Паралел между PAS синдром и „Стокхолмския синдром“ – „Метафората за заложника“

You are currently viewing Паралел между PAS синдром и „Стокхолмския синдром“ – „Метафората за заложника“

Десислава Христова Даскалова

Метафората за заложника отразява динамиката на психологическия контрол, която стои в основата на преживяването на детето, и това ни помага да разберем защо детето приема изкривените вярвания и поведението на отчуждаващия го родител. Детето по същество е психологически заложник на психопатологията на отчуждаващия нарцистичен родител / родител с гранично разстройство.

Като заложник на психопатологията на нарцистичния родител, детето е изложено на мощни тактики:

1) Психологически контрол върху поведението,

2) Непредсказуеми психологически мъки и отмъщение за евентуалното недоволство на нарцистичния родител

3) Награди за удоволствие на този родител

Всичко това е комбинирано, за да предизвика детето към психологическо предаване на собствените му възгледи, вярвания и воля на детето като заложник.

ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА

Ако детето проявява някаква привързаност (любов) към родителя мишена  или не демонстрира желание да изостави този родител, то детето е силно психологически измъчвано от нарцистичния родител. Не можем да възстановим връзката на детето -заложник с родителя мишена, докато не защитим детето от изтезанията на отчуждаващия родител. Ако не можем да защитим заложника, не можем да го  мотивираме да упражни волята си против волята на отчуждаващия родител.

Първата, критична стъпка във всяка ситуация със заложници, било то физически заложник или психологически заложник, е да се спаси и предпази заложника от отмъщение от страна на терориста. Ако не можем да спасим детето-заложник от психопатологията на отчуждаващия родител, тогава самият заложник ще направи всичко необходимо, за да оцелее в тази ситуация, която не може да промени. Нарцистичната организация на личността по същество е подмножество от основни гранични личностни разстройства.

СИЛА И БЕЗНАДЕЖДНОСТ

Силата на нарцистичния родител се състои в това постоянно да демонстрира на детето заложник, че той  е много по –могъщ  от отхвърления родител. Родителските права на другия родител могат да бъдат напълно анулирани и съдебните решения могат да бъдат игнорирани с пълна безнаказаност от страна на отчуждаващия родител.

Отчуждения родител дори не може да защити собствената си връзка с детето срещу силата на нарцистичния родител. Отчуждаващият родител може да се намеси в отношенията на отчуждения родител с детето и може да наруши връзката им без никакви последствия за самия него.

Твърденията за насилие над  детето от отчуждаващия родител, направени от детето в резултат на психологическото влияние и принуда над детето заложник, могат напълно да лишат отчуждения  родител от  контакт, оставяйки детето в пълната власт на всемогъщия нарцистичен родител в продължение на месеци или дори години.

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари