Мнение: за „новото нормално“

Мнение: за „новото нормално“

В последните години из интернет пространстово нашумяха страници и групи, които възхваляват детството от преди 20-30 години. Сигурността, която са усещали нашите родители, пускайки ни да играем сами пред блока, различните подвижни игри, които сме играли и които днес не можем да видим никъде (например играта на ластик, Стражари и апаши, Кралю порталю и др.), богатството на въображаеми игри, с което сме си запълвали свободното си време, или предмети, които сме си измисляли сами, за да подражаваме на възрастните (например обръщах пластмасовата част на бонбониерата, представяйки си, че е клавиатура на компютър) и др.

Самата аз се връщам към тези спомени с носталгия и умиление.
Работейки с деца, няма как да не забележа колко различен е техния свят от нашия. Скоро разговарях с една от майките, чийто дете ползва услугите ни. В конкретния случай работим за развитие на социалните умения. Макар да е около 10 години по-млада от мен, тя дойде възмутена. Детето се срещнало на площадката с други деца, питало ги дали искат да си играят, предлагало им игри, но самата групичка били заобиколили едно момче, което играело на телефона си. Останалите гледали играта му и коментирали помежду си. В крайна сметка, момчето също се присъединило към тях и така прекарало времето си навън. Завърши с думите: „Опитахме се да изпълним задачите, ама те не си играят!!!“.


Друг случай: разговарям с момиче на около шестгодишна възраст и неговата майка. Разговорът се насочи в посока на това, че момичето иска мишка за лаптопа си (играчка). Майката й казва, че не разполага с такава и, че може да ползва друг предмет. Момичето започна да упорства, че не може да измисли и, че трябва майка му да му подсигури истинска. Намесих се, като й показах, че щом е успяла да прояви въображение и да измисли рисунките и апликациите си, значи може да се справи; започнах да й разказвам как аз съм си измисляла предмети в моето детство. Момичето ме погледна с изражение, от което се четеше: „Какви са тези глупости, които ми говориш?!“, а майката побърза да я увери, че ще потърси дали не е останала някоя мишка при баба й. Оказва се, че в днешно време е много по-лесно да вземеш или купиш, отколкото да измислиш и направиш.


Вече се появиха много изследвания относно вредното въздействие на детските телевизионни канали върху детското психично развитие и в частност – развитието на речта. Това не е тайна за никого. Но, се оказва, че след като изведем детето от това състояние, научим го да говори, мисли и да си играе, идва момент, в който е нужно умишлено да го върнем в същия този свят на изображения и високи технологии. В противен случай то не е адаптивно. Децата се гонят, претворявайки сцени от Спайдърмен, Бен Тен или Костенурките Нинджа, а то не знае на какво играят. Вижда как играят на телефоните, иска да е като тях, но играта му е непонятна.


Несъмнено ние възрастните сме пристрастни и приемаме, че „хубавата игра“ е нашата игра. Несъмнено, в тази си пристрастност не отчитаме промяната на времето, а с него и условията на средата. Но, как тя ще даде възможност да се развият мисълта и въображението? При положение, че с всяка изминала година автоматизираните машини и изкуственият интелект се развиват все повече и по-стремглаво, как тези бъдещи възрастни ще са конкурентноспособни на пазара на труда? Масово наблюдавам въображаемите игри да се свеждат до гоненица и измислен бой с лоши герои, дори сред момчетата на шест-седем години. Очевидно това ще е „новото нормално“. Но, може пък новото време да представи други възможности за развитието на тези аспекти от детската психика…

0 0 Гласувай.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари