„Всичко е език“

You are currently viewing „Всичко е език“

“Всичко е език” е една от фундаменталните постулати на известния френски психоаналитик Франсоаз Долто. Посветила своето жизнено дело на децата, тя има голям принос към детската психология и в частност – детската психоанализа. В настоящата статия бих искала да засегна въпроса за общуването между възрастни и деца. Темата е обширна, може да бъде разгледана от различни гледни точки и поради това, без да имам претенции за изчерпателност, ще фокусирам вниманието Ви към определен аспект от комуникацията.

Ние, възрастните, имаме навика да подценяваме детските способности в определени ситуации. Склонни сме да вярваме, че когато детето е малко не разбира какво се случва около него, не разбира какво му говорим. Случвало ли се е да кажете: „Той/тя не разбира още, той/тя е малко бебе. Не може да говори.“. Голяма част от възрастните са с подобни убеждения и/или са били в определен момент от живота си, като в това число се причислявам и самата аз. Истината е, че децата разбират много повече, отколкото ние предполагаме. Фактът, че все още не могат да говорят или тепърва са започнали не изключва тяхното разбиране за това, което им говорим и/или това, което чуват, като странични слушатели в процеса на общуване между възрастните.

Мисълта, обогатена с представи, предхожда речта. Поради това диференцираме два типа реч: рецептивна (разбиране) и експресивна (говорене). В периода около двегодишна възраст децата разбират много повече, отколкото могат да изразят вербално. Другият съществен фактор, който допринася за това, малките да осъзнават случващото се около тях, е силната им интуиция, съпроводена със способността ясно да разграничават емоциите, с които са наситени думите в процеса на общуване.

Франсоаз Долто прилага за пример множество случаи от своята практика като доказателства за силата, влиянието и последствията от това, което казваме или не на нашите деца. Впечатли ме един конкретен пример от нейната терапевтична работа, който ще опиша съвсем накратко. Става дума за дете, което е на около двегодишна възраст (за справка и подробности може да се запознаете със случая  в книгата „Основни етапи на детството“). Родителите са силно обезпокоени от факта, че е спряло да говори. По време на консултацията Долто забелязва играта на детето: то е избрало една счупена кукла, седнало е пред краката на майка си и многократно вдига куклата, а след това я пуска на земята. Наблюдавайки тази символна игра, психоаналитикът се замисля какво иска да каже чрез невербалното си поведение това дете.

Впоследствие става ясно, че майката е направила аборт. Чувайки разговора между родителите, които са скрили това, и усещайки негативните емоции, с които е било наситено събитието, детето се затваря в себе си. Знаем, че егоцентризмът е присъща и водеща личностна черта на малките в периода до около шест години. Именно поради този факт детето се е почувствало отхвърлено. Ако трябва да опишем с думи заключението, до което е стигнало, то би звучало така:

„Мама вече няма бебе в корема. Значи тя не го иска. Следователно и мен не ме иска, защото аз също съм дете“.

В заключителната част от статията, ще споделя личен опит от своята практика. Става дума за момче на двегодишна възраст, което не говори. Предстоеше му първото дълго разделяне с майката, тъй като досега са прекарвали цялото си време заедно. Когато го оставиха при нас стана много тревожен, не спираше да плаче. Търсеше майка си постоянно. Никаква игра и/или дейност не бе в състояние да го успокои.

Представете си какво се случва в крехката детска психика на това момче. Идва на непознато за него място, оставен е при все още непознати за него хора и не вижда майка си с часове. Това, което го успокои бяха думите ми. Взех го в мен, гушнах го и започнах да му говоря тихо и спокойно. Обясних му, че не е изоставен, а е тук за малко, че майка му ще дойде и ще го вземе. Разказах му защо е при нас и какво предстои да правим заедно. Показах приемане на емоциите му и обясних, че е съвсем нормално да плаче и да му е мъчно. Обясних колко много го обича неговата майка и как няма търпение да дойде.

В този момент от силен и интензивен плач, детето изведнъж се успокои и спря да плаче. Мисля, че примерът е достатъчно показателен за силата на думите и процесът на открито общуване между възрастен и дете.

Използвана литература:

Долто, Франсоаз (2009) „Основни етапи на детството“, изд. „Колибри“, ISBN 9789545296994

Този текст е собственост на „Българска школа за психоанализа“ ООД и е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Използването и публикуването на цялото съдържание без разрешение, както и използването на части от него или цитати, без посочване на активен линк към оригинала, е забранено! Правата над използваните снимки принадлежат на техните автори.

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари