„Искам да бъда голям/а!“ – за потребността от автономност при децата

You are currently viewing „Искам да бъда голям/а!“ – за потребността от автономност при децата

Гергана Николова, публикувано в Зеления морски двор на Варна

    Играта е основополагаща и изключително важна за детското развитие. Чрез нея се развиват психичните процеси, моториката, социалните умения, както и емоционално-волевата сфера. Играта е една своебразна „работа“ за детето така, както ние възрастните работим. Посредством нея то овладява определени умения, научава нови неща относно съдържанието и функцията на обектите от заобикалящата го среда, учи се да преодолява трудности, надгражда уменията си.

     Между втората и третата година се формира Аз-образът на детето. Ако преди това то се е възприемало като едно цяло с родителя, сега започва да се определя като отделна личност. С натрупването на повече опит, знания и умения, се засилва потребността му от автономност. Иска да върши нещата самостоятелно, проявява любопитство да опознава и усвоява нови игри и дейности. В тази нова ситуация е от съществено значение подходът на родителя към детето. Дали счита, че то е още малко само да прави нещата, които иска? Дали ще поощрява и задоволява потребността му от независимост?

     Безспорен факт е, че когато възрастните отчитат и задоволяват потребностите на децата си, те формират у тях чувство на значимост и приемане. Това, от своя страна, благоприятства по-нататъшното им развитие. Всички знаем, че независимостта, респективно свободата, върви ръка за ръка с отговорността. Иначе казано, желанието на детето да прави определени избори е нужно да бъде съпроводено с носенето на отговорност за последствията от тях.

     Пример за това е, когато малкото иска да играе на определена игра. То започва, но по средата на играта решава, че иска да я замени с друга. Иска да стане и вземе следващата. В тази примерна ситуация е важно как ще реагира възрастният. Ако той системно оставя детето да преминава към следваща дейност, то свиква да оставя нещата незавършени, създава се хаотичност в действията му, тъй като няма точно определени начало и край; свиква, че може да прави избори и след това да се отказва от тях, без да носи отговорност да завърши започнатото.

    Този модел на поведение става устойчив във времето и с порастването на детето той ще се проявява в дейностите, които върши: в училище с писането на домашни, в университета, в работата с доклада, който чака недовършен на бюрото и т.н. Ето защо е също толкова важно да определяме граници в поведението на детето така, както е нужно да задоволяваме потребностите му. Насърчавайки го да прави избори, формираме у него качества като инициативност, дейност, предприемчивост. Учейки го да се справя с последствията от тези избори, формираме у него отговорност. Това започва от на пръв поглед „елементарни“ за нас ситуации. Тези елементарни дейности, като да довърши пистата, която сам е избрал да сглоби, или да довърши рисунката, която е пожелал да нарисува.

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари