Ситуациите, в които детският хумор предизвиква смях у възрастните са сред най-радостните и умилителни моменти. Радост, защото виждаш как детето се опитва да си обясни на своя език непознатото, което среща всеки ден в живота. Опитва да бъде като възрастните, които са негов модел на поведение (макар вторите невинаги да искат това). Умиление, защото неусетно се връщаме към собственото ни детство, когато и ние сме правили същите грешки, или умишлено сме се стремяли да предизвикаме вниманието на възрастните. Когато сме имали същите мечти, интереси, страхове и трудности. За възрастните, които извършват корекционна работа с детето (специалисти и родители) тези моменти носят още нещо: потвърждение, че сме на прав път. Носят ни и удоволствие, защото обикновено са сред първите „плодове“ на нашия труд. Но, дават и много друга информация.
Случай от практиката
Симеон (4 години) гледа снимка на момиче, което се оглежда в кръгло огледало.
Аз: Мони, какво прави момичето?
Детето мълчи.
Аз: Момичето се гледа…
Мони: … в пералнята!
Анализ
Фройд казва, че във всяка проява на хумор главна роля играе първичният мисловен процес, характерен за несъзнаваното. Изразява се в липсата на логика, морал и време. Чрез хумора проявяваме несъзнаваната си потребност по заобиколен начин, без да провокираме съвестта на Свръх аза. Но, в конкретния случай ние, възрастните, окачествяваме казаното като хумор. За детето съждението му е точно, ясно и го казва сериозно. Основната му цел е да отговори на въпроса ни. Не да предизвика смях, или скрие потребност, която смята за непозволена. Когато се анализира детският хумор, това е първата опорна точка, която е нужно да се вземе предвид.
Очевидно детето не е виждало кръгло огледало. За да се стопира и известно време да не казва нищо, значи самото то приема ситуацията като нетипична. Не вижда пералня, а само елемент, който прилича на част от нея. Стойката на момичето е нехарактерна. Стои изправено, вместо да е клекнало пред кръга, както би направило детето. „Оглеждайки се в пералнята“ можеш да видиш лика си, но няма да е толкова ясен и подробен, както на рисунката. Всичко това предполага една по-голяма развитост на мисълта, изразяваща се в извършване на процес по откриване на еднакви и различни компоненти.
Ситуацията насочва и, че детето има опит от оглеждане в пералнята. Това не е нехарактерно. Имали сме случай на момче, чийто стереотип бе да стои пред пералнята и да гледа как се въртят дрехите вътре. Това можеше да продължи, докато програмата ѝ свърши. Аналогично е, както с люлеенето на люлка или гледането през прозореца на движеща се кола. От гледна точка на огледалото, явно представата му за него включва само визуални изображения, в които то е правоъгълно. Отчасти това е оправдано. В съвремието и аз не съм виждала много малки, кръгли огледала, особено по стените в нашите бани. От друга страна насочва, че тази представа не е достатъчно „богата“.
В заключение
Ако в миналото неяснотата го караше да проявява силна съпротива, изразена в отказ от задачата, викове и тръшкане, то сега се наблюдава опит да използва наличните си познания, за да си изясни сам. Това насочва за: 1) по-голяма увереност; 2) по-силен интензитет, с който работят мисловните процеси; 3) наченки за проявата на въображение.
Разгледано в динамика, потребността на детето е да получи удоволствие от похвалата на възрастния за справянето със задачата. Тази потребност се осъзнава от Аза и детето реализира разговора. Но, в даден момент се появява неяснота. Свръх азът се активира, но доминираща е частта Аз идеал. С други думи, ако се справи, ще се прояви като „голям“ и ще заслужи обичта и похвалите. Силата на потребността е достатъчна, за да го мотивира да успее. Мисълта засилва интензитета си, като с помощта на въображението използват наличния му опит, за да попълнят липсата на информация.
Каква информация носи ситуацията за бъдещата работа? Когато даде съпротива, невинаги причината е, че не иска да се справи със задачата (колкото и тривиална да ни се струва тя), а предпочита да остане в зоната си на комфорт. Може да е в следствие и на неяснота и незнанието му как да я разреши. Ето колко много информация може да ни даде детският хумор, стига да му обърнем подобаващо внимание.
