Българска школа за психоанализа

В началото на развитието на детето майката заема основна роля в отглеждането. Тя е първият и най-важен обект и за двата пола. Когато бащата се включва активно още в началото, малкото изгражда силна връзка и с него. Това става най-често чрез игрите и споделянето на отговорности между родителите.

Между втората и третата година от развитието на децата те възприемат разликите между половете и се определят като представители на единия или другия пол. Това става, благодарение развитието на психичните процеси, и е възможност да се забележат различията. Дотогава децата не могат да се отделят от майките си и се възприемат като единна част от тях.

При едни нормално развиващи се отношения между родителите, специално при момчетата, откъсването от майката става постепенно, чрез поемане от бащата. Когато детето има изградена силна връзка и с него, това откъсване не е придружено със сътресения и става по естествен начин, чрез подражание на мъжкия модел. Искам да разгледам това, защо е важно момчето да има мъжки модел на подражание. След като разбере разликите в половете, то открива, че е момче. Започва да се интересува какво правят момчетата. Мъжкият модел предполага инициатива, отговорност, лидерство, техническа насоченост и т.н., а това се предава от друг мъж, чрез наблюдения и подражание на това, което той прави.

Какво се случва, когато момчето няма мъжки модел на подражание, или ролята на бащата е иззета от майката?

Жената въздейства върху детето, като изгражда личностни качества, характерни за женската ѝ същност. Дори да се опита да формира „мъжки модел” у момчето, това поведение не ѝ е присъщо. Важно е да се разбере, че майката заема ключовата роля в живота на момчето и, че ако тя не „иска да го пусне от полата си”, то не може да се реализира в живота като мъж.

За съжаление в много семейства жената не желае да намали влиянието си върху момчето, приемайки го за „нейното малко бебче”. В тази позиция трудно може да приеме методите на мъжа, който иска да изгради у сина си качества като самостоятелност и отговорност. Ставала съм свидетел на изрази като: „Остави го, той е още малък!” или „Не го тормози повече! Не виждаш ли, че е изморен?!”. Обикновено майките ограничават заниманията на бащите с момчетата. Те ги преценяват като опасни, създаващи възможност да се наранят, а именно в тях момчето се тренира и развива уменията си.

Може би трябва да се замислим защо днешните момчета нямат “мъжко поведение”. Дали защото бащите не са ги научили, или защото майките не са дали шанс това да се случи? Може би истината е някъде по средата, в битката между половете относно това, кой да доминира в семейството? Може би трябва просто да разпределим отговорностите помежду си и да се доверим на половинката, че ще направи най-доброто за детето си!

Статията е публикувана в Зеления морски двор на Варна

Десислава Александрова

Десислава Александрова

© 2022 Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ
X