“Хората са силни, докато застъпват силна идея. Те се превръщат в безсилни, когато ѝ се противопоставят.”
Зигмунд Фройд
КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР
Българска школа за психоанализа провежда консултативни услуги с хора, които изпитват затруднения в своето личностно, семейно и/или професионално развитие.
ДЕТСКИ КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР
В Центъра се работи с деца с изоставане в развитието, хиперактивност, аутизъм, агресивно поведение, проблеми с общуването и социализацията и други.
КУРСОВЕ
Българска школа за психоанализа провежда разнообразни семинари, курсове и обучения в сферата на психологията и психоанализата.
КОНФЕРЕНЦИЯ
Всяка година „Българска школа по психоанализа“ организира Национална научно-практическа конференция по психология на тема „Психология – теория и практика“.
ВЪПРОСИ към Българска школа за психоанализа
Думата е съставена от две гръцки думи: „психе“ – душа и „логос“ – наука. В най-общ план, психологията е наука за душата. По-конкретно, тя е наука за фактите, закономерностите и механизмите на психиката. Наличието на психика не е присъщо само за хората. Животните също имат такава, но развита в различна степен. С нейните проблеми се занимава зоопсихологията.
При хората психологията:
* наблюдава човешкото поведение (например жестове, походка, смях и др.);
* търси мотивите (вътрешни и външни), които го обуславят. Вътрешните може да са потребности, умора, наследственост и др., а външните – семейство, работна среда, социална класа и др.
* ако човекът има проблем и иска да го разреши – прилага някои от психотерапевтичните техники.
Както всяка наука, психологията също е в процес на развитие. Не всички въпроси, които са в нейния обхват, са разрешени. За пример, все още няма единно мнение относно това, какво представлява психиката, как се е формирала и развила в културно-исторически план, дали психиката поражда материята или обратното. Пред лицето ѝ все още стоят много феномени от сферата на парапсихологията и фактът, че тя не може да им даде научно обяснение, не е достатъчен аргумент да се отрича съществуването им.
Причината е в това, че психиката е изключително сложен предмет за изследване. Психичното не може да се пипне, помирише, вкуси, няма цвят, температура. За психиката се казва, че е „трагично невидима“, за нея нямаме сетивно познание. Именно това поставя въпроса за голямата отговорност, с която е натоварен психологът.
Ще започна от това, че е нужно да е Човек, тоест човечността да е устойчива личностна характеристика. Да подхожда с разбиране към човека отсреща, без користни задни мисли, да е равнопоставен с него, да иска да му помогне. Психологът не съди, а се стреми да разбира и търси истинските причини за ставащото. Той изслушва откровения и тайни, които само изповедник би могъл да чуе. Пред него се показва най-съкровената човешка същност и той смята това за чест.
Казват, че 90% от постъпващите да учат психология са водени от несъзнаваната потребност да разрешат своите проблеми. Вярват, че познанията, които ще усвоят в университета, ще им дадат насока как да се променят, или с други думи – ще им помогнат да преодолеят съпротивата си. От тази гледна точка, добрият психолог не се плаши от истината за себе си, дори точно обратното – потребността да се опознае го мотивира да се анализира, да се провокира всеки ден и да прави нужните стъпки към личностна промяна. Все пак, „няма как да спасиш другите, ако не можеш да спасиш себе си“.
Често използваме фразата „да седна и да помисля“. Самата дума „седна“ предполага пасивност, което не кореспондира с целта на действието. Контекстът е различен, но обединяващото е едно – приемането, че за да си добър специалист, е нужно да си чел много материали, да можеш да разсъждаваш върху екзистенциални въпроси и др. А реалният живот, с всичките му житейски роли, не предполага това. Ако искаш да се справяш и си готов да „платиш цената“ за това, нямаш много време за седене. В същото време рядко си даваме сметка колко много информация ни предлага средата, стига да имаме очи и уши, за да я видим и чуем. Ситуации, които често, колкото и да ни се струват тривиални, могат да доведат до проблеми. Ето защо смятаме, че добрият специалист съумява да улавя сигналите от средата и да разсъждава над тях. Оттук, говорейки с човека отсреща, винаги изхожда от личния си опит и преживявания и след това надгражда всичко научено.
Локус контролът, колкото и да се пренебрегва напоследък, е една от най-важните характеристики на личността. Ще обясня – външният локус контрол означава, че търсиш причините за дадено събитие главно в околната среда (хора, социално-икономически условия, астрология и др.). При хората с вътрешен локус контрол е обратното – търсят ги първо в себе си и после в средата. От тази гледна точка, добрият психолог е нужно да подхожда критично, най-вече към себе си. Само по този начин той ще се предпази от сладката заблуда на първите успехи, която ни кара да се приемаме за завършени личности и да слагаме капака върху нашето развитие. Ще ни помогне да се уловим докъде е работата с клиента и откъде нататък налагаме нашата гледна точка, или решаваме собствените си проблеми, чрез него.
