Работа с деца в аутистичния спектър: защо е важно да потърсим помощ рано?

Работа с деца в аутистичния спектър: защо е важно да потърсим помощ рано?

Родителите, които са се сблъсквали с аутизма, са чували единодушното мнение на специалистите, че „колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-добре за детето“. В настоящата статия ще се постарая да обоснова тази гледна точка.

За начало, нека изпълним със съдържание понятието „рано“. В МКБ-10 се посочва, че абнормното или нарушено развитие възниква преди тригодишна възраст. Някои родители, забелязвайки тревожните сигнали, често решават да потърсят специалист още между втората и третата година, други изчакват, давайки шанс на детето само да „израсте“ проблема.

Различия се набюдават и в подхода на специалистите – някои не се наемат да дават препоръки, а предпочитат да изчакат, докато детето навърши три, а други – помагат с насоки, водени именно от горепосочената максима. От тази гледна точка можем да приемем, че „рано“ значи в първия момент, в който забележат, че детето им изостава от връстниците си. Ще се върна на въпроса, като за начало ще разгледам сензитивните периоди в детското развитие.

„Сензитивен период“ ще рече етап, по време на който детето е предразположено към най-лесно усвояване на дадено умение. Тази предразположеност има както физиологична, така и психична обусловеност.

За пример, доминиращият начин, по който децата получават информация за обектите от средата през ранното детство е, чрез лапането. Започва с лапане на ръцете и краката, докато са още в кошарата до лапане на всички предмети, до които достигнат, след като проходят. От гледна точка на психосексуалното развитие, детето се намира в орална фаза, което ще рече, че лапането му носи удоволствие. От гледна точка на когнитивното развитие, това е сензитивен период за изграждането на представи и образи, в които се включва информация за свойствата на обекта (вкус, твърдост и др.). От гледна точка на физиологията развиват координацията на ръцете и хватателните умения, а и това е периодът, в който способността за образуване на антитела в организма рязко се увеличава (т.е. развива се имунната система).

При изоставането в развитието се получава така, че физиологията продължава да се развива и да създава нови предразположености, а психиката остава на „старото ниво“. В резултат, колкото повече детето се отдалечава от сензитивната си фаза, толкова повече усилия ще му коства усвояването на даденото умение. Друга гледна точка: макар видимо да не се забелязва, всяко дете в аутистичния спектър, в зависимост от способностите си, се сравнява с другите деца. Това сравнение обикновено е в негов ущърб. Предизвиква много негативни емоции, изводът от които е „Аз не мога!“ Колкото повече време минава, толкова повече се засилва това схващане, в резултат на което съпротивата срещу новото се увеличава. Силата й е опосредствана и от факта, че в толкова по-голяма степен е затвърден стария начин за задоволяване на потребностите.

Например, ако иска даден предмет – просто да посочи с пръст, а ако не му обърнат внимание – да започне да нервничи, вместо да каже „дай“.При определяне на времето, в което е нужно да се потърси помощ, е нужно да се вземе под внимание и факта, че при всяко дете резултатите се постигат с различна скорост. За пример, детето може да започне да казва едносрични думи след една седмица, или след три месеца интензивна работа. Не са рядкост случаите, в които работата продължава с години. Какво се случва, когато разликата между хронологичната и психичната възраст на детето стане голяма?

Темпът на зрителните възприятия постепенно започва да се забавя, ограничава се обемът на възприемания материал. Представите остават бедни, фрагментирани. Започват да запомнят по-бавно. Във все по-голяма степен се опитват да наизустят задачата, вместо да я разберат. Все по-трудно запомнят факти, изложени в словесна форма. Мисленето остава конкретно, слабокритично и непоследователно. По-трудно се схващат връзките между предметите, техните причинни зависимости. Вместо анализ на предмета се изброяват по-ярки признаци. Синтезът остава несистематичен. Трудно сравняват повече от два предмета. Абстракното мислене остава недоразвито, речевите умения – също. С всяка изминала година проблемът се задълбочава, докато родителите не се озоват в лабиринта на умствената изостаналост.

Стъпвайки на всичко описано дотук, според мен няма нищо лошо в това, да направят консулт със специалист „рано“. Дори ако го разгледаме единствено от гледната точка на факта, че със своето становище и насоки, той ще спомогне за възстановяване на спокойствието им, действието е оправдано.

Използвани материали:

Андреев, Яни. Олигофренопсихология, София, 1994

Коларов, С. А., З. М. Михайлова, „Имунулогична реактивност“, сб. „Физиология на ранната детска възраст“, изд. „Медицина и физкултура“, София, 1968, стр. 317-326

http://www.logoped-detskipsiholog.alle.bg/…/%D1%83%D0%BC…/

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари