Ирена Киркова
Преди години ни бяха задали въпроса: „Общуват ли децата в аутистично състояние при положение, че една от основните характеристики на това състояние е, че се намират като че ли в собствен свят и не показват особен интерес към случващото се около тях?“ Да, това вглъбяване е факт, но то съвсем не означава, че нямат представа за случващото се или, че не общуват с нас. По-скоро го правят, използвайки невербалното си поведение, характерно за периода преди проговарянето. Ако изговарят отделни думи, често в думата е събран смисълът на цяло изречение. От възрастния зависи дали ще съумее да улови и разтълкува подадения му сигнал.
В подкрепа на казаното, ще приложа пример от практиката с деца. Става дума за момиче на 17 години, в аутистично състояние. Ситуацията се случва в понеделник, седмицата преди Коледните празници. Сутринта бащата ми казва, че от няколко дни детето повтаря думата „капитан“ постоянно. Чуди се на какво се дължи това и ме помоли да помогна. Наблюдавах детето – повторението наистина бе често, без някаква видима връзка между актуална ситуация и думата. Рисунката не показа нищо конкретно до момента, в който не започнах да я разпитвам за нарисуваното. В откъслечните ѝ думи и ехолалични повторения ми направи впечатление една фраза „… и догодина със семейството!“ Стори ми се позната, тъй като бе времето, в което тази реклама се показваше почти постоянно по телевизията, а и бе предизвикала остри реакции в много от родителите. Оказа се, че капитанът е механикът Христо от коледната реклама на Джъмбо.
Но, какво иска да ни каже детето? За начало е нужно да кажа, че Коледните празници са едни от любимите му дни през годината, тъй като тогава семейството е заедно, усеща се една сплотеност, приповдигнато настроение. Майката му възлага задачи (да украси елхата, да приготви празничната маса и др.), които го карат да се чувства голямо и значимо.
Родителите му обичат да гледат телевизия, което предполага, че вечер телевизорът е включен и то може да чуе и види рекламата без проблем. Самото дете има афинитет към рекламите – привличат вниманието му много по-силно, отколкото предаванията между тях. От значение тук е конкретната фраза, която е запомнило. В случая показва, че потребността му е семейството да бъде заедно и да отпразнуват Коледа и Нова година така, както го правят всяка година. Чрез рекламата детето изразяваше вълнението си от предстоящите празници.
Когато разказах за изводите ми, бащата (който е добре запознат с морската професия) реагира с „Ама той не е капитан, а механик!“ Говорихме, че детето няма представа какво е „механик“ и по какво се различава от „капитан“. То свързва картините на кораба и морето с думата „капитан“, която му е най-позната. Затова повтаря именно нея. Ситуацията показва, че понякога многото знания и умения, които имаме в дадена област, ни пречат да погледнем на ситуацията от гледната точка на дете и да разтълкуваме сигнала.
След като преминаха празниците, детето спря да повтаря думата.
