Защо пушим повече, когато сме нервни?

You are currently viewing Защо пушим повече, когато сме нервни?

Десислава Александрова

     „Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти.“ — Марк Твен

      Темата на настоящата статия се роди, когато един ден ненадейно се улових, че изхвърлям втората празна кутия от цигари в боклука. Макар в нея да се разглежда въпросът за пушенето, описаният механизъм може да се отнесе и към други „вредни” навици, които сме изградили в процеса на нашето развитие.

   За да разгледам настоящия въпрос, първо ще се спра на това, както представлява навикът, както и какъв е начинът за неговото формиране. Темата ще се разгледа от гледна точка на психоаналитичната теория и ще се свърже с въпроса за потребностите

     Навикът е умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Формирането му условно преминава през две фази. Първо, действията започват да се осъществяват бързо и точно. В резултат, съзнанието се освобождава и може да бъде насочено към други, по-сложни действия. Това става чрез преминаване на действието към периферията му, а след това и извън него (несъзнаваното), когато дадените компоненти се отработят до степен на автоматизъм.

   Как се прилага това към тютюнопушенето? Първоначално, за да започнем да пушим имаме някаква доминираща потребност, която ще се задоволи чрез извършване на това действие. Може да е да ни оценят в средата, в която всички са пушачи, да се приобщим към значими за нас хора, да задоволим някаква фантазия, да подражаваме на някого. Какъвто и да е мотивът за започване, самият акт на пушене ни носи удоволствие.

     Какво става, когато сме нервни? Първо, за да изпаднем в това състояние имаме незадоволени потребности, т.е. тези потребности пораждат напрежение, което се усеща като тревожност, дискомфорт, неудоволствие. Ако знаем какво искаме, ще го постигнем, а именно – ще задоволим потребностите си и ще изпитаме удоволствие. Няма да има напрежение. Но, какво се случва, когато не знаем истинските си потребности? 

    Нека разгледаме следния пример: през уикенда група приятели ми се обаждат да пием кафе. Излизам, сядам в любимото си кафене. Запалвам цигара. Дотук това не би учудило никого от хората, които пушат. Но, с течение на разговора започвам да паля цигара след цигара. Ако започна да разглеждам случая, стъпвайки на базата, че зачестилото пушене е следствие на някакво напрежение, което се опитвам да разтоваря чрез „многократното” изпитване на удоволствие, бих изпаднала в противоречие, поради факта, че се намирам в приятна компания, на познато място, разговаряйки за любими неща – все фактори, които ми носят удоволствие. Тогава, защо се наблюдава това поведение? В хода на размишления стигам до предположението, че има нещо, което не съзнавам и ми носи дискомфорт. Всъщност, повишеното напрежение е породено от неосъзнати потребности, които не са задоволени. След като са в несъзнаваното, със силата на мисълта могат да се потиснат или напълно изтласкат, ако не са приемливи за мен. В случая недовършените ми задачи (незадоволените потребности) са с по-голяма значимост от пиенето на кафе с приятели. Изкарвайки съпротивите на преден план, задачите започват да се отлагат, като рационализирам поведението си, че ще ги свърша след приятната разходка. В следствие на незадоволяването им, напрежението се усилва. За да го разтоваря „засилвам” навика да пуша, като по този начин изпитвам удоволствие. Получава се компенсаторен механизъм за сваляне на тревожността. 

    Разбира се, тук влияе и физиологичната предпоставка, но зависимостта на организма от никотин не се „появява“ през няколко минути.

     Основната хипотеза, която застъпвам е, че при неосъзната потребност и по-скоро при незадоволена такава, изпитваме напрежение, което се стремим да „потушим” чрез многократното „вкарване” на  доза удоволствие чрез цигарите.

   Повечето от нас са стигнали до заключението, че когато сме на маса, при употребата на алкохол, приемът на цигари също се увеличава, сравнено с нормалното количество, което употребяваме за деня. Вероятно бихте оспорили твърдението ми, като попитате къде е нервността тук, когато всички се забавляват и изпитват удоволствие?

     При употребата на алкохол защитните механизми намаляват своето въздействие. Означава, че човек започва да прави това, което иска, без да се съобразява с изисквания и правилата за поведение. Факторите от околната среда, като хубави жени, мъже, започват да активират сексуалните ни потребности. Ако привличаме вниманието към нас, започваме да се чувстваме значими, харесвани, което допълнително засилва желанието ни. Тези незадоволени потребности пораждат напрежение, което също се компенсира чрез засилване  употребата на цигари. Всъщност, в повечето случаи засилва употребата на всичко, като начин за изпитване на удоволствие, ако не се задоволи конкретната потребност. В този пример, намаляването на защитните механизми води до активиране на незадоволените ни потребности по принцип. Тъй като са несъзнавани, а в приятна компания и при употребен алкохол трудно ще си зададем въпроса какво всъщност искаме, породеното напрежение се намалява частично, чрез изпитване на удоволствие от външни фактори.

      Засилената употреба на цигари може да се свърже и с липсата на цел. Тук отново опираме да неосъзнати потребности. Когато човек има поставена цел и е детайлизирал стъпките, които трябва да осъществи за постигането ѝ, казваме, че той знае какво иска, т.е. е наясно с потребностите си. Ако нямаме какво да правим, т.е. не осъзнаваме потребностите си, изпитваме непрекъснато напрежение. Този дискомфорт се намалява, в случая на пушачите, чрез непрекъсната употреба на цигари. Разбира се, това може да се разгледа и като стремеж на човек непрекъснато да изпитва хедонистична наслада, при липсата на конкретна цел.

    В повечето случаи, когато пред нас стои някаква неизвестност, това ни носи дискомфорт, поради незнанието как да се справим с нея. Той се преживява като непрекъснато напрежение и съответно – търсим начин да го намалим. В нашия случай става, чрез зачестената употреба на цигари.

    Ще дам следния пример: трябва да напиша статия. Написала съм определен брой страници и не мога да напиша повече. Но, редакторът на списанието изисква по-голям обем. Напрежението ми започва да се засилва, поради невъзможността да измисля нещо повече, а в същото време искам да приключа със поставената задача. Не мога да си позволя да пратя статията в този вид, поради отговорността, която съм поела. В този случай имам потребност, но тя не е задоволена. Изправена съм пред неизвестност, поради незнанието как да допълня материала. Това засилва напрежението ми, защото не се включва във времето, което съм си определила за написването, влиза в конфликт с останалите ми потребности, които искам да задоволя, нарушава ми се графикът за деня. Казано по друг начин – ставам нервна и започвам да пуша повече.

      Имам два варианта на действие, за да намаля това напрежение. Първият е да потърся други гледни точки, т.е. да намеря допълнителна информация за статията и да премахна неизвестността. Тогава напрежението ми ще спадне, ще покрия определения норматив, ще задоволя потребността. Вторият е да отлагам във времето, като се надявам да ме озари инсайт, но избирайки този път неизвестността ще си остане такава, потребността ще остане незадоволена, като респективно с това напрежението ще се усилва. Насочеността към втория вариант на действие ме доведе до написването на тази статия и споменатото в увода наблюдавано поведение.

     Изводът, до който стигнах за себе си е, че колкото повече отлагаш задоволяването на потребностите си, толкова повече напрежението ти „расте”, а следствие на това бюджетът намалява, заради купуването на поредната кутия цигари за деня. В крайна сметка целият ни живот се основава на принципа на задоволяване на потребностите и изпитване на удоволствие. Различни са само начините и степента на задоволяване.

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари