Българска школа за психоанализа

Има хора, които започнат ли нещо, независимо за какво се отнася, не се отказват, докато не постигнат целта. Съществуват и други, за съжаление много повече, които започват нещо, но рядко го довършват. Изоставянето му може да е пред първата изпречила се трудност, след първия успех, или преди финализирането му, когато е важна само крайната крачка.

Ще разгледам втората ситуация

При първия вариант може да кажем, че нашата мотивация не е достатъчно силна. Оттук, с голяма степен на вероятност можем да предположим, че желанието е повлияно от Свръх аза и потребността, която стои зад него, всъщност е друга. Често срещан пример са хората с висока степен на социална желателност. Друг вариант е това да е стар начин за изпитване на удоволствие, който вече не е актуален, но към който човекът се връща, когато няма нов.

Във втория вариант човекът има мотивация да се справи, като в началото все още усеща напрежение и неувереност в това, дали е намерил правилния път. Прави първите крачки, преодолява първата трудност, след което вижда, че реализирането на целта е в рамките на възможностите му. Това му дава бързо успокоение, като вместо да продължи напред, използвайки заряда, който получава, в следствие на удоволствието от резултата, той предпочита да остане в него. Няма нови действия, а наслаждаване на постигнатото досега. Решава, че щом нещото е в границите на възможностите му, то винаги може да го направи, а сега е време за почивка. Така се изгубва целта и той се връща отново в началото.

При третия случай има мотивация, действия, целта е почти постигната. Това носи удовлетворение и увереност у човека, който не отчита факта, че не е финализирана. Започва предварително да се наслаждава на резултата си, считайки останалото за маловажно. Обикновено то действително е такова – рутинни стъпки, които без усилие би изпълнил, но желанието за тях намалява. В резултат отново целта се пропуска. 

До какво води всичко това?

Всеки човек има желания. Отначало те идват като мечти – идеалистична представа за това, което иска да постигне. Мислейки за нея, той изпитва удоволствие, като същевременно захранва представата с енергия. Мисленето за целта, детайлизирането ѝ и следването на стъпките за достигането ѝ носят удоволствие и допълнително захранват целта с енергия. Пресичането пътя към нея води до незавършването ѝ.

В резултат всички вложени в реализирането усилия загубват своя смисъл. Енергията, вложена в крайния образ от мотивация се превръща във вътрешна тревожност. Човекът се усеща така, все едно има много задачи, а няма време за тях. Това действително е така – има много неща, които е започвал, но никога не е довършвал. Същевременно у него се активира усещането за несправяне, безсилие, неудовлетвореност от себе си и собствените усилия. Колкото по-силно е желанието да стигне до нея, толкова по-болезнено е „падането надолу”. Същото важи и за положените усилия. Колкото повече са те, толкова по-голямо е разочарованието, когато човек осъзнае, че са изгубили смисъла си. Следван във времето, този път има различен изход – към патология, тотално отказване да се бори за личностното си развитие и оставяне единствено в проблемите на ежедневието.

Ирена Киркова

Ирена Киркова

© 2022 Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ
X