Защо пушим повече, когато сме нервни?

Защо пушим повече, когато сме нервни?

„Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти.“ — Марк Твен

Темата за настоящата статия бе провокирана, когато ненадейно един ден се улових, че изхвърлям втората празна кутия от цигари в боклука. Въпросът се разглежда респективно от позицията на пушач, но може да се отнесе и към други „вредни” навици, които сме изградили в процеса на развитието ни.

За да разгледам настоящия въпрос, първо ще се спра на начина за формиране на навик и какво представлява той. Темата ще се разгледа от гледна точка на психоаналитичната теория и ще се свърже с въпроса за потребностите.

Навикът е умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Формирането на навика има двоен ефект – първо действията започват да се осъществяват бързо и точно, съзнанието се освобождава и може да бъде насочено към други по-сложни действия. Това става чрез преминаване на действието към периферията на съзнанието, а след това и извън него (несъзнаваното), когато дадените компоненти се отработят.

Как се прилага това към тютюнопушенето? Първоначално, за да започнем да пушим имаме някаква доминираща потребност, която ще се задоволи чрез извършване на това действие. Това може да е да ни оценят в средата, в която всички са пушачи, да се приобщим към значими хора, да задоволим някаква фантазия, да подражаваме на някой. Какъвто й да е мотивът за започване, самият акт на пушене ни носи удоволствие.

Какво става, когато сме нервни? Първо, за да изпаднем в това състояние имаме незадоволени потребности т.е. тези потребности пораждат напрежение, което се изпитва от индивида като тревожност, дискомфорт, неудоволствие. Ако знаем какво искаме, ще го постигнем, а именно ще задоволим потребностите си и ще изпитаме удоволствие. Няма да има напрежение. Но какво се случва, когато не знаем истинските си потребности?

Нека да разгледаме следния пример:

През уикенда група приятели ми се обаждат да пием кафе. Излизам, сядам в любимото си кафене. Със сядането запалвам цигара. До тук това не би учудило никой от хората, които пушат. Но с течение на разговора, започвам да паля цигара след цигара. Ако тръгна да разглеждам случая, стъпвайки на базата, че зачестилото пушене е следствие на някакво напрежение, което се опитвам да разтоваря чрез „многократното” изпитване на удоволствие, бих изпаднала в противоречие, поради факта, че се намирам в приятна компания, на познато място, разговаряйки за любими неща – все фактори, които са ми приятни.  Тогава, защо се наблюдава това поведение? В хода на размишления, в които изключвам напрежението да е породено от непозната обстановка, хора или тема на разговор, която не мога да взема участие т.е. неизвестността, стигам до предположението, че има нещо което не съзнавам и това ми носи дискомфорт. Всъщност повишеното напрежение е породено от неосъзнати потребности, които не са задоволени. След като са в несъзнаваното, със силата на мисълта могат да се потиснат или напълно изтласкат, ако не са приемливи за мен. В този случай, недовършените ми задачи (незадоволените потребности) са с по-голяма значимост от пиенето на кафе с приятели. Изкарвайки съпротивите на преден план, задачите започват да се отлагат, като рационализирам поведението си, че ще мога да ги свърша, след приятната разходка. Следствие на не задоволяването на тези потребности, напрежението се усилва. За да го разтоваря отчасти, започвам да „засилвам” навика да пуша, като по този начин изпитвам удоволствие. Получава се компенсаторен механизъм за сваляне на тревожността.

Разбира се тук влияе и физиологичната предпоставка, но зависимостта на организма от никотин не се „появява’ през няколко минути.

Основната хипотеза, която застъпвам е, че при неосъзната потребност и по-скоро при незадоволена такава, изпитваме напрежение, което се стремим да „потушим” чрез многократното „вкарване” на  доза удоволствие чрез цигарите.

