Защо е нужна психологическа работа с родителите на деца в аутистичния спектър?

You are currently viewing Защо е нужна психологическа работа с родителите на деца в аутистичния спектър?

В нашата методика за работа с деца в аутистичния спектър и техните семейства залагаме, че работата е в две направления: с детето и родителите. Второто направление предполага индивидуални консултации, с помощта на които да се разрешат вътрешните конфликти, които препятстват успеха в работата с детето.

В настоящата статия ще опиша основните сензитивни периоди, през които преминават родителите. Всеки случай е индивидуален, основан на своите предпоставки, причини и генезис. Но, ако мога да направя една ретроспекция на опита, стигам до извода, че съм срещала предимно два типа родители.

Първите са притеснени хора, които са изчели много материали в интернет пространството, показващи в детайли и най-негативните прогнози. Готови са да направят всичко възможно, за да не станат реалност. Вторият тип също идват с такава заявка. Запознаваш се с проблема, даваш своето мнение, даваш на тези хора надежда, че можеш да помогнеш… и тук настъпва голямата промяна. Ако тази надежда мотивира първия тип, то при вторите действа успокояващо.

Причините са това са много и най-често – от личен характер. Тази разлика оказва влияние върху последващата работа с детето, а оттук и нейната ефективност. Много често, особено в началото на работата, родителите изпадат в състояние на обезсърчение. В основата стои съмнението: че изпълняват задачите правилно, че ще се справят, че има смисъл да го правят. „Защо да се боря с детето си всеки ден? Защо да изтърпявам виковете, тръшкането и сърденето му, когато е толкова лесно да му дам, каквото иска?“

Нерядко, сравнявайки своето дете с другите, се чувстват ощетени от късмета, съдбата, обстоятелствата, което може да засили отчаянието им. Искам да акцентирам на факта, че това е нормален период, през който всеки родител преминава. Различието е в това, колко тежък ще е той и колко време ще е необходимо, за да се излезе от него. Ако не се вземат мерки, идеята на съмнението ще продължи да се развива във времето, което постепенно ще доведе до намаляване ефективността на работа, а оттук и отказ от нея.

Другият значим момент е чувството за вина. Рано или късно се достига до етап, в който родителят осъзнава, че с мислите и поведението си е допринесъл за проблема. Как ще се приеме тази информация, зависи от силата на Свръх аза му, в частта съвест. Ще приведа пример от практиката: жена на 29 години. В следствие на следродилна депресия, тъй като тя е основният човек, който се грижи за детето, то развива аутистично поведение. Постепенно тя излиза от състоянието си, но то – не. Постъпва в Центъра, започваме работа. Въпреки постигнатите резултати, жената не спира да се притеснява дали ще се справят. Стреми се всеки ден да изпълнява задачите си с максимален резултат, като едновременно с това да е добра домакиня, съпруга и служител.

В резултат – натрупаната в продължение на времето умора доведе до болестни състояния. Няма как, в това състояние, тази майка да подхожда с положително отношение към заниманията, да е спокойна и търпелива. Това се усеща от детето и води до проява на силна съпротива. Ситуацията води до негативни последствия както за майката, така и за детето.

Друг сензитивен момент: в следствие на работата постигаме конкретни успехи. Родителите се радват. Ако доскоро не са знаели как да подхождат към детето, тези резултати им показват, че е открили „верния път“. Хубаво е да придадеш значимост на успеха си и да му се порадваш. Но, опасността идва, когато решат, че вече знаят всичко, което им е нужно или, че щом са се справили с това, значи могат да се справят с всичко. Обикновено става, когато детето започне да казва първите си думи. Удоволствието ги успокоява и намалява мотивацията им за работа. За пример ще дам скорошен разговор: родителят казва „Детето е много добре! Много говори!“. Радостно за всички е, когато детето „говори много“, но не и в случаите, когато говори като двегодишно, а всъщност е на пет. По-горе описах възможните последствия от стоенето в това състояние.

В заключение ще кажа, че дори специалистът да вижда тревожните сигнали, дори да се опитва да ги коментира или даде насока на родителя, ако вторият не иска помощ, е безсилен.

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари