За работата с нарцистични родители

You are currently viewing За работата с нарцистични родители

Много специалисти са изправени ежедневно пред ситуация, в която искат да помогнат на детето, но отношението на родителите към тях убива цялото им желание. Говоря за родители, които не спазват уговорените часове, не изпълняват системно и с необходимата сериозност поставените им задачи, постоянно се оплакват, не се интересуват особено от работата с детето, прехвърлят отговорността за напредъка или липсата му изцяло върху специалиста, безкрайно критични са към него и в същото време са безкрайно снизходителни към собствената си работа, приемат го за подчинен, както и длъжен да изпълнява всичките им прищевки. Ако не ги изпълни с агресия, като го обвиняват, че не е добър специалист, не се отнася с нужното внимание към случая им и др.

Много от тези колеги продължават да стискат зъби, премълчават и работят, като обикновено се оправдават с думите: „Той е просто такъв. Не е нищо лично.“, „Правя го заради детето.“, „Той води детето, не идва заради себе си. Следователно – не дава заявка, че иска да се промени“.

В по-незавидна позиция са колегите в държавни институции, които обикновено казват: „Това дете е зачислено и съответно – е нужно да идва. Ние не можем да му откажем услугата, или да поставим допълнителни условия“. Но, какво се случва на практика? Родителят решава, че те нямат нищо против неговото поведение, а оттук – че може да продължи да се държи по същия начин и по-зле. А то винаги става по-зле.

Колкото и да симпатизират на детето и да им носи удоволствие да работят с него, неудоволствието от отношенията с родителя несъзнавано, лека-полека, се прехвърля върху детето. Започват да се питат струва ли си всичките усилия, които влагат; чувстват се недооценени, непризнати, безсилни. Това до спад в мотивацията, затруднява работата и влошава постигнатите резултати. Респективно, самият родител започва във все по-голяма степен да не изпълнява задачите, да налага мнението си и да прехвърля отговорност. Кръгът се затваря и става все по-деструктивен. Затова, ще задам въпроса: „Дали с мълчанието си помагаме на детето?“

Да усетиш и осъзнаеш силата си води до големи позитиви. Все пак, този родител Ви е потърсил и иска да работите с детето му. Следователно той има нужда от Вас и е необходимо да се съгласи с Вашите условия. Ако това не става – винаги може да си потърси друг специалист. Вие самите също не сте длъжни да работите по случая. Не сте му подчинен. Много е важно да отсеете кое е ваша отговорност, кое е отвъд нея, но го правите от човещина, както и кога действително този родител има нужда от помощ. Практиката показва, че в колкото по-голяма степен спазвате собствените си правила и сте по-безкомпромисни към капризите му, колкото по-малко се страхувате от него, толкова по-лесно ще взаимодействате. По отношение на държавните институции – смятам, че ако екипът е сплотен и имат подкрепата на директора, също могат да се справят.

Наскоро един уплашен баща ми каза: „Моля те, просто я приеми като клиент и не й обръщай внимание!“ Отговорът ми бе: „Точно защото я приемам като клиент не мога да не й обърна внимание.“

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари