Българска школа за психоанализа

Всеки един от нас е бил свидетел или има опит, в който детето крещи и се тръшка, защото иска нещо, което не му е позволено. Но, в това ли се изразява всъщност детското непослушание?

В тълковния речник за „непослушен“ е определен този, които не изпълнява волята на другите. Но, както ние имаме очаквания детето да удовлетворява нашите желания, така то също има своите желания, които очаква да бъдат удовлетворени от нас. И така, детското непослушание всъщност се ражда в сблъсъка между нашите желания с неговите.

Непослушание и детско развитие

Още от раждането движеща сила на всеки един от нас е принципът на удоволствието. Пораствайки и увеличавайки представите за света около себе си, ние намираме все повече обекти, които ни носят удоволствие. Започваме да усвояваме адаптивни механизми за тяхното използване. Те се разширяват до момента, в който не намерим онзи, който в най-голяма степен ни задоволява потребността. От там нататък няма защо да търсим друг начин за адаптация, след като вече знаем как да получаваме желаното.

Изграждането на тези механизми обаче става на принципа на „проба-грешка“. Винаги се започва от най-лесното, отново заради принципа на удоволствието. Той повелява, че искаме да постигнем целта с минимални усилия. Ето защо, най-общо казано, децата, които в повечето случаи са получавали това, което искат, без да се изисква от тях да полагат усилия, при определяне на граници и правила реагират чрез най-лесния за тях начин – да намерят слабото ни място. Това, което ни влияе най-много и ни кара да отстъпваме. Това е основата, на която стъпва тяхното непослушание.

Когато децата ни „атакуват“, често сме напрегнати от ежедневието или сме попаднали в клопката на „данък-обществено мнение“. Съзнателно или не, в много случаи склоняваме да задоволим желанието. Целта е да можем максимално бързо да осигурим спокойствието си и да избягаме от критичното мнение на околните за нашето възпитание. Така попадаме в един омагьосан кръг, в който крещенето, тръшканията и неприемливото поведение продължават. На нас не ни остава друго, освен да приемем, че децата „проста са такива“.

Но, има ли начин, чрез който да се справим с това така наречено „детско непослушание“? Според мен има и той включва в себе си постоянство, борба със собствените ни слаби места и предоставяне на детето само да опитва.

Случай от практиката

Ще дам за пример дете на три години, което посещава Консултативния център за деца. То бе свикнало, чрез собственото непослушание да получава това, което иска.

Когато започнах да работя с него, то крещеше и се тръшкаше на земята при всяко „не“. Това ставаше въпреки обясненията защо не бива да извършва действията.

Промених реакцията си към неговото поведение, което да го накара да потърси нов механизъм за справяне. Така, в моментите, в които започваше да се тръшка и да вика, му обяснявах защо няма да получи желаното. Но, също вземах предвид, че това е неговият избор и ако иска, има право да изпробва това поведение. То няма да промени правилата, които поставям.

След като видя, че не забранявам поведението му, но и не отстъпвам от позицията си, той измисли допълнение: започна да събува обувките си и да върви бос. Мислеше, че така ще привлече вниманието ми и рано или късно ще склоня. Тук отново се сблъска с абсолютното приемане на неговото поведение като негов избор. Дори му помогнах да събуе и другата си обувка. Но, с условието, че щом ще е босо, ще седи на пейката. Така попадна в клопката на осъзнаване на собственото си решение, което не му носеше положителни резултати. Нито аз се ядосах, нито се изпълниха неговите желания.

Резултати

Към момента неговото непослушание се проявява все по-рядко. Изпълнява условия „ако направиш това, ще получиш това“. Изслушва причините, поради които не му се дават определени предмети или действия.

Децата имат право на избор и опит. От нас зависи дали ще сме подчинени на слабостите си и те ще израстват „просто такива“. Или ще сме постоянни и приемащи, без да отстъпваме от мнението си. Така те ще познаят правилата и причините, поради които съществуват. Същевременно ще развиват гъвкавост и креативност за справяне в различни ситуации.

 

Мариела Добрева

Мариела Добрева

© 2022 Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ
X