Повечето от нас са стигнали до заключението, че когато сме на маса, при употребата на алкохол, приемането на цигари също се увеличава от нормалното количество, което употребяваме за деня. Тук бихте оспорили твърдението ми, като попитате къде е нервността тук, когато всички се забавляват и изпитват удоволствие?

При употребата на алкохол, защитните механизми намаляват своето въздействие. Това означава, че човек започва да прави това, което иска без да се съобразява с изисквания и правилата за поведение. Факторите от околната среда, като хубави жени, мъже, започват да активират сексуалните ни потребности. Ако привличаме вниманието към нас, започваме да се чувстваме значими, харесвани, което допълнително засилва желанието ни. Тези незадоволени потребности пораждат напрежение, което също се компенсира чрез засилване на употребата на цигари. Всъщност в повечето случаи засилва употребата на всичко, като начин за изпитване на удоволствие, ако не се задоволи конкретната потребност. В този пример, намаляването на защитните механизми води до активиране на незадоволени потребности по принцип. Тъй като те са несъзнавани, а при приятна компания и употребен алкохол, трудно ще си зададем въпроса какво всъщност искаме, породеното напрежение се намалява частично чрез изпитване на удоволствие чрез външни фактори.

Засилената употреба на цигари може да се свърже и с липсата на цел. Тук отново опираме да неосъзнати потребности. Когато човек има поставена цел и е детайлизирал стъпките, които трябва да преодолее за постигането й, казваме, че този човек знае какво иска т.е. е наясно с потребностите си. Ако ние нямаме какво да правим т.е. не осъзнаваме потребностите си, в нас се изпитва непрекъснато напрежение. Този дискомфорт се намалява, в случая на пушачите чрез непрекъсната употреба на цигари. Разбира се това може да се разгледа и като стремеж на човек непрекъснато да изпитва хедонистична наслада при липсата на конкретна цел.

В повечето случаи, когато пред нас стои някаква неизвестност, това ни носи дискомфорт, поради незнанието как да се справим с нея. Този дискомфорт се изпитва като непрекъснато напрежение и съответно, ние търсим начин да го намалим. В нашия случи чрез зачестената употреба на цигари.

Нека да дадем следния пример:

Трябва да напиша статия. Написала съм определен брой страници и съм изпаднала в невъзможност да напиша повече. Редакторът на списанието изисква определен обем на статията, която аз не съм покрила. Напрежението ми започва да се засилва, поради невъзможността да измисля нещо повече, а в същото време искам да приключа със поставената задача. Не мога да си позволя да пратя статията в този вид, поради отговорността, която съм поела към него. В този случай имам потребност, но тя не е задоволена. Има известна неизвестност пред мен поради незнанието как да допълня материала. Това засилва напрежението ми, защото не се включва във времето, което съм си определила за написването, влиза в конфликт с останалите ми потребности, които искам да задоволя, нарушава ми се графика за деня. Казано по друг начин – ставам нервна и започвам да пуша повече.

Имам два варианта на действие, за да намаля това напрежение.

Първият е да потърся други гледни точки т.е. да намеря допълнителна информация за статия и да премахна неизвестността. Тогава напрежението ми ще спадне, ще покрия оказания норматив, ще задоволя потребността.

Вторият е да отлагам във времето, като се надявам да ме озари инсайт, но избирайки този път неизвестността ще си остане такава, потребността ще остане незадоволена, а респективно с това напрежението ще се усилва. Насочеността към втория вариант на действие ме доведе до написването на тази статия и споменатото в началото наблюдавано поведение.

Изводът, до който стигнах за себе си е, че колкото повече отлагаш задоволяването на потребностите си, толкова напрежението ти „расте”, а следствие на това бюджетът ти намалява, поради купуването на поредната кутия цигари за деня. В крайна сметка целият ни живот се основава на принципа на задоволяване на потребностите и изпитване на удоволствие. Различни са само начините и количеството на задоволяване.

0 0 Гласувай.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари