯ Печат Е-мейл
15 апр 2011

Фи­зи­чес­ка бло­ки­ров­ка

     То­ва опи­са­ние ка­сае те­зи, ко­то са бол­ни от ПСИ­ХО­ТИЧ­НА ДЕП­РЕ­СИЯ. Те­зи, ко­и­то стра­дат от вре­мен­на емо­ци­о­нал­на потис­на­тост, пре­диз­ви­ка­на от неб­ла­гоп­ри­ят­ни жи­тейс­ки обс­то­я­тел­с­т­ва или ня­как­ви неп­ри­ят­ни съ­би­тия, по-доб­ре да се обър­нат към ста­ти­и­те АГО­РА­ФО­БИЯ, ТРЕ­ВО­ГА или БЕЗ­ПО­КОЙСТ­­ВО.

     Ос­нов­ни­те сим­п­то­ми на деп­ре­си­я­та се: за­гу­ба на ин­те­рес към все­кид­нев­ни­те за­ни­ма­ния, чув­с­т­во на от­ча­я­ние или потис­на­тост, съп­ро­вож­да­ни с умо­ра или на­ма­ле­ние на си­ли­те, нес­по­соб­ност за кон­цен­т­ра­ция, без­раз­ли­чие, зат­во­ре­ност, пос­то­ян­ни раз­миш­ле­ния за ед­но и съ­що. Ка­то пра­ви­ло, чо­век, стра­дащ от деп­ре­сия, не же­лае по­мощ и смя­та, че всич­ко с не­го е в ред, но дру­ги­те тряб­ва да се из­ме­нят. Той ло­шо спи, да­же и да при­е­ма съ­нот­вор­ни. Мал­ко го­во­ри и е не­об­щи­те­лен. Мо­же да са на­ли­це мис­ли за са­мо­у­бийс­т­во. Деп­ре­си­я­та твър­де чес­то се бър­ка с ПРО­ФЕ­СИ­О­НАЛ­НО­ТО ИЗ­ТО­ЩЕ­НИЕ. За да се уточ­нят раз­ли­чи­я­та меж­ду те­зи две раз­с­т­ройс­т­ва виж ста­ти­я­та ИЗ­ТО­ЩЕ­НИЕ.

Емо­ци­о­нал­на бло­ки­ров­ка

     Деп­ре­си­я­та е сред­с­т­во на за­щи­та от на­тис­ка, пре­си­ра­не­то, осо­бе­но емо­ци­о­нал­но. Чо­век при­бяг­ва към то­ва сред­с­т­во, ко­га­то усе­ща, че по­ве­че не е в със­то­я­ние да из­дър­жа на емо­ци­о­нал­но­то нап­ре­же­ние. Мо­и­те мно­го­го­диш­ни наб­лю­де­ния по­каз­ват, че на деп­ре­сия са под­ло­же­ни хо­ра, на­ми­ра­щи се в ло­ши от­но­ше­ния с ро­ди­те­ли­те си от про­ти­во­по­лож­ния пол. Имен­но то­ва обяс­ня­ва фак­та, че чо­век, на­ми­ращ се в със­то­я­ние на деп­ре­сия е скло­нен да ви­ни във всич­ко съп­ру­га или съп­ру­га­та. То­ва е ед­на от раз­но­вид­нос­ти­те на пси­хо­ло­ги­чес­кия пре­нос. Нап­ри­мер, стра­да­щи­ят от деп­ре­сия мъж се от­на­ся към же­на си та­ка, как­то би ис­кал, но не смее да се от­на­ся към сво­я­та май­ка. От­каз­вай­ки да при­е­ме по­мощ, той про­дъл­жа­ва да из­пит­ва зло­ба или не­на­вист, ко­и­то е из­пит­вал към ро­ди­те­ля от про­ти­во­по­лож­ния пол и по­тъ­ва в сво­я­та бол­ка.

