„Всичко е език“ и последствията от този факт

You are currently viewing „Всичко е език“ и последствията от този факт

Ирена Киркова, публикувано в Зеления морски двор на Варна

    Всички сме чували фразите: „Ако излезеш в този вид навън, всички ще ти се смеят!“, „Не викай, защото пречиш на останалите хора!“, „Ако не споделяш играчките си, няма да имаш приятели!“ и др., било то в Детския кът, на площадката, или през собственото си детство. Замисляйки се, в тях има основание: в колкото и свободно време да живеем, все пак има някакви дори естетически критерии, които все още се спазват в обществото; самите те не се изграждат от самосебе си, а се възпитават от родителите. Виковете действително пречат на околните и могат да доведат до негативното им отношение към детето. Що се отнася до играчките: да, действително умението за споделяне се изгражда и е важно за неговото развитие и успешна адаптация. Но, какво се случва, когато родителските обяснения се пречупват предимно през тази призма?

    Възпитанието на този морал започва много рано – още след раждането на детето, тъй като то попада в среда, към която е нужно да се адаптира. Макар все още да е широко разпространена тезата, че бебетата не разбират, практическите наблюдения, както и последните научни изследвания в сферата на пренаталната и перинатална психология, ясно показват обратното. Самата Франсоаз Долто казва, че „… всичко е език и че езикът на думите е нещото, което е най-покълващото, най-оплождащото в сърцето и в символната функция на човешкото същество, което се ражда“. (Долто, Франсоаз. „Всичко е език“. Колибри, София, 2006, с. 35) Именно затова не бива да ни учудва силата на въздействие на подобни фрази, когато са системно повтаряни във времето, подкрепяни с конкретни санкции и личния пример на родителите.

     В резултат, тези послушни деца израстват като сговорчиви и добре възпитани възрастни, за които е много важно да реализират очакванията на околните. Очаквания, които често нямат връзка с реалността, а са техни илюзорни такива. За пример: „Ако дам най-доброто от себе си в работата, колежката, която харесвам, най-сетне ще ме забележи и оцени!“Този мъж работи на база своите предположения, като не си дава реална сметка дали тя има приятел, какви мъже харесва, какви са ценностите ѝ и др. 

     Тези хора са изрядният служител, който с готовност и самоотверженост приема всички поставени му задачи. Те са приятелят, за когото е много важно да помага и да е коректен в отношенията си с околните, без значение дали те му отвръщат със същото. Те са партньорът, който се стреми да даде всичко от себе си във връзката: да разбира, помага, изпълнява желанията на отстрещната страна. Ако се вгледаме по-дълбоко в тези примери ще видим, че са мотивирани не от потребността, а от страха – че няма да бъдат приети и обичани, ако не го сторят.

     Какво се случва, когато животът им е мотивиран от страха? Възможните варианти са много: работохолизъм, бърнаут, повишена тревожност и проблеми със страха, депресивни състояния и др., които, от своя страна, може да доведат до соматични проявления. В най-общ план, светът им е готов да рухне във всеки един момент, в който се окаже, че усилията, които са полагали във времето, не са довели до очакваните обич и значимост. Положение на безпътица, в което не виждат смисъл и мотивация за каквото и да било – от служебните задачи, през срещите с хора, дори до това, да приведат дома си в ред; в което си задават въпроса: „Имаше ли смисъл всичко, което направих дотук?“ и не могат да изведат какво изобщо им носи удоволствие, какво правят за самите себе си. 

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари