Българска школа за психоанализа

В публичното пространство често се среща схващането, че „най-голямото табу е сексът“. Но, съвременните наблюдения показват, че моралните норми съвсем не са това, което бяха. Сексът е навсякъде около нас, до степен, в която се е превърнал в едно от най-добрите средства за продажба. Мъжете, жените и като цяло – обществото вече са много по-толерантни към неангажиращите връзки, независимо от възрастовата група. Несъмнено, като всяко нещо в човешкия живот и като цяло – в природата, моралните забрани също търпят развитие. Но, кое е „най-голямото табу на новото време“?

В настоящата статия ще разгледам отношенията в семейната среда. Затова ще започна от самото начало – изграждането им в младата двойка. Може би ще си зададете въпроса: „Какво общо имат отношенията с табутата?“. Но, ако имате търпение, ще откриете сами отговора.

Повечето партньори, щом разберат радостната новина, че ще стават родители, започват трескаво да търсят информация за предстоящото събитие и бъдещата си роля. Книжарниците изобилстват от поредици със съвети как да отглеждаме деца, какви трябва да бъдат условията около тях и т.н. В почти всички се говори за важността на семейната среда, но в много малко тя се разглежда извън материалната ѝ стойност. Дори темата да присъства, то се споменава в едно, две изречения: да е спокойна, носеща сигурност и топлина.

Нека се върнем към младото семейство. Отделянето в самостоятелно жилище активира във всеки от тях модела на своето собствено семейство. Тук се включва и как трябва да се държи като мъж/жена. Ако двамата харесват моделите си, няма да имат конфликти. Напрежението нараства, ако не ги харесват, но нямат ясна представа как да изградят нови.

Случай от практиката

За илюстрация ще дам пример, в който след като заживяват заедно, жената започва да готви (по принцип не го прави, но е модел от нейното семейство), а мъжът – да работи до късно, което е модел на баща му в неговото. В следствие, между тях се поражда напрежение. Причината е, че никой не харесва поведението си, но няма опита от друго.

По време на консултативните срещи стигнаха до извода, че не споделят какво искат един от друг, как се чувстват в присъствието на другия, какво поражда липсата му. Всеки спазваше своето лично табу за проявата на отношения. Тъй като този модел се наблюдава в много други семейства стигам до предположението, че в днешния период на разкрепостеност и демократичност, табуто на нашето време са отношения между мъжа и жената. Защо?

Много от семействата се създават въз основа на потребността да си с друг човек, но много от тях не успяват да се изградят като устойчива и сигурна микросреда. Причина е, че ни учат да бъдем скрити, да не говорим за чувства, да не ги показваме. Колко пъти жената е имала нужда да бъде прегърната или целуната, дори в знак на значимост пред околните? Колко пъти е замълчавала? Колко от вас са признавали пред половинката какво им доставя удоволствие? Какво отношение искат да получат? Именно въз основа на тези действия се изгражда спокойната и сигурна среда, за която пишат в книгите. Среда, в която детето да се развива.

Влияние над детето

Много от родителите, с които работим, споделят, че отношенията с партньора не ги удовлетворяват. В хода на работа сами проследяват, че с тяхната промяна, у детето също настъпва такава. Ще илюстрирам казаното със следния пример: майка, чието дете е на година и половина, проявява склонност да ограничава действията му. Забраните са по отношение на това какво да пипа и къде да ходи, без да има реална опасност за живота му. В този период то получава най-голямо удоволствие чрез това, да опознава света около себе си чрез действията с обектите, придвижването си, лапането им. Ограниченията всъщност се явяват забрана за изпитването на удоволствие. По време на срещите жената сподели, че отношенията с мъжа ѝ са се променили от няколко месеца и те не правят секс.

След като изясни какво иска и проведе разговор с него, тя сама отбеляза как фиксацията върху детето е намаляла. След успокояване на конфликтите помежду им направи анализ на поведението си. Стигна до извода, че липсата на нейното удоволствие се трансформира в контрол върху удоволствието на детето. „Щом аз не мога да изпитам такова и ти няма!“ Тук ще вмъкна, че става дума за несъзнавани процеси, които изобщо не стигат до съзнанието на жената. Единственото, което усеща е силно напрежение и тревожност.

С примера искам да подчертая, че когато в двойката няма общуване и изградено отношение, тези незадоволени потребности се пренасят върху детето. Рано или късно водят до наличието на някакъв психичен проблем.

Защо това, което искаме или чувстваме се превръща в табу? Защо ни е трудно да споделим нашите желания с най-близкия ни човек?

Причина

Отговорите се крият в собственото ни развитие. Обикновено, докато сме малки ни учат, че не е хубаво да говорим по дадени теми, или да задаваме определени въпроси. Самите ние наблюдаваме как родителите ни след работа гледат телевизия, без да си говорят. Майка ни е недоволна и вечно мърмори, а баща ни мълчи и не ѝ обръща внимание. Рядко виждаме да се прегръщат или хващат за ръка, да си разменят нежност и жестове на внимание.

Това става наш модел на поведение, който автоматично пренасяме в собственото семейство. Искаме да кажем, че имаме нужда да ни прегърнат или подарят цветя, но не го правим, защото смятаме, че другият трябва да се досети или започваме да мислим, че нямаме нужда от тези жестове. Така изпадаме в порочен кръг от незадоволени потребности, които непрекъснато се активират при всяка среща с хора, които се прегръщат или любовен филм, който гледаме. В другия случай смятаме, че да споделим какво искаме е проява на слабост или срамно действие.

А няма нещо по-естествено от това да заявиш пред себе си, че имаш потребност от обич и внимание, както и да го покажеш на човека до теб.

В много семейства тези потребности се скриват „надълбоко“. Тъжната истина е, че продължението на нашата незадоволеност стават децата ни, защото една от най-важните роли, която имаме, е на родители. Затова поддържам тезата, че проблемите на децата са проявление на семейството, както и извеждам важността на отношенията между партньорите за развитието им.

 

Десислава Александрова

Десислава Александрова

© 2022 Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ
X