В тази връзка, добрият специалист винаги има свои личностни цели, които преследва, свързани не толкова с материалното благополучие (в което няма нищо лошо), колкото с развитието на неговите умения и възможности. Освен неизчерпаем източник на енергия, несъзнаваното ни е и неизчерпаем източник на информация. Най-малкото, всеки етап от нашия живот се характеризира със своя цел и задачи и в зависимост от това, дали и как сме се справили с тях, се полагат предпоставките за това, как ще преминем през новия такъв. Затова, на практика цял живот има какво да откриваме за себе си, какво да коригираме и др.
Психологът е човек, който говори с всеки на собствения му език и осъзнава каква огромна сила има словото.
Не на последно място, добрият специалист има своя лична философия за живота, свое мнение и позиция по основните въпроси, които правят подхода му уникален.
В обобщение, добрият специалист е нужно да може в по-голяма степен да задоволява истинските си потребности.
Както стана ясно по-горе, в психологията има много школи, всяка от които се опитва да даде своето обяснение за човешката психика, както и начините, по които функционира. Само, когато познаваме нещо, ние можем да го променим. Всяка от тези теоретични постановки има свои индивидуални особености, които я правят уникална и оттук – по-достъпна за определен тип хора, с конкретна нагласа към себе си и своята работа. Оттук, те привличат клиенти, които имат сходна на тяхната нагласа.
Една от тези школи е психоанализата. Характерното тук е, че тя приема, че всеки човек притежава т.нар. „безсъзнателна психика“, информацията от която често не осъзнаваме, но е от изключително значение, тъй като там се коренят нашите проблеми, потребности, ранен детски опит и др., които мотивират мислите и поведението ни. От тази гледна точка, в широкия смисъл „психоанализата е учение за взаимодействието между съзнавана и несъзнавана психика“.
По-конкретно, психоанализата е едновременно теория за човешката психика и метод за терапевтично въздействие. Открита е от Зигмунд Фройд, като като към днешна дата продължава да бъде развивана от специалисти по целия свят. Има четири основни сфери на приложение:
* като теория за функционирането на човешката психика;
* като метод за лечение на психични проблеми;
* като метод за изследване;
* като гледна точка за обяснение на различни културни и социални феномени като литература, изкуство, политика, общности и др.
Представлява специфични отношения между двама души, при които единият човек помага на другия да си помогне сам. То е начин на общуване, който позволява на другия да опознае своите чувства, мисли и поведение, което да му помогне да достигне до по-добро разбиране на себе си.
Само когато си наясно с причината за проблема, можеш да предприемеш адекватни мерки за неговото разрешаване. За да го направи, човекът е нужно да използва своите силни страни, като се опира на вътрешните си ресурси, откривайки и преодолявайки различните проявления на съпротивата, която неизменно ще му попречи да задоволи потребността си.
Погледнато в дългосрочен план, психологическите консултации ще му помогнат да живее един по-осъзнат и удовлетворяващ живот, в който ще взема правилни решения и ще извършва целенасочени действия.
То е предназначено за хора в психическа норма. „Психическата норма“ представлява приетото в дадена култура поведение, което е присъщо на по-голямата част от хората от дадена възраст, пол и др. При него има едно относително добро осъзнаване на реалността и не са налице психични заболявания (напр. шизофрения, депресия, биполярно афективно разстройство и др.). Каквато и е да спецификата на случая, нужно е клиентът да иска да се промени и да е готов да предприеме крачките към тази промяна.
* заниманията с тях да са под формата на игра, изхождайки от техните потребности и интереси;
* приемането им като големи хора.
Семейството е първата среда за детето. По силата на това, че е първа, нейната значимост за психичния му живот е най-голяма. За разлика от възрастния човек, детето е в голяма степен зависимо и се поддава на влияние от своите родители. Затова, когато е необходима корекция, е нужно тя да се направи върху цялата семейна система. Практиката показва, че в противен случай резултатите са бавни, трудни и незадоволителни, като вероятността детето да се върне към особености на старото си поведение, след приключване на работата, е голяма. Работата с родителите ще им даде по-голяма яснота и увереност, както и ще спомогне за намаляване чувството им за вина, произтичащо от факта, че никой не ни учи как да бъдем родители, а грешките можем да отчетем едва, когато са налице.
ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ
януари, 2025
няма събитие
Развитие на социални умения
Социалните умения са компонент от развитието на Аза. Те са важни за интеграцията на индивида в
Случай на детски страх
В настоящата статия ще представя следния случай от практиката: момче на седем години със заявен проблем
Детският хумор и неговото значение
Ситуациите, в които детският хумор предизвиква смях у възрастните са сред най-радостните и умилителни моменти. Радост,
Майката и нейната роля за момчето
В началото на развитието на детето майката заема основна роля в отглеждането. Тя е първият и
За липсата на реч у децата
„- Детето ми не говори… – Ще го израсте!“ В днешно време случаите на деца, при