Българска школа за психоанализа

Играта е основополагаща и изключително важна за детското развитие. Чрез нея се развиват психичните процеси, моториката, социалните умения, както и емоционално-волевата сфера. Играта е една своебразна „работа“ за детето така, както ние възрастните работим. Чрез нея овладява и надгражда определени умения, научава нови неща относно съдържанието и функцията на обектите от заобикалящата го среда, учи се да преодолява трудности.

Между втората и третата година се формира Аз-образът на детето. Ако преди това се е възприемало като едно цяло с родителя, сега започва да се определя като отделна личност. С натрупването на повече опит, знания и умения, се засилва потребността му от автономност. Иска да върши нещата самостоятелно, проявява любопитство да опознава и усвоява нови игри и дейности. В тази ситуация е от съществено значение подходът на родителя към детето. Дали счита, че то е още малко само да прави нещата, които иска? Дали ще поощрява и задоволява потребността му от независимост?

Безспорен факт е, че когато възрастните отчитат и задоволяват потребностите на децата, те формират у тях чувство на значимост и приемане. Това, от своя страна, благоприятства по-нататъшното им развитие. Всички знаем, че независимостта, респективно свободата, върви ръка за ръка с отговорността. Иначе казано, желанието на детето да прави определени избори е нужно да бъде съпроводено с носенето на отговорност за последствията от тях. Всичко това намира проявление в играта му.

Автономност и игри: пример

Пример за това е, когато малкото иска да играе на определена игра. Започва, но по средата на играта решава, че иска да я замени с друга. В тази примерна ситуация е важно как ще реагира възрастният. Ако системно оставя детето да преминава към следваща дейност, то свиква да оставя нещата незавършени. Създава се хаотичност в действията му, тъй като няма точно определени начало и край. Свиква, че може да прави избори и след това да се отказва от тях, без да носи отговорност към започнатото.

Този модел на поведение става устойчив във времето и с порастването на детето ще се проявява в дейностите, които върши. Ще го видим в училище с писането на домашни, в университета, в работата с доклада, който чака недовършен на бюрото и т.н. Ето защо е също толкова важно да определяме граници в поведението на детето така, както е нужно да задоволяваме потребностите му. Насърчавайки го да прави избори, формираме у него качества като инициативност, дейност, предприемчивост. Учейки го да се справя с последствията от тях, формираме отговорност. Това започва от на пръв поглед „елементарни“ ситуации. Тези елементарни дейности, като да довърши пистата, която сам е избрал да сглоби, или рисунката, която е пожелал да нарисува. Дейности, проявени в детските игри.

Статията е публикувана в Зеления морски двор на Варна

Гергана Николова, Ирена Киркова

Гергана Николова, Ирена Киркова

© 2022 Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ
X