Българска школа за психоанализа

Всички деца общуват чрез символи. Този символен език може да бъде открит в игрите, рисунките, както и в цялостното им поведение. Един от диагностичните критерии, който съпътства аутизма, е ограничената или липсваща реч. Поради това общуването на децата аутисти е предимно невербално. Основна наша задача, в работата с тях, е да отчитаме правилно невербалните сигнали, които ни подават. Само така ще можем да се включим в общуването. По този начин сме способни да задоволяваме техните потребности. Задоволяването им е фундаментът, на който се гради цялостната ни работа. На тази основа се изгражда отношението на детето към заобикалящата го среда, което преди е липсвало. Именно тази липса прави аутистите затворени в себе си и функциониращи в техен собствен свят.

Общуването – пример от практиката

Става дума за петгодишно дете в аутистично състояние. Бе дошло време за обяд и то се приготвяше за хранене. До момента, в който стоеше и чакаше храната си, детето бе видимо спокойно. След като му донесох супата и започна да яде, се превъзбуди. Тази превъзбуда се изразяваше невербално чрез: лицева експресия на оживление чрез усмивка, присвиване на очите, подскачане нагоре–надолу в седнало положение, както и клатушкане наляво–надясно. В съчетание с всичко това, при всяка лъжица супа, която изяждаше, повтаряше звука „куа, куа“.

Анализ

Докато го наблюдавах, започнах да съставям предположения, какво може да означава това символно поведение. Хипотезата, която изградих, бе в посока на това, че детето има потребност да слуша популярната сред децата песен „Жаба жабурана“. Проверих предположението си, като запях песента. В момента, в който се случи, детето започна още по–оживено да се клатушка и да се смее с глас. Разбрах, че това е искало да ми каже чрез символното си поведение. Това бяха характеристиките на общуването му.

Как стигнах до това предположение? Първо, отчетох факта, че то обича да слуша детски песни. Танцуването му се изразява в клатушкането, което прави, докато се храни. На второ място предположих, че звука „куа, куа“, при всяка изядена лъжица със супа, е асоциативната връзка, която прави, тъй като в песента се пее, че жабата е сготвила вкусна супа. След като се нахрани, пуснах песента и заедно танцувахме. Впечатление направи, че по време на песента детето се опитваше да повтаря думата „супа“, което потвърди предположението ми за асоциацията между супата, която яде и песента за жабата.

Потребностите на децата аутисти не са по–различни или по–специални от потребностите на всяко друго дете. Разликата е в начина, по който ги показват, което опосредства и начина, по който общуват. Дете, което се развива в нормата, може ясно да каже какво иска и от какво има нужда. Дете в аутистично състояние, при което липсва реч или тя е силно ограничена, показва желанията си под друга форма – чрез невербално поведение. Такова е общуването му. От задоволяването на потребностите зависи както нормалното физическо, емоционално, психическо и социално функциониране. Примерът показва, че ако съумеем да използваме адекватно техния начин, по който общуват, постепенно ще ги приучим на нашия.  Това показва пътя за излизането от състоянието на аутизъм, което е основната ни цел при работа с такива деца.

Гергана Николова, Ирена Киркова

Гергана Николова, Ирена Киркова

2023 © Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