„- Детето ми не говори…
– Ще го израсте!“
В днешно време случаите на деца, при които липсва реч и/или тя е силно ограничена, рязко зачестиха. Все по-често ние, като специалисти, чуваме изрази от типа: „Детето е още малко, нормално е да не говори.“, „Има характер – инат е, затова не говори.“, „Баща му също проговори късно, сигурно е наследствено.“, „Ще го израсте.“ и т. н. Да, всяко дете се развива с индивидуален темп. Именно тази индивидуалност ги прави уникални сами по себе си. Но не можем да твърдим, че тя стои в основата на забавената реч.
Дете, което се развива в норма, изпитва удоволствие от това да говори. Развитието на речта открива пред него необятни хоризонти, свързани със заобикалящата го среда. Засилва се любопитството му спрямо нея. Това, от своя страна, го мотивира да иска да знае все повече и повече. То разбира, че общуването му носи много ползи – хората го възприемат като голям, обясняват му това, което го вълнува, заявява директно исканията си, получава знания за обектите от средата и може да ги пренесе в игрите, които играе. А колко още ползи носи играта между децата? Всички знаем колко хубаво е да играеш със своите връстници. Детската глъчка, смях и забава по време на игрите… Те несъмнено носят мили спомени от детството. Да можеш да общуваш с другите е умение, което започва да се развива още в ранна детска възраст. В следващите възрастови етапи умението се надгражда спрямо актуалните задачи на развитие.
Какво да направим?
Можем ли да се уповаваме на гореизброените твърдения относно липсата на реч и да чакаме проблемът да се разреши от само себе си? Практиката показва, че в голяма част от случаите той се задълбочава и носи след себе си още последствия. Те рефлектират неблагоприятно върху аспекти на детското развитие, свързани с останалите когнитивни процеси, навици и умения. За да се разреши даден проблем, е нужно да бъде намерена причината за него. Когато тя бъде изведена, осъзната и приета, може да се започне работа по преодоляването му. Невинаги обаче родителите успяват сами да достигнат до нея, което внася още по-голяма тревожност у тях. В такива случаи най-добрият вариант е консултацията със специалист. Неговата функция е да открие причината за проблема, консултирайки детето и родителите. На база това да изгради план за работа с тях.
Ето защо, на база гореописаното, е важно възрастните да реагират своевременно, когато забележат, че детето им изостава в езиково-говорното си развитие, предприемайки конкретни действия, вместо да чакат „да го израсте“.
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО новия ни семинар по темата, в който ще обсъдим как се развива речта през отделните възрастови етапи, какво е влиянието на екранните устройства, как се отразява забавената/липсата на реч върху детското развитие, какви са възможните причини, какво е влиянието на семейната среда, както и какви са начините за преодоляване на проблема. За повече информация следете нашата фейсбук страница, или информационния бюлетин, който получавате по пощата.
