Накъде водят всички свършени наполовина неща?

You are currently viewing Накъде водят всички свършени наполовина неща?

Има хора, които започнат ли нещо, независимо за какво се отнася, не се отказват, докато не го финализират. Съществуват и други, за съжаление много повече – които започват нещо, но рядко го довършват. Изоставянето му може да е пред първата изпречила се трудност, след първия успех, или преди финализирането му, когато е важна само крайната крачка.

Ще разгледам втората ситуация.

При първият вариант може да кажем, че мотивацията не е достатъчно силна. Оттук, с голяма степен на вероятност можем да предположим, че желанието е повлияно от Свръх аза и потребността, която стои зад него, всъщност е друга. Често срещан пример са хората с висока степен на социална желателност. Друг вариант е това да е стар начин за изпитване на удоволствие, който вече не е актуален, но към който човекът се връща, когато няма нов.

Във втория вариант човекът има мотивация да се справи, като в началото все още усеща напрежение и неувереност в това, дали е намерил правилния път. Прави първите крачки, преодолява първата трудност, след което вижда, че реализирането на целта е в рамките на възможностите му. Това му дава бързо успокоение, като вместо да продължи напред, използвайки заряда, който получава, следствие на удоволствието от резултата, той предпочита да остане в него. Няма нови действия, а наслаждаване на постигнатото досега. Решава, че щом нещото е в границите на възможностите му, то винаги може да го направи, а сега е време за почивка. Така се изгубва целта и той се връща отново в началото.

При третия случай целта е почти постигната. Това носи удовлетворение и увереност у човека, който не отчита факта, че не е финализирана. Започва предварително да се наслаждава на резултата си, считайки останалото за маловажно. Обикновено то действително е такова – рутинни стъпки, които без усилие би изпълнил, но желанието за тях намалява. В резултат отново целта се пропуска. До какво води всичко това?

Всеки човек има желания. Отначало те идват като мечти – идеалистична представа за това, което иска да постигне. Мислейки за нея, той изпитва удоволствие, като същевременно захранва представата с енергия. Мисленето за целта, детайлизирането й и следването на стъпките за достигането й носи удоволствие и допълнително захранва целта с енергия. Пресичането пътя към нея води до незавършването й.

В резултат всички вложени в реализирането усилия загубват своя смисъл. Енергията, вложена в крайния образ от мотивация се превръща във вътрешна тревожност. Човекът се усеща така, все едно има много задачи, а няма време за тях. Това действително е така – има много неща, които е започвал, но никога не е довършвал. Същевременно у него се активира усещането за несправяне, безсилие, неудовлетвореност от себе си и собствените усилия. Колкото по-силно е желанието да стигне до нея, толкова по-болезнено е „падането надолу”. Същото важи и за положените усилия. Колкото повече са те, толкова по-голямо е разочарованието, когато човек осъзнае, че са изгубили смисъла си. Следван във времето, този път има различен изход – към патология, тотално отказване да се бори за личностно развитие и оставяне единствено в проблемите на ежедневието.

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари