Българска школа за психоанализа

Всички сме чували фразите: „Ако излезеш в този вид навън, всички ще ти се смеят!“, „Не викай, защото пречиш на останалите хора!“, „Ако не споделяш играчките си, няма да имаш приятели!“ и др., било то в Детския кът, на площадката, или през собственото си детство. Замисляйки се, в тях има основание. В колкото и свободно време да живеем, все пак има някакви дори естетически критерии, които все още се спазват в обществото. Самите те не се изграждат от самосебе си, а се възпитават от родителите. Един от основните начини това да стане е посредством езика. Това обяснява максимата, че „всичко е език“.

Виковете действително пречат на околните и могат да доведат до негативното им отношение към детето. Що се отнася до играчките: да, действително умението за споделяне се изгражда и е важно за неговото развитие и успешна адаптация. Но, какво се случва, когато родителските обяснения се пречупват предимно през тази призма?

Развитие на социалната желателност

Възпитанието на този морал започва много рано. Още след раждането на детето, тъй като то попада в среда, към която е нужно да се адаптира. Макар все още да е широко разпространена тезата, че бебетата не разбират, практическите наблюдения, както и последните научни изследвания в сферата на пренаталната и перинатална психология, ясно показват обратното. Самата Франсоаз Долто казва, че „… всичко е език и че езикът на думите е нещото, което е най-покълващото, най-оплождащото в сърцето и в символната функция на човешкото същество, което се ражда“. (Долто, Франсоаз. „Всичко е език“. Колибри, София, 2006, с. 35) Именно затова не бива да ни учудва силата на въздействие на подобни фрази, когато са системно повтаряни във времето, подкрепяни с конкретни санкции и личния пример на родителите.

Последствия

В резултат, тези послушни деца израстват като сговорчиви и добре възпитани възрастни. За тях е много важно да реализират очакванията на околните. Очаквания, които често нямат връзка с реалността, а са техни илюзорни такива. За пример: „Ако дам най-доброто от себе си в работата, колежката, която харесвам, най-сетне ще ме забележи и оцени!“. Този мъж работи единствено на база своите предположения. Не си дава реална сметка дали тя има приятел, какви мъже харесва, какви са ценностите ѝ и др.

Тези хора са изрядният служител, който с готовност и самоотверженост приема всички поставени му задачи. Те са приятелят, за когото е много важно да помага и да е коректен в отношенията си с околните, без значение дали те му отвръщат със същото. Те са партньорът, който се стреми да даде всичко от себе си във връзката. Да разбира, помага, изпълнява желанията на отстрещната страна. Ако се вгледаме по-дълбоко в тези примери ще видим, че са мотивирани не от потребността, а от страха. Страх, че няма да бъдат приети и обичани, ако не го сторят.

Роля на страха

Какво се случва, когато животът им е мотивиран от страха? Възможните варианти са много: работохолизъм, бърнаут, повишена тревожност и проблеми със страха, депресивни състояния и др. Те, от своя страна, може да доведат до соматични проявления. В най-общ план, светът им е готов да рухне във всеки един момент, в който се окаже, че усилията, които са полагали във времето, не са довели до очакваните обич и значимост. Положение на безпътица, в което не виждат смисъл и мотивация за каквото и да било. От служебните задачи, през срещите с хора, дори до това, да приведат дома си в ред. Положение, в което си задават въпроса: „Имаше ли смисъл всичко, което направих дотук?“. В което не могат да изведат какво изобщо им носи удоволствие, какво правят за самите себе си.

Статията е публикувана в Зеления морски двор на Варна

Ирена Киркова

Ирена Киркова

© 2022 Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ
X