Нужно ли е непременно играчките да са скъпи?

Нужно ли е непременно играчките да са скъпи?

За написването на тази статия ме провокира клипче, което гледах наскоро във Youtube. В него майка прави експримент с детето си (на около година – година и половина). Дава му предмети– едните са хубави, цветни играчки, а другите – предмети, с които боравят всеки ден. Резултатът е неоспорим – оказва се, че децата са много по-привлечени от предметите от ежедневието, отколкото от купените играчки.

Същото наблюдение се споделя и от други майки, с които общувам. Защо се получава така? Азът започва своето развитие още от раждането на детето, като се обособява като структура със своя собствена функция около третата година. Сигнал за това е осъзнатата употреба на 1 л., ед.ч., когато то говори за себе си. За да се стигне до този момент, Азът преминава през етапи на развитие, общото между които е, че детето се стреми да повтаря наблюдаваните действия на родителите, като целта му е да привлече тяхното внимание, а с него – да получи одобрение и обич, изразени в усмивка, прегръдка, „браво“ и др.

Сега, нека разгледаме ситуацията през очите на детето: кой предмет ще му е по-интересен – новата дрънкалка, която се е озовала вкъщи, или ключовете на татко, с които то многократно го е виждало да борави? Да, несъмнено за децата е характерно голямото любопитство, но познавателните потребности не се проявяват веднага, а се развиват постепенно. Излиза, че на база на наблюдението, към ключовете вече е положена тенденция за изграждането на интерес. Тоест, те са с едни гърди напред пред дрънкалката.

Тук обикновено веднага се проявяват множество притеснения, от страна на родителите, като например: че тези предмети не са за игра, че може да ги счупят/повредят или, че са мръсни. Разбира се, има обекти, към които тези страхове може да са основателни, но ако се замислим, ще разберем, че в по-голямата си част те са преувеличени и необосновани. Не искам да бъда разбрана погрешно – не съм срещу купените играчки. В своята работа ги ползвам ежедневно и дори съм приятно изненадана от факта, че в последните години все повече навлизат развиващите такива от здрави, естествени материали.

Но, нека разгледаме плюсовете на втория вариант. Чрез играта с калкулатора на татко например, ние даваме шанс на детето да е като възрастните. Задоволява потребност, изгражда положително отношение към предмета, развива интерес към обекта и всички останали, сходни с него, които ще се появят в живота му, усвоява родителския модел, развива увереността си. Чрез играта с боб например детето се учи, че обектът може да има повече от една функции, което обогатява психичния образ за него, способства развитието на мисълта и въображението. Ако говорим за крафт играчки, то общата им направа, заедно с възрастния, освен всичко гореизброено, ще спомогне за развитието на нови умения, както и изграждането на положително отношение към тях. Така детето ще е мотивирано да си играе с тях, да ги пази и подрежда. Не на последно място е и финансовата страна – оказва се, че играчка, която в магазините струва между 20 и 50 лева, в домашни условия може да бъде направена за около 5 лева.

0 0 Гласувай.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари