Разговор с Ирена Киркова по повод провокиралия широк обществен отзвук случай на насилие, при който мъж обезобрази приятелката си. Интервюто бе взето и публикувано от информационната платформа „Граждани на квартала“ на 02.08.2023 година.
– Какво е насилието, което наблюдаваме, г-жо Киркова?
– Насилието е проява на безсилие у насилника. Следваме винаги един и същ модел – насилник срещу жертва. Чувствителна е темата за обвързаността на двете страни. Преди да се случи нещо страшно, винаги има сигнали, но те се пренебрегват: заплахи, ограничения, удари, контрол, ревност. Жертвата не осъзнава колко сериозно е всичко това.
– Но защо не се реагира?
– Насилникът винаги избира внимателно жертвата. Опипва почвата, за да прецени как се приема първият удар, първата заплаха. Жертвата се надява, че нещо ще се промени във времето. Любовта лекува временно раните. Страхът сковава. Не може да се прецени доколко адекватна е тази любов и не е ли страшно обсебваща. Когато няма конфликт, в повечето случаи тези мъже са обгрижващи, нежни и мили.
– Какво провокира насилието им?
– Проблемите са далеч в детството. Насилникът те поставя в зависимост, за да се съмняваш в себе си, да чувстваш вина, да те манипулира, да налага плътен контрол. И ако жертвата се изплъзва, следва агресия. Насилникът има желание да накаже всичко в нея, ако тя не се подчинява. Това му носи огромно удоволствие да извършва всичко бавно, болезнено, с натиск.
– Къде е обществото?
– То си мълчи, не се меси в хорските работи и става съучастник в престъплението с мълчанието си.
– Как да решим проблема с насилието? Затвор. Клиника. Лечение. А после?
– Семейството е превенцията, то е водещо във възпитаването на децата. И когато семейството бяга от отговорност, винаги става страшно.
В училище за превенция е късно да се говори. Там имаме изградена личност и само надграждаме.
Психологът може да работи с децата в детската градина, ако родителите осъзнават сериозността на проблема, който е възникнал, доверят ти се и се търси решение. След това ще е късно.
– В кои семейства се отглеждат насилници?
– Семействата възпитават в двете крайности: деца възпитавани с много агресия, или наблюдаващи агресия в дома, и от друга страна прекалено обгрижвани деца. Децата във второто семейство са център на внимание. Те искат да са най-добрите, първи във всичко, най-успешните. Сблъсъкът с реалността води до агресия. Те са егоисти и се стремят да постигат всичко чрез налагане, отстояване на позиция чрез агресия. Това се превръща в опасен модел. Мисля, че тази агресия ще я наблюдаваме в по-големи мащаби и разновидности. Жертвите ще стават все повече и повече. И няма да са само жени.
– Кога търсят хората помощ от психолог?
– Наблюдава се следната тенденция последните години – хората на възраст до 25 години вече започват да приемат, че е здравословно и полезно да се посещава психолог. Консултират се без притеснения при възникнал проблем. При хора над 25-годишна възраст има посещение при психолог само, когато случаят вече не търпи отлагане, като например паник атаки или силно изразена тревожност.
– Можем ли да направим нещо като общество?
– Можем да не сме безучастни и безразлични към проявите на насилие. Можем да изискваме справедливи наказания за насилниците. Да очакваме семействата да проявяват по-голяма отговорност към децата си. Училището да е непримиримо към насилието във всичките му форми.
Силно се надявам след една седмица този случай на насилие, който обедини всички българи, да не бъде забравен.
Източник: https://www.facebook.com/grajdaninakvartala
