Българска школа за психоанализа

В настоящата статия ще разгледам предимствата на ситуацията, която родителят е авторитет за детето.

Авторитетният стил на родителстване предполага възпитание, обвързано с чувства на любов, подкрепа, сигурност, разбиране, задоволяване на потребностите на детето и др. Безспорен е фактът, че всеки родител желае най–доброто за него. Но дали са ефикасни и правилни методите, чрез които изпълнява своето силно желание?

Понякога, в стремежа да задоволят потребностите на своето дете, някои родители не усещат, че са преминали в позицията на либералния родител. Той презадоволява, свръхобгрижва и не може да поставя граници. Един от възможните резултати от подобен тип отношения между родител и дете се изразява в невъзможността на възрастния да овладява детския инат и глезене. Така контролът на ежедневието, който е нужно да се осъществява от родителя, се поема от детето.

Възможен е и обратният вариант. В стремежа да научи детето на ред, дисциплина и самостоятелност, той да премине в позицията на авторитарния родител. В много случаи поставя правила и „сурови“ наказания за неизпълнението им. В резултат детето изпълнява очакванията, но често поради страх и тревожност от евентуалните наказания. Този стил на родителстване само налага. Възрастният рядко е способен да отчита правилно актуалните потребности, чувства и емоции у своето дете. Единственият функционален стил за успешното детско развитие е авторитетният.

Характеристики на авторитетния родителски стил

Да бъдеш авторитет, най–общо казано, обхваща следните умения: 

1) да отчиташ какви са потребностите на детето. Да предлагаш адекватни начини за тяхното задоволяване.

2) да показваш загриженост, любов, подкрепа, разбиране и приемане на чувствата и емоциите, които детето изпитва в даден момент; 

3) да отделяш време само за вас, в което взаимно да се наслаждавате на любимите ваши игри и занимания; 

4) да се отнасяш към детето като към голям – децата обичат да се чувстват големи; 

5) да поставяш ясни правила, които е необходимо да бъдат постоянни и да се спазват, за да има полза от тях. За тяхното неспазване да има конкретни последствия.

6) да насърчаваш самостоятелността у своето дете. Тя се изразява в следните аспекти: хигиенни и трудови навици, които да са съобразени със съответния възрастов период от детското развитие. Тук се включва и насърчаването на детето само да търси решение на дадена проблематична ситуация, която възниква в ежедневието му. Чрез търсенето на алтернативни решения, то усвоява умението да проявява креативност. В резултат на това се развива самостоятелността на психичния процес мислене.

7) да даваш на детето правото да прави избори, съобразени с етапа на неговото развитие. Когато децата правят избори се учат да понасят последствията за тях. Те, от своя страна, изграждат тяхната отговорност. 

Това представлява в най–общ план образът на родителя, авторитет за детето си. Като резултат от гореописаните умения, то израства в една сигурна и подкрепяща семейна среда, което е от фундаментално значение за неговото успешно физическо, психическо, емоционално и социално развитие. Изграждат се положителни личностни качества, умения и навици. Това, от своя страна, е една стабилна предпоставка за качеството на бъдещите отношения, в които предстои да влиза вече порасналото дете.

Гергана Николова, Ирена Киркова

Гергана Николова, Ирена Киркова

© 2022 Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ
X