Българска школа за психоанализа

Много специалисти са изправени ежедневно пред ситуация, в която искат да помогнат на детето, но отношението на родителите към тях убива цялото им желание. Говоря за родители, които не спазват уговорените часове, не изпълняват системно и с необходимата сериозност поставените им задачи, постоянно се оплакват, не се интересуват особено от работата с детето, прехвърлят отговорността за напредъка или липсата му изцяло върху специалиста, безкрайно критични са към него и в същото време са безкрайно снизходителни към собствената си работа, приемат го за подчинен, както и длъжен да изпълнява всичките им прищевки. Ако не го стори реагират с агресия. Обвиняват го, че не е добър специалист, не се отнася с нужното внимание към случая им и др. Обикновено става дума за нарцистични родители.

Много от тези колеги продължават да стискат зъби, премълчават и работят. Обикновено се оправдават с думите: „Тези родители са просто такива. Не е нищо лично.“, „Правя го заради детето.“, „Той води детето, не идва заради себе си. Следователно – не дава заявка, че иска да се промени“.

В по-незавидна позиция са колегите в държавни институции. Те обикновено казват: „Това дете е зачислено и съответно – е нужно да идва. Ние не можем да му откажем услугата, или да поставим допълнителни условия“. Но, какво се случва на практика? Нарцистичният родител решава, че те нямат нищо против неговото поведение. Оттук – че може да продължи да се държи по същия начин и по-зле. А то винаги става по-зле.

Последствия за специалиста

Колкото и да симпатизират на детето и да им носи удоволствие да работят с него, неудоволствието от отношенията с тези нарцистични родители несъзнавано, лека-полека, се прехвърля върху детето. Започват да се питат струва ли си всичките усилия, които влагат. Чувстват се недооценени, непризнати, безсилни. Това води до спад в мотивацията, затруднява работата и влошава постигнатите резултати. Респективно, самите родители започват във все по-голяма степен да не изпълняват задачите, да налагат мнението си и да прехвърлят отговорност. Кръгът се затваря и става все по-деструктивен. Затова, ще задам въпроса: „Дали с мълчанието си помагаме на детето?“

Да усетиш и осъзнаеш силата си води до големи позитиви. Все пак, тези родители са ви потърсили и искат да работите с детето. Следователно те имат нужда от вас и е необходимо да се съгласят с вашите условия. Ако това не става – винаги може да си потърсят друг специалист. Вие самите също не сте длъжни да работите по случая. Не сте им подчинен. Много е важно да отсеете кое е ваша отговорност, кое е отвъд нея, но го правите от човещина, както и кога действително тези родители имат нужда от помощ. Практиката показва, че в колкото по-голяма степен спазвате собствените си правила и сте по-безкомпромисни към капризите им, колкото по-малко се страхувате от тях, толкова по-лесно ще взаимодействате. По отношение на държавните институции – смятам, че ако екипът е сплотен и имат подкрепата на директора, също могат да се справят.

Наскоро един уплашен баща ми каза: „Моля те, просто я приеми като клиент и не ѝ обръщай внимание!“ Отговорът ми бе: „Точно защото я приемам като клиент не мога да не ѝ обърна внимание.“

Ирена Киркова

Ирена Киркова

2023 © Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