     Кол­ко­то по-се­ри­оз­на е пси­хо­ло­ги­чес­ка­та трав­ма, пре­жи­вя­на в дет­с­т­во­то или юно­шес­т­во­то, тол­ко­ва по-теж­ка е деп­ре­си­я­та. Най-сил­ни от­ри­ца­тел­ни пси­хо­ло­ги­чес­ки фак­то­ри се явя­ват: трав­ма­та на от­х­вър­ля­не, трав­ма от изос­та­вя­не, трав­ма от уни­же­ние, трав­ма от пре­да­тел­с­т­во и трав­ма от нес­п­ра­вед­ли­вост. Та­ки­ва се­ри­оз­ни ду­шев­ни раз­с­т­ройс­т­ва ка­то деп­ре­сия и ма­ни­а­кал­но-деп­ре­сив­на пси­хо­за, въз­ник­ват в ре­зул­тат на по­доб­ни трав­ми са­мо в слу­чай, че де­те­то или под­рас­т­ва­щият ги е пре­жи­вял в са­мо­та, без да има въз­мож­ност да спо­де­ли с ня­ко­го сво­и­те стра­хо­ве и съм­не­ния. Той не се е на­у­чил да разк­ри­ва сво­я­та ду­ша, за­то­ва бло­ки­ра же­ла­ни­я­та си и в края на краи­ща­та съв­сем се зат­ва­ря в се­бе си, по­тъ­вай­ки в сво­я­та зло­ба или не­на­вист.

Мен­тал­на бло­ки­ров­ка

     Чо­век, из­пад­нал в със­то­я­ние на деп­ре­сия, обик­но­ве­но не же­лае да си по­мог­не и не тър­си по­мощ от дру­ги­те. Да го из­ва­дят от то­ва със­то­я­ние мо­гат са­мо те­зи, ко­и­то жи­ве­ят до не­го. Ако ня­кои от тво­и­те при­я­те­ли или близ­ки стра­да от деп­ре­сия, съ­вет­вам те да се от­на­сяш с не­го твър­до и ре­ши­тел­но. Обяс­ни му, че ни­кой не мо­же да му по­мог­не, ако не си по­мог­не той сам.

     Най-важ­но­то за не­го е да осъз­нае, че деп­ре­си­я­та е пре­диз­ви­ка­на от пре­жи­вя­но в дет­с­т­во­то или юно­шес­т­во­то ду­шев­но стра­да­ние. Той се от­каз­ва да бъ­де та­къв, ка­къв­то е. Най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­ят пси­хо­ло­ги­чес­ки блок се явя­ва чув­с­т­во­то за от­х­вър­ля­не или стра­хът да не бъ­де от­х­вър­лен. Чо­век, стра­дащ от деп­ре­сия, тряб­ва да се за­мис­ли над то­ва, че до­ри да е бил от­х­вър­лен в дет­с­т­во­то или в юно­шес­т­во­то, то­ва не оз­на­ча­ва, че ро­ди­те­ли­те му не са го оби­ча­ли. По-ве­ро­ят­но, ро­ди­те­лят, кой­то го е от­х­вър­лил, съ­що е бил от­х­вър­лен от ба­ща си или май­ка си. Пър­ви­ят етап за спра­вя­не­то с деп­ре­си­я­та е да по­чув­с­т­ва съст­ра­да­ние към то­зи ро­ди­тел и да се пос­та­рае да го раз­бе­ре.

     На след­ва­щия, най-ва­жен етап, тряб­ва да се пос­та­рае да прос­ти на се­бе си за не­га­тив­ни­те емо­ции, ко­и­то е из­пит­вал по от­но­ше­ние на ро­ди­те­ля. След то­ва не му ос­та­ва ни­що дру­го, ос­вен да спо­де­ли с не­го сво­и­те пре­жи­вя­ва­ния, без да го об­ви­ня­ва в ни­що. (Виж опи­са­ни­е­то на ета­пи­те на прош­ка в края на кни­га­та). Ня­ма ни­що не­о­би­чай­но и не­ес­тес­т­ве­но в то­ва, де­те­то да за­поч­не да из­пит­ва не­на­вист и зло­ба, стра­дай­ки в са­мо­та. Бол­ни­ят от деп­ре­сия тряб­ва съ­що та­ка да взе­ме ре­ше­ние обек­тив­но да оце­ни всич­ки свои дос­тойн­с­т­ва и не­дос­та­тъ­ци и да приз­нае сво­я­та зна­чи­мост. Ако му е труд­но да нап­ра­ви то­ва са­мос­то­я­тел­но, мо­же да се обър­не за по­мощ към хо­ра, ко­и­то го поз­на­ват доб­ре.

     Ако у чо­век, стра­дащ от деп­ре­сия, въз­ник­ват мис­ли за са­мо­у­бийс­т­во, в не­го най-ве­ро­ят­но не­що е ум­ря­ло, за да ос­во­бо­ди мяс­то за дру­го – но­во, но той въз­п­ри­е­ма та­зи от­м­ря­ла част от се­бе си за ця­лос­т­на­та си лич­ност.

Ду­хов­на бло­ки­ров­ка

            Съ­що ка­то при АБ­ЦЕС.

 
< Предишна   Следваща >
EnglishБългарски
  Уеб сайт и оптимизация- ДоБГ |